Кери vs Джен

Каролина пристъпи първа на площадката в центъра на поляната. Свечеряваше се. Беше притъмняло. Две факли, набити в двата края на площадката, единствени разкриваха очертанията на бойното поле. Стръкчета ниска трева се помръдваха, полюшвани от лекия ветрец. Никакъв звук не се чуваше наоколо и в тази смразяваща тишина, Кери очакваше опонентката си. С ръка опипваше джоба, в който се помещаваше пръчката й и нервно крачеше нагоре-надолу по площадката. Вече бе време. Тя трябваше да се появи.
Площадката бе каменна и гладка-без пукнатини или каквото и да било грапаво пространство, в което някой да се спъне. В центъра й имаше красива червена звезда, а по краищата на площадката се виеха шиповидните стебла напомнящи на първата емблема на академията. Всичко това внушаваше вълнение от предстоящата битка в Каролина, която вече кръстосваше площадката за осми път:
-Хайде, Джен, не ме карай да те чакам.-каза под нос Кери и прекрачи още веднъж центъра на полето.
Обмисляше за последен път тактиката си, когато най-сетне опонентката й пристигна.

Дженифър вървеше със забързана крачка.Трябваше да е там преди 5 минути,но изникнаха проблеми и трябваше да ги разреши.Още малко и оставаше ,а времето летеше.Беше почти един през ноща.Дженифър ускори крачката.Изведнъж пред нея искочи поляната ,а в центъра и беше площадката.Беше страхотно.
Джен пръстъпи и каза:
-Съжалявам,че закъснях ,директорке,но възникнаха проблеми и ме задържаха
Кери даде знак на Джен да спре и каза:
-Няма значение,важното е че дойде,започваме ли дуела.
-Разбира се каза Джен и искара пръчката си
Кери беше първа и каза.......

-Не съм директорката, а Кери.-смигна й тя.-Да започваме.
Двете се приближиха една до друга в центъра и махнаха с пръчки за началото на традиционен дуел. Обърнаха се с гръб и отброиха необходимите крачки разстояние. Обърнаха се отново с лице една към друга и се поклониха ниско.
Кери се изправи първа и замахна уверено с пръчката си:
-Авис!-каза тя бързо и ято черни птици излетяха от пръчката й.-Само секунда след това Кери отправи и второто си довършително заклинание.-Опугно!
И птиците връхлетяха Джен. Сега тя приличаше малко по-малко на човек и малко повече на гнездо. Можеше ли да се отърве от тях достатъчно бързо?
Кери се усмихна лукаво и рещи да даде на опонентката си малко време да се справи. Не беше в неин стил да напада вече окупиран противник.

Джен мислеше бързо.Накрая се сети нещо.Отскочи в страни и направи заблуждаващата магия на птиците.Те се насочиха към небето и повече не се върнаха.После се обърна към Кери:
-Доста подло беше от твоя страна да ме нападаш с птици.
Кери се засмя.Джен отправи следващото си заклинание.
-Серпентор-извика тя.От пръчката и излезна малка кобра,която по заповедите на момичето се отправи към Каролина.Тя беше в шок.Не беше си помислила ,че момичето пред нея знае змиииски,но въпреки това се окопити бързо...

Кери се сети, че не е нужно да знаеш змийски, за да командваш измагьосана от теб змия. Тя наблюдаваше змията с интерес, докато замисляше пъкления си план . Отведнъж викна:
-Фера Верту!-миг само беше нужен, за да се види трансфигурацията на змията във воден бокал. Но Кери не спря до тук.-Енгорджио!-викна тя и бокалът придоби огромни размери.
Каролина се ухили. Стъклената чаша беше над два метра.-Редукто!-бе последното нещо, което тя извика когато замахна с пръчката си и хиляди малки стъкълца се насочиха към опонентката й.
-Хайде да те видим сега, Джен.-изчурулика весело Кери.

Джен каза:
-Финити Инкататем-и всичко изчезна.След това носочи нова магия
-Верилиус-падна тъмен мрак Кери нищо не виждаше и се чудеше какво да прави.Джен прекрасно виждаше и носочи пръчката си към Кери и каза:
-Експелиармус
Кери неможа да реагира и на следващото заклинание Инкарцерус.Беше завързана с здрави въжета ,падна на земята и не можеше да мръдне.Джен премахна магията за тъмен мрак и изчака опонентката си,да се свести и да проговори.

Кери не беше в особено изгодно положение. Беше на земята. Беше завързана...нищо не изглеждаше розово. Тя се опита да измъкне ръката си от въжетата и след кратък измъчен опит успя. Пресегна се и хвана пръчката си:
-Еванеско!-извика Кери и въжетата най-сетне изчезнаха.
Докато се изправяше едва едва тя викна:
-Протего!
Изправи се и се отдалечи без да смъква очи от опонентката си. Изглеждаше леко изтощена:
-Така ли било, Джен? Добре...Инкита Инфламаре!-викна Кери и насочи огненото кълбо към Джен.

-О ,Кери,неставай смешна.Тя отправи заклинание
-ИНкорниус
Заклинанието отправено от Кери се разби,джен се възползва и каза:
-Кракожелиращо заклинание
Щита не издържа и Кери беше желирана.Джен с лекота отби пръчката от ръцете на Каролина ,и за да завърши хода си изпрати последното си заклинание:
-Ланглок-езика на Каролина залепна
-Има ли смисъл да продължаваме или се предаваш?

Кери не отвърна на Джен (защото нямаше и как). С неистови усилия се добра до пръчката си. Вярно, краката й се бяха размекнали, но ръцете си бяха на мястото. Все още можеше да прави безмълвни заклинания. "Еписки" помисли си Каролина и краката й се стегнаха отново. "Еписки", повтори тя насочвайки пръчката към главата си и езикът й се отпусна от небцето:
-Така ще си играем значи.-каза Каролина вече бясна.-Инторниус!-каза тя тихо и защитата на Джен се срина.Последва:-Мобиликорпус!
Джен увисна във въздуха безпомощна.
-Силенцио!-от устата на Джен не излизаше нито звук.-Сектумсемпра!-завърши Каролина.
Махна веднъж, помисляйки си "Инкорниус", обърна гръб на безпомощната Джен и седна да си почине на близката пейка извън ринга.