Кабинетът на Рейвън

Кабинета на Вивиана Рейвън е превърнат в уютно и светло помещание.Не бе голям,но тя бе наслагала н всякъде малки свещичики,които не спираха да горят и придаваха задушевна атмосфера на работното й място.
Бюрото бе поставено точно срещу врата,бе голямо и направено от явор.Крслото й бе покрито с прекрасен лилав плат.По стените имаше огромн,стигащи до тавана етажерки,със стотици книги по тях.А от двете страни на бюрото имаше два големи прозореца,украсени със зелена драперия.Целият кабинет бе в смесени тонове от лилаво и зелено.
До едната етажерка имаше малка дървена масичка,на коята винаги имаше кана кафе,чай и мляко.
Рейвън стоеше тук,когато нямаше други ангажименти и приемаше всички,които искаха да говорят с нея или имаха проблеми...

Вивиана влезе в кабинета си с гръм и трясък.Сред като се бе разделила с Ариман й се искаше да остане сама,затова избра да не се прибере в пещерата на Клевърмайнд.Зтвори врата зад себе си и облегна глава на масивното дърво.Опитваше се да се здържи,да бъде силна,да пренебрегне картините в главата си и просто да поработи малко.
Седна зад бюрото си,навън цареше мрак,а нейната рана кървеше все повече.Отиде до една от лавиците,ображдащи стените с кабинета.Почука с пръчката си по едно място между две етажерки и се показа малко отворче,което бе направено във вътрешността на дъвото.Извади от там малко шишенце с лилава на цвят отвара..Сетне почука с пръчка по чайника и наля горещ чай в порцеланова чаша.Горещата напитка ухаеше примамващо на букет от липа,мащерка и бъз,аромата достигна до центъра на сетивата й.Искаше да се потопи в това благоухание-изля вътре цялото съдържание на шишенцето и чаят придоби тъмен,съмнителен цвят,но не и за Вивиана.Тя повдигна чашата към устните си и изпи на един дъх цялата отвара.Сетне си сипа още дан чаша чай и седна в удобното кресло зад бюрото си.
Имаше бумащина за оправяне.Започна да пише нещо в един от тефтерите си,само и смао да изгони мислите от съзнанието си.Загледа се за момент в палъчетата на множеството малки свещички разпръснати навсякъде из стаята.
Не вярваше да се случи нещо,но никога не можеше да бъде сигурна.Поне засега физическата болка бе отминала...