Имението на Бричстоун

Джен и Сид се магипортираха точно до имението им.Сид отвори дървената вратичка и двете сестри,се отправиха към самото имение.Джен извади пръчката си и с едно движение отвори врата.Направи път на по-малката си сестра да влезне и след това тя влезна.Двете се отправиха към хола.Джен измагьоса три чаши с билков чай .Двете сестри си взеха по една,а другата я оставиха.Те чакаха професор Джоунс,тъй като Джен трябваше да говори с нея,а Сид имаше молба към нея.Тоагва......
П.П.Пиши дълго

Джен стана и бързо отиде до входната врата.Отвория и остана смаяна.Не бе предполагала,че колежката и ,ще дойде толкова скоро.Покания да влезе и след това затвори вратата.Двете се отправиха към хола.Когато влезнаха Джоунс каза:
-Здравей ,Сид,как си
-Добре съм
Двете професорки седнаха една срещу друга.Хес взе чая си и след като отпи глътка каза:
-Бихте ли ми казали,защо ме повикахте?
-Разбира се-заговори Сид първа-аз и Джен имаме няколко молби към теб.
Хес кимна ,че е разбрала,а Джен продължи,вместо сестра си.
-Имаме спешна нужна от 10 върколашки отвари,3 шишенца многоликова отвари и още много неща.
Докато двете сестри разказваха за нужните неща,Хес стана много подозрителна.Какво им ставаше на двете сестри?Никога не ги бе виждала такива.
След като свършиха своя раазказ.
Джоунс...

-Извиках я,за да я помоля да ми даде няколко отвари
-Джен,недей,моля те.Недей и казвай-прекъсна сестра си Сид.Мразеше качеството на Джен да доверява на всички ,какво смятат да правят.
-Сид-обърна се Джен,към сестра си-от много време познавам Вивиан и Хестия,имам им пълно доверие,така че,ме остави да довърша.Става ли?
По-малката сестра кимна и остави сестрa си да продължи:
-Така,помолих Хес да ми даде няколко отвари ,а деуги неща ще си набим сами със Сид.Това е.
ДОколкото сигурността и безпоаснноста на сестра ми си права.
Сид стана и отиде до хола.Трябваше да се подсигури.Когато влезна се залепна за прозореца.Отвън имаше хора.Тя повика тихомълков трите си приятелки и Вивиан промълви:
-Явно са ни проследили,какво ще пправим.
-В моментта нямам никакви идеи-отвърна Джен леко притеснена.
Тогава....

[i]...Вивиана се обърна към Хестия:
-Познаваш ли ги-каза Виа мрачно-явно сме на пътя на поредната битка-добави отегчено тя-или...
Вивиана се завъртя на 180 градуса и погледна Сидни и Джен:
-Предполагам очаквахте това-Рейвън говореше някак с упрек в гласа-Може би беше по-добре да не идвате в къщата,ако бяхте останали в академията нямаше да има опасност сега.
Вивиана малко разтревожено започна да се разхожда напред назад из стаята,после отиде при Хес и я издърпа настрана;
-Знам,че не си очаровна от факта че е посред нощ и ти се иска поне да се беше наспала,но сега ще трябва бързо да се сабудиш-тя посочи с глава двете сестри,Суд се еб сгушила в Джен-защото двете Бричстоун имат нужда от помощ-Вивиана разтърка уморено очите си после събра косата си на тила и зашепна така че само хестия да я чуе:
-Сега аз излизам,а ти трябва да намерищ начин да извееш и двете оттук и Хес...-каза Виа като хвана ръката на Хес-...при никакви обстоятелства не давай на Джен да се бие днес.
Хестия се опита да спре Вивиана хвана я за рамото и я погледна леко учудена.
-Да Хес...-каза Виа с тъжна усмивка-днес имах причина ан съм тук,а Сид бе просто извинение...сега ми се фовери-завърши Рейвън като отново заметна качулка на главата си,погледна за последен път към трите в стаята и затрясна вратата след себе си:
-Добър вечер господа-рече привидно приветливо Рейвън на качулатате пре нея-е къде е купонът тази вечер -рече тя саркастично като извади бавно пръчката от мантията си.
-Единственият купон ще е този над трупа ти-заговори дебел мъжки глас на един от мъжете,които се изсмяха злобно.
-Мислех си за нещо малко по-различно,още по-забавно-каза Рейвън с хладен глас-СЕМЕЛОКРОНОС-извиак тя и земята под краката на качулата група се разтвори.
Вивиана искрено се надяваше ,че в къщата също има развой на събитията...

Май се оказа,по трудното отколкото и се искаше на Вивиана.Джен нямаше
да прости на Кристофър или на Рупърт.И двамата ги презираше.МИСЛИТЕ и
бяха прекъснати от последния смъртожаден,който до сеаг само бе
наблюдавал битката:
-По полека скъпа,да не се простиш с живота си.Ние не сме дошли да пием
с вас,а да се бием и да вземем този човек,който ни трябва.
-Мислиш ли,че ще ти позволя да направиш такова нещо,Томас.Много добре
знаеш,че пипнеш ли с пръст някой от приятелките ми,ще загинеш.Но все
още се чудя,как мина на страната на Черния ЛОРД,като ти спасих живота
,преди близо година.С какво те подлъга той?-каза Джен ,като смигна на
Вив
Мъжът застина.Това наистина се беше случило,но дали трябваше да го споменава точно сега.Бързо се поокопити и проговори:
-Не е твоя работа,жено,не е твоя.
Това вече вбеси Джен.Очите и започнаха да получават тъмночервения си цвят.Сид не се изненада въобще.
-КОСПЕЛИУС НЕСТРОТОС-извика Стоун,а заклинанието улучи Кристофър.Лили
изпищя,неискаше да гледа смъртта на гаджето си,а другите онемяха.
-Сигурен ли си,че искаш да убиеш сестра ми?Само едно грешно казване и
двамата ще умрето-промълви Брейвхардката с глас,който сякаш небеше
нейният.
Какво ли щеше да се случи от тук нататък?Дали Крис щеше да се предаде
или щеше да рискува живота си?Дали Лили щеше да издържи на напъна?Виско
беше в ръцете на защитнициет на Акдемията.

Хестия.
Тя бавно местеше поглед по присъстващите. Неискаше да е тук. Нетрябваше. Неможеше. Нарушаваше много правила. Елфите щяха да са още по-неблагосклонни към нея. Хестия знаеше че неможе да си тръгне, затова трябваше да говори.
-Спрете. - Тя гредаше в далечината. "свобода" помисли си тя.
-Няма да се карате. Има нещо. - Хестия посочи към единия смъртожаден. - Той, той е... не е.... - Хестия реши да побърза. - Стрейндж Ропус! Той е Леглимант. Пазете съзнаниета си. - Това се откъсна от устата на Хестия. Всъщност той работеше в министреството. Беше аврор.....

Сид направи бързи заклинания на другите смъртожадни и отиде до посочения от Хестия мъж.Махна качуллата му.Неможеше да повярва на очите си.Това беше Майкъл.Изглеждаше много зле.Сид беше объркана.Но реши да запази спокойствие.Нямаше да позволи да бъде лесна плячка.После Майкъл заговори на Кристофър:
-Приятел,остави ме насаме с тях,след двадесет минути сигурно ще се върна с нея.Черния ЛОРД ще ме разбере.Кристофър кимна,Майкъл ги освободи всичките и те изчезнаха.
-Какво става тук?-разнесе се гласът на Виа
-Дълго е за обяснение,за това мисля,че ще е най-добре да влезем в къщата и да ви обясним тем-предложи Сид,като погледна сестра си.Приятелките й кимнаха и те влезнаха в къщата.
Джен измагьоса пет чаши с джин и лимон.Очакваше разказа на сестра си и Майкъл
-Джен-започна Сид-моля те не се сърди ,но с Майкъл сме -тя направи пауза и погледна мъжът.Той и кимна и тя продължи-гаджета......Той не е смъртожаден,а Аврор,би трябвало да се познавате.
Чак сега Джен се вгледа по подробно в него и промълви......

Още преди да е промълвила нещо Хестия привлече вниманието към себе си.
-Кажи ми, Майкъл, как онази отрепка Лендър е посмяла да напусне родината си и да отиде при Волдемор?
Майкъл се посмути. Не отговори.
-Не, отговори ми, няма нищо да ти направя, или и да ми се иска Сидни ще ме спре. Говори спокойно, докато Сидни е тук, ти си в безопастност. - Хестия говореше спокойно, но дори не погледна чашата с джин пред себе си, не бе времето за каквто и да е било напитки с по-голямо съдържание на алкохол от изворна вода.
Майкъл от своя страна се поуспоко, въпреки че думите на Хестия бяха нож с две остриета той реши, че ще е добре да проговори.
-Лендър... Значи този негов прякор знаеш, Джоунс....
-Не е прякор... - каза тихо Хестия. - Това е името му... Рожденното му име, сега може би Волдемор му е лепнал прякор от рода на "насръчния" "страхливеца" или нещо поддобно. Ти си аворор, предположих, че все още ви учат да разчитате мисли и да усещата чувства. Искаше ми се Лендър да го убия още преди малко, все още не е късно, нали? - обърна се Хестия към Джен и Виви.
Джен вече се бе посъвзела и.....

Джен вече се бе посъвззела и промълви:
-Разбира се,че можеш ,но няма да го правиш сега.Тази работа остави на мен.Занм за старата ти вражда с Леднър,но ако не си забравила,аз също имам да му връщам.А доколкото до вас двамата-обърна се тя към Майкъл и Сид-радвам се,че се получи нещо между вас.
След тея думи тя стана и отиде в кухнята.Погледна отново през прозореца,но не откри нищо ,което можеше да и подскаже,че ще дойде някого.Отново се върна в стаята с думите:
-Хес,повикахте за да ни дадеш нужните неща
-Ще ни ги дадеш ли или искаш сама да се увериш,че не те слъгосваме-довършиха двете сестри в хор.
Всичко беше в ръцете на Хес.Сега тя решаваше.......

Хестия се усмихна горчиво. Всички бяха наясно че билките бяха невъзможни за изнамиране през този сезон, но и всички знаеха, че Хестия има от тях. Дали да им даде?!
Нещо друго я бе накарало да се замисли сега. - Лендър. КАкво правеше той тук?! Той беше върколак, Хестия знаеше от личен опит. Веднъж замалко да не я убие, но все пак не успя. оттогава Лендър го беше страх да се покаже пред нея, защото не бе сигурен как ще реагира професор Джоунс. Обаче тази вечер той я гледаше нагло, не не беше той. или пък беше, но много малко хора можеха да излекуват върколашкото у него. Не, това си беше лендър, явно вече не го е страх от нищо, щом е на страната на Волддемор.
-Джен, Сидни, вие искате билки, непосилни да бъдат намерени по това време...
Още преди Хес да продължи Сидни я прекъсна:
-Но ти ги имаш, знаем!
-Знаеш защо ги имам Сидни.
Сидни млъкна, Хес беше абсолютно права, билките бяха за особено специални случеи, ако се случи нещо на учениците или преподавателите в академията. Хестия знаеше, че тук не й бе мястото, имаше прекалено много други неща за Сидни и Джен сега, от това да се правят на гостоприемни пред Хес....Затова се запъти към вратата, и си тръгна