Кабинетът на преподавателя, напуснал постта си отдавна сега беше пуст. Беше мръсен, целия в мухъл и паяжини. Миранда влизайки в кабинета си, щеше да припадне бли гледката. Не можеше да разбере как може толкова реномирано училище да има такива кабинети. Състоянието на стаята бе окаяно.
Миранда награби пръчката си, и с леко плавно движение тя промени коренно стаята.
В кабинета бе горещо. Температурата беше висока, тъй като камината горше. Миранда бе феникс, което обясняваше стойката до бюрото. Стойката беш от ковано злато... доста красива, от венециански тип. Бюрото беше кърваво червено на цвят.Изглеждаше, че цялата маса бе покрита с пера. Но не какви да са пера, а фениксови. Стола на учителката приличаше повече на трон. Бше голям, масивен, и където беше рамковката на главата, отгоре имаше феникс. Който беше препаринан. ИСтниски, внушителен, гледащ към вратата срещу стола. В помещението висяха множество пера от тавана. По стените се разпострираха красиви картини, които изобразяваха феникси и самата жена Миранда. От едната страна бяха всевъзможни изображения на феникси, на яйца на жар-птицата, и т.н. От другата страна бяха разположени лични снимки на Миранда.
От камината бълваше огън...големи пламъци огън. Над камината имаше етажерка. На която етажерка се намираха бюстовете на някои древногръцки и древноримски философи и мислители, както и философски книги.
Тъй като за момента преподаваше философия...
На входната врата към кабинета имаше бележка, със следният текс:
Консултации с ученици САМО в понеделник,сряда и петък.
Консултации с учители САМО във вторник и четвъртък.