Домашните на Тристан

Дракони
- Според легендите, драконите са създадени от Алдари в преди всички други същества. Те били първите и помощници на богинята в Меливалони. Драконите са високи около три човешки ръста и дълги около петнадесет човешки крачки без опашката, която е седем крачки.. Всяко от крилата им, разтворено е с дължина от дванадесет крачки. Имат четири крака, завършващи с лапи с по четири остри нокътя. Имат две челюсти с по два реда остри зъби. Муцуната им е издължена, с две средни по големина ноздри. На главата си имат два остри рога, всеки с дължина от около три педи. Телата са покрити с фини, но изключително твърди люспи. Драконите са два вида - огнени (женски) и ледени (мъжки). Окраската на огнените варира от наситено жълто до тъмно оранжево, червеникаво-кафяво и златно,, а на ледените от светло синьо до бяло и сребристо. Очите са съответно светло сини при огнените и жълтеникави при ледените.По време на ВА драконите били призовани да се бият срещу силите на Хелик. Огънят на женските бил единственият огън който можел да
разруши скелетите, а ледът на мъжките да разгради демоните. По онова време драконите били между тридесет и петдесет, но сега според легендите са оцелели само три - един огнен и два ледени - пазени някъде в
Таруен, приспани от Хелик. Твърди се че Драконовата Песен може да ги върне към живот, но за нея никой не знае повече от това че е загубена около двеста години след ВА.

Тристан се разхождаше из една доста непроходима гора и едвам виждаше пред себеси.Докато се опитваше да се измъкне,пред него се полянка със самотно дърво в средата.Със сетни сили той излезе на открито,а от всякъде дърветата започнаха да се раздвижват,докато не образуваха на полянката непробиваема стена.Той беше в капан.След няколко секунди другия край,живата стена се отмести и от там се появиха елфа и още двама елфи,като единия държеше дълъг дървен жезъл,изящно изработен от дърво.Тристан се изненада на късмема си и за миг остана да стой неподвижно,но бързо се окопити и веднага понечи да ги поздрави,когато елфата вдигна ръка да го спре.
-Ти оскверни гората ни с присъствието си,и не успяхме да те заблудим,но няма да ти се размине голямото престъпление което извърши и ще бъдеш наказан,а присъдата ти е решена,и тя е затвор за винаги в тази гора,като за 100 години ще дъдеш вързан за винаги в тази гора,а ако понечиш да излезеш от тук,всички години,които си прекарал тук ще се изсипят отгоре ти и ще умреш.
Тристан стоеше и недоумяваше какво се бе случило и с какво бе заслужил подобно жестоко наказание.
-Не разбирам.-промълви той.-Какво съм сторил?
-Нима ще отречеш престъплението?Трябва да се засрамиш от подлатаси постъпка и да се покаеш.
-Но какво толкова съм направил?В какво съм обвинен?
-Какво ли?-ядоса се на свой ред елфа с дървения жезъл.-Наистина ли не знаеш...Ето...-той посочи елфата,но не точно нея,а създанието зад нея.Главата му беше малка,а на челото му имаше дълъг около 30 сантиметра рог.Еднорогът излезе иззад пазителката си и започна да се приближава.Тристан забеляза,че е много слаб дори повече от нормалното,приличаше на ходещ скелет.
-Боже какво се е случило с теб?-попита той животинчето.За разлика от друг път,когато му отговаряха,този път еднорога мълчеше и се приблежаваше заплашително към него.Той се стресна и се опита да се отмеси,когато разбра,че не може да мърда.Еднорога се приближаваше все повече и Тристан помисли,че ще го убие,когато животното докосна върха на рога си на челото му.В главата му изплуваха картини.Млада девойка стой край дърво и пее,а еднорог лежи спокойно в скута й,а край поляната ловци се прицелват с лъкове да го обият.Една случайно изпусната и заблудена стрела улучва момиченцето,което пада мъртво на земята.Животното се стряска и започва да бяга,гонят го свирепи кучета.Хваща се в мрежа и не може да мръдне повече.Ловците се спускат към него и отрязват дългия рог,а кучетата настървено разкъсват месото на благородното животно,което умира в ужастни мъки.Друга картина се появява в главата му.Младо момче върви из мрачна гора,дърпайки девойка,която плаче.Един еднорог чува плача и се притичва на помощ на момичето.Момчето използва магия,лумва силна зелена светлина и убива на място благородното животно.Тристан започна да вижда малко по малко лицето на злодея,когато изведнъж осъзна...Това бе той.Пак стоеше пред елфите,а еднорогът стоеше пред него и го гледаше с големите си очи.По лицето на Тристан се стичаха сължи.Как бе възможно това.Той нямаше ни най-малък спомен да е извършил такова нещо.
-Невинен съм-едва продъви той,а сължите му пареха.-Заклевам се.
-Вашите клетви не струват нищо.Знаем какво видя.Сам разбра,че си виновен.Отричаш ли?
-Да,не съм го извършил аз.
-Ще видим.Ако накараш еднорога да ти проговори ще те пуснем,защото ако си невинен,той ще ни го каже.
Тристан се съсредоточи и започан да разговаря с благородното животно,опитваше се да му обясни,че е несправедливо обвинен,не бе възможно това да е той.След 10 минути животното се обърна и отиде при елфите.
"Наистина е невинен.Злодеят е някой друг" след което се изгуби зад стената от гора.
-Щом той кава така,значи наистина си невинен.Може да си вървиш...