Academy of Magic

Нека магията бъде с теб!
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Пътеката към парка (затворено РП)

Go down 
АвторСъобщение
Shaiya
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1981
Age : 27
Къща : Chalet de soleil
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 4895
Registration date : 12.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Пътеката към парка (затворено РП)   Нед 27 Юли 2008, 00:57



_________________
Fantastique, magnifique, remarquable, superbe...Or, in other words, f*ckin' awsm!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magicschoolvtrd.forumup.com
Shaiya
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1981
Age : 27
Къща : Chalet de soleil
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 4895
Registration date : 12.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   Вто 29 Юли 2008, 00:41

Не беше излязла тук с ясното намерение да тръгне по пътеката. Но, както напоследък се случваше, просто започна да върви бавно по нея без някаква специална мисъл. Вместо това се потопи дълбоко в собствения си свят, колкото и да съжаляваше, че това означава да пропусне невероятната гледка.
А тя наистина беше прекрасна тази вечер. Може би виждаше нещата различно напоследък...не, не и що се отнасяше до природата. Нужен й бе само един бегъл поглед, за да отбележи до каква степен лятото разкрасява всичко наоколо. Беше просто незабравимо...Нямаше вятър. Всъщност нищо не се движеше. Всичко около нея стоеше в благословено безвремие, сякаш лятото и нощта заедно се обединяваха, за да дадат на света почивка от постоянното препускане. Нямаше ги онези сладки песни на нощните птици, така характерни за пролетта, нито пък тихото, едва забележимо за слуха падане на някое листо, свършило своя кратък жизнен път в късната есен и спокойно отронващо се, за да докаже преходността на всичко, що живее; нямаше я и ледената, искрящо светла и пронизваща дори очите тишина на зимата, която болезнено отекваше в ушите, за да напомни на всички сетива силата си и която бързо се заменяше тук от силна и непоклатимо буйна зимна буря.
Не...беше различно през летните нощи. Защото освен тишината имаше и спокойствие, и някаква доза усамотение, която витаеше наоколо. Нито шум, който да нарушава по някакъв начин обстановката, и все пак като гледаш картината в съзнанието ти изникват и ти буквално можеш да дочуеш движението и ведростта, пропукването на дърветата от жегата, бавното накланяне на уморените от деня цветя и същевременно рязкото пробягване на някой игрив гризач и бързото спускане, в началото на нощта точно след залеза, на някоя нощна птица - шумовете, които знаеш, че са отеквали цял ден в тази гора. И ти стоиш изправен сред всичката тази красота и тишина и тя не може да те нарани или да стигне до теб, защото знаеш, че движението и животът са властвали тук през деня и отново ще се завърнат утре, защото знаеш, че дори тук да се изсипе пороен дъжд или да започне кокетно да капе, събуждайки принудително листата на дърветата, утре отново ще ги има птиците и малките гризачи, също цветята и всичко останало пред очите ти....и то ще вдъхва въздуха с желание, силно, сякаш за да задържи така милата миризма на живота и да я запомни, да я запази някъде в същността си, за да може споменът да съществува и да се нашепва дори при настъпването на новата зима...
Докато съзнанието й рисуваше тези картини, самата тя продължаваше да върви бавно между дърветата без посока или определена цел. Достатъчно й бе, че е далеч от останалите и достатъчно бе, че може да съзерцава всичко това. Не й трябваше цел...тук не й се налагаше да е силна или слаба, усмихната или нацупена, престорена или искрена...нямаше нужда да мисли за другите и това как трябва и как би могло да я видят, да преценява, да анализира...
Или да си спомня. А Бог й бе свидетел, че не иска да помни. И все пак това беше доста...подходящ случай за целта. Все пак...
"- Хайде, представи си! Не е толкова трудно!
Не можеше да устои на блясъка в очите й. Единствено там, загубена в изумруденото, можеше да я последва и да забрави за реалността така, както никога не бе могла. Дори само за да види усмивката й...струваше си.
- Добре, принцесо.
Тя грейна и това накара сърцето на Шай да трепне. Толкова малко й трябваше, за да бъде щастлива. Само да обикаля мизерната стаичка и да си представя, че е бална зала. Да измисля принцеси и графини, които е извадила от приказките, и да ги въвежда в нещастния им жалък свят, било то за секунди.
За миг, само за миг си спомни колко я болеше, когато виждаше разочарование или тъга в зелените очи. И на секундата започна да се преструва заедно с нея.
- Поклон, госпожице Кейт. Един танц?
- Не и преди да опитате ордьоврите, графиньо. Все пак са приготвени специално за вашия празник.
Засмя се и посочи към малката грозновата нощна масичка.
- А ето и тортата...Подарък от всички нас за вашия рожден ден. Погледнете я, графиньо, вижте колко красива е..."

Носталгия? Това ли беше...едва ли. Така и не успя да си представи тортата, въпреки че бе рожденият й ден. И сега, точно пет години по-късно, все още си спомняше леката, добронамерена завист, която изпитваше тогава към чистотата на зелените очи, в които малката неугледна стая наистина за една вечер беше бална зала...
Усети, че е спряла, едва когато чу странния шум зад себе си....


_________________
Fantastique, magnifique, remarquable, superbe...Or, in other words, f*ckin' awsm!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magicschoolvtrd.forumup.com
Sheelin Conn
Graduated
avatar

Female
Брой мнения : 47
Age : 27
Къща : Ирландската роза
Дом : Клевърмайнд
Сума в Гринготс : 360
Registration date : 07.07.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   Вто 29 Юли 2008, 17:15

- Прекрасно е, нали?
Не си позволи да присвие очи презрително, което бе обикновената гримаса за посрещане на непознат. Не беше, защото няма право да обвинява другата, че се е присъединила към нея на разходката; просто не изпитваше нуждата да показва каквито и да било емоции, отрицателни или не, на този етап, след като дори не я бе виждала.
Но Шийлин я бе забелязала и то много ясно. Бе отчела и реакцията на залата след нейното излизане в градината, преди което бе успяла да удиви едновременно всички и да ужаси Кейдън с вида си. Не че се притесняваше особено за Шоу - той бе способен да се ужаси от най-обикновени неща, след като самият той никога през живота си не бе бил "нормален". Противно на това, което всички останали бяха виждали в него...
Това всъщност беше една от причините да проследи с поглед изчезващата вихрушка от сребристо и да внимава къде точно ще отиде - бе й напомнила донякъде за Кейдън, или може би не толкова за него, колкото за самата нея. Защото много ясно помнеше собствения си вид, който се бе задържал със седмици и дори месеци преди седем години, вид, който плашеше повечето хора в училището и заради който бе загубила част от приятелите си. Тази ясна бледост, сенките под очите, очевидната слабост и призрачния брод - това не бе резултат от диета или физическо заболяване. Имаше само едно нещо, което можеше да предизвика подобно изменение в човешкия вид на някого.
Някакси предпочиташе изобщо да не си спомня за собственото си "нещо". Затова, както винаги, избяга от темата, като отвори дума за природата.
Самата тя безумно много я обичаше. Наистина, оценяваше повече изгревите и залезите, пролетта и есента, отколкото летните вечери. Но не можеше да отрече носталгията и радостните спомени, които биха могли да й навеят тези дървета, ако се постараеше да изрови миналото си от наложената насила летаргия.
- Зависи от погледа. - студено отвърна среброкосата и продължи спокойно напред в опит да игнорира присъствието на Шийлин.
Само че във вените на жената течеше ирландска кръв и тя не само бе доста дива, но и не се предаваше бързо. Вместо да отмине или да се върне обратно в залата, Шийлин продължи спокойно да ходи напред, все пак запазвайки дистанция от две крачки от "събеседничката" си. Това, наистина, не позволяваше да преценява промяната в гримасите й, но що се отнасяше до първите впечатления, на Шийлин някакси не й се вярваше, че дори да бута лицето си в нейното, би успяла да постигне подобна цел. Ето защо просто се отдаде на спокойната разходка, опитвайки се да убие всяко любопитство вътре в себе си и все пак без да изпуска другата от очи.
- Франция, нали?
Девойката дори не трепна.
- Да. - и толкова.
- Подножието на Алпите?
Този път фигурата отпред спря и се обърна към нея.
- Накъде биете? И защо ви интересува?
- Харесвате спокойствието и тишината. Също така и нощта, когато е свързана с неурбанистична среда. От близките държави единствено нощите във френските Алпи могат да донесат подобно усещане - Британските полуострови обикновено са доста по-бурни, а Испания - прекалено гореща. - след като се изравни с нея, но все още без да я поглежда, Шийлин реши да отговори прямо на въпросите й. - Логика. Не бия наникъде...
Двете заедно тръгнаха отново напред.
- А вие смятате, че никой не бива и не би искал да прояви интерес да завърже разговор с вас. - изстреля съвсем спокойно безумно прямата реплика Шийлин.
- Опитваха се, госпожице. Престанаха преди....осем месеца.
"Браво." Учебната година бе почнала преди девет. Значи тя съвсем открито е отбила още в началото всякакъв опит за прогрес в отношенията си тук.
Без да казва нищо, Шийлин се съсредоточи в анализирането на последната реплика, вперила невиждащ поглед в полу-отъпканата и осеяна с камъчета пътека пред себе си. Имаше няколко вероятности, нито едната розова. Първата й мисъл би била, че среброкосата е тук да учи, без да завързва приятелства. А втората, че целта й е да намери нещо друго...
Залагаше на второто и дори сама не знаеше защо. Но пък, напоследък се пръкваха доста хора, които само искаха да използват Ейрен за целите си. И по средата на всичко тя и Кейдън, които буквално бяха дошли тук с течението, защото, както винаги, не си бяха поставили никаква толкова ясна цел.
Това обаче не я тревожеше, ни най-малко. Имаше достатъчно време пред себе си, а дори да нямаше, то все пак бе нейно и тя имаше право да го използва, както поиска. И искаше точно това - да се остави да я вее вятърът, пък...ако пусне корени, пусне. Чак тогава щеше да оцени почвата.
- Шаия Туран. - без никакво предупреждение се чу равният тон на среброкоската. Странно...името й много си отиваше с външността. И не звучеше толкова френско...поне личното.
- Проф....Шийлин Конн. - измънка в отговор Шийлин. От няколкото си бегли срещи с ученици през последната седмица бе разбрала, че да й казват "професоре" не й се нрави.
- По какво?
- Моля?
- Преподавател по какво?
Определено можеше да отчита информацията, която получаваше. Една червена точка в бележника за Шаия Туран.
- Трансфигурация и Защита.
- Значи ще ми преподавате по два предмета. - констатация без грам емоция. Дори не го оформи като въпрос.
- Откъде знаеш? Могат да не ти бъдат задължителни. - поне единия щеше, защото от впечатленията до момента, Туран беше най-вероятно беше в Блъдхенд.
- Няма никакво значение. Аз ще се запиша независимо кои са задължителните.
Някаква заблудена сова изтука тихо някъде над тях, но Шийлин изобщо не я чу, разсеяна в собствените си мисли. Противоположно на нея, тихият шум буквално бе първото и единственото, което Шай отбелязваше в момента...

_________________
Future lies in a child's eyes...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Shaiya
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1981
Age : 27
Къща : Chalet de soleil
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 4895
Registration date : 12.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   Вто 29 Юли 2008, 17:33

Тази жена я притесняваше. Може би нямаше основание за подобно нещо, но въпреки това го усещаше и това бе напълно достатъчно да я раздразни. Преподавател или не, Шийлин Конн нямаше никаква работа да....познава произхода й, колкото и да се бе удивила на бързия логически извод. Имаше нужда да бъде сама, затова и дойде тук, и се съмняваше, че Шийлин не го е отбелязала...Не бе глупава, нито пък сляпа.
- Значи освен новият директор ще трябва да свикваме с нов учител?
Естествено, че да. Това беше един от най-плоските и глупави въпроси, които човек можеше да зададе...ако не знае как да го използва правилно. В нейният случай обаче той беше въдица...Трябваха й само още два-три отговора, за да реши дали Шийлин Конн си струва вниманието или ще бъде поредната персона, която ще й се налага да игнорира.
- Какво е станало с Каролина Бърг?
Това не очакваше. На глътка въздух разстояние от крясъка и рязкото трептене, Шай положи всички усилия да задържи себе си и дишането си под контрол. Нямаше да се издаде на някого три минути, след като за пръв път го е видяла. За Бога, та дори Нот не знаеше какво точно е станало и коя е жената, заедно с която отидоха преди няколко седмици в затвора. Не че му трябваше да знае.
Нито пък на нея. Но играта можеше да се окаже интересна, а, колкото и да не й се искаше да си го признае, Шай имаше нужда от нещо, с което да се заеме. Преди доста време имаше определени цели, свързани с пребиваването й тук, но сега те й се струваха по-скоро като някакъв далечен детински напев, малки и незабележими на фона на безсмислието на света и живота.
- Не зная, естествено. - почти чистосърдечно излъга Шай. Е, беше само десет процента вярно...не знаеше какво е станало през последната седмица.
- Не смятам, че е мъртва.
Този път не трепна, просто не реагира на рязкото вдигане на залога. Очевидно играта й се харесваше достатъчно...значи нямаше да си попречи да я продължи поне малко.
- Нито пък аз.
И двете си мислеха едно и също. "Ако някой я бе убил, то той щеше поне да се....похвали с деянието си."
- Но и не смятам, че ще се върне някога. - добави тихичко Шай, този път абсолютно искрена в думите си. Естествено, новата професорка нямаше как да знае защо точно е толкова очевидно спокойна, като го казва. Можеше само да предполага...
И тя щеше да предположи съвсем правилно - че Шаия Туран има информация за Каролина, която повечето хора не притежават. Която единици притежават.
Нещо вътре в нея се усмихна леко. Всъщност, тя имаше и такива сведения, с които единствено и само тя разполага. Защото бе сигурна, че Маделин не се е постарала да направи връзката между няколко неотдавна развили се събития.
- Честно казано, може би е искала да се махне.
Въвеждаше я в много, много добре скроена клопка. Интересно...
- Възможно е. Все пак кабинетът й бе напълно...опакован след случая, и то преди някой да влезе.
Не я попита откъде знае. Значи не бе разпитвала още никого другиго затова...всеки щеше да й каже, че няма абсолютно никаква информация за изчезването на Каролина, може би дори директорът. Нова непроявена усмивка...Значи Шийлин бързо бе направила своите заключения и я подозираше, макар и минимално. И все пак не бе започнала някакво мащабно разследване на случая, защото не се бе постарала да се информира за докладите, които Министерството бе изготвило.
Добра идея.
- Не сте ли чели докладите на Министерството? Директорът със сигурност...
- Колкото и да уважавам Кейдън Шоу, не искам да имам нищо общо с Министерството. - очевидно искрено отвърна Шийлин.
Дори по гласа й личеше лекото начумерено сключване на веждите. Още една малка частичка - Шийлин Конн нарочно не използваше оклумантика. А бе способна на това, нямаше никакво съмнение...


_________________
Fantastique, magnifique, remarquable, superbe...Or, in other words, f*ckin' awsm!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magicschoolvtrd.forumup.com
Sheelin Conn
Graduated
avatar

Female
Брой мнения : 47
Age : 27
Къща : Ирландската роза
Дом : Клевърмайнд
Сума в Гринготс : 360
Registration date : 07.07.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   Вто 29 Юли 2008, 18:17

Нямаше представа дали подозренията й имат дори капка основание, защото, както винаги, не бе последвала рационалния си и доста логически устроен обикновено ум, а бе последвала инстинктите си. И продължаваше да ги следва във всяка една своя дума или мисъл, колкото и да знаеше, че това може да доведе единствено до неприятности.
Точно в момента инстинктите й подсказваха да се откаже от темата. Нямаше да получи повече информация, отколкото бе нужно, макар да бе стопроцентово сигурна, че Шаия Туран притежава такава. Достатъчно бе, че на този етап можеше да постави името на среброкосата високо в списъка си. Щеше да го направи, разбира се, само ако наистина решеше да се занимае със случая, което някакси не й се струваше да стане в близкото бъдеще. Значи засега Шаия беше...извън опасност.
- Изпитваш ме, нали? - промърмори Шийлин тихо, без да обръща внимание на рязката реакция на спътничката си. Е, "рязка" си беше доста пресилено - през времето на тяхното доста кратко запознанство Шаия все още не бе проявила сносна различима емоция към нея или нещо, казано от нея. Но в този случай момичето лекичко, съвсем леко забави крачка. Всеки друг би отдал това на случайно външно влияние или на някаква спънка на пътя...или просто на прищявка. Но Шийлин не го направи и бе почти убедена, че нейната преценка е най-точната в момента.
Не дочака отговор.
- Защо? Заплашвам ли те? - беше минала на "ти" съвсем неусетно. На фона на невероятната й прямота, която доста често дразнеше останалите, Туран едва ли...
- Не мислите ли, че това засяга само мен? - ...го бе забелязала. Доста бърза мисъл като за ученичка...очевидно обаче не беше нова. Прекалено висока, прекалено горда и спокойна...не, не беше първокурсничка.
- Сега завършваш?
Девойката поспря за секунда, след което пак тръгна, забила поглед надолу в опит да проследи сенките на листата, разсеяни по пътеката заради лунната светлина.
- Втори курс.
Петите й за малко да се протрият.
- Ти...няма шанс. - Не че имаше истинско основание да се съмнява. - Трябва да си поне на...
- Осемнадесет. Днес...
Не довърши изречението, очевидно обезпокоена от собственото си намерение да го направи. За първи път Шийлин долови някаква емоция в Шаия, макар и съвсем бегло. И изводът беше очевиден за всеки, който познаваше достатъчно човешките емоции...и най-вече за някой, за когото се отнасяше същото...Шаия имаше рожден ден и не желаеше никой да го знае.
- Честито. - тихичко промълви Шийлин, след което насила отлепи краката си от пътеката и продължи да ходи напред с отнесено изражение.
- Не. - рязко отсече Шаия. Жената отпред спря и я погледна учудено. - Няма какво да се честити. Нищо не празнувам. От тринадесет годишна не съм и нямам намерение да повторя.
Прекалено познато...бе абсолютно сигурна, че в момента на лицето й се бе изписало объркване и удивление. Колко странно...и двете бяха прекъснали така познатата традиция преди навършването на 14.
- Нито пък аз.
Защо, по дяволите, беше дотам откровена с човек, с когото току-що се бе запознала? Човек, към когото до момента не успя да изпита нищо положително и за когото, сигурна бе, се отнася абсолютно същото?
Може би бе имала нужда да говори с някого...а отдавна не се бе опитвала да намери когото и да било за целта. Сигурно това беше, сигурно някъде вътре в себе си носеше неосъзната нужда от контакт, която съвсем целево потискаше, нежелаеща да я признае.
Е, нямаше намерение да я признава точно сега...

_________________
Future lies in a child's eyes...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Shaiya
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1981
Age : 27
Къща : Chalet de soleil
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 4895
Registration date : 12.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   Сря 30 Юли 2008, 00:58

Двете продължаваха да вървят, абсолютно задълбочени в странното стечение на нещата. И за двете беше почти съвсем неприемливо да си позволяват бързо да се сближават, най-малкото отдавна бяха надраснали детския период. И двете подозираха една друга, макар и в различни неща.
Изведнъж Шийлин спря рязко и я погледна изпитателно.
- Какво всъщност правиш тук, Шаия? Какво търсиш?
Както и последните няколко пъти, резкият и прям въпрос успя за миг-два да я изкара извън равновесие. Разбира се, тя с нищо не го показа, но все пак, поне от възпитание, също спря на крачка-две от преподавателката.
Нямаше съмнения относно това какво да й каже - преди петнайсетина минути го бе заявила на една от своите съученички, все пак. Съвсем ясно.
- Магия.
Усети на секундата, че професорката се стегна. Очевидно бе напипала или някакво болно място, или...
- Странно...аз бих отговорила по същия начин.
Шай се отдръпна леко назад, без желание да спори. Защото внезапно бе осъзнала, че двете мислят за едно и също...не, двете се състезават за едно и също.
Дали наистина беше така? Тя отклони поглед и обхвана с него онази тишина на нощта, онази красота, която допреди малко бе съзерцавала. Беше изминало много време, може би векове оттогава...когато все още наистина искаше да разгадае това училище, и най-вече Венъмхолд и петия дом. Но така и не стигна до това. Просто...
Просто нещо изникна, което преобърна живота й напълно и безвъзвратно, без да й дава право на избор. И сега все още бе под влияние на това нещо...
Дали всъщност? Не се бе сещала за него от...от десетина минути. От момента, в който...
Двете реагираха еднакво бързо на долетелия шум.
- Верита Вито! - тихичко прошепна Шийлин и бързо отбеляза набливащата фигура. Беше мъж, леко прегърбен, но все още очевидно във форма...
- Не бива да стряскаш хората така, Нот...

_________________
Fantastique, magnifique, remarquable, superbe...Or, in other words, f*ckin' awsm!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magicschoolvtrd.forumup.com
Sheelin Conn
Graduated
avatar

Female
Брой мнения : 47
Age : 27
Къща : Ирландската роза
Дом : Клевърмайнд
Сума в Гринготс : 360
Registration date : 07.07.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   Сря 30 Юли 2008, 01:11

Звукът от спокойния глас на Шаия този път я стресна неимоверно много. Защото познаваше човека, който се приближаваше, бе го виждала достатъчно пъти, а сега чу и името му...
- Извинявам се...това не беше целта. - тихичко промълви мъжът, заставайки неподвижно, изправен срещу по-опасния край на все още насочената към тялото му пръчка на Шийлин.
- Мислех, че сме....се разбрали за това, Нот. - едва чуто процеди Туран. Колкото и да не й се щеше да следи разговора, нотката на раздразнение в гласа на среброкосата накара Шийлин да наостри уши.
- Мисля, че е време да тръгваме. - гласът му бе сравнително спокоен и все пак в него се долавяше тревога.
Тревога??!
- Какво, по дяволите, прави тук един съртожаден?
- Бивш. - веднага изстреля мъжът.
- За вас няма значение, професоре. Той е тук, за да...помогне. На мен.
Шийлин се извърна изненадана.
- Моля? Как така да...
- Вижте, госпожице... - започна тихо Нот, но бе прекъснат от светлината на няколко предупредителни искри, изскочили от пръчката на Шийлин.
- Никой няма да мърда оттук засега. Какво правите вие тук, Нот, и какво общо имате с моята ученичка? - осъзнаваше, че звучи като *, но точно така се и чувстваше. Може би защото усещаше как една доста отдавна забравена омраза се събужда отново в нея...
Очевидно обаче беше преляла доста плитката чаша на раздразнението на Шай. Защото в следващия момент изведнъж бе буквално хвърлена назад и, макар да се приземи на крака, усети неприятното преместване - Шай бе сменила местата им с магия, за да защити мъжа. И в момента я гледаше право в очите.
Не можеше да не признае, че й става интересно. Оригиналните заклинания бяха и нейна страст...
- Искаш да се дуелираме, Шаия?
- Не, не искам. Изобщо...Матурус!
Магията бе насочена точно в клоните над главата й. Миг след като ги удари, те започнаха да растат неимоверно бързо, пускайки нови и нови филизи...докато скоро не преградиха напълно пътя на Шийлин. Разбира се, тя бе далеч от мисълта да се предаде. А и не бе особено сложно да разгадае заклинанието и да му приложи противодействие...
- Приори Матурус! - някакси беше сигурна, че ще подейства. И не се обърка. Само дето, когато вече бе свободна, двамата се бяха измъкнали...
Със силно и ядно проклятие Шийлин тръгна обратно към замъка. Какво значение имаше всъщност? Това беше едно момиче, нямаше да стигне целта й преди нея, нито щеше да я победи, ако бяха в истински дуел...Сега трябваше да се съсредоточи върху задачата на Кейдън. Кейдън. Кейдън...
По дяволите, нямаше да се казва Конн, ако позволеше на момичето да й измъкне целта през пръстите...

_________________
Future lies in a child's eyes...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пътеката към парка (затворено РП)   

Върнете се в началото Go down
 
Пътеката към парка (затворено РП)
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Academy of Magic :: Други :: Балове и празненства :: Летният бал-
Идете на: