Кабинета на Малцович

Кабинетът бе просторен и то най-вече във височина. На тавана имаше съзвездия и планети. Малцович обожаваше да наблюдава звездите, въпреки че не знаеше нищо за тях. В центъра на стаята имаше огромна кръгла маса с около двадесет стола около нея. На плота на масата имаше хиляди джунджурийки, но най забележимата беше една съксия с сини незабравки. Освен огромната маса, в стаята имаше малко барче за напидки и храни, обикновена камина и голямо канапе, което бе обърнато към огромния прозорец. Изгледът бе към градините около академията и бе наистина красив.

Вратата се отвори и момчетата влезнаха в кабинета. Каръл се приближи с нервна стъпка към голямата маса, обърна се назад с магическата си пръчка и замахна. Вратата се затвори, като се чу леко щракване от заключване. Момчето направи и някакво заклинание, за да се подсигури, че няма да ги чуят и се обърна към масата. Замахна отново с магическата си пръчка и книгата и амулетите се появиха. Ариман наблюдаваше всичко това видимо спокоен, но все още не разбираше действията на своя приятел. Каръл разтвори книгата, започна да търси нещо и без да повдига поглед заговори:
- Наблюдавам какво се случва последните дни с Вивиана и Хестия. Нещата не вървят на добре. - каза момчето с плътен и нерадостен глас - Нещата ще се усложнят и ти и Кери го знаете. Не знам какво ти е казала, но определено трябва да поработиш с двете момичета. Доколкото знам Хестия е оклумант и легилемант, но се съмнявам в способностите й. Мисля, че не е достатъчно подготвена. А Виа определено няма идея как да се защитава. Знам, че си разбираш от работата, но трябва да започнете чести упражнения, всекидневни дори. - Каръл продължаваше да говори и да търси, а Ариман се изнервяше от дърдоренето му. Изобщо нямаше и намерение да го слуша, но в случая му се налагаше. Загледа се в петте фигурки на амулетите - сърна, сълза, делфин, мак и лед. "Що за глупости са това" - мислеше си Ариман и се подсмиваше леко. Каръл най-накрая стигна до това, което търсеше и се обърна към перуанеца:
- Знаеш ли нещо за Амаранда? - Ариман се учуди откъде Каръл знаеш, но не се издаде.
- Не, нямам никаква представа.
- Странно, като оклумант и легилемант мислех, че ти е известно. Е, няма значение. В тази древна книга е описана една от многото истории за този артефакт. В древноста няколко магьосника, постигнали съвършество във всяка магична област, открили тайната за съществуването на света. Осъзнали "силата" на познанието си и решили да го скрият в един предмет, с чиято помощ да владеят вселената. Според тази книга те са пет. На таен ритуал, някъде в пустинна пещера магьосниците създали предмета. Всеки от тях, посредством тайни и страшни магии, е "предал" всичко от себе си в някакъв предмет. Казва се, че след като преминали в предметите, те трябвало да се съберат и да образуват Амаранда. Но се оказало, че в пещерата е имало жена с дете. Смята се, че тя е била жена на един от тях. Но това не е важно. След като бащата се "стопил" в предмета, детето се спуснало към него от страх, че го е изгубило. Така се оказало по средата на случващото се. Майка му се спуснала да го спасява и тогава бива "погълната" от вихрушката от предметите. Детето пък било поразено от някаква мълния, която му оставила белег на ръката. В този миг явно част от познанието за света го докоснало и то разбрало каква е неговата съдба. Разделило предметите и ги скрило в различни крайща на света. Разбрало, че то се явява нещо като пречка, те да се съберат свободно и да контролират света. След години, магьосници търсещи също власт разбрали тайната му и реши ли да го използват, за да се доберат до силата. То се самоубило и така спасило света. Вярва се обаче, че всеки един от потомството му има тази сила, нещо което магьосниците не разбрали. И днес може би именно Хестия е продължение на рода му. Но не мога да знам. Опитах се да проверя родословното и дърво, но не се получи. През вековете родът и явно е обиколило земята и просто следите са твърде разностранни. Но има и нещо което ме притеснява. В книгата има откъсната страница, точно след тази история. Попринцип след всяка случка описана тук има някаква допълнителна информация и разсъждения, а след тази няма. Не знам на кого е принадлежала преди, но определено тук е имало нещо доста по-важно от самата история. А това си е за страх. - момчето сведе червените си очи към книгата и замълча за малко. Ариман се замисли, но не каза нищо. Така поседяха няколко минути. Каръл бе притеснен, не знаеше какво може да очаква от бъдещето.
- А тези амулети за какво са? - обърна се Ариман към колегата си.
- Добре, че отвори дума. Бях забравил вече. Направих ги специално за случая.
- Ти правиш амулети? - очудено попита Ариман.
- Все пак съм преподавател по "Черни изкуства и защитата от тях". Трябва да имам някаква идея как да се предпазвам от черни магии, а и това ми стана хоби. - подсмихна се Малцович. - Сега, да ти обясня накратко. Те предпазват от повечето проклятия, ритуали и отвари. Може да те предпази примерно от "Сектумсемпра" или "Живата смърт". Също така осигурява и в малка степен защита от проникване в съзнанието. Има и още две функции - при опастност може да създаде Хамелеонизираща магия и петте амулета са свързани с Протеева магия. С една дума - винаги ще знаеш когато Виа или Хестия са в опастност и ще им осигули някаква защита. Защита от проникване в съзнанието мисля ще е полезна само на Виа, защото самото заклинание е доста слабо, но работя над въпроса. Естествено, като не съм оклумант и легелемант ми е трудно, но се уча и надявам се скоро ще има добри резултати. Ако ти можеш да засилиш по някакъв начин тази му защитна сила, ще ти кажа как да го направиш. Но от мен толкова. А да - сълзата е за Виа, сърната за Хестия, макът за Кери, а делфина за теб. Ледът остава за мен, в случай, че имате нужда от помощта ми. Но не бива да объркваш предназначението на амулетите, много е важно, иначе няма да действат. - Каръл приседна на един стол и закачи своя амулет на врата си. Подпря глава на ръката си и продължи:
- Не знам през какво ще минете, но се упасявам от неговия край. Твърде много знаци и случки, твърде много неща, а това не е на хубаво. - Каръл патрепна от смътното усещане, че може някой да умре, но н его призна на Ариман. Чуства ше се по-спокоен, но и уморен. Облегна се назад, потъвайки в удобния стол. Ариман го гледаше, като от време на време разглеждаше и четилите амулета в ръката си и след малко проговори...

-Вече си се досетил, че липсващата страница е рисунката надявам се.-Ариман се намръщи.-Не знам защо толкова държиш точно на тази книга. Има много други и всяка легенда говори за различни неща, които не се препокриват.
Погледна към амулетите и се ухили.
Добра работа си свършил. Мога да осиля действието на амулетите.-Ариман ги превъртя през пръстите си.- До толкова че всеки да знае къде е другия в всеки момент. И да може да предаде съобщение на другите. Ще им ги предам, ако позволиш.-Ариман го погледна и стана.
-Препоръчвам ти да погледнеш и останалите легенди. Истината не е една. Тя никога не е една...
Преди да излезе добави:
-И ако все още се питаш чай труп ще се изнася от ейрен..-смигна му.-моят ще е.
засмя се и излезе.

В кабинета влетя сова:

KarolinBerg написа:: Драги Каръл,
имаме съмнения за местонахождението на предмета. Моля в удобно време да обсъдим въпроса.
с уважение: Каролина Бърг

Каръл влезна в кабинета си, замахна на няколко пъти с пръчката си и нещата му се прибраха самички. Всичките му вещи се побраха в една раница, която момчето преметна през рамото си и понечи да излезе, когато се сети нещо. Върна се назад и постави една бележка в незабравките на масата.
Spoiler:
След което с бърза крачка напусна кабинета си.