Бягащата светлина -Хестия, Селена, Емили

Тихи стъпки се чуваха в далечината. Някой приближаваше. Селена, както обикновено с безизразно лице пристъпваше бавно към полянката.
-Очаквах те. - чу се гласът на момиче някъде в средата на поляната.
-НАдявах се, че ще ме чакаш. - отвърна спокойно Селена. - КАкво става Там? Как е мама?
-Майка ти добре. Баба ти също е в цветущо здраве.
Селена склони поглед.
-Радвам се. Ами ти как си, защо дойде?
-Защото усетих, че си свикнала да си сама, така да се каже, без приятели, бяз врагове, без никого освен майка си и всички тях....
-Да, така е, свикнала съм и да убивам, надявам се носиш мми поредната задача.
-Не.
-Защо?
-Изслушай ме Селена! Не си тук за да убиваш наред, сама предпочее да дойдеш. След... НЯма значение, важното е че си тук. искаш или не, ще намериш приятели. Не ги предавай и не се опитвай да ги убиеш.
Селена промени тона:
-Но как... Ако имам приятели ще стана по-слаба, ще има начин друг, освен мама да ме накарат да направя нещо.
-Няма да намериш само приятели тук, тук ще намериш няколко човека, за които ще дадеш и живота си, няколко приятели. Не казвам че ще са много, нито че ще са такива с които да се разбираш чудесно, това сама определяш. Сега е време да си тръгвам, запомни, не убивай никой още като го срещенеш СЕлена. - мъдрата елфка пое по пътя си и остави Селена сама насред поляната, замислена над думите й.

Не бе минало много време, когато друга човешка фигура отиде до Селена.
-Каква приятна нощ. - заговори Хестия. - Птичките пеят. Виждат се само нощни създания, всичко е утихнало от глъчката на деня. Селена, кое беше онова момиче, което си тръгна?
-Една приятелка. - отговори Селена с нетипично мек тон.
-ПРИЯТЕЛКА?! - учуди се Хестия. - Та ти нали беше казала...
-Приятелка не е точната дума, позната, която не мисля да убия за сега. Ти защо си тук, ХЕстия?
-Аз... - заговори Хес малко объркано.
-Да не ме следиш?
-Не. - отговори вяло Хестия и неволно повдигна ръка.
-Боли ли те? - усмихна се Селена.
-Не винаги. - отсече Хестия

ПП. Май беше крайно време да срещна двете си героини.

Селена с рязко движение двигна ръката на момичето и огледа руните. Усмихна се.
-Първоначалната уговорка с Черния Лорд беше аз да направя това на ръката ти, ала после някакво друго момиче взе удоволствието. Значи смъртната присъда и.... още не е изпълнена - довърши спокойно Селена, марак че се притесни, че ще каже нещо, което не тябва.
Хестия я погледна малко учудена.
-Коя си ти? - изплъзна се от устните на Хестия.
Селена се усмихна. Погледа й бе ясен, някак празен за не леглимантите, но за хестия по-скоро беше пълен с с защита свобода на ума.Еднакво добре да усеща какво се случва в чуждите умове, но да не позволява никому да се добере до нейния.
-Селена Archer. отговори преспокойно Селена- Защо?
Хестия се посмути, после отбеляза:
-Знаеш прекалено много за черните среди.
Селеа доби сурово изражение. Нямаше да вика, но за какво се мислеше това момиче2!
-естествено че зная... - промълви тя много хладно. - Данеби да не съм си дпомнила дъщеричка на чий така наречен черен маг си?
Хестия.....

я погледна ядно.
-Да ти приличам на дъщеричка на черен лорд. - през зъби попита момичето.
-ЗАщо пък не - подметна хладно Селена.
още преди Хестия да е казала каквото и да е било нещо мина зад гърба й. И двете момичета механично се обърнаха. Нямаше никой, или поне на пръв поглед.
-Бягащата светлина - прошепна учудено Хестия.
-Не е сигурно. - скастри я Селена. - По-скоро е нещо друго.
Деня вече бе отстъпил мястото си на нощта. Навсякъде беше тъмно. Чуваха се няколко сови наблизо. Всъщност луната еднам се прокрадваше м/у облаците. Вятърът не беше много силен, но пък беше много студен. Чуваха се и някъде наблизо как вият вълци.
-Върколци. - отсече Хестия.
-Да, но не е пълнолуние. - успори Селена, като впи непроницаемият си поглед в зелените очи на събеседничката си.
-и какво ато не е, знаеш Волдемор би направил всичко, дори и да си играе с природните сили за да направи това,което иска.
-Зная, че има такъв черен маг, който наистина би го направил, Джоунс, но неговото име не е Волдемор, нито Том Риддъл. - устните на момичето се извиха в крива усмивка. - Той няма толкова сили. Познавам го добре както и всички останали магове. - наистина всеки маг знаеше името на малката Арчър, и всеки я бе виждал поне по веднъж. Просто покрай майка й. - Мога да съм сигурна че не е той. Малко са черните магьосници, способни на това.
Хестия я гледаше със отворени уста.
-Значи , значи е истина.... - процеди тя. беше й нужна около минута да се окопити - Но сега по-важно е ккаво беше онова.
-Със сигурност не е била "бягащата светлина", тъй като аз я гледам от 15 доста време ето там. - Селета стрелна ръка във въздуха.
Хестия се вгледа и там, наистина някъде в дълечината беше Бягащата светлина.
-Ами тогава... КАКВО беше ОНОВА, което мина ЗАД МОЯТ гръб.
-Явно ще трябва да разберем. - простичко отговори СЕлена. - Ако то не дойде първо при нас. Може и човек да е бил....

ПП. ако на някого му се включва..... Idea

Всъщност това бе Емили, която не беше разбрала, че преминава покрай други хора. Отблясъците на светлина се бяха получили, когато тя бягаше - това й вдъхваше успокоение и го правеше често, когато смяташе, че няма други хора наоколо - а те се бяха получили заради драконите, които се виеха по ръцете й. Днес те сменяха цвета си много често, а тя не знаеше защо. Обикновено те правеха това, когато усещаха надигането на вродените й способности вътре в нея или когато наоколо се надигаше могъща сила.
Емили бе забелязала двете момичета чак когато ги подмина. Спря се и се върна. Напрежението между двете момичета с нож да го режеш и Емили го усети със силните си сетива. От това направо я заболя главата, но тя стисна зъби и се усмихна.
-Здравей, Хестия. А ти трябва да си Селена, нали? - обърна се Емили студено към другото момиче, което приличаше на изсечена от камък и която изобщо не допадаше на Емили. Селена кимна.
-Добре. Името ми е Емили Траканд и съм от Блъдхенд, също като теб. Чувала съм за теб.
Селена пак кимна.

Хестия прегърна приятелката си. Искрено се радваше че е тук...
-Радвам се да те срещна отново, Емили - ухили се Хестия.
-И аз теб. - засмя се Емили, но и двете не отделяха поглед от Селена.
-Аз ли съм най-забележителното тук? - попита тя хладно, гледайки двете радостни лица.
-Аз... съжалявам - ромълви Хестия безпомощно, ама Емили явно имаше повече, какво да каже или попита Селена...

-Честно казано, не, не си най-забележителното тук - каза язвително Емили. Точно в момента не й бе до фасоните на някакви безчувствени куклички, които бяха свикнали всеки всичко да им дава, понеже могат малко самоконтрол - Попринцип когато хората ти обръщат внимание би трябвало да се радваш и да се държиш прилично. Явно обаче е нямало кой да те научи на това.
Селена я изгледа преценяващо, личеше, че е леко засегната, но това можеше да го прецени само човек с тренирано на безчувствени физиономии лице. Съответно момичето срещу нея мълчеше и се чудеше какво да каже, а Емили в това време се обърна към Хестия и я погледна. Бе очаквала някаква реакция от нея и след като не я получи бе решила да се обърне към нея. Забелязваше, че другото момиче се тресе от вътрешен смях, който явно не искаше да изрази външно.
-Сега май аз се превърнах в център на внимание ... - каза Емили малко по-грубо от колкото искаше. - Е, в такъв случай, може би би трябвало да оправдая по някакъв начин вниманието ви, особено след тирадата... Обаче това няма да се случи, защото честно казано не съм в настроение.
Емили бе разтревожена. Белезите на ръцете й пресвяткваха много бързо, а тя в момента усещаше как сила пулсира в тях. Това преди не й се беше случвало.
"Какво става?" - чудеше се тя, докато оглеждаше Селена предизвикателно с израз хем "Да не си посмяла, защото ще ти сритам задника", хем "Хайде де, защо не се пробваш?". Истината беше, че цялата тази сила, пулсираша през нея в момента напираше много сериозно да изригне и Емили просто си търсеше невинна жертва на която да си го изкара всичко...

Селена отмента косите си назад. Огледа отново и двете момичета и после се приближи бавно към Емили. Тя от своя страна една ли не беше готова за дуел, ей така при езерото.
-Не се безпокой,няма да те нараня. Искам само да огледам.
-Да огледаш какво? - ядно извика Емили.
-Не ставай глупава, тези дракони не се срещат по ръцете на всички.
Това бяха последните думи на Селена, преди да хвана дясната ръка на Емили. ТЯ се задърпа.
-Късно е. - обяви Селена. - Остеви ме да ги огледам.
Постояха така няколо минути. После Селена пусна ръката на момичето и се отдалечи от нея бз да продумва.
"Тракенд и Фейн" - Арчър се усмихна леко.
-Пожелавам ви приятна вечер. - каза тя и се обърна. Много скоро нямаше и следа от нея, а на къде бе тръгнала... Извън замъка.

-Проклета ... Всъщност, Хес, наистина не е нужно да го чуваш. И, вярвай ми, по-добре да не си ми пред очите в момента, за да не реша да си го изкарам на теб. - Емили не смееше да погледне приятелката си в очите, а вместо това се врътна и се затича в монотонния елфски бяг, който Арчър и Джоунс бяха прекъснали.