Призрачният замък

Нико се разхождаше както обикновено и стигна неусетно до замъка беше чувал историите за него и реши да погледне пък мойе и да се сприятели с някой от тях.Той пристъпи напред и веднага усети силни и противополжни енергии част от тях бяха добри , а други лоши.
-Ехо, има ли някой -попита Нико но едиствено ехото му отговори .Тъй като никой не му отговори той влезе в замъка неуспокояван от никого. Но изведнъж прозорците започнаха да се затръшват без видима причина.
-Кои сте вие , покажете се - извика Нико и си изкара жезъла.
Пред него се показа духа на малко момиченце.
-Върви си веднага докато си още невредим- каза тя и изчезна .
Младият чародей усети страха в гласа и , но реши да остане и да огледа още

Емили се разхождаше извън териториите на Академията. Пред нея се показаха очертания на замък. Тя се приближи още и още, докато не различи в тези очертания Призрачният замък. Беше чувала доста страховити истории за това място, но, какво пък, те си бяха само истории. Тя влезе вътре и започна да се оглежда. Повечето хора биха ги побили тръпки, но Ем не беше повечето хора. Изведнъж се закова на място - пред нея стоеше Нико...

Нико усети че има някой зад него но не се уплаши хвана жезъла си с двете си ръце и се обърна и видя Емили
- Какво правиш тук - попита я той
- Реших да разгледам замъка - отвърна тя
- Тук не е място за разходки на млади вещици
- Ами ти какво правиш тук- на свой ред го попита тя
- Изследвам - отвърна лаконично Нико
- Тук има тъмна енергия , нещо лошо се случило тук много много отдавна и смятам да разбера какво е било то
- За какво говорип за бога- попита Емили
- Тук има души на много хора умрели през времето и са хванати в капан на това място и са се превърнали в духове и полтъргайсти.Смятам да ги освободя и те да намерят покой .Още ли искаш да си тук

-Да, честно казано. Нямам нищо против да съм тук. - Емили погледна Нико предизвикателно, но преди да имат време да кажат нещо чуха пронизителен писък зад тях.
-Какво беше това - попита Емили със спокоен и уравновесен глас, не бе уплашена, а любопитна към това, което се случваше тук. И все пак не можеше да не признае, че я бе малко страх. Но съвсем, съвсем малко.
Двамата с Нико инстинктивно се обърнаха към мястото, от където бе дошъл звукът и видяха проблясъци, които най-вероятно бяха от призрак.
-А сега какво? - Емили се обърна към Нико, очакваше отговор...

-Ще продължим нататък из замъка и ще видим какво ще откриел или какво ще открие нас
-Какво ще открие нас ли- повтори Емили
-Да , нямата да те лъжа тук има много неспокойни духове и недоброжелателни призраци коити не ни искат тук трябва да помогнем на всички тях , да се освободят от тази тъмна енергия .Разбираш ли?

Емили кимна. Двамата с Нико продължиха към вътрешността на замъка. Емили бе извадила пръчката си, а Нико държеше жезъла си.
След като влязоха в една от стаите отново чуха онзи странен шум.
-Дали е тук? - попита Ем леко притеснена.
-Съмнявам се - отвърна й Нико - Звукът идва отдалеч, а тази стая е малка.
Емили кимна и каза:
-Може би трябва да потърсим в друга стая, щом не са тук...?
Нико кимна и те излязоха от стаята, след което влязоха в различна стая.