Ариман vs Каръл

Ариман бавно вървеше към езерото, край което щеше да се проведе битката. Беше се замислил дали се опитваше да докаже нещо с този двубой. А също така и дали е позволено да се прилагат и други техники освен магия. В правилата не беше уточнено това. Не искаше да бъде дисквалифициран, но се съмняваше, че ще успее да се въздържи. Мисловният контрол беше станал негов навик след годините на уморително обучение.
Изхвърли затормозяващите мисли, за да види спокойното като огледало езеро, до което беше стигнал. Голям червен кръг беше издълбан на брега и Ариман знаеше че това е рингът направен за предстоящия двубой. Не влезе в ринга, заобиколи го и влезе във водата. подложи дланите си до водата и намокри лицето си. Не трябваше да бъде нервен-не искаше да бъде нервен. Победата не е най-важното, каза си той и се обърна към училището. Нямаше и следа от Каръл. Нещо хвана крака му и Ариман се обърна. Взря се в очите на съществото. Беше приятелят му, който беше оставил, когато дойде в училището. Беше делфин. Беше зоомаг. Не си продумаха и дума, но Ариман го разбра. Беше дошъл да живее тук. Щеше да го чака край градината по-късно. Сега идваше да му пожелае успех. Делфинът заплува и се отдалечи, а Ариман се обърна с усмивка на лицето си. Маел беше тук. Всичко беше наред. Той щеше да победи.
Със същата загадъчна усмивка, той посрещна и задаващия се Каръл...

Каръл отново закъсняваше. За кой ли път вече. Не го интересуваше дуела. Дори да загубеше дуела, в което беше почти убеден, за него по важен бе принципа. А той отново нарушаваше един от принципите си. Напоследък мислите за ляля му, така бяха обвили неговото съзнание, че той забравяше за всичко друго. Добре поне, че имаше, кой да му напомня от време на време. Каръл крачеше бързо из поляните на академията и за няколко минути стигна до уреченото място. Ариман беше там и го чакаше. Привидно беше безкрайно спокоен и когато забеляза Малцович, му се усмихна. Каръл изобщо не обърна внимание. Отново бе излезнал от тялото си. Мислите му блуждаеха към семейството. Той подмина Ариман без дори да се усети и продължи нанякъде. Ариман изгледа учуден и подвикна:
- Каръл къде отиваш?
Малцович се стресна. Обърна се и видя чакащото го момче. Усети се, че отново се е запилял в мисли и се удари с ръка по-главата.
- Извинявай Ариман, просто съм се отнесъл в мисли. Извини ме и за закъснението. Ако желаеш нека започваме, за да свършим по-бързо. - каза момчето и се прибилижи към съперника си, за да му стисне ръката. Стъпи в червения кръг без дори да се замисли. Наоколо бе спокойно и приятно. Вечерта бе изпълнена с миризма на белоцветни вишни, но Каръл изобщо и не разбра. Той отново се отнесе нанякъде. Не спираше да мисли и мисли. Какво ли щеше да му донесе бъдещето? Каръл не знаеше, но се притесняваше от това, защото усещаше какво ще се случи. Беше го обзел страх. В този момент нещо изпука в далечината и Момчето излезна за сетен път от своя унес. Видя, че Ариман бе влезнал вече в кръга и се приготвяше. Каръл се осъзна. Последва примера на момчето срещу него и направи поклон. Направи някакви движения с пръчката, които трябваше да представляват неговия подпис и зачака двубоя да започне...

Ариман забеляза че противникът му е отнесен. Това не му се понрави. Да, означаваше по-лесна победа, но Ариман предпочиташе хубав дуел, в който и двамата играчи са нахъсани за победа. Реши че може да успее да провокира Каръл да се съсредоточи. Повъртя се малко в кръга и се опита да го изпробва. Изведнъш замахна и каза
-Експелиармус
Каръл не се усети на време. Магическата му пръчка изхвърча изпод пръстите му. Ариман се засмя. Каръл изсъска:
-Винаги ли загряваш толкова бавно!-издразни го нарочно Ариман.
Скръсти ръце и зачака с насмешка момчето да вдигне пръчката си.
По лицето на Каръл изби блеза червенина и очите му присветнаха ядно. Другият се ухили доволен.
-Хайде да те видя какво можеш.
Каръл насочи пръчката си и извика:
-Петрификус тоталус
Ала Ариман бе с добри рефлекси и създаде щит преди проклятието да стигне доцелта.
-Ти какво!-подвикна му Ариман.-Добър си само в заклинанията като Танталегра и Риктусемпра нали
Ухили му се. Думите му имаха ефект. Кръвта изби по лицето на Каръл. Момчето беше бясно.
Ариман се засмя самодоволно на реакцията му и това му беше грешката.
Ядът го накара да се концентрира и преди Ариман да забележи Каръл беше отправил проклятието си към него:
-Агуаменти!
Ариман полетя назад когато силната струя го блъсна и се строполи в самото езеро.
Мокър и ядосан той се изправи и закрачи към Каръл с насочена пръчка към него
-Инкита инфламаре!
Каръл отблъсна проклятието и светкавично кресна
-Локомотор мортис.
Заклинанието не улучи. Той опита отново
-Агуаменти!
Но Ариман беше готов този път
-Импервиус
Ариман влезе в ринга....

Нощта беше тиха и спокойна. На небето нямаше нито едно облаче. Всеки можеше да види красивия танц на приказните звезди. Подухваше лек майски вятър и всичко бе красиво. Единственото нещо, което разваляше тази идилия, беше един дуел, един червен кръг и две момчета борещи се за надмощие.
Каръл гледаше ядно своя опонент. Стремеше се да не изпуска нито едно негово движение, но милата му леля добре го разсейваше. "Не мога да се боря на две нива." - помисли си момчето. Помисли още малко и се усети - "Щом не мога на две, тогава ще е на едно. Здравей лельо Анастасия-Ариман." - и момчето се усмихна самодоволно. Ариман усети промяната в изражението на своя опонент и това му достави удоволствие. В този момент очите на Каръл светеха. В тях се разиграваше страшна огнена буря. Косата му придоби изключително тъмно син цвят. Контрастът между очи и коса, подсказа на Ариман, че е успял да съсредоточи опонента си, но не знаеше дали това е добре. Все пак реши да заложи на сигурно и извика:
- Мобилиарбус! - и един огромен паднал ствол се понесе към Каръл. Момчето се опита да отблъсне дървото с магия, но без успех. Дървото го простря на земята. Трябваха му няколко секунди, за да се въздигне отново на крака. Избърса пота от челото си и забеляза, че тя има ален цвят. Момчето се усмихна. Дуела щеше да достави доста повече удоволствие отколкото си мислеше. Погледна към Ариман, който стоеше завидно спокоен и очакващ някакво проклятие.
- Сега вече ще стане интересно. - момчето замахна с пръчката си ядно и изрече - Сектумсемпра! - и един ярък червен лъч се стрелна към Ариман. Каръл изобщо не знаеше какво прави и какво заклинание изрича. Беше си представил, че се бори с леля си, а това означаваше на живот и смърт...

Въпреки че рефлексите на Ариман бяха достатъчно добри той не успя да реагира на време. Успя да създаде щит, ала той не попречи на проклятието да го удари, а само улекоти удара. Ръката с която държеше пръчката беше поразена и от нея рукна кръв, но Ариман не обърна внимание на болката и на кръвта и успя да сграбчи пръчката със здравата си ръка преди да падне.
-Импедимента
Извика Ариман, за да прекъсне достъпа на проклятията замалко и да може да помисли. Ариман следеше зорко стената помежду им и се опитваше да проумее какво се случи. Беше ли прекалил? Каръл беше станал много войнствен. Не беше очаквал да получи сектумсемпра в този дуел. Въпреки това не смяташе да му причинява болка. Каръл не беше животно за улов. Той беше човек, а беше и приятел.
-Еванеско!
извика Каръл и стената помежду им изчезна.
Ариман видя огъня в очите му. Каръл гледаше врагът. Той, Ариман, беше врагът. Момчето се стъписа. Спокойствието му изчезна внезапно и ръката му затрепери нервно. Надяваше се Каръл да не наруши правилата на дуела с непростимо проклятие, защото докато го гледаше точно това му идваше наум.
-Инсендио!-извика Ариман и проследи реакцията на Каръл.
Нещо в него ставаше. Мислите му бяха толкова смесени и объркани, че изобщо не достигаха до Ариман. Въпреки състоянието на ума му, Каръл навреме направи магия, с която замрази огъня и сви очи, пълни с омраза.
Ариман тръгна назад без да изпуска очи от Каръл. Вече не беше сигурен че идеята за дуела е била добра. Той описа кръг с пръчката си и викна.
-Петрификус тоталус.
Подължаваше да се движи назад. Излезе от ринга. Проклятието не улучи. Каръл тръгна устремено след него. Докато вървеше назад, Ариман се препъна в остър камък и полетя назад. Още докато падаше забеляза тържествуващата усмивка на лицето на Каръл.
-Експелиармус! -Протего!
Екнаха във въздуха в един и същи момент.
-Петрификус тоталус!
Ариман не можа да стане. Можеше да чуе смехът на Каръл, въпреки че той не казваше нищо. Можеше да усети превъзходството му и яростта му във всяка една бръчица, която бе изваяна в лицето му в този момент.
Въпреки това очите на Ариман не гледаха умоляващо, а изпитващо. Той се опитваше да се концентрира и да каже заклинанието, преди Каръл да му причини нещо непоправимо.
-Фи-ни-те...
Всяка буква костваше неистово усилие. Каръл го гледаше отгоре и в усмивката му имаше нещо злокобно.
-ин-ка-нт-а-тем! -Лумос солем!
Извика Каръл в същия момент

Със сетни сили Ариман насочи пръчката си към Каръл и извика:
- Редукто! - огненият лъч се обърна срещу създателя си. Тъй като Ариман отреагира бързо и двамата бяха близо един до друг, Каръл не успя да направи нищо. Снопът от огън изхвърли назад червенокото момче и го обля целия. Дрехите му горяха. Първоначално се паникьоса, а после отреагира:
- Агуаменти! - и целия беше облят във вода. Във въздуха витаеше миризма на изгоряло и опърлено. Докато се опитваше да се изправи и да отвори очи, Каръл чу заклинанията на Ариман:
- Силенцио! Инкарцерус! - и Малцович беше практически обезоръжен. Той нямаше право на неми заклинания, това би го дисквалифицирало. Ариман се приближи към него и заговори:
- Бъркам ли или ти издивяваш? В началото беше отнесен, а в момента ме гледаш така, всякаш търсиш начин да ме убиеш? Смяташ ли това да е приятелски дуел или? - и Ариман взря поглед в очите на Каръл. Опитваше се да усети какво му е, кое го е подтикнало към този му неистов гняв. Каръл седеше на земята и гледаше като завързан вълк. Погледът му бе на изригващ вулкан. Ако можеше би се хвърлил на главата на Ариман. След няколко секундно зяпане и втренчване, нещо в него се пречупи. Очите му се успокоиха. Изражението му придоби нормалния си вид. "Какво правя аз? Това аз ли съм? В какво си позволих да се превърна? В какво си позволих да превърна приятелския дуел? Та той ме спаси от мечка, а аз исках да го убия, едва ли не." - мислеше си момчето. Ариман усети новия поток от мисли в главата на Каръл. Разбра, че това не е просто хитро преструване, а истинно се разкайваше. Осъзнаваше постъпките си. Ариман се отдалечи и извика:
- Фините Икантатем! - и Каръл бе освободен. - Е, готов ли си да продължим двубоя? - запита го Ариман. Момчето се замисли още малко, изправи се накрака, изтупа се от пясъка и водата и промълви:
- Да, благодаря. Мисля, че можем да продължим. - Каръл застана в първоначална позиция и отново се поклони. Погледна към Ариман, замисли се още веднъж що за свестно момче е, насочи пръчката си към него и извика:
- Лумос солем!
- Агуаменти!
Двете магии се сблъскаха с такава сила и решимост, каквато туптеше в гърдите на двете момчета. Никой не спираше своя поток от магия. Разигра се странно и красиво светлинно шоу...

Усмивката на Ариман беше изкривена. Изпитваше почти налудно удоволствие от развитието на дуела. Както Каръл, така и самата природа на езерото можеше да усети кипящият му адреналин. Държеше пръчката внимателно, като нежната ръка на любима, както би държал и любимото си оръжие ако имаше възможност сега, ала всъщност вътре в него напираше непосилно напрежение. И въпреки напрежението му свързващото звено на двата пъстри снопа светлина се приближаваше към Каръл. Докато гледаше движещият се сноп Ариман можеше да чуе биенето на сърцето в гърдите си, можеше да се закълне че долавя и това на Каръл, биещо по-бавно, по-спокойно от неговото. Сърцето на Ариман препускаше сякаш ще се пръсне всеки миг. Не вещаеше добро.
Каръл се напрегна. Снопът беше прекалено близо до него. Хвана пръчката с двете си ръце. Ариман не удържа. Усмивката му се превърна в гневна гримаса и той се свлече на колене също хванал с две ръце пръчката в адско усилие да устои на натиска. В следващият момент всичко пред погледа на Ариман се оцвети в огнено червено. Усети че нещо го блъсна назад и затвори очи. Ударът не беше чак толкова силен колкото беше очаквал. Все още беше по гръб на земята когато се ухили.
-Само толкова ли можеш?
Извратената му усмивка след силният удар накара Каръл да се засмее. Ариман скочи на крака:
-Вцепени се!
Тръгна към Каръл така все едно се канеше да играе с него на гоненица. Игривата му усмивка не изчезна и след като момчето отби заклинанието.
-Конюктивис!
Проклятието мина на сантиметри от Каръл. Ариман също беше на сантиметри от Каръл. Другият го изгледа с подигравка в погледа.
-Конфундус! -Протего!
Извика в същия момент Каръл. Ариман беше прекалено близо. Отбитото заклинание го зашемети и той залитна.
Каръл се възползва:
-Мобиликорпус!
Ариман се опитваше да реагира. Той беше замаян, но въпреки това видя прелитащият сноп светлина. Точно това заклинание не биваше да го уцелва. Когато мисълта му беше заблудена, рефлексите му винаги взимаха връх. Така стана и този път. Инстинктивно без да мисли за заклинания за отблъскване, той се хвърли настрани, превъртя се и падна на едно коляно. Когато вдигна глава Каръл се стресна. Очите на Ариман бяха загубили цвета си напълно. Усмивката му беше някакси зловеща. Ариман изглеждаше съсредоточен. Каръл усети промяната и побърза да извика.
-Импедимента.
Той погледна стената за миг, за да види буквално прелитащият над нея Ариман.
-Експелиармус!
Извика Каръл, но момчето скочи от стената и заклинанието го подмина.
-Уингардиум левиоса!
Извика Ариман след като скочи на крака на земята. Средноголяма скала се повдигна във въздуха. Ариман я насочи към Каръл. Той не помръдна. Ариман разбра. Той смяташе да разбие скалата и нямаше намерение да я избегне. Ухили се. Вдигна скалата точно над главата на противника си и я пусна:
-Редукто! -Инкита Инфламаре!
В старанието си да разбие скалата, Каръл не успя да избегне проклятието. Полетя назад и се приземи в стволът на едно дърво. Не се беше ударил лошо, но усети мирис на изгоряло.
-Агуаменти.-каза той и изгаси опърленият си кичур.
Ариман зае защитна позиция. Цветът на очите му се беше върнал. Ефектът от зашеметяващото заклинание беше отминал.
Ухилената му физиономия привлече вниманието на Каръл.
-На колко златни монети оценяваш подстрижката?
Изсмя се Ариман.

- Два галеона без малко. - подсмихна се Каръл. - Може да ми станеш личен фризьор, но ще трябва да положиш и малко противопожарни изисквания. - усмихна се леко момчето. Изправи се на крака и погледна опонента си в очите - спокойни. Около тях беше тишина. Не се долавяше никакъв звук, дори песента на вятъра вече беше заглъхнала. И въпреки цялата тази тишина, обстановката не беше спокойна. Напротив, дори беше напрегната. Напрежението се усещаше с всяка клетка на тялото, въздуха "прегаряше" някак. Момчетата се следяха зорко. Не биваше да изпускат движението на опонента си. Каръл бавно свали пръчката си и се обърна с гръб към Ариман, с цел да го подразни. Но момчето се усети. Изчака малко, минутка-две и след като видя, че Каръл е навирал нос като гимназиална ученичка реши да го изненада. Приклекна бавно и неусетно и извика:
- Инкита Инфламаре - Каръл чакаше точно това и отскочи настрани, но Ариман беше предположил накъде ще отскочи момчето и бе насочил пръчката си именно натам. В резултат Каръл отново бе изкъпан от пламъци. Последва поредното "Агуаменти" и отново звука на обвиване на огъня с вода. Не закъсня и миризмата на опърлено.
- О, много бързо взе да сменяш прическите - изсмя се Ариман. Каръл го изгледа, естествено недоволен от поредния опърлен кичур коса. Каръл много държеше на своята коса и осъзнаваше факта, че ще трябва да отреже доста кичури от нея, за да и докара приличен вид. Той присви леко очи, като се опитваше да замисли как да надхитри Ариман. Може би това щеше да е доста трудно, дори невъзможно, но пък без опит... Момчето огледа терена - езеро, скали тук-таме, дървета, пясък. На Каръл не му хрумваше нищо. Докато в един момент не се усети нещо, насочи пръчката си към пясъка в страни от Ариман. Противникът му не разбра какво е намислило червеноокото момче.
- Локомотор пясък - извика Каръл. Ариман се опули. Не очакваше да се получи каквото и да е, но не позна. Една вълна от пясък се изви и се оформи във формата на ръка, която сграбчи двата му крака и събори на земята. Ариман беше в лек шок от случващото се, но трябваше да действа. Пясъкът явно бе решил да го прибере в огромен съркофаг. Ариман мислеше и извика в бързината:
- Фините Икантатем - пясъкът отново стана безжизнен, но момчето все още стоеше под огромна купчина пясък, което го поставяше в доста неудобно положение за дуел. Каръл насочи отново пръчката си към своя опонент, но се разколеба. Това бе достатъчно за Ариман и той се възползва без да му мисли:
- Вцепени се - Каръл залитна назад. Светът се въртеше около него с огромна скорост. Не можеше да се съсредоточи. Погледат му беше толкова разфукусиран, че затвори очи и ги притисна с ръце. В главата му всякаш маршируваше цяла рота. Ариман се възползва от моментната зашеметеност на Каръл и насочи пръчката си към пясъка и с някакво заклинание го отстрани от себе си. Изправи се на крака и потърси с очи Каръл, но не го видя. Беше сигурен, че преди секунди Каръл беше точно зад него проснат също на земята. Но сега не го виждаше. Обърна се. Огледа се, но от Каръл нямаше и следа. Момчето не знаеше какво е станало, но търсеше нервно в нощната тъма своя опонент. Това, че не го виждаше го напрягаше много и не успя да се съсредоточи и да усети мислите му.
- Лумос Солем - и един лъч се зяби точно пред Ариман, в краката му. Момчето отскочи назад. От тайната на нощта се появи Каръл - с интересно замислен поглед.
- Мисля, че добре загряхме, не смяташ ли, че дори за приятелски мач, това е твърде смешна гоненица? - каза червеноокото момче спокойно. Ариман го погледна първоначално в недоумение. Погледна в очите на момчето, усети мислите му и това му дари някакво спокойствие. Перуанеца кимна с глава и насочи пръчката си към червеноокия в тъмното.
- Сектумсемпра. - провикнаха се двете момчета едно срещо друго. Два кърваво червени лъча се впуснаха в бяг един срещу друг. Сблъскаха се с оглушителен шум. Момчетата не се виждаха едно друго, защото между тях се бе изградила огромна червена пулсираща сфера. Никое от момчетата не отстъпваше и придържаха пръчките си с две ръце. Сферата ставаше все по-голяма. Въпреки всичко и двете момчета се държаха спокойно, всякаш пред тях не се образуваше огромна сфера, която скоро щеше да достигне и до тях. Все пак имаха благоразумието и се отдръпнаха назад, като и за миг не изпускаха пръчките си. Сферата растеше и растеше. Червеният й цвят пулсираше бурно и диво, всякаш вътре избухваше бомба. Момчетата все така устремено държаха пръчките си и не се отказваха. В следващия момент сферата приближаваше към пясъка и той започна да се топи. Но Каръл и Ариман не забелязаха дори. Те наблюдаваха спокойно сферата. Скоро тя достигна до пясъка и в момента на докосването...
- БУМ...

Ариман полетя назат окъпан в червена светлина. Усети тъп удар в нещо твърдо. Беше наранил главата си. Беше бесен. Светът пред очите му се въртеше, а единственото което го интересуваше беше ще му остане ли белег. Опипа тила си и исцапа ръката си със смес от капки кръв и кал. В погледът му просветна пламък. Ако можеше с волята си да контролира природата, сега всичко щеше да е в пламъци. Вътрешно благодари на съдбата че няма такива способности. Стана бавно и потърси Каръл с очи. Той беше добре. По-добре от него със сигурност. Капки пот избиха на челото на Ариман и го обхвана адска неконтрулируема ярост:
-Без повече игрички, а? Детските заклинания се изчерпаха и без това.-извика той разярен.
Стисна пръчката си сякаш се канеше да истиска живота от нея. Насочи я към Каръл и искрещя:
-Вцепени се!
Преди проклятието да стигне Каръл Ариман насочи пръчката към себе си, прилагаики си хамелеонизираща магия. Заклинанието не уцели. Каръл видя че Ариман изчезна ала не разбра какво беше направил. Въртеше се в кръг и се опитваше да разбере къде исчезна Ариман ала беше безсмислено. Ариман се смееше тихо. Приближи се към противникът си толкова че връхчетата на косата на Каръл гъделичкаше устните му. Прошепна в ухото му:
-Мислиш си че нещо такова може да ти се размине безнаказано?
Каръл се обърна ряско. Ариман отстъпи с ловко движение.
-Няма да стане!-извика му Ариман и го заобиколи.
Каръл се озърташе едновременно в атака и в защита. Побъркваше го факта, че не можеше да види противника си:
-Щом не ти харесва гоненицата, нека да опитаме с криеница.-чу се глас иззад Каръл.
Ариман обикаляше около него също както Каръл се въртеше в кръг в центъра на арената. Винаги беше зад него, но Каръл не го усещаше. Усещането беше превъзходно. Ариман се запита защо ли не е използвал тази магия по-рано. Би си спестил много досадни срещи и неприятни разговори. Чувстваше се като в добрите стари времена. Като искусен ловец наблюдаваше плячката си. Като истински хищник. Усещането му допадаше. В един момент Каръл щеше да се откаже и да спре да пръска проклятия в нищото. Ариман щеше да почака. Той имаше търпението нужно за това. Въпреки че...играта с плячката му допадаше повече. Усмихна се самодоволно на собственото си извратено съзнание. Приближи се тихо на метър от него и вдигна пръчката си:
-Лумос солем!
Каръл очакваше удара и отби проклятието с известно усилие. Умът му не побираше как да се справи. Мислите му се смесваха все повече и повече а се опитваше да се концентрира. И можеше да се закълне че виждаше наглата извратена усмивка на Ариман в самото си съзнание. Мисълта го побъркваше.
-Точно така, каза си ариман.-Точно така ми трябваш. Невидим пламък прогори топлите му кафяви очи.
Приготви се за нов удар ала тогава Каръл разбра:
-Локомотор Мортис! -Специалис Ревелио!
Каръл падна на земята. Студена вълна обля Ариман. Като че вода изми маскировката му. Ловецът беше раскрит. Но жертвата беше паднала.
-Експелиармус!-извика Ариман но не уцели ръката на Каръл. Каръл надви проклятието и стана. По челото му беше исбила пот. Това накара Ариман да се усмихне. Усилията не бяха напразни.
Един срещу друг двете момчета се обикаляха взаимно в бойния кръг. В сърцата им горяха два пламъка. Мощни и исгарящи. Нищо друго не беше вече важно. Вожно беше само кой ще победи. В един и същи момент те застинаха на място и искрещяха:
-Инкита инфламаре! -Агуаменти!
Водата на Каръл и огъня на Ариман се пресрещнаха по средата на кръга и се сблъскаха с мощен тътен и свистене. Едното трябваше да надвие другото. Ариман беше наясно какво се въртеше в ума на Каръл в този момент. Не защото беше проникнал в съзнанието му. Въпреки че можеше той не искаше да го направи. Той знаеше, защото мислеше същото. Какво щеше да се случи след този дуел? Щяха ли да могат да се погледнат в очите след като единия щеше несъмнено да падне.
Ариман присви очи и се отказа да отговаря за последствията. Трябваше да накара цялата си воля и сила да заработи за него в този момент. Напрегна се и хвана пръчката си с две ръце. По цялото му лице исби пот от огъня който се опитваше да се върне към него. Потта застина по лицето на Каръл Ледени пръски сепосипваха по него от неговият воден лъч. Въпросът който си задаваше беше държеше ли на победата до толкова. Отговорът беше да. Той погледна с червените си, очи към Ариман и ряско повтори движенията на заклинанието. Ариман беше исхвърлен назад от силната струя на смесените вода и пламък. Блъсна се в едно от дърветата, които заобикаляха арената и пазна на земята. Каръл се приближи. Ариман с нищо не издаваше че е в съзнание. Наведе се към него, ала го удари черен лъч:
-Дифиндо!
Олюля се. Блузата му беше разкъсана. Коремът му беше исдран. Болеше го, ала не достатъчно:
-Вцепени се! -Протего!
Екнаха в един и същи момент.
Ариман изпъшка и се исправи едва едва. Огледа се трескаво като диво животно.
-Мобилиарбус!
Един от клоните на дървото падна с цялата си тежест върху Каръл:
-Не съм толкова лесен приятелю.-викна му Ариман.
Докато момчето правеше опити да исбута дървото, Ариман притискаше нараненото си рамо и се опитваше да разбере тежко ли е ранен. Адреналинът помрачаваше всяко друго усещане. Каръл се изправи не по-малко наранен и въздъхна тежко:
-Никой не е казал че си.
Погледнаха се за момент. И двамата охлузени и насинени, ала все още непримирими. Краят със сигурност щеше да е интересен.
Ариман свали ръка от рамото си и намести с слабо подхвърляне пръчката в дланта си:
-Е, какво? Ще си почиваш цял ден или ще довършваме този дуел?
Повдигна вежда и се ухили ентусиазирано. Каръл се засмя...

- Не бързай приятелю. Наслади се още малко на момента, да починем за секунда. Има време за борби, няма време за наслада. - и Каръл издиша тежко. Беше изморен, също както и съперника си. Дишаше тежко и дълбоко. Дори, като се заслушаше, чуваше туптенето на сърцено та Ариман. Вероятно и той чуваше това на Каръл. Малцович се подпря с ръце на коленете си и за секунда заби поглед в земята. Отново погледна Ариман, но вече с друго изражение. Червените му очи плъмтяха, а косата стана тъмна, почти черна, но все още със син оттенък. Погледа му бе колкото спокоен, толкова и налудничав. Ариман не изпускаше от поглед опонента си. Дори за секунда окото му нетрепна, дори при новото изражение на Каръл.
- Конфундус! Вцепени се! - извикаха едновременно двете момчета. Двата лъча се сблъскаха и във въздуха излезнаха няколко искри. Момчетата не спираха да се следят с очи. Напрежението изпълваше пространството между тях. Електрически импулси се пръкваха по всички части от тялото на Каръл. Това го изнервяше допълнително.
- Аресто моментом! - извика Каръл.
- Редукто! -отвърна Ариман и скоро противникаът му се оказа залепен за стъброто на близкото дърво.
- Да ти имам и заклинанията - изсмя се с подигравка Ариман. Каръл се подразни, но все още имаше нещо твърде спокойно във погледа си, което Ариман не успяваше да разгадае.
- Експелиармус! - извиска Ариман, но не уцели Каръл. Противникът му някак бе успял да се извърти в последния момент и магията да се заби в дървото. Каръл промърмори нещо и се освободи от собствената си магия, но Ариман не разбра. Той все още се чудеше как Каръл е успял да се извърти в последния момент.
- Петрификус Тоталус! Локомотор Мортис! - отново отекнаха в една секунда. Отново само няколко искри.
- Вцепени се! Конфундус!
- Експелиармус! Протего!
- Лумос Солем! Инкита Инфламаре! - прозвучаха проклятиятя едно след друго. Момчетата отскочих в страни от сблъсъка на последните заклинания. Наоколо все едно бе паднала бомба. Изпочупени и изпогорени лежаха насам и натам дървета. Няколко разпукани скали, пясък събран на една купчина, дори имаше малки участъци с горяща трева. Пълно опустушение. Но момчетата не се предаваха, все още се бореха, всеки за победа. Изпотени, изморени, раздрани и въпреки това съсредоточени. Дори прашинка да прелетеше между тях щяха да я забележат и унищожат. Каръл се опитваше как да извади съперника си от кондиция. Как да го разсее, за да го победи? Малцович трескаво прехвърляше в съзнанието си различни варианти, възможности и магии. Реши да заложи на сигурното:
- Агуаменти! - извика момчето с надеждата да повали Ариман. Но той бе подготвен:
- Импервиус!
Ариман бе сух, а около него всичко подгизна. Включително и Каръл. Перуанецът реши да използва момента и да нападне:
- Локомотор мортис! Протего! - успя да се защити Каръл. Момчето се впусна в бяг към водата. Ариман остана очуден. Неразбра поведението на Каръл. Малцовичсе гмурна и изчезна. Перуанеца осъзнаваше, че това е някакъв капан, затова пристъпи бавно напред. Но Каръл не се появяваше. Ариман реши да не си насилва късмета и отстъпи внимателно назад. Приклекна, затвори очи и се заслуша в природата. Летен полъх, горяща трева, леко вълнение на езерото... Ариман се опитваше да чуе Каръл. Той предполагаше, че е направил хамельонизираща магия и сега трябваше да го чуе. Но нищо. След няколко минути така Ариман се ядоса:
- Къде избяга Малцович? Къде ти отиде Лъвското сърце?
Тишина. Изнервяща при това. Ариман все още се услужваше. Още минутка две, но все пак нищо. Отвори очите си и видя пред себе си Каръл да левитира.
- Вцепени се! - извика синекоското. Ариман нямаше време да отреагира и изхвърча назад замаян.
- Локомотор мортис! - извика Ариман без дори да гледа на къде насочва пръчката си. Заклинанието мина далеч в ляво от Каръл. Червеноокия се подсмихна лукаво:
- Е, ловецо, май плячката ти те надхитри? Или поне за сега. Няма ли да отговориш? изсмя се ехидно Каръл, но това бе достатъчно на Ариман.
- Вцепени се! Протего! - успя да отбие Каръл.
- Значи все пак ме локализира? Е, това няма да ти е от помощ. - Ариман бе объркан, все още не можеше да се съсредоточи, затова реши да заложи на сигурно проклятие:
- Сектусемпра!Лумос солем! - двете проклятия се сблъскаха и отново се получи красиво преплитане на частици. Двата снопа магия се бореха за надмощие, точно тъй, както двете момчетата се бореха за победа...

За трети път лъчите се бяха преплели. Това започваше да отегчава и двамата съперници.
Ариман погледна с досаса към Каръл и двамата се разбраха с поглет. В един и същи момент одскубнаха пръчките си от свързващото звено и неутрализираха магиите.
Ариман се усмихна самодоволно и зачака хода на Каръл. Другият нямаше намерение да го кара да чака дълго.
Каръл започна да истрелва заклинания едно след друго към Ариман като порой разноцветни пеперуди.
ариман се засмя и на няколко пъти се превъртя във въздуха. Нито едно заклинание не го улучи.
Каръл вече започваше да се изнервя. Беше одправил поне дваисетина към момчето, което в момента се изживяваше като акробат:
-Не можеш да ги исбегнеш всичките нали знаеш?-засмя се нервно той.
-Пробвай ме!-ухили му се в отговор Ариман.
При поредното заклинание Ариман се наведе и се затича към дървото, което вече беше отнесло няколко удара заради тях. Скочи и се хвана за един от клоните. Набра се и се промуши между листата навътре в короната.
Каръл не го виждаше но Ариман не очакваше това да го спре.
-Лумос солем!-беше истреляна към дървото.
Секунда по късно то избухна в пламъци. Димът заля всичко. Каръл стоеше и се опитваше да не се задуши. Не виждаше Ариман. Може би го беше уцелил. А може би го беше убил? Червеноокото момче се стресна. Сложи ръка на устата си и се приближи. Ариман го нямаше никъде.
В това време вторият беше на безопасно разстояние от дима. беше скочил навреме от дървото и сега наблюдаваше Каръл с насмешка. Доброто му сърце щеше да му изиграе лоша шега:
-Серпенсортия!-каза тихо Ариман и пред него се появи красива змия.
Съществото пълзеше бавно към Каръл. Като че усещаше аромата на врага с цепнатия си тънък език. Пълзеше към него грациозно, ала момчето не усещаше.
Той все още търсеше Ариман сред пламъците.
ариман се забавляваше искрено. Ето че змията му беше на няколко сантиметра от Каръл. Той изобщо не усети как тя се изкачи по крачола му и изпълзя нагоре по гърба му. И ето че всеки миг щеше да се увие около вратът на момчето. Тогава неочаквано....

Безспорен победител в дуела е Ариман. Той печели 500 точки за участието и победата си. Каръл печели утешителните 150 за участието си.
Ариман може да опише победата си в последен пост.

Каръл се обърна. Ариман се стресна. Видя че Каръл не е потготвен да я унищожи:
-Еванеско-извика и змията се стопи в въздуха.
-Лумос солем!-извика Каръл срещу Ариман.
Ариман полетя назад ударен от проклятието. Исчака да усети земята под краката си зада нападне отново. Земята дойде, ала с нея и болката. А след болката и яроста. Дявол да го вземе не искаше да има белези и синини!
-Подъл си!-извика му Ариман държейки се за ребрата.-с подлост можеш да спечелиш само загубена битка!
Исправи се. Каръл се засмя. Радваше се че е разгневил противника. Крачка напред към победата. Ала се лъжеше. Гневът на Ариман не беше като останалите. Гневът му даваше сили. Сили които иначе не би исползвал. За втори път Каръл видя белите очи на Ариман. Ала не беше подготвен за това което стана. Ариман не изрече нито едно заклинание. Не се опита да нападне. Хвърли пръчката. Свали мантията. Каза си Как ли е се почустваш? Ала въпросът не го спря. Коленичи. Положи пръсти на земята и се вгледа във Каръл. Земята се растресе. За пръв път Каръл видя. Ариман не беше ординарното човече с пръчката. Той имаше сила която парче дърво не можеше да даде. Каръл чу глас в главата си:
-Време е да приключваме играта приятелю. Не се сърди. Аз бързам нямам как да постъпя иначе. И няма да боли. Изобщо.
Каръл одстъпи назад. Стреснат. ала загуби равновесие и тръгна да пада. За секунда видя Ариман до себе си. Не му даде да падне. Слетоще една секунда Каръл се намери на земята. С Ариман над него. С пръчка опряна в гърдите му.
Каръл изглеждаше изненадан. Ариман се засмя.
-Наистина ли си помисли че ще те нараня!
Той стана и му подаде ръка. Каръл иступа прахта и се засмя. още не разбираше как го беше направил. Но дуелът беше негов. беше си го заслужил.