Островът - Каролина и Дженифър

Силуетът на Каролина се различаваше като малка зелена точица от отсрещния бряг. Тя седеше на пясъка неподвижна вече втори час и се взираше в далечната сграда на академията. Не й се искаше да се връща обратно там. Като че ли дори бе започнала да обмисля варианта да избяга без да се обади никому.
Всичко вече я изнервяше...бе на път да загуби самообладание и да покаже лошата си страна и на учениците и на колегите си. Това я накара и да дойде тук сега. Малко успокоение. Особено откакто Маделин се бе появила, Кери беше кълбо от нерви. Беше повече от сигурно, че сестра й замисля нещо, а Каролина вече се чувстваше безсилна да я спре...нея и всеки друг...твърде много бяха заплахите, а тя бе една и безсилна да се противопостави на всичко и всички.
Стоеше там, на златния пясък, заслушана в песента на вълните, галена от нежния вятър...без никакво намерение да се връща там, където царуваха хаоса и страха.
Може би от спомена, но тя усети нечие присъствие зад себе си. Обърна се стресната-нямаше никой. Цялата околност беше пуста-необезпокоявана от нито миг на неестествен трепет и дисхармония. Единствената дисхармония тук беше самата Каролина. Тя се облегна назад на пясъка и се взря в небето. Отпусната така...унесена в мечти, тя не забеляза истинското движение зад гърба си...докато не усети ръката, която хвана рамото й.
Само за секунди тя беше издърпана в изправена позиция пред човек, когото не си бе мислела, че ще срещне отново:
-Джеймс!-сподави тя леко разтреперана.
Изведнъж й стана студено-вятърът сякаш бе сменил настроението си. Аврорът Джеймс...не...никакъв аврор не беше той. От толкова време вече служеше на... Каролина се ядоса на насечената си мисъл, както и на внезапния страх, който изпита към някогашния приятел.
Той се подсмихна удовлетворен от влиянието, което бе оказала появата му върху Каролина. Тя се опита да извади пръчката си, но той я пресече грубо...
-Виж ти! Кой е станал директор... Не знаеш ли, че не ставаш за това, малката ми?-говореше й той, докато ръката му стискаше нейната до болка.
Каролина се изви под натиска; очите й намериха неговите. Беше способна да го убие само с поглед заради думите му. Но той не беше приключил:
-Ти...си доброто кученце на министерството, в каквато и кожа да се опитваш да се напъхаш!-изсъска й той.-Не ти ли е жал заради едните си глупави принципи да излагаш всички "любими свои ученици" на заплахата от смърт?
Джеймс се изсмя на жалкия опит на Каролина да се отскубне от хватката на ръката му. Блъсна я назад и тя се приземи на пясъка, все още следейки погледа му, гонейки се със секундите, необходими й да извади пръчката си. Закъсня. Неговата вече бе насочена към гърдите й. Преди Каролина да успее да направи каквото и да е, тишината бе раздрана от плахата, ала по-сковаваща от всичко думичка:
-Круцио...

Магията я порази и тя неможе да реагира.Искаше и се да убие предателя Джеймс,но неможеше да го направи сега.Някъде вътре в себе си,усещаше ,че е безсилна.Надяваше се той да спре,но той не спираше.Продължаваше да я измъчва.Какво удоволствие му доставяше това?Не виждаше ли,че не е това начина?Дали щеше да спре или не?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Джен бе излезнала да подиша чист въздух.Искаше й се да се отдели от проблемите,които я застигаха всеки ден.Трябваше и спокойствие.Неусетно краката и я бяха отвели до мрачното езеро.На отсрещния бряг тя видя две фигури.Трудно беше да ги различи.Но тръгна на там.Попътем извади пръчката си,за да бъде подготвена.Имаше предчувствие ,че нещо лошо ще се случи.Молеше се да предотварти това нещо.Спря.Беше разпознала една от фигурите.Това беше Джеймс.Веднаага разбра,че другият силует е на момиче.Безсъмнено беше Каролина.Какво ли ставаше?Защо Джеймс я измъчваше?Да не би да искаше да разбере нещо?
Лицето й се вкамени.Очите й отново бяха загубили естествения си цвят и се бяха превърнали в тъмно-червени.Избия гняв.Бързо започна да покрива цялото й тяло.Тя отново потегли.След пет мунитен поход тя стигна отсрещния бряг.Набързо направи магия за пълнотяловкочанясване на Джеймс и го завърза.После отне пръчката му от ръката и отиде до приятелката си:
-Кери добре ли си?Какво ти стори този предател?-попита тя,като погледна Джеймс с изпепеляващ поглед.
-Джен-повика я директорката.
Професорката моментално обърна погледа си към Кери.Какво ли имаше да и каже?
П..П.Сори,ако нещо трия поста.

Ала Джен не успя да чуе нищо, тъй като Каролина не бе в състояние да изрече и думичка повече. Тя само направи знак, че иска да бъде повдигната и едва събра сили да каже:
-Помогни ми да отида до него.
Кери се мъчеше. Все още чувстваше болката от изтезанието, на което бе подложена до преди секунди, ала погедът й бе толкова целеустремен, че Джен се стресна и не подложи на преосмисляне действията си. Подхвана Каролина през рамо и й помогна да отиде до завързания Джеймс. Директорката се отпусна и клекна до него. Той беше в съзнание, но не му личеше да е способен да помръдне.
Кери взе ръката му в двете си ръце и освободи копчетата на ръкава му. Дръпна го нагоре и разкри част от ръката му. Точно каквото бе предполагала.
Е, малкото опитно зайче беше дошло като по поръчка-Кери не можеше да пропусне възможността. Ако това помогнеше в действителност...без тежки странични ефекти от дългите години умопомрачение...то за Питър също имаше шанс. Каролина се напрегна да си спомни с пълна точност прочетеното. Вдигна ръка и долепи странния си древен пръстен до мястото, на което се белееше белега на Джеймс и зашептя срещу него думи, които Джен бе способна да различи само наполовина:
-...Hataram dataram sarva sampadam loka bhi ramam sri ramam bhuyo...
Дженифър стоеше стъписана на няколко метра от тях и наблюдаваше случващото се. Секунди, след като Каролина млъкна, тялото на Джеймс започна да се издига. Някаква небесно-синя светлинна нишка го обрамчваше от глава до пети и се виеше като безкрайна спирала около него. Когато краката му се отлепиха от пясъка, нишката започна да променя цвета си към по-тъмно, докато накрая не стана черна. Миг по-късно тя изчезна, а тялото на Джеймс тупна обратно долу.
Той стоеше неподвижен и Джен, като видя това, отклони погледа си към Каролина, която сега изглеждаше видимо развълнувана. Тя се приближи до падналото тяло и пое главата му в ръце. Вдигна я и я подложи под краката си, докато с ръце опипваше джобовете на мантията за пръчката си. Обърна глава към Джен с напиращ към действие, почти изплашен поглед:
-Ако нещо стане, просто го убий.-заръча тя и насочи току-що откритата си пръчка към Джеймс.-Енервате.
Той се раздвижи няколко секунди по-късно...

ПП:Ти реши какво да стане, какво да каже и т.н. Има вариант да се е осъзнал, има вариант и да не е. Само не намесвай 18 000-ен черен лорд и нови заплахи, че вече лошо ми стана. Rolling Eyes

Няколко секунди по-късно той стана.Погледът му се насочи към Дженифър.Бившата аврорка беше тук.На него нему трябваше нея.Беше му заповядано да измъчва Каролина дори до смърт.Затова я погледна и започна да търси пръчката си.Стоун,само се наслаждаваше на жалките му опити да се докопа до пръчката си.Още когато му приложи заклинанието за пълнотяловкочанясване,му бе взела пръчката.След няколко минути Джем заговори:
-Били ми обяснила къде ми е пръчката?Къде изчезна Каролина?
-Хъм,за Кери нямам си и на идея къде,а за пръчката ти също.-излъга съвсем артистично Джен
Бившият аврор не можеше да и вярва.Нямаше и време за губене.
-Лъжеш,безсрамница такава.Знам,че работиш за Бърг.Кажи ми веднага къде?-изсъска доста заплашително мъжът
-По полека Джем,не работя за никого,не знам къде е Бърг-отвърна Астрономката,като погледна с изпепеляващ послед Джеймс.За няколко минути погледите им се срещнаха.После Джен отвърна:
-Сигурен ли си,че ти трябва пръчка,за да ме довършиш ,подлецо
-Несмей да ме обиждаш,предателка такава.Казвай къде е Бърг или-той неможа да довърши,защото бившата аврорка го прекъсна с думите:
-Или какво?Какво ще ми стори някакъв ЖАЛЪК ПРЕДАТЕЛ като теб?Мислиш ли,че ще ти се оставя,и ще предам Бърг.Не ме познаваш Джеймс,никога не бих я предала.Аз не съм предателка,като теб.-тя спря.Отлично знаеше ,че е предизвикала Джем и сега очакваше реакцията му.Мъжът само с едно бръкване в джоба си извади резервната си пръчка:
-Май ме подценяваш Стоун,знаеше ,че имам резервна пръчка нали?
-Да,знаех Джеймс,но реших да видя,кога ще се сетиш ,че имаш.
-Петрификус Тоталос!
-Протего!-защити се Джеймс
-Агуаменти!
Този път Джен само направи едно глатко движение с пръчката си и водата се изпари.
-Толкова ли си жалък,че неможеш да измислиш нещо по-добро.На нищо ли не те е научил шефа ви.
-Империо
-Протего!Стара история Беглецо
-А ти какво измисли,многознайке.Не виждам с нищо ново да атакуваш.Толкова си нещожна
-Внимавай какво си пожелаваш Джеймс,да не ти стъжна живота-това вече преля.Знаеше ,че е предизвикала Джеймс,до пълната му ярост
-Та какво ще ми направиш?Знаеш,че прекалено лесно,мога да те убия?
-Като можеш,защо него направи до сега?Защото си един страхливец нали,ДЖЕЙМСССССССССССССССССССССССССССССССС
-Не съм такъв,знаеш ,че могa да те убия.
-Тогава действай или аз да действам.
За миг двамата се спогледаха и тогава Джен реши да го унищожи:
-КОСПЕЛИУС НЕСТРОТОС-извика тя
Джеймс пребледня.Около 100 ками се насочиха към него.Бързо се забиха в тялото му.Какво ли щеше да се случи?Всичко зависише от Джен.
Изведнъж......

...Кери прекрати магията си за невидимост и изникна между Джеймс и Джен.
-Фините инкантатем.-каза в последствие, насочила пръчката си към падналия мъж.
Махна с ръка на ръководителката и рече:
-Остави на мен, Джен.
Бричстоунсе усмихна в отговор на усмивката на Кери и скръсти ръце, наблюдавайки как директорката се приближава към ранения предател.
За нейна изненада Каролина пое главата му в ръце и точно както предния път я положи в скута си.
Джеймс дишаше тежко. Прага на смъртта се виждаше...стряскаше...криеше се там в очите му.
Каролина се опита да се престори, че не забелязва ужасеното му изражение.
Направи жест, който отвори леко устата му и изсипа съдържанието на малко шишенце, което бе хванала здраво в дланта си.
Ръката й трепереше видимо. Всичко беше планувано да протече така и въпреки това лошо предчувствие караше Каролина да се страхува панически от провала, който въображението й рисуваше.
Джеймс преглътна...сетне затвори очи. Дишаше ли? Не...Кери провери внимателно. Сега идваше интересната част. След като сърцето спреше, проклятието трябваше да застине...логично бе да стане така...ала дали щеше?
Нервите на Каролина бяха така опънати в тези няколко секунди на чакане, че тя сама имаше чувството, че е загинала без да го съзнава.
Усещаше се толкова изтръпнала...само образа на Питър изникваше от време на време в съзнанието й, сякаш за да й подаде сигнал, че нищо не е приключило за нея все още; че ще има бъдеще и след този момент.
Но ето че миговете на изчакване минаха:
-Мортус Апанеро. Енервате корпсус. Еписки фигуларе етринго аер.-изрецитира подред Кери с пръчка насочена към безжизненото тяло.
Джеймс
отвори очи. Кери трепна в неуместна изненада. Джен се учуди. Как можше някой да се изненада от нещо, което сам е провокирал?
Но Каролина всъщност не беше изненадана от съживяването. Беше изненадана от погледа. Беше стъписана от него.
Джеймс я гледаше, но сякаш без да я вижда наистина. Точно от това се бе опасявала директорката.
Той се размърда-като маймунка на цирковата арена.
-Джен,-повика я ненадейно Кери.-Помогни ми да го отведем в академията.
Тази молба стъписа ръководителката.
Кери беше сигурна, че е провокирала много въпроси и се надяваше да успее да отговори поне на един от тях честно и без недомлъвки...

Двете жени подкараха Джеймс към АКАДЕМИЯТА.Първоначално мъжът не се съпротивляваше,но после, като се съвзе разбра,че трябва да бяга.Започна да се съпротивлява.Аврорките се опитваха да го успокоят,но той продължаваше.При един от опитите си,той избута силно Джен.Тя падна на земята и не помръдна повече.Кери пребледня.Пусна пленника и клекна до Джен.Джеймс не бе направил и десет крачки,когато пред него излезна Хуна.Тя бе огромна акромантула.Бившият Аврор се опита да избяга но Акромантулата го рани,после избяга.
Кери се бе надвела над Джен и се опитваше с всички сили да я възтанови.Ръководителката не дишаше,но сърцето й биеше.Джеймс умираше от болката,но със сетни усилия се добра до Каролин.
Директорката го стрелна с поглед.После промълви:
-Какво и направи?
-Освен ,че и дадох отвара,нищо друго
Кери пребледня.Как не се бе сетила,по-рано,че тоя престъпник,даваше отвари?Завърза набързо Джеймс и се зае с Дженифър.Искара от джоба на мантията си едно зелено шишенце.След това сложи главата на приятелката си,в скута и сипа в устата й малко от отварата.Астрономката се размърда,но нищо повече.Кери отклони поглед от лицето й и погледна към Джеймс.
-Финити ИНкататем-прекрати магията Кери.
Джеймс тръгна към Джен.После

Кери изведнъж се сепна и осъзна очевидната истина. Бяха в капан! Това бе само илюзия, причинена най-вероятно от приближените на Джеймс. За бога, след последните, неписани никъде заклинания...след поетата отвара, не би следвало той да е способен дори да се движи сам за дълго време-какво оставаше за способността за толкова задълбочени разсъждения и кроежи. Кери хвана Джен за ръкава и я издърпа в изправена позиция:
-Илюзия.-каза й и тя мигновено разбра.
Каролина се опитваше да си спомни заклинанието...сигурно бе първият път, в който й се налагаше да го използва в реална ситуация, но годините на обучение за аврор си бяха казали своето. Само след секунда Кери извика:
-Легиле-канто-фините-екзо!
Сякаш пелена от дим се оттегляше бавно от тях. С нея и образът на Джеймс се размиваше, потъваше в сивотата, докато не се изгуби напълно. С крайчеца на окото си Джен забеляза двама да се отдалечават. Явно не можеха да се движат бързо заради все още неосъзнатия Джеймс:
-Кери!-викна й тя, сочейки сенките им.
Хукнаха след тях, но не останаха незабелязани за дълго. Мъжът подкрепящ Джеймс обърна глава, за да знае на къде да насочи пръчката си:
-Авада кедавра!-кресна им без да се замисля.
Двете момичета се приведоха светкавично. На лицето на Кери се бе изписал ужас, когато прошепна:
-Джен, това е Максуел!
Двете бяха преследвали Максуел неведнъж. Той бе отговорен за смъртта на поне пет аврора до сега. Интересното беше, че мълвата гласеше, че той работи винаги сам. Какво тогава значеше това? ако Максуел се беше сдушил с този негодник, това трябваше да значи, че и той бе привлечен на страната на баща й. Колко ли могъщ бе станал той всъщност? Мисълта мина само за секунда през ума на Каролина, ала тази секунда бе напълно достатъчна да всее страх и неувереност в сърцето й. Поколеба се и накрая рече:
-Да ги оставим. Не можем да се справим с него сами.
Джен я погледна малко учудена, но кимна-не можеше да се противопостави на Кери-щом казваше, че има опасност, то това беше самата истина.
Тя...

Тя обаче не обърна глава към директорката .Потъна в мислите си.
Какво ли правеше тук,проклетия Максуел?Дали той не бе в обсега на започналата война.Един спомен в главата на Джен се прокрадна,неочаквано.Тя си спомни ,че когато трябваше да опази медальона,Максуел беше с приближените на Лорда.Джен се плесна по челото,което накара Кери да подскочи.
-Какво има?-попита тя.
Но ръководителката не отговори.Трябваше още малко да се убеди ,че убиецът е бил там.Затова само каза:
-Нищо.нищо ми няма.
Кери не и повярва,но реши да си замълчи.ЩОм Джен бе решила да не и казва,значи все още обмисляше нещо.Рано или късно щеше да й съобщи.
Неусетно краката им ги бяха отвели до другия бряг.Точно там където беше преди около четири часа Джен.Точно тогава тя промълви:
-Кери,трябва да ти кажа нещо,което не ти казах миналия път.
Тя....