Долната част на река Фиоренес - Кей, Хес, Алисън и Шай

Хестия се бе измъкнала от погледа на брат си, най-накрая. Разхождаше се покрай реката и се любуваше на няколкото спокойни минути. Не знаеше какво ще й дойде на главата и кога. За това сега беше време за почивка. Слънцето тъкмо залязваше и последните ученици вече напускаха това място. В един момент момичето бе останало само на брега. Слънцето залязваше и последните лъчи играеха върху повъхността на реката. Момичето седна за да ги погледа.
Неусетно потъна в мисли, за миналото, да настоящето и... бъдещето. Усмихна се при мисълта, че някой ден всичко това щеше да е минало, че войната, която наближава ще е само спомен, че нещата може би ще са по-добри. Но за да бъде спомен, тази война трябваше да започне. "Дали ще е белязана с убийство на някого, за да започне" - замисли се момичето. Ами ако да, то тогава чие? Дали Хестия щеше да доживее края на войната? Всички тези въпроси сякаш се надигаха, като буреносни облаци, но нещо я откъсна от това. Красивия пейзаж, отнново там, седнала на една скала на брега... Тя се обърна към източника на шума и видя.....

Алисън искаше най-сетне да остане насаме с мислите си. В академията беше заетоа с разопаковането на багажа си, а извън нея не намираше нито едно подходящо място. Най-сетне това и се стори подходящо, най-сетне тя можеше да помисли относно живота си в академията и какво и предстои.
Замисли за това какво е оставила в Лондон, че няма да прекара празниците с родителите си, но от една страна вярваше, че я очаква нещо по-добро от постоянните скандали в къщата и. Алисън продължаваше да се разхожда, но докато вървеше създаваше шум от падналите листа, по които стъпваше. Не обърна внимание и пак се замисли, дали някога щеше да свикне с цялата промяна, че от сега нататък ще се занимава само с магия. Сети се и за приятелите си в Англия, това веднага и припомни, че не познава никой в Академията, но тя се надяваше да създаде контакти, въпреки че малко трудно се приобщаваше към новата атмосфера.
Изведнъж усети някакво присъствие и в първия момент се стресна, защото очакваше, че е сама. Обърна се и видя момиче, което може би точно като нея искаше да остане само, предпочете да не мълчи и тихичко каза:
- Съжалявам, но не те забелязах, знам че повечто хора идвта тук да се усамотят и... ако ти преча мога да отида по натам.

Момичето скептично погледна към новодошлата. Зелените й очи се впиха в сивооката девойка. За момент се зачуди дали наистана не бе дошла тук заради спокойствието, а не заради просто разходката... Дали другото момиче щеше да се понрави наистана да я помолят да се отдръпне? Хестия тръсна глава и отметна русите си коси назад, после се усмихна мило на Алисън и се изправи. Нямаше намерение да я моли да се отдалечи, затова протегна ръка с думите:
-Хестия Джоунс. - гласът й леко потрепери в началото, но само за момент, нещо, някакъв аромат я бе подразнил - близката цъфнала липа. - Ти би трябвало да си Алисън, нали? - другото момиче се усмихна. - Е Лиса, ако мога така да те наричам какво те води насам, в академия ейрен?
Хестия мразеше този въпрос, бяха й го задавали на нея, тя го бе задавала и се бе превърнал кат традиция за новодошлите да бъдат питани.
Другото момиче....

...не успя да даде адекватен отговор. С периферното си зрение забеляза трета фигура да се приближава към тях и замълча, извръщайки се в посока към непознатия. На Хестия й бе необходима минута преди да осъзнае какво е привлякло вниманието на Алисън. Когато обаче го видя, реши ентусиазирано да му подвикне:
-Хей ти!
Кейдън изобщо не се разхождаше-той направо си се луташе измястото, заблуждавайки се, че ако следва реката ще стигне до академията. Истината бе, че ако продължеше още 500 метра, щеше да излезе от пределите на Ейрен. Той обаче нямаше как да знае това, а и не искаше да оповествява на никой, че в първия си ден като директор е успял да се загуби най-безпроблемно.
Когато чу момичетата, се поуспокои-все пак не го грозеше опасността да попадне на някой човекоядец по пътя. Приближи се към тях и махна весело:
-Здравейте, момичета.-каза Кейдън свръхентусиазирано.
Май успя да стресне Алисън, тъй като момичето отстъпи крачка назад. Хестия обаче бе видяла твърде много, за да се уплаши от някакъв си ентусиаст:
-Сигурно не знаете кой съм... Като се замисля и аз не знам кои сте, но предполагам, че сте ученички от академията...-Хестия кимна бързо, като вече обмисляше дали да не извади пръчката си.-Е, аз съм новият директор на академията, Кейдън Шоу.
Той се поклони леко, все още пре-весел, но реакцията, която получи изобщо не бе тази, която беше чакал...

Алисън малко се стресна от новодошлия и съвсем се беше разсеяла да даде отговора на въпроса на Хестия. Тя първо подаде ръка и на двамата като отново каза:
- Приятно ми е - Алисън! - усмихна се идеотски, тъй като вече беше говорила с Хестия, а едва сега се представи.
Леко се засрами, защото момичето я беше попитало съвсем друго нещо, но реши , за да избегне поне една част от срама, да и отговори:
- Ами аз съм в академията, защото искам да продължавам да се усъвършенствам ви магията. Всъщност нямам представа какво ще правя по нататък, засега знам, че просто искам да ставам все по-добра и по-добра.
Лиса се усмихна и замълча, погледна към сухите листа по земята, после премести погледа си към небето, изгледа Кейдън от краката до лицето и обратно и пак зяпна в сухите листа на земята.

Хестия само за момент отмести поглед от новия директор към Алисън. После отново към Кайдън. Като се замисли с уменията и знаията на Каролина Бърг отново колко време прекарваше в кабинета й, то какво ли щеше да стане сега, не че подценяваше новоназначения, но.... Огледа го отново и се усмихна.
-Хестия Джоунс. - подаде тя ръка.
Незнаеше от къде идва, но имаше чувството че е срещала този човек и преди. Но не се сещаше къде, нито кога точно. Реши, че не е очтиво да разумно да разпитва директора. "Дали професор Бърг му е разказала за ситуацията в академията, със всичките й ученици?" - запита се момичето.
-Поздравления за назначението, професор Шоу. - реши най-накрая да каже тя, при вида на светещия поглед на преподавателя. Сметна, че точно сега, директора ще има повече въпроси към нея, отколкото тя към него и все пак се радваше да се запознае с новия си директор, не като й се наложи да разкаже за поредните, които са се опитали да я убият насред академията.

Кейдън се почеса зад тила малко нескопосано, все още ухилен до уши:
-А...благодаря-благодаря!-възкликна той бързо след поздравленията на момичето.
Говореше тъй все едно се возеше на скоростно влакче...с чувството, че трябва да избърбори възможно най-много думи, свързани или не, само и само да не настане мълчание:
-Ти искаш да ме питаш дали професор Бърг ми е казала нещо за това какво става тук...-рече той без да се замисля изобщо, че Хестия не е казала и думичка по въпроса. Алисън го гледаше като втрещена и нормално-беше се показал странен, веднага след като беше подал ръка за запознанство...ако не и още преди това.
Е, рано или късно всички щяха да разберат, че поне това го може. Четенето на мисли е беше толкова сложно - не и когато го прилагаше върху ученици. Върху учители не смяташе да пробва засега-токувиж си спечелил лоша слава преди да се е запознал с всички:
-Ами не, тя нямаше шанса да ми каже нищо, защото изчезна преди да дойда тук. Всъщност затова ме и изпратиха-друга основателна причина не може да има, нали така?
Шоу говореше като къртечница до този момент. Изобщо не беше сигурен, че някой е разбрал нещо от тихата му свръхбърза реч, но далеч не беше приключил с нея:
-Виждате ли, тя изчезна без да предупреди никой. Не е типично за нея, как смятате? Аз лично не я познавам и никога не съм я виждал, но от това, което чувам, тя е била доста сериозен човек и много отговорен. Та това изчезване, искам да ви кажа, се стори много странно на колегите от Министерството. Но те няма как да разберат какво е станало-ако поне бяха намерили труп...
По погледите на момичетата, Кейдън се усети, че е време да млъкне. В продължение на няколко секунди настана тягостно мълчание, което той се насили да замаже някак:
-Тъй де, не става въпрос за това дали някой е нападнал директорката...никой не вярва. Може би просто си е тръгнала. Възможно е, нали?-отново не дочака отговор.-Но...колегите съобразиха, че Ейрен без директор не може да работи и затова ме изпратиха веднага. Още не съм смогнал да изчета всички хартийки, които са ми оставени, но до няколко дни...
Кейдън сякаш се загуби в мислите си. Изглеждаше тъй, сякаш пресмята нещо наум. Извади от джоба си бележник и перо и задраска по листите:
-Но...се радвам, че се запознах поне с вас. Хее..стън..-продиктува си той, докато драскаше по листа с перото.-и Ааа-нее-ли-я.
Хестия изсумтя и се наведе към бележника му, слагайки пръчката върху реда с имената:
-Хестия и Алисън!-поправи го тя.
-Ама разбира се!-той бързо задраска реда и записа отново.-Простете. Ако трябва да бъда честен, съм тоолкова дезориентиран все още! Изобщо не знам как е успявала професор Бърг да се справи с всико това! А дори не съм започнал със заданията, които трябавше да предам вчера следобед!
Той се оттърси от мисълта и въздъхна тежко. Това сякаш го успокои, защото Кейдън прибра бележника си и седна на един стар дънер в близост:
-Но поне докато съм наблизо...разкажете ми за академията. Кажете и за часовете.
Шоу погледна момичетата, в очакване да чуе за суматохи в междучасията, за балове и развлечения, но това, което последва...

Алисън не познаваше старата директорака, тъй като съвсем скоро беше дошла, но по думите на учениците и се струваше, че е била много добра като човек, учителка и директор. Новия директор и се виждаше доста добър и мил човек, поне доколкото го познаваше.
Отново се замисли дали ще успее да се приобщи към новата атмосфера в Академията. Предпочете да не потъва в мисли точно сега и реши да отговори на въпроса на професор Шоу:
- За съжаление още не знам какво точно е в Академията, съвсем скоро пристигнах, надявам се бързо да наваксам материала и да разбера как е в Ейрен.
Замисли относно това, че няма представа за случките в Академията, не знаеше нищичко. Наистина искаше да рабере, може би, защото беше твърде любопитна или пък просто не иска да знае по-малко от другите. По-ското от любопитство. Реши, че с времето ще разбере повече и препочете точно сега да на разпитва.
Седна на един камък и реши да чуе отговора на Хестия относто това, какво се случва в Ейрен...

Познатото чувство.... Но кой.... някой си играеше с ума й. За миг затвори очи, но присъствието бе изчезнало, както и Шоу бе отместил погледа си. Дали новия директор бе леглимант? - явно да... и още повече - явно бе решил да чете точно нейните мисли. Значи нямаше какво толкова да крие. Нямаше намерение да притъпява или изкривява истината за случващото се напоследък... в ума си.
-Какво става тук? - започна тя. - Много неща.... Както навсякъде другаде по света, и ние тук си имаме своите проблеми и радости. Скоро не сме си организирали бал, може да си направим един във Ваша чест,Кай.... Господин Шоу. - неловко се усмихна Хестия. За малко да нарече новия си директор по малко име. Не беше нарочно и успя да се спре на време. - Имаме чудесни преподаватели, по ЗСЧИ, по Друвни Руни, по Отвари и... - Хестия спря, реши че не им е интересно, все пак всички знаеха, какви предмети можеха да се изучават тук.
За момечнт момичето спря. Онова чувство, че някой й рови из ума."Не! Не си и помисляйте да ми четете мислите, господин Шоу, или който и да си!".
"но щом той идва от министерството, продължи да си мисля те, след като се увери че мислите й са добре прикрити, то тогава.... не, не е възможно."
-Професор Шоу, къде в министерството, сте работили преди. - най-неочаквано смени темата, да имаше какво още да каже за училището, но сега я вълнуваше повече дали отново от министерството са пратии аврор, или са решили да поразнообразят.
Момичето впери поглед в Кайдън и зачака отговора му.

Кейдън се засмя, малко смутен от въпроса и с тиково движение, отново се почеса зад тила:
-Значи искаш да разбереш дали имам квалификация за работата.-прецени той.-До скоро работех в отдела по Международни магьоснически стандарти. Това включва и регулация на образователната система, трябва да отбележа, тъй че не е нужно да се притеснявате или да се пораждат съмнения относно квалификацията ми за длъжността на директор тук.
Кейдън се усмихна и се загледа във водата. Тъпо чувство на съмнение се породи в него. Момичето май не искаше да знае тъкмо за квалификацията му за длъжността...по-скоро друго искаше да разбере. Хмм...не беше твърде далеч от ума, но все пак можеше да попита и да се увери:
-Професор Бърг дойде тук от щаба на аврорите или бъркам?
Хестия кимна в потвърждение все още замислена. Кейдън прецени това за добър индикатор. Момичето определено искаше да знае дали си има работа с аврор отново. Явно нещата тук имаха нужда от твърда ръка...може би от някой малко по-различен от него. Защо тогава Министерството го беше пратило в академията:
-Пропусна да ми кажеш някои неща, нали Хестия?-Кейдън се усмихна все още весело, макар вече да знаеше, че няма шанс да остане в добро настроение дълго.-Моля те не ми спестявай информация. Ще бъде по-лошо ако се натъкна на нещо случайно.
Шоу се усмихна на другото момиче мъничко смутен. Нямаше да й се удаде шанс да каже нещо веднага, но пък имаше възможност, също като него, от първа ръка да разбере какво я очаква в академията.

Хестия наистина бешепропуснала най-вижните факти, но не бе свикнала да "просвещава" повече от един човек в случилите се наскоро неща. А и плюс това не познаваше Лиса, а за Шоу - той все пак бе директор - ако не от нея, щеше да научи от някой друг. Огледа още ведвъж събеседниците си и прецени, че е по-добре да потърси директора млко по-късно, за да му разкаже, не се съмняваше че с нейния късмет, съвсем скоро отново щеше да стои на стола в директорския кабинет, опитвайки се да разкаже кой се е опитал да я убие. Усмихна се леко, после се сети за казаното от Кейдън. Знаеше, че вече е разбрал, че няма да разкаже в момента за останалите, по-важни неща, които явно го интересуваха, нали все пак виждаше мислите й... Почувства, че не й бе мястото тук, за това се опита да си тръгне, но....
-АВАДА КЕДАВРА!
Зелената светлина мина на сантиметри от момичето. Тя ипищя. Какво ставаше. Обърна се, видя че Кейдън явно ве още не разбираше какво е станало, а Алисън се чудеше как да реагира. "Нормално" - подсмихна се хестия и извади пръчката си.
-ПРОТЕГО! - светкавично ги защити момичето и извърна лице, за да види нападателя.
Светкавичните й реакцио обаче явно не бяха достатътчни, единственото което видя бе черно петно пред очите си.... Залитна, но се задържа на краката си, усещаше силна болка, но не разбираше защо. Не, нямаше значение сега.
-Импедимента - процеди тя през зъби, знаеше че пред Бърг може да използва всякакви магии в такъв случей, но не знаеше как ще реагира Шоу.
Виждаше тъмната фигура. Коя беше тя? Онзи с дрезгавия глас? - да.
-Империус!- не се сдържа момичето. - Върви си?!
Дали щеше да помогне? Явно да... Защото той си тръгна, нямаще го, изпари се така, както се бе появил. Сега Хестия вече искаше да седне... Върна се до Лиса и Кейдън и седна на един камък, знаейки, че професор Шоу можеше да я изгони от Ейриен. Затвори очи за момент, после впери поглед в директора и зачака....

- Може би избързах, Джоунс. Не трябваше да травматизираме момичето...
Макар Кейдън да нямаше никаква представа кой говори, Хес на секундата позна тона. Глас, пропит с безразличие и лъхащ студенина...просто не можеше да бъде сбъркан.
- Гледай ти! – подвикна Хес безучастно. В момента изобщо не й беше до нея, но щеше да й се наложи да я изтърпи. Какво пък, тя и без това се явяваше веднъж на два-три месеца... – Кой реши да се присъедини към „купона”....Откога се интересуваш толкова от останалите в Академията, че да завързваш и разговор?
Всъщност не й се щеше да говори така презрително. Между нея и тази девойка нямаше много общо. С изключение, разбира се, на витаещото подозрение...бе чувала достатъчно, знаеше достатъчно за Шаия Туран, за да си позволи да мисли, че има основание за подозрение към нея.
- Не се интересувам. – отговорът беше повече от лаконичен. Явно Туран не беше дошла тук, за да води оживена дискусия.
Вместо да излезе на светло, Шай се извърна бавно към дърветата и тихичко изсъска:
- Може би ще трябва да те тренирам да се бориш малко със заучените рефлекси, Нот. Все пак не мога да позволя да атакуваш всеки втори ученик в Ейрен. Не и след като така и така няма да извлечеш полза от подобна атака.
Още с първите й думи нещо точно срещу нея прошумоля и на малката полянка излезе сравнително нисък и неугледен мъж.
Ярка светкавица удари съзнанието на Кейдън. Много добре познаваше това лице...мъжът бе известен. Макар не толкова много...все пак имаше за какво.
Мигновената реакция на директора не убегна от погледа на Шай. Всъщност гримасата бе почти незабележима, но пределно ясна за някого, който бе свикнал с такава. Нямаше начин новият директор да не знае кой е Нот, въпреки очевидно глупавите и по нейно мнение безсмислени негови...провинения.
Зад нея въпросният провинил се едва ли не изсъска и се отдръпна рязко назад.
- Той е от Министерството...
- Не ми казвай, че не си го очаквал. – отегчено го изгледа Шай. – Свободен си да се изнесеш по всяко време...Предполагам, че можеш да се ориентираш до изхода?
- Не бъди толкова самонадеяна. Напоследък аз прекарвам повече време в глупавата Академия от теб.
Сивите очи се впиха в него, присвивайки се леко. Мъжът се отдръпна назад.
- Ейрен не е глупава, Нот. Просто й липсва човек...който да задвижи нещата. – с тези думи Шай обърна гръб на мъжа и с уверена крачка излезе от сянката на дърветата директно пред останалите трима. Нямаше нужда те да знаят, че тя е виновна за премахването на единствения, който можеше да се справи с въпросното задвижване.
Доколкото можеше да прецени, директорът я разпозна. Наистина, бе я виждал точно веднъж и то за не повече от четири секунди. Сериозна памет...въпреки очевидно отпуснатото държание.
Интересът й в Кейдън, макар да беше очевидно невероятно привлекателен мъж, свърши дотук. Всъщност, тя можеше да си тръгне веднага. Единствената причина да дойде бе да спре глупавия порив на Нот. Нямаше никакво намерение да се намесва в разговорите, действията или изобщо живота на хората в Академията. От няколко месеца едва се мяркаше, освен за импровизираните си „уроци”, сега нямаше никаква причина да започна да го прави. Всъщност имаше поне няколко, които биха могли да я подтикнат да напусне. Или поне една...която бе напълно достатъчна.
- Значи лакейчето ти ме нападна? – нещо средно между ярост и умора личеше у Хестия. Шай бързо се отказа да се опитва да анализира състоянието й. Отдавна бе изпуснала нишката на събитията, които се свързваха с Джоунс.
- Не е лакей. Никой не го принуждава да бъде с мен. – контрира среброкосата. – И да.
- И защо ще ти е да ме убиваш? Това е, разбира се, ако имаш дори шанс да успееш....
Едната вежда на Шай се повдигна леко нагоре и кацна учудено под малките кичурчета сребристи коси, покриващи челото й.
- Нямам никаква причина да ви убивам, Джоунс. Всъщност и той вече няма. Импулс, предполагам. Не зная...никога не съм го изпитвала.
Тя говореше напълно спокойно, без грам емоция или каквото и да било отношение към разговора.
- Да не искаш да кажеш, че ти си го спряла?
Слабата усмивка на устните на Туран изчезна толкова бързо, колкото й отне да се яви.
- Хайде, Джоунс. Наистина ли мислите, че можете да отбиете Авада Кедавра с Протего? Това е свръхнаивно от ваша страна...Магията бе отклонена преди да стигне и на метър от вас.
Хестия не отговори. Така или иначе, нямаше значение за Туран. Вътрешно тя отдавна бе изгубила интерес в развитието на нещата. Имаше само едно нещо, което все още я задържаше тук, и това беше странният поглед на Кейдън Шоу. Той бе едва ли не пълна нейна противоположност – тъмни коси с още по-тъмни очи...които точно в момента се опитваха да пробият...какво? Шай се усмихна вътрешно – всъщност отдавна не бе използвала оклумантиката – нямаше нужда. Просто нямаше какво да намери, не и след като тя едва ли не бе забравила какво е да чувстваш...
Какво значение имаше? Емоциите бяха широко и силно надценявана слабост....

Кейдън се изправи, наблюдавайки дънера малко навъсено. Изтупа мантията си от малките прашинки на гниещото дърво, тъй сякаш не бе присъствал на случилото се до тук. Ама беше присъствал и макар от поведението му да не личеше, обмисляше доста настойчиво логиката на всичко това. Заключението му не бе нещо, с което се гордееше-очевидно място в тази академия за него нямаше. На тези...деца (поради липса на по-подходяща дума ) им трябваше съвсем друг вид ръководство, на което Кейдън не се считаше способен. Мащабната картинка изобщо не бе очарователна-не че някога си бе представял да дойде тук и всичко да е прекрасно чак до измислено съвършенство. Но не бе и очаквал още в първия си ден да гледа случващото се отстрани като незначителна пионка в партията на съмнителни фигури.
Не му харесваше погледът на сивокосото момиче...изобщо. Беше нарушила важно правило, а това видимо не й правеше никакво впечатление. От друга страна, другата ученичка...Хестия Джоунс, бе използвала без разрешение...без предупреждение дори, заклинания за защита с лекота и Шоу бе убеден, че, със същата непринуденост, би могла да нападне, ако бъде предизвикана. Какво беше това-академия или бойно поле?! От кога на учениците им се налагаше, на самата територия на Ейрен, да нападат и да защитават живота и сигурността си? И...не можеше да не мине през ума му-как ли професор Бърг се бе справяла с такива ситуации по време на ръководството си? Със сигурност нещата не бяха тепърва оформящи се-всичко това бе модел на поведение, използван доста преди идването му. Почти му напомняше на времето, в което той самият бе завършил академията. Едно беше сигурно-никой от началниците му в Министерството не го беше предупредил за ставащото тук. Или не знаеха какво става, или бяха наясно, че осведомен, той никога не би приел поста. Все пак, все още не бе време за него да придобива самостоятелност в управлението на тази непозната територия. Ръководен от тази последна мисъл, Кейдън извади бележника и перото и надраска, настрани от останалите, няколко реда. Махна с пръчката си върху листа и пристъпи напред към двете момичета:
-Хестия,-обърна се той към ученичката, давайки й повод да откъсне погледа си от другата блъдхендка.-направи ми, моля те, услугата да пуснеш това писмо по някоя от училищните сови възможно най-бързо.
Кейдън се обърна и към Алисън в следващия момент, забелязвайки, че не се чувства особено комфортно в позицията си:
-Свободна си да я придружиш ако пожелаеш, естествено.-усмихна се той весело и съвсем не намясто.
Директорът остави зад гърба си двете момичета за кратко, за да фокусира вниманието си върху момичето с необявено име до момента. Помнеше я...при това знаеше и точно от къде. Лилава мантия, час по философия, 50 точки за нейния дом-тези неща трудно изхвърчат от съзнанието на един чиновник, особено пък когато са намесени цифри. Ако паметта не го лъжеше, името й беше... Не, не можеше да си спомни, колкото и да напрягаше ума си. Всъщност едно име идваше, но Шоу бе на 100% убеден, че Рийпър не съответства...макар асоциативното поведение от спомените му. Той се приближи със свръхзамислено изражение към девойката и почти я подмина преди да спре и да замрънка, като че на носа си:
-Виждате ли, госпожице, Вашата грешка по повод предназначението на оклумантиката и алтернативната на нея наука е, че предмет на дейността не са пренебрегваните от Вас емоции, а именно изконния разумен индикатор-мислите.
Кейдън заби перото в долната си устна, тъй сякаш изнасяше доклад...или по-скоро лекция, пред младите кадри на Министерството:
-Ако разгърнем извода в посока на фактите, довели до него, бихме могли да кажем, че макар емоциите-рефлективни или волеви от полупознато естество-да изпращат най-силните, доловими сигнали към нервните центрове на нашето тяло..., мислите, на свой ред, също не са тъй пренебрежимо пасивни и недоловими за добре тренирания ум.
Погледът му стоеше, насочен към несъществуващ обект в пространството, в продължение на няколкото минути, в които говореше и продължи статичността си след като Кейдън завърши изречението...докато ново не изникна в ума му и не го накара да завърти очи рязко към нея, придобивайки странно стреснато изражение:
-С оглед способностите Ви, проявени и загатнати до момента, желая да Ви уведомя, че повторно престъпване на Вашата неприкосновеност няма да настъпи.
Празният му, фиксиран поглед изглежда бе забелязан единствено от Шаия, а липсата на реакция от нейна страна бе изненадващо положително обстоятелство. Във всеки случай изглеждаше меко казано странен, тъй вцепенен и замислен:
-Не мога, естествено, да пропусна да се възхитя на това, което демонстрирате,-на това място той пресече речта си, цъкна с език и позволи на крайчеца на устните си да се издигне леко нагоре в тиково наподобяващо и напълно неразгадаемо изражение.-но вярвам осъзнавате колко неуместен е подборът на поле за изява на Вашия..."домашен любимец". Прекратете своеволните "разходки", ако разбира се, не желаете да поемете риска да потънете заедно с него. Местонахождението му е докладвано и Ви уверявам, че той ЩЕ БЪДЕ преследван. Да последва каквото и да е действие с цел неговата защита, означава, да бъдете сметната за съучастник във всички негови дела до настоящия момент. А никой не иска Ейрен да загуби талант като Вас...-последва ново цъкване с език и подобна на предната гримаса.
Перото напусна позицията си, оставяйки малка вдлъбнатина, веднага прикрита от горната устна в напълно неадекватна реакция. Погледът на Кейдън загуби статичността си и наместо това трескаво огледа всяко кътче от околността за индикатор на нечие присъствие. Когато не намери такъв, се върна на лилавата мантия:
-Разбирам, че ситуациите са се развивали другояче под ръководството на предшественичката ми, професор Бърг, но за щастие или съжаление, нещата се променят от този момент. Едва ли ще представялава неудобство за Вас да се явите в кабинета по Пророкуване...-показалецът му замести позицията, окупирана от крайчеца на перото преди и придаде на Кейдън вид на дълбок размисъл.-Утре? Да видим...в 10*? Не? Прекрасно.
Шоу не бе изчакал никаква реакция с презумцията "мълчанието е знак на съгласие". След като устата му се затвори, той се поизправи и се обърна в друга посока. Не мина и секунда преди да се сепне и да изрече:
-Мисля че ще се наложи да изискам помощ в навигацията до замъка.

ПП: Кейдън няма представа за името на Шаия, нито пък кои часове посещава. Часът е определен като "действителното време" за провеждането на часовете по Митология, които понастоящем са временно преустановени заради случилото се. Есетствено, часовете по Митология продължават, но логическата връзка в поста е тази.