Царството на езеряните - Вивиана, Сидни и Джен

Вивиана отново се разхождаше,безцелно,просто защото знаеше,че ако ходи няам да мисли постоянно за онова,което се случваше сега снея.
Тя пристъпваше бавно към езерото,за което знаеше беше владение на езеряните.Седна на една скала,на разтояние от водата и смао наблюдаваше трескавото движение на езерните хора,които без да обръщат внимание на присъствието й продължаваха със заниманията си.
Вивиана сви краката си до тялото и ги обгърна с ръце.Въпреки,че денят еб слънчев започна да духа вятър,който носеше дъждовни облаци.Скоро щеше да вали.
Но Вивиана искаше да се наслади на последните слънчеви лъчи.Разпусна буйната,неукротима коса и тя сега свободно се развяваше около лицето й.
Вивиана просто си стоеше и наблюдаваше красивите околности,когато чу зад себе си човешки стъпки.Обърна се и видя...

Гост

Сидни бе потънала в тъжни мисли.Цял ден бе търсила сестра си,но никъде не я бе откила.Бяха се разбрали да се чакат на главния вход,но от Джен нямаше и следа.Къде бе изчезнала тя?Дали вече неискаше да контактува със сестра си?Вярно беше,че бе тежко и за двете да бъдат разделени ,сигурно и Джен чувстваше това.Искара от джоба си една много стара монета.Погледна я и разбра,че по-голямата и сестра сега не е в опасност.Зарадва се.Изведнъж Сид се сепна.Неусетно краката и я бяха отвели при някаакво странно езеро.Бързо се успокои,защото разбра,че е езерото на езеряните.Тя от малка бе запалена по езеряните и с помощта на сестра си учеше езерянски.Изведнъж се озова пред едно момиче,което я гледаше с тъжен поглед.Спомни си ,че е момичето е от нейния дом и доколкото бе разбрала се казваше Вивиан.
-Какво ти е Вив?-попита загрижено Сид
Момичето я изгледа,сякаш се чудеше от къде знае името и.Бързо се окопити и промълви......

-Сидни...-каза разсеяно Вивиана-защо си сама?Надявам се всичко да е наред-Виа се изправи внимателно и погледна леко умислено,сякаш сама незнаеше къде се намира.Сетне подкани Сидни и двете тръгнаха да се разхождат около езерото.Виа забеляза интереса на Сид към езеряните,а когато една женска се появи над водата Вивиана й помаха радостно с ръка:
-Красиви са нали-каза Виа с изчезваща от устата й усмивка-хайде Сид,кажи ми нещоза себе си...

Гост

-Наистина са красиви,но невиждам какво мога да ти кажа,все пак съм израснала с Джен,и двете сме луди по приключения.Нямам какво друго да добавя.
Сид отиде при една от езерянките и я попита нещо на езерянски,разабира се ,Вивиан нямаше как да знае.
След като сец върна при новата си приятелка,Сид отвърна на въпросителния и поглед:
-Да,знам езерянски..
-От къде го знаеш-попита заинтересовано Вив.
-С Джен го учим от 3 годишни.
Вив явно не подозираше,но нищо не каза.Дваете продължиха да се разкарват.Тогава........

Вивиана се спря за момент:
-Знаеш ли-каза тя замислено-ти много приличаш на сестра си и се надявам да занеш,че винаги можеш да разчиташ на мен-говореше спокойно Виа на момичето.Сега бе времето да бъде отговорна и зряла,заради ученицте от дома й.
-Разкажи ми малко повече за себе си Сид-каза Виа усмихната-всеки тук си има своя история...каква е твоята-говореше Рейвън докато неусетно поведе момичето към скалистата местност около езерото...

Докато двете нови приятелки се раказваха и докато Сид отговаряше на въпросите на Вивиан,Джен вървеше зад тях тихо мълком.Искаше да види,до къде ще стигнат и чак тогава да излезне под матия-невидимка си.
Бяха минали повече от десет минути и двете момичета не спираха.Тогава Джен реши да излезе от прикритието си.Изчака двете момичета да подминат близкото дърво,след това се скри зад него.Махна мантията си и подсвирна.Вивиан и Сидни веднага се оббърнаха и вече бяха носочили пръчките си към Джен.
-Какво ви става?Човек да неможе да си подсвирне-каза брейвхардката.
-Какво ти става на теб ,Джен?Човек неможе да тте открие от цяла седмица.Сестра ти е разтревожана.-бяха думите на Рейвън.
-Имах много работа,както много добре знаеш.Но няма значение вече съм тук.Ще продължаваме ли към горичката.
Надяваше се да е успяла да убърка Рейвън.Явно бе успяла.Трите се отправиха към горичката.
Тогава.....

...Вивиана я погледна подозрително:
-Сега ще ми кажеш ли какво всъщност става с теб-каза Рейвън на Джен-или искаш да вадя думитети с магическа пръчка-казза Виа шеговито,но и мрачно.Трите се ходеха спокойно,но се учвстваше напрежение въвъ въздуха...

Какво толкова имам да ти каза Виви,имах задачи..Ръководителл съм и аз си иамм задачки за вършене.Ти съшо.
-Така е,но сестра ти ми се оплака ,че не те е открила никъде цели два дена.
-нам,за което се ивинявам.Бях при аАнтонио.Боелн е.Това е.
Рейвън я погледна и каза

П.П.Пиши нещичко,ама дългичко.

[b]-Излеждаш ми изморена-каза Вивиана малко загрижено-Сестра ти по мое мнение има нужда от теб-продължи Рейвън и се натъжи малко,че и тя няма сестра за която да се грижи.
Рейвън бе неспокойна и крачеше нервно:
-Да знам какво е да си ръководител-тя звучеше леко подразнена-въпреки,че понякога да ми се иска Каръл да беше тук.
Сидни хосеше пред тях и риташе камъчетата по пътя с обувките си.Вивиана се усмихна доакто я гледаше:
-Хубаво е да има свежа кръв в Клевърмайнд,но трябва да поговоря с теб като с ръководител-каза Виа като понижи леко тон,сякаш шепнейки...