Кабинетът на Кейдън-Миранда Жар

Миранда Жар беше разддразнена и нервна до мозъка на костите си. Трепереше. Не можеше да повярва какви нахални хора съществуват, въпреки че тя самата не бе точно човек.
Злочвещият звук от токчетата на Жар разцепи тишината на коридора. Мина през своя кабинет... след което се насочи към Кабинета ан Директорката. Когато се доближи до врата видя, всъщност не видя онази голяма позлатена табелка. Понечи да отвори вратата но беше заключена.
"Да не би да съм забравила къде е директорският кабинет?!"здапита се Миранда.
След като изпъшка вяло търгна по коридора, мислейки се че Каролина просто си е преместила кабинета. Вървеше, вървеше но не виждаше врата с табелка "Директорка". Докато не се оказа на края на коридора. Там имаше малка вратичка. Беше килер. А сега на нея врата пишеше "Директ" и побърза да почука преди да довърши прочита си. Докато чакаше Бърг да й отвори, тя си мислише какво ще й каже, каякъв скандал ще й вдигне...

Вратата обаче не отвори Каролина Бърг. Изненада-бе не друг, а същия онзи нахален хлапак, дръзнал да наруши хармонията в прескъпия час по Философия на Жар.
Кейдън я поогледа за кратко и сведе глава в опит да потуши желанието да се изсмее в този момент. Когато вдигна глава, уви, усмивката му казваше достатъчно:
-Очаквах Ви, професоре...-процеди той с тих звънлив глас, в който прозираше прикритият смях.
Отмести се от вратата. В ръката си този път държеше не перо и бележник, а очила за четене, които в следващия момент използва, за да окаже посоката на поканата си:
-Моля, влезте. Има какво да обсъдим с Вас.
усмивката на лицето на Кейдън се стопи когато заговори малко по-делово. Имаше много задачи за изпълнение и нямаше толкова излишно време, че да протака развитието на тази среща.
Почака Миранда да се осъзнае и да престъпи прага на онова, което доскоро представляваше килер. Сетне я последва вътре. Директорският кабинет все още не приличаше на такъв, но поне не приличаше и на склад. Стаята бе малка и по-голяма надали щеше да стане, но сега поне имаше прозорец, бюро и няколко меки кресла (с потенциал да бъдат удобни). Защо имаше прозорец, едва ли дори Кейдън можеше да си обясни логично. Веднага, след като го бе поставил, бе пуснал дебели завеси над него, с намерението да работи на свещи. Е, всеки си беше особняк по свое му, тъй си беше и новия директор, но с изключение на интригуващото решение за прозорец, всичко останало бе в рамките на нормата.

Жар беше направо попарена със ледено студена вода... Не можеше да повярва на случващото се...този сополонко стоеше в някакъв си килер...с прозорец и с табелка пред вратата "Директор".
След като се поокопити, започна да гледа презрително. Ощипа се, да не би случайно да сънува кошмар. Оказа се действителност.
-Нямам абсюлютно нищо да обсъждам с вас. Вие сте никой!
Но къде е Каролина Бърг?! Само да сте дръзнали да сте й направили нещо, ще съжавялате- запита подозрително Жар, стоейки права до вратата в готовност да си извади магическата пръчка от сутиена...

-Ох...-въздъхна Кейдън тежко.
Съзнаваше, че длъжността му тук ще е досада, но не си беше представял дори, че ще трябва да се бори с колега да си свърши работата.
Обърна се с гръб към Жар и зарови с ръце в един кашон, който все още не бе имал време да разопакова. Миранда го гледаше и потропваше с крак на нахалството му да й обръща гръб, докато, най-сетне, няколко минути по-късно, Шоу се завъртя към нея размахвайки някаква папка в ръка:
-Щом смятате, че сте по-важна от Министъра на магията и трябва да Ви давам отчет, ето Ви!-папката се стовари на масата с глух трясък.-Няма да споря с Вас и да ставам част от това безумство. Продължите ли да нахалствате, просто ще помоля да Ви екскортират извън територията на Ейрен.
Кейдън седна и зарови пръсти в косата си, опитвайки се да балансира нервите си малко от малко, докато професор Жар разглеждаше министерската наредба за приемането му на длъжност в академията.

-Може и да не ме заплашвате! - тросна се Миранда.
След което взе листите и започна да ги чете внимателно... а директорът дорине предложи да седне на стола. "Кавалер няма що". Прочете го от началото до края.Наистина бе така, както казваше господин Шоу.
-Добре, директор сте! Не знам какво е станало с Каролина, но не ме и интересува. Как може да ме конспирирате пред учениците ми?! Какво искате от мен?! За какво ме заплашвате?! Искам отговори сега!-каза твърдо Миранда, в очакване дългокосият мъж да я изрита...тя се беше подготвила подобаващо.

-Госпожице Жар!-повиши тон Кейдън. Очите му блестяха от гняв, очевиден макар нито една друга черта от лицето му да не бе сменила постановката си.-Нямам представа заради какви мъгляви изгоди и "причини" сте била назначена на работа тук...-Жар го изгледа пренебрежително и завъртя глава настрани сякаш последното, което й трябваше беше да слуша тези "глупости". Чашата преля и Кейдън блъсна с ръце по бюрото, карайки го да се разтресе. Лактите на професора изпаднаха от ръба и тя стресната и разгневена го погледна:
-При още САМО ЕДНА неуместна проява от Ваша страна, ЩЕ НАПУСНЕТЕ замъка Ейрен!
Шоу отлепи ръцете си от дървото и направи няколко крачки встрани заобикаляйки мебелите, за да се намери пред жената:
-Не умеете да се изразявате, пристрастна сте към учениците, заплашвате с телесни повреди...не изпълнявате задълженията си адекватно... Единственото, което умеете сякаш е да отнемате точки от всички останали без собствения си дом, който меко казано толерирате...без особено основателни причини. Кажете ми...разкрийте моля Ви една основателна причина на неразвитото ми съзнание, да Ви държа на работа тук!

-Господин Шоу! Стегнете се. Не може един директор да трепери, крещи и блъска, да не би да е истерясъл като някоя философка.
Повече от ясно е, че не си допадаме. И едва ли това ще стане скоро. Но, все пак ще се саморекламирам. Не ме е страх от заплахите ви. И ще ви кажа защо...ще ви разкажа всичко. Всеки учител си има симпатии, и аз също. Моите не са към никой дом, а към един конкретен ученик. Ако не сте забелязали професоре Александър Де Муун е единственият от Венъмхолд записал се по Философия. И вие ми говорите за толериране на собствения дом?! Що за безочие. Та благодарение на него...аз съм...аз съм жива. Той ме... аз съм Демон. Но за вас това ебез значение. Много години съм преминала в изучъване на много предемети и техники. Аз не съм като другите. Вярно че не съм съвършена, но оценявам реално домашните, мисля че си изпълнявам задълженията. Редовни уроци, с приятни и леки материали... не искам зубрене и преписване а разбиране и мислене. Но вие сте далече явно от философията. Материала който преподавам е много добър смея да кажа... Но вие явно сте се извъдили незнам си какъв специалист. Ако не ви харесва работата ми, ОК... но смятам, че грешите.

Кейдън се отдръпна съвсем бавно, тъй че сянка от рамката на прозореца покри лицето му за миг. Когато отново се подаде на слабата светлина, която завесите пропускаха неволно, устните му образуваха слаба усмивка:
-Права сте за едно професоре-не биваше да изпускам нервите си. Имам себе си за сдържан човек-ще потърся във Вас причината за поведението си. Вие пък, по обичай, я потърсете в мен. Както и да е обаче, не вярвам разговорите ни с Вас от тук насетне да бъдат особено интересни. би било уместно да ги ограничим до минимум. Ще сигнализирам на колегите си да поемат Вашия случай докато сте на изпитателен срок тук. Сега Ви моля да бъдете така добра да ме оставите сам. Други хора и задължения имат нужда от вниманието ми.
Кейдън мигна бавно запазвайки тишина за секунда, за да се увери, че възражение няма да настъпи. Сетне отвори вратата и стори път на професор Жар.

-Не сме свършили г-н Шоу! Отивам да си преподам новият урок по филоофия! Дано изчезнете като бившата директорка- след което Миранда тръшна врата и си замина...