Урок №4 - Приготвяне на отвара

Професор
Джоунс влезе в кабинета. Огледа учениците си, усмихна се на новата ученичка,
както и на всички останали. Стигна до катедрата, там остави две книги, учибници
за по-горни курсове и отиде до масичката с различни съставки. Огледа ги, махна
някои, добави други и след това се
обърна към класа.

- Помните
ли господин Толкин? – из стаята се разнесе кикот – Да разбирам, че не сте го
забравили нали? – подсмихна се тя, но продължи малко по-бързо, за да може
остане достатъчно време за същината на задачата този път. – Той ви беше
разказал за хора, които в миналото са правили отвори заедно. Мисля, че тогава
не изяснихме нещо, под заедно се няма впредвид продсто едниният да стие
билките, другия да затопли водата. Доста по-сложно е, и много опасно. – Хестия
за момент присви очи, сещайки се отново че всъщност Толкин бе премълчал, че и
сега има такива двама, можещи да работат в екип. А дали знаеше!? Дали имаше
някой сред живите, който да знае какво всъщност представлява това, освен
“учителя”, тя и лорда. Джоунс тръсна глава и продължи – Днес ще проверя как
работите в екип. Вместо да вадите купените от Ийтс стрийт пакетчета с билки, сега ще трябва да намерите билките
тук, - тя посочи масичката. – Всъщност те са разделени и именувани, просто ще
трябва да вземете нужното количество и да си ризпределите задачите. Трябва да
си изберете някой, който да вземе и подготви билките, а другият трябва да
приготви самата отвара да я разбърква, да следи температурата и оказанията.
Мисля че ще се справите. Аз вече съм избрала групите, ще получите и листчета с
отварите си и начина им на приготвяне.

Първа група:
Шай Туран - Блъдхенд
Ариман –
Блъдхенд
Вие ще трябва да приготвите
Лекарство против циреи
Нужни съставки: изсушена коприва, 1 стрит змийски зъб,рогати
плужаци и 2 бодли от таралеж.
Начин на приготвяне: Сложте в котела вода, и я изчакайте
докато заври. След това прибавете копривата, зъба, рогатит плужеци. Разбъркайте
3 пъти по посока на часовниковата стрелка. Отварата трябва да придобие
зеленикав цвят. След 20тина минути прибавете 2те таралежови бодли. Над отварата
трябва да се издигне сребриста пара след прибавянето на бодлите. Свалете котлено
от огъня.

Втора група:
Емили Траканд - Блъдхенд
Джесика Фейн – Вънъмхолд
Вие ще трябва да приготвите
Отвара лекуваща травми
Съдържание : лунен камък,стръкове от женшен,тамян,сънотворни
зрънца, дроб на жаба,нокът от орел
Начин на приготвяне :
1.Лунния камък се стрива на прах,към него се добавя дроба на мишка заедно с нокътя от орел,женшена също се нарязва на ситно и се смесва.
2.Загрява се водата и на тих огън
се добавя сместа от 1.
3.Тамяна се поръсва отгоре и сънотворните зрънца се оставят да се разтопят.
Не се нуждае от разбъркване просто започват да се появяват сиви облаци и изпарение слизащи към земята.
Действие : Прилага се чрез леко вавасяне с памук,
мека кърпа или нещо подобно.

Трета група:
Калън Потъров Уизли – Брейвхард
Александър Де Муун – Вънъмхолд
Вие ще приготвите:
Отвара за приятелство:
Приложение: Тази отвара и може
да ви послужи добри, когатови се наложи да преговаряте, да се сдобрявате с някой, или нужда да спечелите
благосклонноста на другите.
Нужни съставки: Една капка масло от лимон, една капка масло от здравец, една капка масло от сандалово дърво, двадесет капки масло от роза.
Двеста и петдесет мл вода.
Начин на приготвяне: Стоплете водата до телесна температура.
След като махнете котела от огнището прибавете към водата последователно маслото
от здравец, това от лимон, накрая сандаловото и розовото.
Искам всички да пишете в тази тема. Не желая само едни човек
от групата да пише, а и двамата. Искам да стане едно хубаво РП, а не просто да
описвате еднични неща, какво сте направили, без да има връзка със предния пост.
Мисля че стимула е достатъчен, 750 точки на всеки от отбора, който оценя
най-добре. Ако има въпроси се обръщате към мен, отново във РПто, щом нужно ще се намеся.

Джесика погледна към Емили. Дали професорката не го бе направила нарочно? Но защо, с каква цел? Емили също я гледаше, с очи, пълни с презрение, и Джесика бе сигурна, че си мислеше същото.
-Е, ще се захващаме ли за работа, или не? - попита гневно Емили, а Джесика кимна отсечено.
-В такъв случай ... - продължи Емили, - смятам,че и двете сме съгласни, че аз ще трябва да приготвя самата отвара, а ти да се оправяш със съставките. И смятам също така, че и двете искаме достатъчно наградата, че да ме слушаш ... веднъж в живота си.
Колкото и да й бе неприятно, Джесика трябваше да признае, че братовчедка й е права. *Емили винаги е имала особен талант в отварите* - помисли си тя.
-Добре. Но ... Само ... Този ... Път!
Двете се захванаха за работа ...

След като Джесика донесе съставките и ги приготви по указание, Емили се зае с най-важната част от работата - да ги превърне в отвара. Препрочете инструкциите отново, не искаше гневът й да попречи на задачата. "Да, мила братовчедке, права си - само този път". Не знаеше защо, но това момиче я влудяваше - със спокойната си външност, с това, че й е роднина. Наистина ли хората можеха да я свържат с нея? Емили бе сигурна, че братовчедка й и завижда за всичко - за приятелите, за силите, за това, че можеше да разчита на някого. Тази мисъл, незнайно защо, я успокояваше. "Не! Трябва да престана! Аз съм добър човек, добър! Трябва да престана!"
-Подай ми сместта - промълви тя. Джесика я гледаше напрегнато, и когато чу гласа й се изненада, макар да го показа само с вдигане на вежда. Гласът й бе тъжен. Джесика се подчини, но не спря да й хвърля погледи, пълни с презрение. Да, виж, Джесика наистина я мразеше. И щом го показваше чак толкова, значи при нея чувството бе изключително силно.
Емили изсипа сместа и я изсипа в затоплената вода, след което изпълни другата част от инструкциите. След като отварата бе придобила нужния вид, двете момичета мълчаливо отидоха при учителката и й показаха отварата.

Това беше може би първият път от престоя й в Академията, в който Шай буквално занемя. Ариман...Блъдхенд. Това или беше шега, или беше тоталното изпитание за търпението й. Цялата й надежда в този момент беше съсредоточена в желанието й да е второто, защото, ако това беше някакъв вид практически номер, щеше да й се наложи да убие учителката само в името на това да й мине свирепият яд.
- По дяволите! – изсъска две места зад нея „другарят” й. Точно в този момент тя определено беше съгласна с него, което бе може би първият и последният такъв случай в тяхното познанство.
Но двамата си приличаха и по още нещо – имаха цели и желания, които бяха много далеч от класната стая по отвари. Затова просто стиснаха зъби и, макар и с усилие, застанаха заедно зад една от масите.
- Ще ти се наложи този път да се понапрегнеш малко. – с възможно най-спокойния си тон започна Шай. Нямаше никакво намерение да позволява на Ариман да разбира, че е общо взето последното останало човешко същество на земята, което може да я изкара извън нерви.
Младежът само изсумтя презрително, отказвайки да я погледне.
- В името на безумно простите ти методи, ще те накарам единствено да свършиш техническата част. Мисля, че си способен да различаваш, когато водата прави малките мехурчета. – Ариман се извърна към нея и замахна силно. Тя парира удара му с пръчката си така, че да не бъде забелязан. – Благодаря, че си на борда. Постарай се да направиш огън и наблюдавай малките мехурчета, докато не минат точно четири минути от началото на кипенето.
Без да обръща внимание на дългия отговор, изпълнен с двусрични обиди Шай се насочи към малката масичка със съставките и взе всичко необходимо за отварата им. След това се върна на масата и, напълно игнорирайки присъствието на Ариман (което за момента беше добре дошло и за двамата), започна да размишлява. Неслучайно каза на Ариман, че водата трябва да ври сама точно четири минути – толкова бяха нужни, за да умрат всички остатъчни бактерии или елементи от минали отвари, приготвяни в котела, и той да се изчисти перфектно, за да не попречи нищо на изготвянето на новата отвара.
След това идваха съставките...по нейното собствено мнение дозирането и точното им прилагане беше най-важното в една отвара. На първо място – копривата. В сурово състояние тя беше това, което предизвикваше циреи и обриви. Но варена и то точно за двадесет и една (! П.П. Съжалявам, падам си Снейпчо, никога не следвам банални указания) минути тя имаше противоположния ефект – подхранваше кожата и я лекуваше. Тя беше основната съставка в отварата, тя носеше лекуващият ефект. С тези мисли Шай хвана стръкчетата и отстрани само листата. Не ги наряза, защото щеше да загуби от сока им, а той бе ценният. Просто ги отдели настрани и пристъпи нататък.
Змийски зъб. При нормални обстоятелства зъбите бяха носителите на отровата на змиите. В този случай обаче всяка остатъчна отрова би имала ефект, който подхранваше този на копривата – антитоксичен и подобряващ кръвосъсирването и по-бързото лекуване. Стриването на прах премахваше всяка опасност в отварата да попадне прекалено много отрова. След като го свърши, Шай остави праха в една мензурка настрани и, продължавайки да не обръща внимание на полузаспалия вече Ариман, взе плужека.
От рогатите плужеци и трябваха вътрешностите. Те въздействаха единствено и само върху една физическа характеристика на отварата, но пък много важна – мекотата й спрямо кожата. Шай реши да съкрати неприятната работа и да направи всичко по плужеците с пръчка, но не и преди отново да изстреля нещо по адрес на колегата си.
- Ако искаш... – рязката промяна в обстановката накара Ариман да се стресне и съответно да се опари на котела. Имайки впредвид дозата садизъм на Шай, това си беше добре дошло. Също и последвалите яростни псувни. – мога да ти дам да нарежеш плужека. Би било прекрасно упражнение за бъдещето, когато ще избегнеш факта, че си магьосник, и ще се правиш на варварин...
Отново напълно оглушала за миг, Шай взе последната съставка – бодлите от таралежа. Те се слагаха в отварата само за секунда, не трябваше да се позволи да врат. Действието им беше просто – те бяха средството, което даваше на отварата мигновения анти-шоков ефект.Трябваше да са цели.
- Сега бъди добро момче и млъкни за малко. – с гробовен тон започна Шай. Ариман поспря, но само за да я отстреля с поредния гаден поглед. – Не, недей. – пресече го тя по средата на думата, - Просто трай няколко секунди. Трябва и ти да участваш, защото няма да позволя някой от моя дом да се изложи. Особено ако този някой си няма хабер понятие от търпението при отварите и ми е поверен по-скоро като на забавачница.
Не й беше нужно да чува, пределно й бе ясно какво става в съзнанието му и без да го казва. Затова отново му шътна и започна да обяснява.
- Когато водата е вряла точно четири минути и нито секунда повече, прибави първата купичка – онази със зелените листа. Изчакай ги да врат вътре, като понамалиш огъня, точно единадесет минути, след това добави мензурката и втората купичка. Разбъркай три пъти по посока на часовниковата стрелка. Десет минути след това добави към вече зелената и слузеста течност последната купа – с бодлите, и на мига махни отварата от огъня. След което я затвори. – „Трябва да изтраеш само тридесет минути. Само толкова.” – Предполагам, че въпреки пределно сложните обяснения и задачи от моя страна все пак си схванал?

Ариман наведе поглет. Учебник. Лист. Записки. Нямаше да се провали. Само този път. Интересно. Въздъхна.
Единайсет плюс четири. петнайсет. и десет. двадесет и пет.
-Двадесет и пет.
-Какво?-попита Шая. Зад него.
-Не тридесет. Двадесет и пет. Или пет минути ще слагам капак.
вдигна вежда. Шая се направи че не го е чула. ариман знаеше. Шок. Не беше казала. Тридесет минути.
-А ми трябват тридесет и пет.
-Какво?!
Шая се ядоса. Какво искаше той. да провали упражнението. Да я изложи прет другите.
-Чу ме. Тридесет и пет. в оказанието пише..
-Знам какво пише в указанието!
Гневна. Погледна я. С досада. Не го слушаше.
-Двадесет минути. каза. Не десет.
-Сметнах всичко.
Ядоса се. Винаги беше права. Винаги знаеше.
Ариман не беше сигорен. Но мислеше.
-Слет разбъркването. Пише двадесет минути. Да се исчака. Преди бодлите.
Шая не каза нищо. Не трябваше. Ариман можеше да усети. Странно. Можеше да усети. Добре. Не спори каза си. Загледа се. В водата. В котела. Гореща. Още малко. Мразеше да чака. Минутата беше час. Усети се. Нямаше часовник. Паника. Добре. На стената имаше. потпря се на масата. Двадесет или десет. Двадесет или десет...
Водата завря. Усети се. Беше забравил какво трябва да сложи. Въздъхна. Гневно. Шая ги беше подредила. Знаеше че ще забрави. мамка му. Купата с листата. Ок.
исипа я. Чу съскане.
-Какво правиш.
-Слагам копривата?
-Намали огъня.
Или изгори в него. каза си ариман. Усещаше. Мамка му. Рефлекс. Намали го. Бързо. Секундите нямат значение. Огъня не е печка. Става бавно. печка? и.диот.
Единадесет минути. Потсмихна се. Едно нещо ставаше. За единадесет минути. Мисъл. За Шая. Опита се да не повърне. втората купа. А третата? Мензура. Първо тя. Добре. Едно слет друго. Ок.
Единадесет минути. Можеше да заспи. И да сънува. за единадесет минути. Ала не сега. Досада.
Минаха. Някакси. Мензурата. После купата. Плуваха. Нищо не стана. Зелена? Не беше.
-Ох..
Разбъркай каза си. Хвана дръжката. Разбърка. Три пъти. По часовата стрелка. Зелена. Въздъхна. Добре. Десет или двайсет. Десет или двайсет.. Оказанията. Или Шая. Щеше ли да стане. Пукаше ли му. Не. Добре. Шая. Десет. Ок. По добре. По бързо. Десет часа. Ала минаха. Преговори. Бодлите. Сребърна пара. свалям. Захлупвам. Ок. Мога каза си.
Сложи ги. Чакане. Шая. Зад него.
-Свали го.
-Чакам парата.
През зъби. Парата се дигна. Ок. Свали котелът. Захлупи го.
Погледна я.
-Бяха двадесет и шест.
-Млъкни.
Ариман дигна ръка. Махна. на професорката. Да мине. Да види.
радваше се. Че свърши. По далече. От плужеци. От Шая. Голяма разлика няма що каза си. въздъхна. Да подремне. Замалко.

Гост

Калън тайно ликуваше. Ура! Бяха го сложили до Алекс! Всички бяха нещастни от избора за групиране на госпожата, а само той и Алекс се радваха. След като видя как неговия другар прави знаци с ръка, момчето се осъзна. Калън се зачуди какви бяха съставките, но поне се сети, че си беше записал всичко. Първо брайвхардеца взе едно шише с етикет: Масло от лимон”, друго такова с надпис” Масло от здравец” , върна се и ги остави при Алекс, който тъкмо приключваше освобождаването на чина от хартийки и учебници. Калън се затича към шишенцата. Взе едно с надпис” Масло от сандалово дърво” и друго такова с залепен етикет, гласящ “ Масло от роза”. Подаде ги на другаря си. Калън каза на Алекс че след като махне котела от огнището трябва да първо да добави капка масло от здравец, още една от лимон, после една от сандаловото дърво и най- накрая двадесет от розовото масло.

Александър видя,че Калън му подаде билките.И двамата бяха много, ама наистина много равълнувани и ентусиазирани. Бееше съвсем нормално.Калън се усмихна, Алекс му намигна.
Венъмхолдеца се позагледа известо време, незнаейки какво да прави точно. От погледа на другия разбра, че от него се очаква да сложи бсъставките в котлето. После щяха заедно двамата да бъркат.
Александър погледна преподавателката. Гледаше я, тя четеше внимателно същата книга, която момчето бе видяло в кабинета й. Замисли се за какво литочностава въпрос в нея. Как ли да надникне в нея. Искаше да знае, искаше да разбере за какво толкова много разпалено се вълнумва професорката. Беше се замислил, докато Калън не му се развика:
-Айде де,Алекс. Да не би да искаш да изгубил първото място?!
След като момчето чу първо място веднага се ококри и каза:
-Верно, бе! Извинявай но се бях отплеснал.
-Забелязах-каза леко нацупено брейвхардеца и се ангажира с пирготвянето на котлето. Взе една кана 250 мл. вода и тръгна да я сипва в котлето. Запали огъня и зачака.
В същото време венъмхолдеца издишаше бавно, явно медитираше. След като се нормализира, запретна ръкави разсейваки се от тея мисли. Беше готов за действие.
-Започвай де, няамаме много време!-викна Калън.
-Спокойно бе, ще бъдем най-добрите, аз ще бъда най-добрия-твърде вдъхновенно отговори Алекс.
Докато Червеняка приготвяше огъня и котлето и водата... киселяка приготвяше необходимите съставки. водата в котлето бе на необходимата температура.
Алекс бе да се бави започна да сипва съвсем око количестово от маслата. Венъмхолдеца бе правил много, много отвари заедно с Миранда,и тя винаги му казваше, че трябва съставките да се слагат на око. "Както се храниш, без да знаеш колко грама тежат филийките хляб и месото, така и с пирготвянето на отвара"
А Муун имаше зорко око. С лявата си ръка хвана шишенцето, пълно с здравено масло и сипа малко в котлето. Това малко бе еквивалентно на една капка. Без да губи време подаде шишето а Калън, и взе другото малко бурканче, с надпис "Масло от лимон" по същия бърз и хладнокръвен начин сипа в котлето отново една малка капчица. Маслото от лимон отново попадна в ръцете на Калън като това от здравец.
Следващото шишенце което също бе изсипано в котела само една капка бе от Сандалов вид. Най-накрая взе по-големичкото, на цвят цикламено, шише с надпис "Розово масло", а от другата, обратната страна пишеше "Масло от рози". Алекс беше влял повече от половината количесто, горе долу равностойно на двайсет капки. Калън бе изненадан от бързината с която Муун се бе справил.
Алекс си изтупа ръцете, ухили се дяволито и хвърли поглед към останалите в групата, надявайки се да стане нещо лошо с тях и с тяхната отвара.
Сега Алекс очакваше намесата на Калън, тъй като финалният стадии трябваше да го направят двата, тъй като щеше да бъде най-ползотворен резултата. Искаха да направят хем най-бързо отварат, хем да бъдеи вярно направена. Повече от всичко и двамцата, които бяха в най-слабите по точки отбори Венъмхолд и Брейвхарт. ИСкаха повече от всичко да спечелят още точици. А това бе добър шанс, да се изавят и да покажат наистина какво могат, и че засулжават да са по-напреде. Калън и Алекс си приличаха, поне малко...

Професорката видя, че Фейн и тракенд са готови и се запъти към тях. Вдигна отварата. Привидно бе готова, но Хестия се учуди от нещо друго - Колко години й бяха повтаряли, че по една отвара може да се съди за взаимоотношенията м/у хората, но чак сега го виждаше на практика.
-Добре, момичате. - каза тя хладно, нямаше смисъл да им обяснява каквото и да е било, не и на тои етап.
После пристъпи към Шай и Ариман, който тъкмо се готвеше да подремне.
-Мисля, че след малко ще можете дори да полегнете, не така на чина. - подметна тя, но запази строгия си вид. - Вашата отвара е направена добре, - отбеляза тя, но е нужно да не си мислите, че единия е по-ниш от другия, и двамата сте хора. - допълни тя, разглеждайки отварата.
После отиде до последният екип:
-Не, тук нещо не е както трябва. Не е езавършена. - усмихна се тя студено, после отмина.
Вървеше отново към бюрото си, ала нещо прикова погледа й. - сама ученичка от Блъдхенд стоеше и гледаше пламъцте в камината,които се отразяваха в стъклото на прозореца.
-Archer? - попита тя. момичето моментално се обърна. - Вие нямате ли работа?
-Боя се, че закъснях и не сте ме сложили никъде. - оповести тя спокойно.
-Аз тогава се боя, че ще трябва да пишете домашно за Феликс Фелицис. - отговори Преподавателката. Селена кимпа отсечено и отметна чернит си коси. - Моля другия път не закснявайте. Сега всички сте свободни.