Лейп - Хестия и Алекс

Хестия бавно пристъпи към водопада. Беше чувала много легенди за него. Бавно, спокойно тя премина покрай всичи дървета, храсти и цветя. Достигна до едно малко отворче в скалата. Промуши се и скоро беше в една зала на тайната пещера. Там тя обичаше да прекарва с часове, гредайки пейзажа. Изведнъж

видя сянка да се пронизва навътре. Хестия се уплащи, но тъй като беше "завята" реши да продължи... Тя бе и много любопитна и проследи сянката, като предположи кой може да е там. По дългият, тесен и труднопроходим път виждаше кървави следи. Още по навътре забелязваше и монжество трупове на джуджета, феи, леприкони и т.н.
Тя топна пръста си в кръвта да разбере дали е прясна или стара...след което чу страшен шум последван от бурен истерически смях. За нейно голямо съжаление, пещерата се запуши от изпопадали камънаци, а гласът на истеричния смях го разпозна моментално, това бе..... Алекс...

Хестия се извърна моментално. Почисти леко ръката си от кръвта, присви очи и огледа всички трупове. Беше й жал. Кой ли го бе направил - да, много трудно беше да се познае . Нещо сякаш се пробуждаше в нея като виждаше едно малко еднорогче.Тъга. Жал. НЕ?! Странно но по-скоро искаше да убие онзи който беше виновен за това. А той явно беше наблизо. Не се притесни от затварнето на пещерата, тази пещера Хес я познаваше прекалено добре. Често бе идвала тук.
-Алекс. - каза спокойно Хестия. - Какво си направил?
Алекс мълчеше, по-точно все още се смееше истерично. Сякаш не бе чул Хестия.
Тя от своя страна направи няколко крачки, приклекна до едно елфическо дете, малкото елфче, беше още топло, тялото му. Да държи топъл труп на Хестия не й беше най-голямата мечта. Тя затърси съзнанието на елфчето, с учуда го намери, слабо, все още не напълно мъртво.Това още повече разпали пламъчето в Хестия. Тя се израви и се запъти към хилещият се Алекс. Надигна се на пръсти и го хвана за яката на мантията.
-Алекс какво си направил, безрасъдник такъв? - тя незнаеше какво точно чувства, но се стараеше да подбира думите си така, че да не убиди АЛекс. Той спря да се хили толкова истерично но още беше развеселен. ДАже доста

Ако ти е мил живота, отдръпни се!- Алекс прошепна зловещо в ухото на нежното момиче.
Той я бутна към една от окъвървените таборетчици, без да усети съпротива от нейна страна. Хестия не се съпротивляваше, защото любопитството наделя в нея, и остана да бъде ръководена от полуделия Александър. Ако той й бе посегнал, да й отнеме живота, тя щеше да го унищожи, щеше да се защити.
През това време, Алекс събра кръвта от всички видове мъгьоснически същества в едно голямо корито. Луната бе почти изгряла. В големият котел, който бе поставен над течащата гейзерска вода да ври. Беше много горещо вътре, бурната реакция от смесиците на кървищата на еднорози, леприкони, феи, хипогрифи и т.н. уплаши Хестия. Александър си свали туниката. Понечи да разкопчае и ризата си, когато Хестия прекъсна зловещото спокойствие...

-Недей. Парите от кръвта ще обгори кожата ти. По-добре да ти е топло.
Алекс я изгледа изгледа и се разхили ти нали самата тя бе свалила наметалото си, без което не излизаше извън академията от скоро.
Хестия стана от таборетката, спъна се в един хипогриф, но запази равновесие. Като гледаше така кръвта, всички тези жертви тя започна да се смее развеселено. Продължавайки да се смее, тя се приближи до котела. Погледна в него и там видя своето отражение.
-Кристално чиста кръв, значи няма да правиш отвара. Какво си намислил Муун? - попита Хестия зловещо.

-Хестия нямаме много време, но ще ти обясня на кратко на какво щи станеш свидетелка. Ще призова една умряма могъща жена от отвъдното, тя ще се възкреси на този ден.-Александър гледаше Хестия направо в очите, беше доста развълнуван.
Хестия стоеше от към изхода на пещерата, Алекс отсреща й. Двамата бяха разделени от голямото корито, пълно с кръв. Алекс каза:
Хестия, подай си ръката.- Момичето, не се поколеба много,много и си подаде ръката.
Алекс я стресна сочейки нагоре към прозорчето да види луната, когато успя да я пореже по ръката. Шурна алено червена кръв, направо в котела. Александър моментално без да губи време поряза и своята ръка, като неговата кръв вливаща се в коритото бе тъмно червена.
Хестия падна на земята, Александър Де Муун отиде при нея. Извинии се, след което хвана внимателно разкървавената ръка. След това облиза нежно мястото, от което щуртеше кръвта, и със слюнката си запуши раничката...
После помогно на Хестия да се изправи. Тя вече се чувстваше по-добре. Разбра, че в момента Алекс прави ритуал за призоваване а демон, или на умрял човек. Погледна Алекс право в очите и забеляза, как пламъци огън горят. Но успя за миг да види и възраждащ се феникс от огъня...странно.
Миг след това Алекс се обърна с гръб към нея. Сабу си обувките. Маха колана си, започна да си разкопчава ризата, когато Хестия се доближи до него.

Хестия се приближи и зашепна:
-имам бегла идея какво ще направиш, какво се готвиш да направиш. Алекс, можеш да умреш, тази кръв е.... - Хестия се бе притеснила. - Те го заобиколи за да види лицето му. Той все още разкопчаваше ризата си. Хестия го спря. - Алекс, аз трябва да вървя немога да ти позволя да призовеш демон, но немога и да те спра.
Момчето я погледна някак стреснато.....

Страхливке! Тръгвай като искаш, нямам никакво намерение дза те умолявам да останеш, нямам никакво време за такива глупости. Но не забравяй, че ако наистина умра, ти ще носиш отговорност, или по точно смъртта ми ще ти тежи на съвестта, защото ако се случи нещо, може и да ми помогнеш и да ме спасиш. Така че, момиче страхливо, тръгвай си, все пак ти си никоя.... Хестия го погледна....и

Хестия гозаобиколи бавно. Отиде до мантията му, и намери търсеното, неговата магическа пръчка. Завъртя я
-Значи, никоя? Уингардиум левиоса. - Котела се завъртя и цялата кръв се изсипа в/у Алекс. - нАЛИ ТОВА трябваше да стане, Муун. - Усмихна се ХЕстия и отново застана пред мокрия и изцапан с кръв Алекс... Той

я поздрави за смелостта. Зарадва се, че в яда си повърхностното момиче без да иска му помогна да изпълни ритуала. Закото ако трябваше Алекс сам да бе направил това, нямаше да успее, нямаше да му стигне времето. Алекс се изправи, започна да маха ръце, да бяга имитирайки няккава птица и виейки. Хестияь се оплаши видя как от огъня въглените започнаха да променят цвета си. Като че ли оживяваха. нещо ставаше, и Хестия не бе наясно какво става, тя се притесни, настръхна при мисълта си че Алекс наистина е успял да призове някакъв демон...

-Стига си се правил на велик.... НЯмада я призовеш така. - изхили се ХЕстия. - Спри... - продължи ня оверено. Нямаше какво да прави, освен да седне и да чака.....

Алекс видя, че тя се държи доста скиптично и подценяваше доста неговите способности. Алекс запомна да бди и говори на някакъв санскрит над огнището. Въглените започнаха да светят още по-ярко, започнаха да се мърдат... когато от пепелта изхвърча един величестев и красив феникс. Жар-Птицата излезе от пещерата за секунди, Хестия не можа да повярва на случилото се, Алекс също бе изненадан от себе си. След това я погледна изпивателно с очи очаквайки отговор....или поне някакво логично обяснение или извинение...

На Хестия не й беше до разговори. Тя стана и отиде до него. Погледна пламъците и заоглежда едно красиво камъче в пепелта.
-Не, няма да ти се извиня, каза Хестия спокойно, дори и за секунда не съм си помислила да ти се извинявам.
Хестия нямаше намерение нито за миг да се извинява. Просто стоеше там и
гледаше камъчето. Алекс се ядоса, доста даже, че ХЕстия не му вярва, но
пък явно нея не я интересуваше особено

Той я поогледа, хвърли поглед и на околността. Александър видя коло много за чистене има, колко много за подреждане.... за това стана и излезе и тръгна към изхода като си измагьоса тайна врата казвайки тросното на Хестия: "Скоро ще повярваш некъдърнице, може да ме мислиш за некъдърен но съм къдърен... А и ако останеш тук още време ще умреш". Алекс направи няколко магии:
Конфринго!- и пещерата избухна в пламаци...
-Забрави!- Алекс насочи пръчката си към Хестия, за да забрави всичко случило се, или ако не всичко, то поне почти всичко...
Хестия се почувства зле, падна в пещерата, която започна да гори като суха слама. Алекс изобщо не се притесни, не си помръдна пръста да я спаси или да й помогне. Той имаше работа в момента, много по-важна, много по-опасна. Затова с бързи крачки момчето се насочи към Черната гора. Там трябваше да срещне своят демон....или своята смърт...

На Хестия не й се умираше, не. Тя доста бързо се изправи и като видя, че е обградена от пламъце просто се сасмя. направи няолко бързи пламъци и скокна във водата. Цялата бе мокра, но тя търсеше нещо. Намери го. Момичето стискаше нещо в ръката си. Бързо огаси пламъците и огледа пещерата, кръвта още се плискаше насам - натам. Погледна котела, нещо й дразнеше в цялата картина. Тя започна да почиства, бавно, спокойно. Слъд като направи всичко това, подреди и оправи тя се зачуди кой ли е направил това. Но сега, вече бе късно и тя трябваше да тръгва към замъка....