В заведението РП - Хестия и Хари

Хестия влезе. Взе си Портокалов шейк и сладолед мока. Искаше й се да види Хари! Той трябваше да знае, не бе нужно да крие повече от него. Надяваше се той да дойде...

И желанието й се сбъдна. Хари влезе в сладкарницата и с изненада видя Хестия. Той също я търсеше. Отиде но нейната маса и попита дали е мястото до нея е свободно. Тя...

-Сядай! - Хестия се усмихна, знаеше какво точно ще трябва да обясни, но реши да спази добрия тон - Как си? По-добре ли се чувстваш вече?

- Да - отговори той като лека се подсмихна, - само да изклучим това, че преди малко изядах 20 печени пилета. Как си ти?
Той чустваше, че ще стане нещо, ще разбере нещо. Хестия...

Му се исмихна и каза:
-Изчакай, като ти дам знак извикай силно. - Хери се зачуди какво ли е намислила Хестия. Тя стана от масата й я обиколи, шепнейки си нещо род носа. След това му даде знак и той извика, тя се бе отдалечила и не чу нищо. Заведението беше празно, почти... Тя изчезна от погледа на Хари за минутка, и след малко се върна, заобиколи туко що изникналите палми. Хари я гледаше и су чудеше какво ли става.Тя се почувства длъжна да обясни
-Неискам никой друг да чуе или види какво ти показвам и казвам. - Той кимна. -Сега, това, за което те търсех.... Ти отдавна искаш да знаеш нещо повече за мен... - Хестия се подсмихна - Няма да започвам с белега а със себе си, нищо че и той е част от мен... Казвамсе Хестия Джоунс, Мама и Татко работят в министерството, като аврор - татко и мама - в отдел "мистерии". Имам брат на 17... Той е куидичен играч. Не съм сиг. Търсач или Пазач.... Джеймс Джоунс, но той не е в Ейрен, а в едно английско училище - там учат децата на хора в министерството, най-вече, но аз съм си в Ейрен. - Хестия се усмихна на смаяното момче.- Сега с това, което толкова много искаш да знаеш.... - Хес вдигна ръкава си и оттам се показа белега. - Ще започна с него.... Моето семействой, моят род по линия на татко от векове е пазител на част от един много древен и мощен предмет. Преди е бил татко, сега тежаста е на моите плещи. Затова толкова много същества ме преследват.... Хора, елфи, джуджета и какво ли още не.... - Хестия се засмя напрегнато. Тъкмо щеше да продължи, когато Хари я прекъсна....

- Те преследват? - учуди се той. - Как така те преследват?

-Буквално. - Хестия се усмихна. - Почти никога немога да остана сама, остана ли сама или с някой непознат се получават ей такива работи - тя вдигна ръкава си малко повеч и показа руните.... - Не й бе лесно да говор на тази тема, но явно се налагаше. - Това са руни, които интересуват най-вече елфите. И аз незная какво точно означават - Хестия се притесни и очите й се напълниха със сълзи. Неможеше да каже и дума повече в този момент. Отпи от портокаловия сок, но сълзите още повече изпълниха очите й. Хари...

искаше да я успокои, но незнаеше как, зато ва каза:
-Ъъъ...ами...не плачи. Можеш...да питаш г-жата по руни за тях.
Той незнаеше какво да каже. Неискаше да я растройва. Тя...

Тя го погледна.
-И Кери знае, и Шай знае, и Виа знае.... - На Хес й бе невероятно трудно да говори за себе си. Опита се, да спре да плаче и се обърна на другата страна... - Руните, те имат много различни значения.... - Тя дишаше накъсано, стараеше се да говори спокойно, но неможеше.... - При теб нещо ново - тя с опита да смени темата, но Хари...

искаше да знае. Отново правеше същата грешка, но не се отказваше, а Хестия...

Хестия вече не се сдържа. Обърна му гръб и загледа палмата, всъщност плачеше, и неискаше той да я гледа как плаче...
-Знаеш ли, понякога ми е много трудно да говоря за себе си, а когато ми се наложи да говоря за знаците по ръцете ми, ми става още по-трудно. Искаш ли да знаеш нещо друго за мен? - Хар се чудеше момичето настина ли искаше да чуе поредният му въпрос. Той....

за първи път се отказа от това, което иска да знае.
- Не - каза той, но излъга. - Нека не говорим за това. Да говорим за нещо друго. А?

Хестия се усмихна. Радваше се, че Хари е разбрал, че тя неиска да говори повече за себе си. Надяваше се да е оценил това, че тя се е престршила да му каза каквото и да е била за себе си. Все още се стичаха сълзи от очите й, но това не й попречи да се обърне към него. Той стоеше спокойно облегнат на стола до нея и я гледаше. Тя се усмихна неволно, и той й отвърна с широка усмивка. После помълчаха малко. Хестия се усопокои. Вече погледа й беше спокоен, не дишаше учестено и отпи от сока си. Започна де се притеснява че Хари не казва нищо, но и тя не се сещаше за какво да си говорят сега, макар че бе разбираемо, в главта й бяха само проблеми.....

Изведнъж стана забързано.
-Съжалявам Хари, трябва да вървя! Фините инкантантем! -Момичето се бе разбързало изключително много. Единственото което Хари можа да кже, зокато я гледаше как излиза, почти бягайки от заведението беше
-Но, аз.... - после Хестия се изгуби в тъмнината.