Имението "Дайн"

Това е имението на Карла.На лявата врата е дворът и градината.Вътре има една кухния,един хол,една стая за гости и една спалня

Кери реши да се поразходи и се натъкна на самотното имение. Спомни си, че тук живее момичето, с което се бе запознала в гората и реши да мине да я поздрави. Приближи се и почука на вратата....

...Докаго момичето чукаше поврата на къщата.
Карла четеше книга и слушаше музика.Тя не чуваше,че някой стой пред вратата й.Но изведниж видя едно момиче от вънка.Стана и отвори врата:
-Здрасти,радвам се отново да се видим.

-Здравей.-зарадва се момичето, което тъкмо си мислеше че няма да се появи никой.-Как си ти? Аз минавах наблизо и реших да кажа здрасти.-усмихна се тя, леко притеснена, че е прекъснала заниманието на момичето.-А и да те питам ще се засечем ли утре на бала естествено.-сети се тя.

-Естествено,че ше ме има-каза Карла.-Само дето си няма никкакво момче.А ти имаш ли си някакъв кавалер?

Каролина се засмя:
-Ми не нямам си. От къде да го изкопая този кавалер?!-ухили се тя.-Имаме си цели две момчета и ще трябва да си ги поделим както изглежда, ако се появят естествено Rolling Eyes

. Ама нищо де, то и без тях ще е забавно. Добре, аз няма да ти досаждам повече. Отивам да събирам коледни песнички за утре и да украсявам залата, че време не остана!-каза Кери припряно, сякаш току-що се беше сетила колко много работа я чакаше още. Ако ти хрумнат някакви идейки за бала ще ми кажеш, нали?-намигна й тя.

-Мога ли и аз да ти помосна с окрасата-попита Карла.

-Естествено, че можеш!-зарадва се Каролина. Не бе очаквала някой да прояви желание да й помогне.-Приемам всякакви идеи. И без друго не съм много по украсяването. Виждаш ли, ръцете ми се връзват на възел преди да съм успяла да свърша каквото и да е...-засмя се тя.-Чувствай се поканена да украсяваш, както намериш за добре.-усмихна й се тя и тръгна по пътя за Академията.