Имението на семейство Уайтуей

Имението се намираше в покрайнините на Лондон.
За имение не беше много голямо, но определено беше внушително. Къщата
беше красива, в староанглийски стил и подсказваше за особена заможност
на собствениците. Беше на три етажа. Последният беше за Еверал и брат
й. Вторият беше за родителите им и родителите на майка им. Половината
тавански помещения бяха приватизирани от Ев, която ги бе превърнала в
свое ателие. Първият етаж разполагаше с малка бална зала, стая за
приеми и няколко стаи за гости. В мазето бяха помещенията за домашните
духчета, кухнята и складовете. Къщата беше обзаведена с особен вкус,
тъй като цялото семейство бе артистично. В цялата къща имаше статуи и
статуетки, камини от красив камък, а в двора и паметници. По стените се
забелязваха картини и портрети с различна големина, а имаше и специялна
стая на третия етаж с галерия от портрети на починалите родственици. На
стената срещу вратата се забелязваше и голямо родословно дърво. Личеше,
че е много старо, но времето не беше променило нито на йота красотата
му. Финни сребърни нишки се преплитаха по черния кадифен плат и
свързваха различните членове на семейството. Най-отгоре се бе
гербът на рода - красив сребърен жребец, изправен на два крака. Очите
му бяха черни и дълбоки като черния фон, във форма на чудноват щит.
Семейство Уайтуей се славеха с прелестната порода коне, които отглеждаха.
Пазеха в тайна името й, но се знаеше, че е доста стара и изключително
скъпа.
Стаята на Еверал беше малка в сравнение с другите. Тя не
обичаше да стои сама в големи помещения. Понякога я плашеха. В
отсъствие на момичето стаята оставаше заключена за всеки. Едно от
нещата, които най-много ненавиждаше, беше някой да й се рови по нещата.
Завесите бяха спуснати и скриваха големия красив прозорец. Бяха от
някакъв сребрист плат, който блестеше по странен начин. Беше мек и
винаги хладък. Напомняше на допир като мантия невидимка, но не правеше
нищо невидимо. В единия от ъглите имаше голяма камина от бял мрамор, а
над нея огледало във формата на триъгълник. До камината беше подредена
прилежно колекцията от шпаги на Роси, а над тях бе поставен древен меч,
който се предаваше от поколение на поколение (в рода Уайтуей това ставаше
по женска линия). Стените бяха черни, балдахина и чаршафите на леглото
също. Всички мебели в стаята бяха от бяло дърво и на места се
забелязваше изящна дърворезба. По стените нямаше картини, само един
портрет на баща й. Но стаята съвсем на беше безлична. Когато имаше
време, Роси рисуваше по стените и се получаваше приятна обстановка. В
стаята се имаше всякакви причудливи форми на изкуството, както и
предмети, които малко хора бяха виждали. Макар помещението да беше
доста причудливо и мрачно, момичето си го обичаше и му се радваше
именно защото беше уникално.
Дворът беше голям, с грижливо подрязана трева и спретнати храстчета. Имаше красиво бистро езеро,
заобиколено от дървета. Конюшните се намираха в другия край на двора и
се пазеха зорко от стражата. Специална прислуга се грижеше за конете,
като за хора. Но животните не бяха глезени. Те бяха горди и възпитани,
сякаш съзнаваха от кой род са и пазеха честта си с поведението.
Единствен конят на Роси бе непокорен и див. Той позволяваше само на нея
да го докосва или да прави с него каквото и да било. Когато заминеше
някъде за дълго, той се грижеше сам за себе си и често бягаше, за да я
намери. Той бе най-добрият й приятел и момичето го обожаваше. Казваше
се Искра (с ударение на "а"-то) и беше наистина величествен. Катранено
черен, с бяла грива и опашка. Дълги и стройни крака, гордо изправена
глава и дълбоки черни очи. Повечето хора се стряскаха щом той извърнеше
глава към тях, защото погледът му напомняше за разум и разбиране както
човешкия. Извън имението имаше гора и макар да им беше забранено, Роси
и Искра често се измъкваха и препускаха на воля до любимите си места.