Черната гора

Кери се разхождаше умислена из странното мрачно място. Беше й изключително съвестно от последните събития. Беше се разделила с родния си дом, с всичко познато, за да дойде тук и да поеме поста на директор. Вярно беше, че бе голяма чест за нея, но й беше и много трудно да се откъсне от всичко просто така.
Тя вървеше и се чудеше дали ще се справи със задачата си. Дали щеше да успее да превърне академията отново в част някогашния бляскав елит... Както се чудеше, изведнъж осъзна, че се е загубила. Започна да се лута по тази и онази пътечка, но никоя не я водеше към светлина. Тъкмо беше на път да се отчае, когато видя.....

.Видя Джен,тя спря и каза:
-Здравей да не си се изгубила.Другото момиче я прогледна,сякаш я преценяваше дали е подходяща ,за да и се довери ,но после кимна и каза...

-Ах, ами да, изгубих се. Не е ли очевидно?-отвърна Каролина с лека ирония в тона.-Но въпреки обстоятелствата ми е приятно да срещна нов човек.-Ти трябва да си Дженифър, нали така? Аз съм Каролина Бърг.
Кери я прецени с поглед. Момичето не изглеждаше изгубено като нея.
-Имаш ли някаква идея как да се измъкнем от тук? Започва да ми става зловещо...

Джен също я погледна и чак след това отвърна.
-Да мисля ,че имам ,ела,ще минем оттук-тя показа с ръка пътечката.
Момичето до нея се съгласи и тръгнаха.Вървяха известно време и Кери каза.....

-А ти откъде идваш между другото? Разкажи ми за себе си. Къде си отраснала така нататък.-попита дружелюбно Кери, докато си зяпаше в краката, опитвайки се да не се спъне и да се пльосне по очи в калта...

-Еми аз съм израстнала в семейството на Виктория и Константиниус Бричстоун.Още на 3 години открих магически способности.На седем години ни сполетя нещастие и мама почина-след като каза това момичето се спря и пророни сълза.Кери я погледна и след това отиде при нея и каза....

-Не се натъжавай сега...-опита се да я успокои Каролина.-Сега те очакват много нови; много хубави неща! Ще срещнеш нови хора, ще намериш приятели, ще се научиш да правиш магии...Хайде, успокой се.-гушна я тя.-Не си сама, нали? Тук в Ейрен всички сме едно семейство. Подкрепяме се и се уважаваме.
Кери млъкна. Момичето се поуспокои:
-Та накъде казваш трябвало да вървим?-заговори отново Каролина, когато над себе си видя зловещо стълпотворение от гарвани.-Тук наистина започва да става зловещо...

Лиса видя момичета приближи се и каза :
Здравейте аз съм Лиса и вие ли се загубихте?

-Здравей, Лиса!-поздрави я Кери и се усмихна.-Ами да загубихме се май. И ти ли така? Аз съм Каролина между другото, а тя е Дженифър.-каза тя и посочи момичето, което бе потънало в мисли и не им обръщаше особено внимание.-Но нея ще я оставим настрани за сега. Някакви идеи как да се измъкнем от тук?-попита Кери вече трепереща.-Ти между другото от къде си?

да изгубих се исвам от англия . да имам аз ще полетя и ще видя на каде трябва да тръгнем и готово

Лиса полетя нагоре, но нямаше време да види къде са, защото като се обърна видя, че към момичетата се приближава някакво космато същество. Лиса се снижи за да чеу писъкът на Каролина. Какво ли можеше да е това? Лиса помисли и накрая се сети. Това беше....

това беше върколак тя си помисли дали да не го атъкува с лунна атака но се сети че то е лунно създание за това тя го одари с мощна атака ,грабна момичетата и полетяха .

Карла се разхождаше и видя две момиче,които летяха.
-Здравейте момичете.Добре ли сте?

-Здравей!-провикна се Каролина отгоре.-Ние сме много добре даже....-въздъхна тя.-Но погледни зад себе си.
Карла се учуди, но се огледа и видя косматия звяр само на няколко метра от себе си. Изписка силно и затича, а звярът я подгони. Тогава...

...Карла се спъна в един камък.Върколагът я подуши и изчесна.Тогава тя изправи и се провигна на горе:
-Вече можете да слезнете от небето.

Лиса спусна момичетата и протегнба ръка да се запознае с другото момиче:
-здравей аз съм Лиса приятно ми е !