Езерото с две лица

Езерото бе много красиво по това време на годината. Разбира се то не бе естествено, а плод на красива магия, която го беше разделила като с остра кама на две части. Едната-леко блатиста, с прекрасни водни лилии, а другата-бистра и идеална за кратки разходки и дори за състезания по плуване.
Каролина се появи, за да допълни пейзажа Dancing Queen

. Тя изтича до мостчето и се спря да изчака останалите, загледана в красивите водни цветя.
Помаха на красивите езерни духчета и на еднорозите, които пиеха вода наблизо и започна да се чуди къде са се изгубили новите й приятели.

В следващия момент зад нея изкочи Каръл. Кери явно не очакваше това и се стресна, но нямаше и много време. Каръл я хвана, завъртя я към блатистата част на езерото и я хвърли в него с думите:
- Аз като ти казах да си вземеш метлата, ти защо не ме послуша?! - изсмивайки се отново и наблюдавайки интересната сценка. Кери се бе намърдала между две водни лилийки, а на главата и имаше зелено-жълто листо. Момичето бе потънала до рамене във езерцето и бе свила очи и добре преценяваше следващите си действия. Но внезапно на лицето и се изписа ужас и тогава изпищя:
- Жабиииииии.... Махнете ги от мен......
Каръл се смили на момичето и реши да и подаде ръка да я извади, когато...

...Кери естествено го дръпна за ръкава и той се приземи точно до нея с едно голямо пльос. Извади си (непромокаемата слава богу) магическа пръчица и я насочи към момчето:
-Авис!-Кери просто си я обичаше тази магия. От пръчицата й излетяха множество малки лилави птички, които накацаха дружелюбно по главата и раменете на мокрото момче. Той махаше с ръце, но птичките не се впечатляваха от това. Когато момчето бе порядъчно оцвъкано Кери се сети да каже:
-Фините инкантатем.-и птичките изчезнаха.
Каръл гледаше доста ядосано, вече почти примирен с водата, но все още непреодолял птичето нашествие.
-О това е много лошо. Съжалявам малко прекалих. Нека ти помогна.
И Каролина отново насочи пръчката си към момчето:
-Агуаменти.
Каръл се видя около вода, във вода и под вода. Сякаш целия свят бе станал една голяма водна площ, в която той се бе изгубил безнадеждно.
-О, колко съм несъобразителна! Трябва да се изцедиш от всичката тази вода. Хммм...да видим...Левикорпус!
Каръл увисна на един крак над водата:
-Това би трябвало да помогне не мислиш ли?
Момчето закима с глава в отрицание:
-Е, добре, щом така искаш...Либеракорпус!-викна тя и момчето направи едно ново грамадно "пляс" във водата.
Той се изправи. Изглеждаше ядосан, така че Кери реши да постои мирно за малко. Каръл, почервенял от увисването с главата надолу, се приближи с тежки стъпки към Кери, грабна й пръчката от ръката и я прибра в мократа си мантия демонстративно.
-Ама аз...това е мое все пак...-заупорства момичето след него.

- Може да е твое, но... не можеш да го използваш както ти скимне. - косата на момчето стана тъмно синя, а очите му светнаха като червен светофар. - За забавление има и по естествени начини. Не е нужно да се прави всичко с магия. - момчето отново придоби "нормалния" си вид. Косата му изсветля, а очите му позагаснаха. - Да ме беше погадел... - и момчето се спря, но май бе късно. - Е, вече си наясно. Та казвах, че и без магии стават смешки. - в този момент момичето сръга Каръл и той се извъртя като луд. Тя го "подгони" във водата да го гаделичка. В един момент обаче момчето се извърна с лукав поглед. Кери се стъписа, не очакваше да се обърне така срещу нея. Той я погледна и каза:
- Ти случайно нямаше ли страх от жабки?! - и подаде ръце напред. В големите си шепи бе укрил 3-4 жабки. Мънички, зеленички, сладички, но не и в очите на Кери. Момичето нададе боен писък, извъртя се и опита да "побегне". Но в следващият момент усети нещо слузесто и гадно на гърба си. Уви, Каръл бе с твърде дълги ръце и вече беше пуснал жабите гърба на Кери. Момичето взе да се гърчи и след около 2 минути пируети във водата, жабките изпаднаха от дрехите на момичето. Кери се обърна и наточи нокти към Каръл. Момичето лукаво ловко се стрелна във водата и бръкна в мантията, за да намери пръчката си. Но тя не бе там. Момчето се подсмихна и каза:
- Ти да не ме мислиш чак за такъв идиот?! Естествено, че скрих и двете пръчки. Да не съм луд да ти оставя пръчката?! Или пък мойта?! - и момчето се изсмя нагло, когато...

...или по-скоро докато...Кери викаше с всичка сила:
-Акио! Акио пръчка! Акио...-и гласът й стихна с последната думичка, тъй като момичето вече се превиваше от смях.
Ситуацията й беше толкова абсурдна! Не беше се чувствала така безпомощна, откакто братовчедите й я бяха закачили за клона на едно дърво, когато беше на шест. Спомни си как си бе стояла хей така с часове, занимавайки се с една нагла пеперудка,която упорито бе решила да кацне именно върху нейната червена панделка. И сега май нямаше да си виси по-малко с надежди.
-Няма ли все пак да се намери някой да помогне с това...това досадно...-опита да каже тя през смях.-Добре де, обещавам, повече няма да те омагьосвам. Ама трябва да ми я дадеш все пак. Ако някой реши да те напада, кой ще те спаси ако не аз?-заяви тя надменно.-Трябва си ми пръчката!-кресна му тя в следващия миг.-Мооля?-добави контрастно мекичко.
Е, Кери не се и надяваше да й се върне пръчката. В крайна сметка и тя и Каръл знаеха, че първата й работа след като си я получи, щеше да бъде да го прокълне много лошо.
Осъзнала това, тя тропна с крак във водата, той се почувства наплискан, тя бе доволна. Хвана си краищата на роклята, вдигна ги и закрачи не особено грациозно към брега.
Каръл тръгна след нея, което естествено й беше супер неприятно и тя се обърна на два пъти за да го скастри с поглед, пък й да провери дали не си е намерил още жаби.
-Много си гаден, знаеш ли?-каза тя като стигнаха до брега.
-Знам.-каза той и се ухили сякаш по-мило нещо не му бяха казвали.
Каролина погледна леко коварничко в страни и го бутна. Каръл обаче я хвана за ръката и само след секунда и двамата се озоваха на тревата. За Кери това беше удобно, тъй като имаше възможност да поизсъхне малко на слънцето. След минута мълчание, обаче, на Каръл вече не му беше удобно, тъй като благодарение на новата му позната, вече цяла лехичка разноцветни цветя бяха "поникнали" в и без друго странната му коса....
Кери погледна одобрително към крайния резултат и се зачуди кога ли ще се появят и другите...

Извенднъж Джен се показа на мостта с другите.Те затърсиха с очи Каръл и Кери и ги намериха на отсрещната стра на езерото:
-Тук е страхотно и невероятно,извика Джен,другите кимнаха.
Всички се отправиха към директорката и ученика от Клевърмайнд.Като пристигнаха Джен полюбопиства:
-Какво е имало тук?-с ехидна усмивка на лицето каза тя
Каръл и Каролина се спогледаха и после един от двамата каза........

- Е, ние... с Кери... просто си спогодихме няколко номера. - и момчето се усмихна, опитвайки си да си докара ангелско израженийце. - Но пък виж, не вярвам някой от нас да е съжалил за положените усилия да си погодим номера. - момчето се усмихна широко, лицето му грейна. Той се обърна към Кери, смигна и с очи и се обърна отново към Джен. Кери също извъртя глава към нея. В погледите на момичето и момчето се таеше някаква игривост.
- Кери, искаш ли... още малко забавления? - каза закачливо момчето, без да отделя поглед от Джен.
- Знаеш ли и аз си мислех за същото. - отговори Кери със задоволство в гласа.
- При тези обстоятелства, смятам и да ти върна пръчката. Все пак, ще ни е нужна помощ за начинанието. - и момчето се стрелна към водата. Кери чакаше с нетърпение, а Джен и другите две момичета стояха и не разбираха за какво става въпрос. Каръл изхвърча от водата с две пръчки в ръка и подхвърли енергично едната на Кери.
- Ще действаме ли, Кери? - двамата кимнаха с глави един на друг и насочиха пръчките си към трите момичета. - Да започваме веселбата! - Левикорпус! - и момичетата едно по едно се издигнаха във въздуха, овисвайки на петите си. - Е, госпожице - направи изискана кавалерска персона Каръл - ваш ред е... - а Кери само това и чакаше...

Кери се подсмихна. Много неща й хрумнаха, ама трябваше да помисли за нещо забавно, което да не обиди момичетата. В крайна сметка общата веселба беше целта. За това тя замахна с пръчката си и се опита да възпроизведе възможно най-слабото заклинание, въпреки че не й се получи съвсем:
-Риктусемпра!-през смях изрече тя. И ето, че момичетата усетиха първия импулс на гъдел.
Беше й доста гузно. Тя нямаше нищо против да тормози момчето и с по-гадни закачки, ама това беше защото той беше момче...а те момичета...Тя се извърна към Каръл и почти й се прииска да го прокълне. Self Esteem

Вместо това повдигна вежда:
-Е?

Момчето се разочарова лекичко, но все пак... видя, че Кери се придържа към етикета да е добричка и реши все пак да направи това, което бе замислил.
- Да довършим започнатото от теб Кери. Риктусемпра! - извика момчето, така че и трите момичета се разкикотиха във въздуха.
- Искате ли малко танци върху водата, ще бъде забавно. - Каръл замахна с пръчката си и момичетата застанаха на милиметри от водната повърхност. Все още кикотещи се и готови да си върнат във всеки удобен момент. - Таранталера! - извика отново момчето и трите момичета започнаха да танцуват. Момчето се засмя и чу и Кери да се подсмива. Обърна се към нея и тъкмо да я попита дали да спре, когато видя, че тя бе насочила пръчката си срещу него...

Кери се подсмихна дружелюбничко и през смях изчурулика:
-Енгорджио!-към главата на момчето.
Дори уморените танцуващи момичета можеха да забележат как само за секунди ушите на момчето станаха гигантски...слончето Дъмбо пасти да яде Смехът на момичетата вече не идваше от приложеното заклинание.
Каръл си опипа ушите и установи какво се случва. Точно в този миг Кери установи че е време да тича и хукна без да погледне на къде даже, като междувременно насочи пръчката си към момичетата и викна:
-Фините Инкантатем.-и момичетата се пльоснаха във водата.

- Инкарцерус! - промълви момчето, насочвайки пръчката си към Кери. Момичето в миг бе обвито в здрави въжета и замръзна на място. - Фините Икантатем! - извика Каръл с цел да нормализира ушите си. След като се увери, че са ушите му са си възвърнали нормалната големина, момчето погледна към Кери и заговори:
- Ти къде си мислиш, че отиваш?! - изгледа я хитро усмихнат Каръл. - Мислиш ли че ще те оставя просто ей така да се измъкнеш? Да ми свиеш номер и да ми избягаш?! - момчето се засмя. - Признавам надхитри ме. Направи го страхотно и със замах. Но... няма да ти остана никак длъжен. Виж може да бъда милостив. - и момчето направи някаква мила усмивчица. - Фините Икантатем! - и Каръл освободи момичето от здравите въжета. Тя вдигна пръчка, явно желаейки да продължи, но се отказа. - Ще довършим друг път обаче. - закани и се синьокосто момче и и смигна. Обърна се към групичката момичета и подхвърли - Ей, вие, няма ли да си ми върнете за тази приятна забава?! Хайде действайте де! - и момчето седна на поляната в очакване да се случи нещо забавно...

Куренай се довлече до езерото с космически бавна скорост.Но макар и бавна тя бе видяла всичко.Червенооката пристегна бинта на едната си ръка и застана до мосчето.Загледа се в момчето и презрително изсумтя.Замисли се че още не е свикнала да използва пръчката и затова не е добре да напада.Но ако той знаеше как се бие тя мъгълски...Не!Тя веднага изрита тази мисъл от главата си!Вече не беше боец а вещица(това прозвуча обидно).Подпря се с едната се ръка на парапета на моста и изсумтя
-Повярвай ми не си свикнал да се биеш по моя начин...И аз по твоя...

Момчето се изсмя. Погледна към момичето и се усмихна.
- Всъщност с магия започнах да се занимавам от съвсем скоро, малко преди да дойда в академията. Тъй че не ме брой за толкова добър, просто ми се налага и затова чета доста и се упражнявам. - момчето смигна на момичето и се обърна към другите, които бяха в езерото. Усмивката му остана още дълго на лицето. След кратка палза продължи:
- Не знам как да се бия като теб, вероятно, но съм изучавал доста неща. Обичам всякакви свръх естествени нещица, от сорта на магия, или пък чакри или пък мистични предмети... Не обичам да съм обикновенно човеченце. Но за жалост не съм добър във всичко, за сега май магията ми се отдава най-добре. А ти, би ли ми разказала или показала нещо от твоя начин на бой? Винаги съм отворен към нещо непознато. - и Каръл отправи мек поглед към момичето. То май не бе особено трогнато от приказките на момчето...

-Пффффттт...-Куренай се беше развеселила в тъмни смисъл.
-Ето един ученолюбив ученик...-Стана и весело.Да му покаже...Ами щом иска...От малката чантичка на кръста си извади едно ножче и му го заби с невероятна точност между краката.
-Знаеш ли как да го използваш?

Кери седна на една скала наблизо, видимо развеселена. Щяха ли да се изпотрепят още преди началото на учебната година или просто странното момче щеше да стане за смях?
На момичето от друга страна, й личеше, че има доста опит, макар и толкова млада. Кери зачака с интерес да види какво ще е развитието. Обърна се към Джен:
-На кой залагаш?-подсмихна се тя дяволито и повдигна вежди многозначително.
Джен се засмя...

Момчето се подсмихна. Отново спомени...
- Кунай, ако не бъркам наименованието, нали така? Братовчед ми ме учеше да боравя с това, но бях малък. Е, все още помня някои нещица или поне така си мисля. - Каръл хвана дръжката на оръжието и го извади от земята. Почисти острието от меката пръст полепнало по него и лещо плъзна пръст по острието. Задържа погледа си още няколко секунди върху ножчето, извърна поглед към червеноокото момиче и попита дяволито:
- Е, ще ме учиш или ще ме изпитваш?

-Много ясно ,че залагам на тебе Кери,защо изобщо ме питаш-отвърна с дяволита усмивка Джен
Каръл и всички я зяпнаха,с изключение на Кери,която се подсмихна и каза....

-Мила ми Джен, аз не смятам да се включвам точно в тази битка.-засмя се Кери.-По-скоро мислех да си вземем пуканки и да се настаним на ей онази скала там, за да се наслаждаваме на атракцията от високо.-момичето посочи голяма скала недалеч и се подсмихна.-Тъкмо ще могат да си се убиват наволя и на спокойствие
Каролина стана и се отправи към скалата, когато....

Каръл извърна глава към оттеглящите се момичета - "Тези пък какво ще гледат? Нямат ли си друга работа?" - помисли си момчето. Продължи да ги наблюдава още няколко секунди, след което се обърна към Куренай:
- Искаш ли да отидем някъде другаде? Честно казано не ми се излага пред толкова много хора. Пък и не обичам да тренирам в присъствието на наблюдатели. - и Каръл погледна отново към Джен и Кери. Червените му очи запламтяха леко. Погледна отново към момичето и продължи:
- Или пък може и пред тях, зависи доколко смятат, че ще ги оставя безучастни. - момчето се подсмихна лукаво. - Е, ще ме учиш ли или ще ме изпитваш, че не разбрах?