Зоопарк на митичните създания

Тристан обичаше животните и за това реши да се поразходи из парка.Беше чувал,че тук има невероятни създания и за това влизаше все по-навътре и по-навътре.Накрая стигна на една поляна,където грееше слънце,а в средата имаше голямо дърво с ябълки.Той тръгна към него.Беше на няколко крачки,когато изведнъж заваля дъжд,но странното бе,че валеше само над дървото,а навсякъде другаге грееше слънце.Тристан се пресегна и докаосна водата.Беше хладка и много бистра.Какво пък толкова ще стане,ако скочи под дървото.Той се засили и с един точен скок се намираше под дървото.Беше целият мокър,но това не го интересуваше,над него имаше сребърни ябълки."Сребърни ябълки"той се пресегна и само докосна една от тях,не искаше да я къса,но нещо вътре в него се разбушува,накрая се поддаде и я откъсна.Излезе от под короната на дървото и слънцето го огря.Сребърната ябълка беше в ръката му.Той я прибра в джоба си и се излегна на топлата трева,нещо му подказваше,че скоро тук ще стане нещо.

Селена с бързи крачки вървеше към Тристан. Момичето сякаш не го виждаше, а и как, като онова, което й се бе случило ба погълнало цялото й внимание. Тя отново си припомни набързо случилото се, за себе си, в ума си.
"-Искам да я убиеш! - Отекна отново грубият, твърд глас на някакъв мъж в главата на Селена.
-Няма да го направя, няма да убия никой от Ейрен, все още. - отговора но Селена отекна в главата й"
Но нещо й попречи да си доприпомни отново случката. Това бе Тристан, станал и отдръпнал се от пътя й, сякаш ще го прегази. ТЯ само го огледа от глава до пети набързо и понечи да продължи, ала Тристан я спря:
-Всичко наред ли е? . попита той.
-Да - отговори машинално Селена. Тя бе свикнала да отговаря на въпроси, дори почти само тогава говореше.
Тя се насили да се усмихне, устествено изкуствено, но все пак бе усмивка, нали? Добрите обноски й подсказваха, че е хубаво да се предсави, дори препорачително.
-Аз съм Селена Archer. - ззапочна тя с леден глас, не не бе много дружелюбна, но все пак не бе подминала, без да каже и дума, нали?! - Нова съм тук. А вие сте?

Гост

Сид излезна на традициооната си след обедна почивка.Искаше да се поразходи и да намери някой за компания.От както бе дошла тук се чувстваше много самотна.Самотата,толкова я мразеше.Обичаше да е сред природата,да слуша напева на птичките и да говори с елфите.Тя ги обожаваше.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вече бяха минали тридесет минути ,когато неусетно краката на младото момиче,я бяха отвели в зоопарка на митичните създания.Сид навлезна в зоопарка и виддя Тристан и някакво ново момиче да си говоря.Приближи се към тях,поздрави ги и понече да си тръгне,когато..........

-Казвам се Тристан Торн.-и протегна ръка,но Селена май не обърна внимание на това.-Е от кой дом си?
-От Блъдхенд-отговори тя механично-а ти?
-Клевърмайнд.Кажи ми какво ти има изглеждаш наистина зле,а и виждам че нещо те притеснява.
Селена понечи да кеже нещо,но преди тя да успее да отговори Тристан забеляза Сидни,която бе в другия край на поляната и изглежда май искаше да си тръгне.
-Ей,Сидни,ела тук къде тръгна.
-Аз... незнам-каза тя когато стигна при момчето.-Здравей-поздрави тя Селена-Виждам,че си нова харесва ли ти тук?

Селена не промени
онази изкуствена усмивка. Замисли се за момент, какво да каже, но само
за секунда.В тази секунда тя прецени с по един поглед Тристан и Сидни.
После заговори, наглед любезно, но някак доста хладно.
-Съвсем нова
съм. Не бих казала че ми е неприятно. - Сидни и Тристан очакваха да
чуят още една дума, "напротив", след, че не й неприятно, но уви.
Селена
огледа още веднъж Сидни, не че нямаше вече мнение за нея, по-скоро за
да види още веднъж от кой дом е. След това погледна към дървото със
сребърните ябълки, беше красиво, и тъй като виждаше че се очаква от нея
да заговори, а тя неискаше, просто остави устните й да се раздвижат и
от тях да излезе:
-Красиво дърво, но и нереално. Магията се е пропила до сърцевината дори и на корените му.
Сидни и Тристан бяха учудени, какво ли бе това момиче, защо говореше
така, в умовете им явно се прокрадваше мисълта че тя е различна от тях.
Селена иска или не усещаше техните мисли - беше усъвършенствала
леглимантството и оклумантството до съвършенство. Изкуствената усмивка
се загуби от лицето й, бе избутана от хладно, непроницаемо изражение. Тогава...

Гост

Сид се окопити.Явно не бе очаквала,това от Селена.Затова реши да я поразпита малко:
-Селена-момичето се обърна към тях-от къдее знаеш всичко тоава.Та ти си съвсем нова тук.Никой на твоето място нямаше да може да открие толкова бързо това нещо на дървото.Случайно да не си легилимант и оклумант.И преди минути да м исе ровеше,в съзнанието.
Селена остана леко изненада от думите на Сидни.
-Да ,оклумант и легилимант съм,а ти как разбра?
-Баща ми е такъв,затоваа разбрах бързо.Имате ли идея какво да правим?-попита Сид новите си приятели........

Изведнъж от другият край на поляната се зададе Ел,която вървеше с един ...Еднорог.Тя държеше създанието за гривата и вървеше до него с бавна стъпка.Ел видя приятелите си и непознатото момиче и отиде там с животното.
-Здравейте.-поздрави ведро тя всички.-Аз съм Елеонор-обърна се тя към Селена.-Радвам се да те приветствам в "Ейрен".Надявам се да ти харесва тук.
Никой нищо не отговори.Всички бяха забили погледите си в еднорога.
-Съжалявам,забравих да ви запозная.Това е Дейзи,моя приятелка.-посочи тя еднорога.-Дейзи това са Тристан,Сидни и...
-Селена-каза блъдхенката.
-Да.Селена.
Еднорога направи лек реверанс.