Дневникът на Кей

31.10.2007

Мда, мило дневниче, отдавна не съм ти писала...какво да се прави...вси
си казвам, но няма как...сега имам и много нови задължения, та нямам
време. Вчера пристигнах тук, да ръководя едно много симпатично училище
за магия-Ейрен. Не знам какво ще излезе...ти ме познаваш...не ме бива в
това... Но много зависи от мен и ще се постарая да не се проваля...това
ще ми навлече и други беди..., но вече съм ти казвала за тях. Хубавото
е, че старата директорка още с пристигането ме разведе и ми показа
всички тайни на замъка и околностите. Нямаш представа колко тайни
кътчета има тук! И никой друг не знае за тях! Направо идеално за моите
цели. Не знам до колко ще сполуча с другите си дейности обаче. Сега на
първо място трябва да се погрижа да възстановя училището. Махнах петия
дом...не съм сигурна дали постъпих правилно...да се надяваме че е за
добро. Изгорих всички документи, в които се споменава за него. Твърде
зловещо беше да го оставя...а и всичките му някогашни ученици...вече са
мъртви...много тъжна история. Но не искам да продължавам в този дух.
Може би някой ден ще възстановя петия дом. Първо обаче трябва да открия
истината за странните събития около него предния път...не искам пожарът
да се повтори...Ейрен не би се възстановила след още едно такова
произшествие...
Пуснах на свобода в гората стадо еднорози, като разбира се поставих необходимите предпазителни заклинания преди това. Омагьосах и замъка разбира се..., но само до толкова, че по-буйните ученици да не могат да чупят нищо вътре. Още не съм поставила антимагипортиращо
заклинание, но учебната година не е започнала, така че има време.
Мисля в скоро време да открия местоположението на драконовата зала-старата
директорка не знаеше точно къде се намира, така че само ми каза, че я
има...Ако е вярно, ще я открия съвсем скоро.
Сега си мисля за всичко, което оставих в миналото. Дано не продължи да ме преследва.
Мисля че никой няма да се сети да ме потърси тук. Поне докато училището
не добие известна слава. Ще бъде много тежко, когато разберат къде съм,
но дотогава мисля че ще съм успяла да подготвя всичко. Трябва да
прикрия само още няколко следи и всичко ще е както трябва. Представи си
само ако някой от учениците открие скритите магически предмети..какъв
ли хаос ще настане...Няма да е добре за мен...Но това няма да се
случи... скрила съм ги повече от добре, а тези, които остават да бъдат
скрити са по-незначителни и няма да предизвикат кой знае какво.

8.12.2007

Имам странното чувство, че някой ме наблюдава...почти непрекъснато.
Усещането се появи преди седмица и не ме е напускало от тогава. Дали са
изпратили някой след мен? Дали са разбрали къде съм? Нее, невъзможно е.
Все пак не смятам да рискувам. Трябва възможно най-бързо да се отърва
от останалите предмети. Вече съм ги опаковала така че да изглеждат като
най-обикновен боклук и вярвам, че ако сложа достатъчно добри защитни
заклинания, дори най-опитния магьосник няма да успее да ги разпознае
сред обикновените предмети. За сега скривалищата си остават плашещата
върба, нужната стая, кабинета ми, домът на Блъдхенд, пещерата на розата
и домът на езеряните. Не вярвам никой да се сети да търси нещо точно
там, пък и да се сети не вярвам да попадне точно на тях. Дори да ги
види, те не биха представлявали интерес за никой.
Всичко е наред, дневниче.
Имаме няколко нови ученика-Лиса и Ариман. Лиса е добро дете, но в
Ариман има нещо старнно. Пък и идва от..е знаеш от къде...много се
съмнявам дали това момче няма да се окаже не точно това, за което се
представя...Не знам, може и да греша...и все пак, пред една такава
алтернатива, нямам друг избор освен да се съмнявам във всичко и всеки.
Едно разкритие само би обърнало света с краката нагоре. Не искам това.
Не и тук. Тук трябва да започна от начало. Миналото си е минало.
Измислих вече начините за защита, направих и ключалките. Сега остава само да ги вкарам в действие....

Днес скрих още един предмет. Камъкът е на сигурно място. Остават още два, а времето ме притиска...Опасявам се, че с цялото това притеснение ще забравя всичко, така че ще го сложа тук за всеки случай...

111552719 + 81 + 111161820121191 + 141 + 241191531491115393019 + 13622114982713 + 6 = 11 + 11

Не съм писала отдавна тук. Много неща се случиха. Човекът, от когото мислех че съм избягала, ме откри и заплашва да разруши всичко, което изградих през времето тук. Предметите са на сигурно. Утре сутрин тръгвам да търся последният останал. Исках да го отложа до пролетта, но обстоятелствата ме притискат. Застрашени са животи на невинни, над академията надвисна заплаха...всичко онова, от което си мислех че съм избягала се завърна. Скоро ще се срещна с най-големият си враг и най-опасният също така. Не мога да отрека, че изпитвам ужас от факта, но този път няма да съм сама в битката и имам смътно добро предчувствие за изхода.

Срещнах го! Не мислех че ще ми се случи отново! Той беше мъртъв за мен...защо не си остана спомен?!
Надявам се да не го срещна повече. Въпреки че силно се съмнявам...
Открих това, което ми бе нужно, макар да ме очакваха. Последният предмет е скрит извън академията, тъй че дори нещо да се случи с нея, той няма да може да се възполцва от пълната сила на пъзела.
Ариман отново започна да ме съмнява. Изчезна преди да замина, а някой беше предупредил групата, че отивам при тях. Може да е параноя. Скоро ще се разбере. Вече знам за белега на Хестия и това ме кара да се тревожа по-малко за нея. Нося й пророчеството, което се отнася до нея, но искам да изчакам малко да се поуспокои от последните емоции. И Вивиана ме притеснява. Чувствам че започва да вярва на това което чува от тъмната страна. С това вече не съм убедена как да се справя.
Едно разбрах от пътуването-той е далеч от целта си. Не търси това, което крия аз. Търси Хестия. Търси това, което тя пази...