Коледният бал

Залата за тържеството беше почти готова. Оставаше само да пристигнат всички и празненството да започне.

Ариман влезе в залата и се огледа. Беше почти празна. Имаше само едно момиче на една от масите. Явно чакаше да пристигнат хора.
Ариман се приближи:
-Здравей-момичето подскочи.Стресна се.-Аз съм Ариман.-каза той и се ухили. Мислеше си че е дружелюбно, докато момичето не го изгледа странно.

-Знам кой си.-отвърна Кери, леко подразнена от странната подигравателна усмивка. Беше я стреснал-нужно ли бе и да й се подиграва за това сега?-Е, беше време някой да дойде тъй или иначе.-каза с равен тон тя, очевидно с цел да го подразни в отговор.-Ти беше момчето от хммм да видим....ако не ме лъже паметта, Южна Америка?

-Да. от там идвам.-каза той и си придърпа един стол. Седна срещу нея.-Не сме се срещали. от къде знаеш? Или пък знаеш всичко за всеки ученик тук?-ухили й се той отново.
Обичаше да има кой да дразни.
-Е всеки трябва да има някакво призвание в живота.-засмя се той.

Каролина се завъртя на стола, обръщайки му гръб:
-Работата ми е да знам тези неща.-каза тя и вирна носле.
Скръсти ръце, почти бясна от заядливото поведение на този лош лош Ариман, но след малко се врътна отново:
-Щом си такъв, какво е твоето призвание в живота?!-нацупено изтърси тя.

-Да дразня такива като теб!-засмя се Ариман.
-Какви по-точно?-сопна му се момичето.
-Скучаещи млади дами, които си нямат по-интересно занимание от това да ми слушат глупостите.-усмихна се той с най-чаровната усмивка, която можа да извади.

Кери го погледна за миг, прецени го и избухна в смях. Това явно остана зле разбрано от момчето и тя побърза да смени кикота с малка усмивка и отвърна:
-Поласкана съм...явно.-и отново избухна в смях.-Е, Ариман, мисля че има и по-подходящи начини за разведряване на обстановката от този и ако напрегнеш ума си съм сигурна, че ще ти хрумне някой.

Ариман се засмя първо, а после я погледна сериозно. Напрегна ума си. Не беше загубил тренинг. Още помнеше как става. Не мигаше, макар да се опасяваше, че това ще стресне момичето. След малко пред очите му стана мрак, а след това пред мрака прелетяха като сребърни нишки движещи се картини. Примигна.
-Мисля че ще е най-добре да излезем за малко на терасата. Тук е малко задушно.
-Все едно ми прочете мислите!-каза момичето.
-Да нали?-подсмихна и се той.

Излязоха на терасата, огряна от светлината на луната и малкото видими звезди. Кери се опря на парапета и вдиша свеж въздух. Тук си беше премного студено в сравнение с топличката обстановка вътре. Обърна се към момчето, за да види, че пак се е замислил:
-Кажи ми, Ариман, каква е твоята специална способност?

-Тя...
Ариман погледна недоверчиво. Помисли дали може да и се довери и каза.-Най-добре да ти покажа направо.
Събра ръце като за молитва и се концентрира. Малко след това между пръстите му започнаха да присветква нещо като електричество. Когато светкавиците станаха достатъчно големи, той рязко раздели ръце и сключи дланите си на главата на момичето. Двамата загубиха връзка с реалността. Ариман потърси една от движещите се картини, които пак започнаха да летят пред него. Намери я и се концентрира над нея.
-Къде сме? попита я той-Това е твой спомен нали?

Кери се огледа и установи, че вече не се намира на терасата. Това наистина бе неин спомен..., но как?!
-Как...как направи това?! Ти...как го направи?!-повтори в шока си тя.-Да не би ти...да не би да....-Каролина се заозърта трескаво, за да си спомни какво се е случило тук.-Но...ние наистина ли сме тук? Имам впредвид....ако нещо ни се случи сега, ще се върнем ли пак там, където си бяхме?!-попита с безпокойство тя.

-ами има възможност. Ако нещо тук те е заплашвало преди, то заплашва и нас сега. Също така ако някой се появи на терасата, ние ще се върнем моментално там, не се безпокой. Има ли нещо тук, което да те тревожи?

-Ами да, има. В черната гора сме. Последният път когато бях тук, ме подгони едно странно същество. Нека се махнем преди да се е появило, моля те.
И докато Кери казваше това, зад гърба на Ариман се появи същото черно космато създание. Тя изписка и той се обърна.

-Не се безпокой.-отвърна Ариман, който наблюдаваше дивия звяр съсредоточено.
След малко пред очите на двамата стана нещо странно. Животното спря на място, седна и изскимтя тихо. ариман се обърна към момичето и видя че още е уплашена.
-Да се връщаме.-каза той и отново сплете ръце както преди.
Минута след това и двамата пак бяха на терасата.
-Да влезем вътре. Студено е.-каза той.

Влязоха в балната зала, седнаха на масата и зачакаха да се появи още някой. Кери беше замислена покрай преживяното. Не й се бе случвало подобно нещо. Неговата способност имаше функцията на мислоем, но...беше много по-реално....какви ли още тайни криеше това загадъчно момче?

Карла тичаше и се ядостваше,че закъсна с бала.Когато влезе в балната зала и тя видя само Каролин и едно момче.
-Здрасти.Как сте?Как върви бала?-попита ги тя.

-Здравей.-каза момчето и се усмихна на Карла.-Добре сме. Хубаво е, че все пак успя да дойдеш. Мога ли да отбележа, че изглеждаш превъзходно тази вечер?-той се опита да я засрами с този полу-въпрос, но разбира се не успя.

-Здравей, Карла, как си?-зарадва й се момичето.-Все пак успя. Малко сме и можем да поиграем на нещо коледно ако искате. Е, искате ли?-подсмихна се тя. Настроението й се бе подобрило значително след влизането на момичето. Мисълта за станалото преди това почти беше забравена.

-Мерси-каза Карка към момчето-И ти излеждаш много пивлекателно.
След това се обърна към Каролин:
-Аз сам за играта,но ще малко сучно като сме само трима човека.

-Ами не знам дали ще е скучно ако поиграем с това.
Ариман свали от ръката си един старинен пръстен и го показа на момичетата. Те го погледнаха малко учудени от глупостта му. Ариман не им обърна внимание и потърка пръстена. Появи се малък и доста смешен джин. Син на цвят, със зелена шапка и бутуши с камбанки.
-Той ще ни дава загадки. Ако отговорим на тях правилно ще продължим към следващата загадка, а ако не отговорим ще трябва да преминем изпитанието на джина. Какво ще кажете?

Карла глеше към джина им:
-Това ще е старахотно.-каза тя

П.П:Само ти ли ще задаваш гатанките

-Чудесно!-каза Ариман след като и Кери му кимна в съгласие.-Първата загадка, джин!-каза властно момчето.
Джинът се усмихна лукаво и се завъртя в кръг на 360 градуса:
-Имаше някога една жена. От нея тръгна всичко. Стара колкото света бе тя. Даде ни живот и смисъл. И сега е тук, навсякъде околко нас. Трябва само с поглед да я проследиш. И видима, но и невидима е тя. Всичко що е тук е неин плод. Всичко що го има тук от нея иде. Около себе си вий погледнете и на загадката ми тук отговорете.-каза джинът достолепно, скръсти ръце и зачака отговор.
ПП:Както искате. Може и само аз ако не ви хрумва нищо, но по-добре заедно, за да е по-весело. Може да се редуваме с гатанките.Да речем който отгатва гатанката, задава следващата от името на джина.

Джен бързаше за бала и влезна.Вътре бяха Каролина,едно момче и карла
-Здравейте?Как сте?-поздрави тя

Карла се обърна към едно друго момиче:
-Здрасти.Добре сме.-каза тя-Ти как се казваш?

Това е майката природа!-отговори Кери весело.
Джинът кимна и премина към следващата загадка:
-Имаше някога един брат и сестра. Вечно играеха, вечно се гонеха, ала никога не се стигнаха.Коренно различни-той-светъл, тя мрачна, той-огнен, тя сребърна. Още се гонят, ала нивга не ще се стигнат....
Кери видя Джен:
-Здрасти!-зарадва й се тя.-Как си днес?-попита я.