Готвачът

Готвачът беше пълничък полуръст. Бе дошъл по молба на ръководството, след като предишния готвач, едноок трол с буен характер, бе напуснал ненадейно.
Готвачът бе много мил с учениците. Обичаше децата. Приканваше ги да дойдат и да си поръчат какво да им сготви за следващия ден.

Хестия искаше да се съсредоточи над собствените си мисли, а не над мислите на другите.
-Добър ден! - поздрави я приветлив глас. - Какво ще искаш?
-Аз не, не благодаря, но неискам.
-Не съм ти предлагал нищо. Ти сама ще трябва да си избериш.
-Ммм.... Един бананов пай. Единственото нещо, което ще ми липсва от мъгълския свят...
-Не няма - усмихна се готвача. - аз правя още по-вкусен бананов пай от мъгълите.
Той й подаде парче от пая, но Хести не помръдна. На готвача не му се случваше често да има компания така, че побърза, възползва се от възможността и предложи:
-Ако искаш, остани тук при мен, да ти правя компания, и без това няма много хора на масата на Блъдхенд.
Хести остана.Седна на един стол.
-И така-подхвана готвача.-.........

-...значи Блъдхенд те е избрал? Харесва ли ти? Или още е рано да кажеш...
Руфъс се усмихна на момичето и разкри ужасната си паст. Четирите му предни зъба липсваха. Хестия трепна, но се сдържа да покаже отвращението си. Той все пак бе добър с нея. Беше й предложил пай, макар и странен.
-Скоро ще видиш, че академията е интересно място. Тука се случват доста странни неща. Повечето са забавни истории, дето да разказваш на приятелите на чашка...бирен шейк.-смотолеви последната дума.
Гласът му заглъхна. Готвачът изохка и Хестия едва сега забеляза бинтования му крак:
-Стара рана от черно проклятие.-Руфъс се почувства длъжен да обясни.-До с'я не ме е болял така.... Но не е тайна за никой, че нещо голямо идва. Приближава се към Ейрен и скоро ще се стовари с гръм и трясък върху нея.
Готвачът се изхили и думите, заедно с гледката на липсващите зъби изплашиха малко момичето.
-Но ти няма за кво да се притесняваш. Тука сте защитени.
Каза той, макар и не много убеден в думите си.
-Е, 'се пак няма ли да си вземеш нещичко?

Хестия бе изненадана, как може да си вземе нещо след тази гледка и се прииска да не бе вкусвала нищо предните 2-3 дни.
-Казахте че идва нещо голямо..-каза тя умислено. - Вие сте по-усведомен, данеби да е свързано със случващото се в отдел мистерии? И какво по-точно се случва там?! Всеки казва има нещо, но никой неиска да ми обясни. - Хести се бе поразпалила, но млъкна изведнъж, защото не бе сигурна, дали не е по добре да поговоли с директорката на тази тема, но все пак се зарадва, като видя че готвача е готов да отговори на въпросите й:

Руфъс симулира за кратко замислена физиономия и рече:
-Опасявам се, че не мога да ти кажа сега. Знам че е кофти никой нищо да не ти казва, ама си има причини за тва. Пазят ви да не пострадате и да не се уплашите.Че някои ще решат, че могат да се справят сами, а сте още ученици и е опасно.-каза готвачът, но не можа да не забележи намръщената Хестия.
-Не се ядосвай. Скоро директорката ще ви каже кво става. То никой не е още съвсем наясно за кво става дума. Само се знае че е нещо голямо....ох аз се разприказвах...-сепна се той.-Да не кажеш сега на някой кво сме си говорили. Че кат' нищо ще ми отиде работата, само задето съм отворил темата.
Руфъс се притесни и започна да реже, вече ситно нарязаните моркови на дъската...

-Мама работи там В мистерии де. Последното писмо беше подписано само от татко. Попринцип 2мата ми пишат писмата си заедно... Затова попитах. Разбирам, че не ви е възможно да говорите. Паят е вкусен.
Хестия започна да яде онова странно жълто нещо само и само да не продължи да говори. Руфъс я гледаше...Не се сдържа и каза само

...и си мислеше за предстоящото. Щеше му се и той да може да помогне, но сигурно щяха да го накарат да стои настрани. Директорката все това му повтаряше, уж да го предпази, но вече му беше писнало от това и имаше чувството, че към него има специално отношение. Мислите му се върнаха към ядящото пай момиче. Искаше да отклони темата и се надяваше да успее:
-Е, кво, харесва ли ти тука? Не каза нищо? Домът как е? Има ли свес'ни ученици тая година?
Надяваше се този порой от въпроси да разконцентрира момичето от предната неприятна тема.

-Аз съм оклумат и леглимант - усмихна се Хестия , но още преди готвачът да разбере смисълана тези думи тя продължи - Да тук е много хубаво! Приятно е, освен онова чувство че всеки го е малко страх и всеки знае повече от мен за 4случващото се"

~~~

Хести се нахрани, подаде чинийката на Руфъс.
-Е аз ще тръгвам... Става къно. Нали може да се отбивам при вас от време на време?

Руфъс се усмихна широко и за секунда на момичето й призля:
-По всяко време можеш да минаваш.-отговори пълничкият полуръст, смигна й и продължи да върши кухненските си работи.
Макар момичето да му изглеждаше много приятно, след срещата с нея, той знаеше, че дълго щеше да обмисля идващата опасност.

Готвача се запъти кам Блейд.
-Здрасти момче поздрави котвача.
Блейд отначало не разбра на кого говореше готвача.
Блейд се усети че го жорят на него и го поздрави.
-Какво ще поискаш момче.
-Аз ли.Попита Блейд.
-Да ти.Отговори готвача.
-Ще може едно пра4е от шоколадовия пай.
-Нямаш проблеми тварна готвача.Подаде мъ парчето шоколадов паи и си тръгна.

Тъй като Алекс обичаше да си похапва месо, а в академията от както бе дошъл не е кусвал нито свинско,нито пилешко,нито телешко.Беше направо се превърнал във канибал още малко,винаги казваше "Цял слон на скара мога да изям."
И понечи да попита готвача дали ще може да включат в менюто пържолки,колбасченца,морски деликатеси и т.н.
Дебелият мустакат,изцапосан и потен господин го гледаше доста пренебрежително когато Алекс го попита...

Готвачът нямаше никаква представа какво го е попитало странното момче. Той продължи да си върши работата и от време на време го поглеждаше съмнително. Накрая му писна:
-Какво да ти предложа? Току-що се изпече пая от косове. Много апетитен стана.-усмихна се Руфъс и показа кухите пространства между останалите си здрави зъби.

-Не мога да издържа на миризмата на този шишко....ще зема да си ходя....Но преди да си тръгне Алекс извика за последен път към гевречестия господин:
-Искам месо! Искам истинско свинско месо, крехко и сочно.....-беше направо бесен излезе и тършна вратата....

Готвачът се изкиска след момчето:
-Ми кат искаш сам си го сготви! Венъмхолдци...-изсумтя под носа си.-Всичките сте еднакви...
Готвачът не се впрегна ни най-малко от неуместното поведение на малкото момче и продължи работата си.