В градината

Ариман почти тичаше към градината. Сега имаше вид надете което тича към къщи с бодра усмивка и претвкус на радост.
Огледа се и тръгна към искуственото езеро. Усмихна се на интересната глетка. Един делфин го зяпаше с прозрачни очи от водата. Ариман клекна до него и се ухили:
-Не можеш да се стърпиш дълго далече от водата, приятелю. Това аз смятам за голям проблем.
Делфинът исдаде някакъв звук и нещо се случи. Бозайника започна да се трансфурмира пред очите на Ариман. Беше зоомаг. Беше човек. Маел излезе мокър от езерото и прегърна приятелят си:
-Много мило!-иссмя се Ариман и извади пръчката си.-Тергео.-промърмори момчето и исчисти и двамата.
-От кога за всяка глупост използваш магия?
Присмя му се Маел.
Ариман почервеня, ала запази самообладание.
-Предпочиташ да те бях оставил мокър?-ухили му се Ариман.-Защо се правиш пак на делфин?-попита той вече сериозно.
-Опитаха се да ме исхвърлят от училищего. Явно само униформените клонинги се допускат.-отвърна Маел и посочи униформата на Ариман с насмешка.
-Да вярно.-отговори Ариман и не убърна внимание на подигравката.
Прегърна приятелят си през рамо и го заведе до пейката зад високите дървета.
-Тук правилата са строги и...
-Не ми казвай че си започнал да спазваш правилата!-присмя му се пак Маел.
-Знаеш че ме пратиха тук. Знаеш защо. Не трябва да ме исключват. Щом трябва ще спазвам глупавите им правила!-каза му Ариман сериозно.-Знам какво ще кажеш, но така трябва. Не искам да те слушам повече.
-Хайде стига.-засмя се Маел.-Смешен си просто в тази роля. Не можеш да ме спреш да ти се смея.
Ариман го исгледа навъсено.
-Поне малко?-засмя се другото момче.-Добре де. Знаеш че се радвам да те видя, нали?
Ариман се усмихна и се загледа в Маел. Не се беше променил. Същия беше какъвто го помнеше. Русата му коса беше разчорлена и чаровно неорганизирана и сега като му се хилеше в лицето, Ариман видя тръпчинките му, белег на неестествената му момчешка красота. Радваше се, че е жив и здрав. Беше чул преди да замине, за последния страховит лов на варколаци в планините на Алтатория.
Нямаше време да му се радва. Чу стъпки. Някой идваше. Ариман се приближи към Маел и му заговори тихо в ухото:
-Не можеш да останеш тук.-Ариман му подаде ключовете от къщата му.-Чакай ме в St.Joseph. Ще дойда възможно най-бързо, нали?-потупа приятелят си по рамото с усмивка и умоляващ поглед да побърза.
Маел се спотаи в сенките в градината и се исгуби в тях точно навреме.
Ариман се обърна и видя познато лице....

Това отново бе Виа,тя се приближаваше малко умърлушена към него и държеше нещо в ръка:
-Забрави си това-и му подаде торбата с мечешката глава-знам ,че бързаше да се измъкнеш от мен-Виа заметна яростно косата си ,а очите и засвяткаха в ярък отенък на зелено-но нали беше големия ловец,поне уважай и пази собствените си трофеи.-тя го изгледа придизвикателно,повече не искаше да отваря дума за разговора им от преди-И кой беше това-тя го загледа още по-нахално-видях някой да притичва след като ти му подаде нещо...да неби господин "Опасен" да прави друго освен ловуване-не й се искаше да е толкова рязка и лоша,но той сам си бе виновен,не бе от най-милите

-Да съм бързал? Да се отърва?-Ариман я погледна и се засмя.-Опасявам се, че не всичко, което се случва е свързано с теб.
Усмивката му изчезна внезапно. Погледна я лошо и стана. Рязко се приближи към нея:
-Моя грешка.-каза Ариман хладно и я погледна в очите.
Вивиан потрепна. Ариман сграбчи торбата и се обърна с гръб. Отвори я. Настана тишина. Накрая той каза:
-Какво те интересува кой е бил?-той не се обърна да я погледне.
Ариман се почувства засегнат за първи път от много години.

-Пределно ясно ми е,че не всичко се върти около мен-бя беше вече не просто ядосана,беше бясна.Наистина потрепна от погледа и рязкостта му.Всъщност сама тя не знаеше защо се бе намесила в работите на Ариман.Но поне факта,че той успя да покаже емоция,че бе наранено не само самолюбието ,но и засегнто съзнанието му я зарадва,той все пак не бе безчувствен.Рещи пак да го провокира:
-И какво сега,ще ми скочиш ли или просто няма да покажеш никаква емоция-тя искаше да сложи край на мелодрамите искаше просто малко действие-виждам че бързаш и ....е,светът ти явно не се върти само около теб,съжалявам ако съм го опетнила със егоцентризма си-сарказмът бе крайно средство за Виа-...
Тя не помрадна дори милиметър,знаеше че разговорът им беше намерил финала си,просто искаше да се наслади на ефекта от думите си,нямаше да позволи на никой да засегне гордостта й...

Ариман се обърна. Погледна я объркан.
-Мислиш си че знаеш всичко?-Ариман запита с някаква странна болка в гласа си.
-По-добре. Мисли ме за каквото пожелаеш.
Прокара пръсти през дългата си черна коса и ги стисна до болка когато достигна до тила. Стисна зъби и направи няколко крачки встрани от Вивиана.
-Хората сте странни същества.-каза той със същия странен тон.-Никога не изговаряте мислите си.
Замисли се. Ннаправи още няколко крачки.
-Направи ми услуга, Вивиана,-каза той меко накрая.-Не казвай на никой за човека, който видя тук. Ще можеш ли?
Обърна се и я погледна право в очите.

-Аз зная,че незнам всичко-виа се почувства малко глупаво,но продължи-но ако така отчаяно вярваш,че хората не изказват мислите си тогава ми остава само да кажа какво наистина мисля.Мисля ,че грешиш,грешиш,че познаваш човешката природа,защото колкото звези има-тя посочи вече звездното небе-толкова различни хора ще срещнеш.Какво мисля за теб...мисля ,че си огорчен от живота и емоционално наранен от болка-тя бе усетиа странната болка в гласа му.
-И каквото и да мислиш за мен,аз нямам намерение да казвам на никого за нова ,което видях,то си е твоя работа.
Вивиана улови погледна му,бе усетила мекотата в гласа му:
-Сега отивай,той те чака...има новини за теб...

Ариман затвори очи, прехапа долната си устна и се усмихна:
-Аз ще отида. Но ти недей да забравяш, че имаш да ми разказваш един сън.
Повдигна вежди той. истина беше, че момичето не беше успяло да проумее все още какъв е той. Ала истина беше също така, че от този момент в него се бе зародило желанието да й покаже какъв е. А това се случваше рядко. Усмихна се на себе си и я погледна в очите:
-Ти си добър човек, Вивиана...остани си такава.
Засмя се весело и тръгна нанякъде.

И докато Виа го гледаше как се отдалечава,тя тихо прошепна още с усмивка на уста-До скоро,Ариман...нещо ми подказва,че още много сънища ще имам за теб,но се надявам и да ми позволиш да...,имаме много да учим един от друг...
Виа отново загледа небето,Ариман се бе изгубил в тъмнината така както се бе появил,тя не знаеше дали думите й са достигнали до него,но все пак приключението едва започваше...

Докато Виа все още се бе замислила, туко що запъхтяна от общата стая на Блъдхенд се появи Хестия.
-Здравей!-Поздрави приветливо тя. - Виа, как си? Скоро не те бях виждала. Толкова много уроци, домашни... Харесва ли ти тук? Това училище е най-хубавото ми преживяване досега. Единствения ми проблем е, когато хората разберат кои са родителите ми - чистокръвни... - Хестия сведе глава.- При тебе как е? Някакви проблеми?

Вивиана много се зарадва при вида на Хестия и се усмихна искрено:
-Еи,Хести радвам се за теб,че тук ти харесва.При мен проблеми няма ,запознавам се с все повече хора,много е забавно права си,това място е велико.-Виа искаше да помоген на хести в трудната тема-Е и!?Какво като са чистокръвни-Виа знаеше,че иам нещо което Хестия премълчаваше-ако ти се говори ми разкажи,можеш да ми имаш доверие...

-Ами може би вече има нужда да си поговоря с някого за това. Незная с кой точно... Едната ми баба дори неиска да ме вижда, другата много си ме обича... Мама и татко,те през цялото време в министерството, нали сега там става нещо.... В отдел Мистерии има нещо... Немога да разбера какво мислят хората за мен и семейство ми.Но дай да не те натоварвам с моите проблеми. Кой ти е любимия проблем тук?

Но Вивиана не приемаше не за отговор,тя просто знаеше,че Хестиа ИСКА да сподели,затова бе пряма:
-Хес миличка,проблеми винаги е имало и ще има,но едруго е някаква болка и тъга да те гложди.Повярвай ми като човек,който не споделяше много много-е поне не досега си каза Виа-по-добре е да споделиш,не казвам че тр да споделяш с мен,но...когато разкрием тайните си,вече не ни се налага да се крием зад тях-Вивиана се вгледа в очите на Хестия и те бяха зелени,точно като нейните...

Хес се поколеба. Тя срещна погледа на приятелката си и още веднъж се убеди, че Виа иска да й помогне.
-Ами незная, нали виждаш сама в часовете, н които се засичаме - учителите ме гледат някак странно, гледат да не ме вдигат много,много въпреки, че зная отговорите... А и не съм казвала на никой, но нали помниш онзи лилав пламък, който избухна от пръчката ми в купето? - Виа кимна. - Ами Все още незная от какво е породен. Предполагах, че е остатъчна магия, но последната магия, която бях правила е Окулос поправос. А и погледни - Хести извади пръчката си от мантията - Виж тази драскотина, тя не съм правила аз... В смисъл така я купих. Виа се усмихна лъчезарно, и сякаш вече беше се успокоила, сякаш знаеше отговора на всички странни работи, които се случваха на приятелката й. И каза с благ и тих гласец:

-Хести,казах ти го тогава в купето,в теб виждам огромна сила.Ти явно имаш много добра връзка с пръчката си и много силни магически сили-тя се свиразше в притяелката си й сякаш вижсдаше в неспокойната й душа-мисля си ,че всичките опити да се подтискат силите ти и самата ти психика на магьосница са създали у теб тези несвойствени и странни изблици на магия...Колкото до това как хората те приемат,Хес те не те познават не знаят какъв прекрасен човек си,дай им малко време сигурна съм,че веднъж видели каква си всъщност всичко ще се оправи-Виа побутна леко и закачливо Хес порамото-а й докато те опознаят нали си имаш мен и Еверал...

Хестия се усмихна.
-Да, вие с Ев сте страхотни приятелки. А всъщност не съмчувала нито дума за теб... Ще ми разкажеш ли за себе си, а онова за пръчката и драскотината, чакай да те питам и още нещо, като ще ми разказваш - чувала съм, че има пръчки, които след смърта на маг. се препродават, вярно ли е?

Вивиана искрено се усмихна,радваше се,че думите й не бяха напразни....колкото до пръчките:
-Дали се препродават...не мисля,поне не е никак правилно.Щом пръчката ти веднъж те избере ти й вдъхваш живот и тя става част от теб,а когато вече те няма на този свят,тя вече е изпълнила задачата си,ти си оставаш нейн ,тя твоя!
Виа бе вече сигурна,че може да се довери на Хес,но трябваше да бъде предпазлива,незнаеше кой може да я чуе:
-Ами Хес,аз съм ирландка-това сякаш автоматически значеше,че е винаги пряма-на 4 останах сираче,не помня родителите си.Баба ме отглеждаше,но никой...аз нямах риятели.в селот ми всички ме имаха за странна,те се страхуваха от мен.Няколко пъти само сдуми бях успявала по някакакъв начин да нараня някой мъгъл...-след това като за финал поне за сега Виа пошушна на Хес-аз...аз сънувам Хес,сънувам бъдното...

-Ти си ИРЛАНДКА?!? - Хестия беше удивена и радостна. - И аз също. Само че аз на половина - Хес се усмихна. - И мама и татко са наполовина ирландци. И двамата ирландци, и двамата ч-хес се спря, замисли се дали тази дума не вбесява Виа. - Странно съпаздение. Ясно защо сме си допаднали... А как така сънуваш бъдещето? Това което ще се случи скоро ли?

Виа толкова много се зарадва,Хести бе ирландка и бе като нея...
-Искаше да кажеш чистокръвни ли-усмихна се Вивиана-ами кажи го,не се притеснявай,аз не се притеснявам,не се срамувам от това,което съм,бях отгледана като мъгълка,но това още повече ме кара да ценя факта,че не съм.Ти трябва да се гордееш с произхода си,но да не се възгордяваш...
Стана ли дума за сънищата Виа отново понижи глас:
-Ами не съвсем,не винаги това,което съм сунувала се случва веднага,но...аз сънувам другите хора,чрез сънишата поглеждам,надниквам в живота им и...аз се надявам да мога да помагам-Виа все още не се решаваше да каже на Хес за родителите си...

-Значи искаш да кажеш, че сънуваш за другите... Това е интересно. Предполагам не ти е лесно. А знаеш ли нещо повече за своите родители? Неискам да ставам нахална, но просто вече знаеш толкова много за мен... - но още преди да продълж Виа каза:

-Знам как умряха,видях го!3 седмици след като ги санувах,те наистина умряха-Виа бе решила да не крие от Хес-те бяха добри хора,обичаха ме,фамилията Рейвън са горди и благородни,те бяха олицетворение за това-и докаот изричаше тези думи Виа ,някаде дълбоко в душата си усещаше болка...

Хес хвана ръката на Виа. Знаеше че неможе да очаква Виа да продължи точно сега.
-Недей! Не се мъчи. Не си го припомняй! Не е нужно да се мъчиш! - Хести бе решена да не оставя приятелката си, особено, че усещаше страховете на хората. - Не продължавй, ако неискаш... Само ще те помоля...-Хестия се замисли. - моля те, ако неискаш сега, ори и да е след години, моля те ще ми разкажеш ли как са починали? Данеби да ги е убил някой, и ако да, кой, ако се сещаш?
Хестия си припомни онова, което тя се мъчеше да заличи от собственото си съзнание, знаеше, че неможе да иска информация за миналото на хората, нали все пак и тя самата неиска да разказва за своето. Хести се усмихна Виа и продължи да говори, но с тих глас:
-Всеки казва, че ще ти стане по-добре като разкажеш, но не винаги е така. Не винаго когато си спомниш за лошите мигове ти става по-добре. - но още преди да е продължила Виа, я прекъсна :

-Аз също не мисля,че трябва да се ровиш в миналото ,то затова си е минало,защото не може и не трябва да ни вреди-Виа знаеше,че и Хес като нея намираше болката от спомените за най-болезнена и опасна.Виа искаше да отдалечи разговора от тази тема и двете имаха нужда от това...:
-Е,Хести кажи ми сега съгласан ли си...да се сабираме от време на време амо трите с Еверал,може да си говорим за всичко и да си споделяме-момичета се спогледаха и се изкикотиха,все пак бяха момичета.Виа почувства,че усмивката не слизаше от лицето й.Тогава Хести ...

-Ами да! Защо не? Би ми било приятно. А знаеш ли нещо ново за бала? Някоя новина?

Ами незнам нищо ново,само че ще се проведе в залата за балове-всички ще бъдат там,мисля че ще бъде много вълнуващо-Виа вече много ентусиазирано гледаше Хести-досега не съм ходила на бал.но поне ще бъда спокойна,е вие с Ев ще сте там.
Докато двете момичета сладко сладки си говореха вече бе настанаал тъмна вечер и бе вреем за тях да се прибират в домовете си.Докато двете ходеха към високите кули на академията Виа се обърна към Хес и каза:
-Аз ще ти кажа,когато се събираме,а и едва сега ще започне най-интересното...-и докато Виа се запъти към пещерата на Клевърмайнд се върна,прегърна приятелски Хес и каза:
-Лека нощ,Хести,пожелавам ти ...да не сануваш-и двете момичета се засмяха,а Хес каза:

-И на теб ти пожелавам да не сънуваш! - След това хести изви крачка и се запъти нанякъде, но не към общата стая на Блъдхенд.