Черната гора

продължи напред. След дълго вървене видя едно момиче, което беше седнало на един камък. Приближи се до нея и каза:...

Каръл се разхождаше из гората и си мислеше з асемейството. Беше се размислил над това, кой и защо е погубил рода му. Дали това беше собствената му братовчедка? Момчето не знаеше, но не спираше да се пита и да се измъчва. Докато сновеше из тъмните дебри на гората чу момичешки гласове. Огледа се и в далечината съзря две момичета, които си говореха нещо. Каръл не ги позна в тъмното и реши да се приближи, но предпазливо. Когато се приближи, позна двете момичета и реши да си направи шега с тях. Скри се зад едно дърво с огромен ствол и приседна. Постави дланите на ръцете си една върху друга, скръсти пръсти и допря ръцете си леко до устните. Духна леко и се чу звук като от бухал. "О, още ме бива" помисли си синьо косото момче и продължи да буха. Момичетата взепа да се узъртат. Явно бухането не им се нравеше. Но момчето не спря до тук. Извади пръчката си и промърмори тихо "Авис" и един куп черни птичета се спуснаха към момичетата. Резултатът беше много писаци... Накрая момчето реши, че е прекалило и от тегли птичките си. Показа се из зад дървото и поздрави:
- Здравейте момичета. Как сте? - погледна ги той, като се подсмиваше...

...без да забележи приближаващото се зад него момче.
Ариман бе на двайсетина сантиметра от него когато изневиделица го ударr с ръка по гърба и се провикна:
-ДОБЪР ДЕЕН!
Ариман и момичетата се засмяха, а Каръл се ококори стреснат. Ариман мина пред него подсмихвайки се.
-Не са лити казвали че е недостоино да плашиш младите дами?-и момчето направи гримаса, която силно напомняше на Каръл на баща му по време на някоя от многото поучителни лекций след поредната беля.
Ариман се обърна към момичетат:
-Не се познаваме. Аз съм Ариман.-усмихна се лъчезарно докато някъде зад него Каръл съскаше вече доста заплашително.

Каръл не очакваше зад него да се появи някой, но това бе добре дошло зе него. С момичета е едно да се шегуваш, но с момчета... Каръл се подсмихна леко и замисли нещо. Не беше трудно да изпарзаля човек, още повече когато имаше и желание за това. Приближи се към другите и добави:
- Да, с този шантавел се запознахме във влака, като се решихме да обикаляме из купетата. Е, след неговото купе не продължихме, но това е защото си паднахме на мястото. - каза червено окото момче. Погледна към приятеля си - Ариман бе един от малкото хора в академията, на които Каръл бе склонен да се доверява, въпреки че не знаеше защо. Момчето погледна отново перуанеца и си помисли - "Ако знаеш какъв номер ще ти спретна...".
- Е, запознавайте се, а като свършите, може да се хванем да изследваме гората. Мисля, че има какво да се види. - и очите на Лъвското сърце запламтяха. Той вече знаеше как да изпързаля приятеля си, но не бе сигурен какво ще последва...

Джен подаде ръка и каза:
-Аз съм Джен,а това е Анастасия.
Момичетата се здрависаха с момчето и тогава Каръл каза:
-Искате ли да се поразходим из гората.
Всички кимнаха в знак на съгласие и тръгнаха

Ариман пристъпи с бодра крачка напред и огледа събеседниците си ядно. Всички мислеха активно, а казваха много малко. В главата му се смесваха звуците от мислите им и му докараха главоболие. Момчето хвана пуснатата си коса и я върза на стегната опашка на тила си. От напрежението болката намаля.
-Мислите ли, че ще срещнем вълци? попита Ариман с ентусиазъм.
Околните го изгледаха като че ли по-голям идиот не бяха виждали. Той въпреки това се надяваше да срещнат вълци. Предпочиташе да е удома и да отиде на лов за дивеч или дори да почиства оръжията си сега пред скуката да върви без да казва нищо. Момичетата си шушукаха нещо пред тях, а Ариман и Каръл вървяха мълчаливо. Гадост! каза си той и точно се беше отчаял, когато насреща им застана голям разярен мечок и им се озъби. Момичетата се разпищяха и мечока приближи още по-ядосан. Красивите черти на Ариман се изкривиха в усмивка. Като по поръчка! каза си той. Бяха толкова близо, че Ариман усещаше гнусния дъх на мечока...колко забавно...козината му трептеше под нервните конвулсии на мускулната маса. Беше добро животно за улов. Разбира се не беше полезен улов. Не можеше да се сготви и изяде, но щеше да е чудесно допълнение към колекцията на Ариман от препарирани животни. Но трудно щеше да го улови сам. Той се засмя предизвикателно срещу Каръл:
-Да видим кой ще е по-бърз?-запита момчето с лукава усмивка.
Преди другият да реагира, Ариман му беше подметнал един от двата малки ножа които държеше в себе си за всеки случай.
Ариман искаше тази свирепа глава на всяка цена.
Двамата се втурнаха към звяра....

Каръл не очакваше такова стечение на обстоятелствата. Първоначално се шашна, но след като забеляза ентусиазма на Ариман се ободри. "Какво пък, една мечка. Виждал съм и по-страшни неща" - помисли си момчето. Стисна здраво своя нож и тръгна след Ариман. Мечокът явно не беше доволен. Изправи се на задните си крака и започна да замахва с лапи. Застрашителната поза на мечока и огромното му толовище не можеха да му помогнат. Ариман и Каръл бяха твърдо решени да го повалят. Момчетата се спряха точно пред мечката и се съсредоточиха. Изчакваха грешния ход на тромавото животно. Мечката замахна с едната си огромна лапа и без малко да лиши Каръл от глава. В този момент момчето се наведе и бързо се изстреля към мечката. За части от секундата имаше чувството че прави най-голямата грешка, но те спря. Блъсна се в тялото на животното като ръгбист в сумист. Животното се ульоля и залитна назад. Огромното толовище на животното му даваше завидна стабилност. Каръл не бе постигнал много, освен че се бе натресал в лапите на дивото животно. И преди мечката да се съвземе, момчето заби нож в дясната раменна област на предната и лапа. Мечката се разяри и започна да замахва доста енергично за тромаво същество като нея. Каръл не успя да избегне нито един от ударите и скоро изпадна в безсъзнание...

Ариман видя празният поглет на Каръл и видя колок е нестабилен. Щеше да падне всеки мик и животното щеше да се възползва. Със светкавично движение, Ариман подхвана другото момче и го тласна настрани от лапите на мечока. Преди животното да успее да замахне, той успя да се извърти настрани и извика на момичетата:
-Стойте настрани.
Те вече сдържаха писъците си и гледаха втрещени какво се случва. Ариман им беше извикал това, за да ги спре да отидат до Каръл.
В мислите си Ариман търсеше слабото място на животното. Наистина беше тромаво. Това беше предимство. Той се добра до гърбът му, наведе се и метна камък по него. Мечокът се обърна. Ариман отстъпи няколко крачки назад и метна втори камък. Мечокът изръмжа. Бавно Ариман и мечката се отдалечаваха от момичетата и Каръл. Изгубиха се от поглет. Мина известно време. Каръл се свести. Момичетата бяха до него и го гледаха втренчено:
-Какво стана?-попита той все още неадекватен. Огледа се.
-Къде е Ариман? Какво стана с мечока?
Момичетата не казаха нищо. Дали Ариман беше дал живота си да ги отарве от звярът?
Вече почти го бяха отписали. Каръл не беше в състояние да го търси, а момичетата нямаха желание за такива опасни неща.
Тогава в далечината забелязаха, че някой се приближава. Беше Ариман. Стискаше гордо в ръка издута торба и вървеше към тях самодоволно. Ръкавъ му беше разкъсан, косата разчорлена, лицето кафяво от прах и кал, ала вървеше с такова самочувствие, че човек би си казал че е благороден рицар.
Приближи се, повдигна вежди и хвърли торбата до Каръл. Подаде му ръка да се изправи:
-Добре ли си, приятелю? Това животно си беше истинско предизвикателство.-Той млъкна за малко, хвърли поглет към трофея си и добави.-Без теб нямаше да успея.
Призна си той.
-В състояние ли си да вървиш? Мога да ти помогна ако имаш нужда. Да отидем да се почерпим за добрия улов.

Каръл се усмихна широко. Нещо в него се бе освободило. Прегърна приятеля си и проговори:
- Не знам с какво съм ти помогнал, но ако не беше ти, едва ли щеше да ме има. Радваме се, че си жив и здрав и непокът... Да, добре, нека кажа само жив и здрав. - и момчето се усмихва доволно. Червените му очи бяха спокойни, като тлееща жарава. На лицето му се изписваха едновременно блаженство, спокойствие и радост. Каръл се подпря за малко на Ариман и се задържа така няколко минути. След като се подсигури, че може да ходи и сам се пусна.
- Е, мисля, че няма да откажа и една забава в някоя сладкарница или кафе. Така де, не само животните хапят и хората не са по безпощадни. - усмихна се отново момчето и подаде ръка на Ариман.
- Благодаря! - и една сълза от щастие се търкулна по лицето на изморения Каръл.
- Дай да ти помогна с тази торба и да се отнасяме нанякъде преди да съм се разревал наистина. - и Малцович отново се засмя. Потупа приятеля си по гърба и хванаха заедно торбата. Момичетата седяха от страни с неразбиращ поглед.
- Кхъм, а мислите ли да вървите с нас или ще чакате още мечки? - попита ги шеговито Ариман. - Защото тук наистина има доста. - и погледна към Каръл. Момчетата се разхилиха и продъжиха напред, а момичетата заприпкаха подир тях.
- Е, кажете нещо де. Няма само ние с Ариман да правим филми. - подхвърли Каръл и смигна на приятеля си.