На терасата

Тук празнуващите можеха да поизлязат и да подишат чист въздух, както и да се насладят на красивата гледка.

Ариман и Вивиана пристъпваха бавно по терасата.Виа още държеше ръката на Ариман,беше токова красиво,че тя се зрадва,че той бе предложил да дойдат тук:
-Как е...приятелят ти?-Виа се чудеше дали Ариман,няма да се разсърди,че го пита за това-съжелявам,не исках да бъда нахална-но противно на думите си тя продължи да го гледа в очите,а той н бе забравил,че Виа обичаше да гледа събеседника си....

Ариман не отклони погледа си, но отвърна малко вяло:
-Не те мисля за нахална, не се беспокой. Той е добре. Благодаря ти, че не сподели на никой за него.-усмихна се. Наистина й беше благодарен.
Дръпна си ръката и се облегна на парапета:
-Знаеш ли за какво си мислех?-ухили се той.-За онзи сън, който така и не ми расказа...

Виа се усмихна,бе сигурна че иска да му разкаже:
-Исакш да разбереш как те съснувах,ами беше един меко казано странен сън,при положение,че за мен сънищата са рутина...-тя погледна изпитателно Ариман,тази вечер намираше погледа му за някак омайно очарователен...-ти...в съня бе заобиколен от хора,но не беше сред тълпа,а хората по-скоро тря бяха обградили,по лицето разбирах,че се чувстваш като див звяр склещен на тясно,а и хорат не бяха особено добронамерени,ти наум не виакше за помощ,а крещеше от ярост,сякаш те бяха отделили от най-важното за теб...Ариман,аз съм санувала много,но никога ня бях се чувствала така в сън,аз не само исках да направя нещо,аз се хвърлих да ти помагам и...се сабудих-Виа загледа Ариман изпитателно и завърши-но останах с впечатлнието,че ако бях рподължила.в съня...ние щяхме да умрем и двамата...-Виа не знаеше ка ще реагира той,но само усешаще,че цялото и тяло трепереше.
Ариман...

...я прегърна внимателно. Сънят й не беше го обезпокоил. Той беше очаквал, че ще е нещо такова. Обаче състоянието й сега го притесни:
-Успокой се. Ти няма да си там, когато това се случи. Бъди сигурна, че не бих го допуснал.-усмихна й се. Мислеше си че това ще я успокои, но.....

Виа почна да трепери още по-силно.Не можеше да скрие от него,че прегръдакат му така я озадачи и ...зарадва,излълни с топлота:
-Да се успокоя!?-прихна тя-аз нямало да съм там-тя се усмихна горчиво-тогава в съня не те познавах,не знаех,зашо ти се притичвам на помощ.дали ще допуснеш да съм там или не,няма значение,защото вече знам,че дори да умра трябва да ти помогна-Виа бе колкото щастлива,толкова и ядосана:
-Това няма ли значение за теб-сълзи отново напираха,тя ги псря но бе сигрурна,че ариман ги е видял,но не бе сигурна,че той знаеше каква буря сега бе обхванал душата й.
Ариман...

се учуди. Дръпна ръката си и се наведе през парапета, за да я погледне в очите. Беше тъжен вътре в себе си и малко самотен в моментът. Искаше да й каже много неща, ала знаеше кое беше правилното нещо:
-Не. Това няма никакво значение за мен.
Хвана я за раменете и я обърна към себе си:
-АКо някой ден се стигне до там, чме да трябва ти да ме спасяваш,-той замълча за малко, преглътна с горчивина и продължи.-то значи аз вече съм обречен.
Тя се расстрои. Той я растърси внимателно:
-Не искам да ме спасяваш чуваш ли ме. Не го очаквам и не го искам. Грижи се за себе си и за свойте мечти. Ако ми е писано това да се случи аз нямам против. Знам че един ден така ще свърша.
Ариман й обърна гръб и се наведе над терасата.

Виа не беше слабото момиче,за ковето яжно я смяташе той поне в момента:
-Щом няма никакво значение за теб,тогава аз сама трябва да взема това решение-този път тя хвана ръцете му и го притегли към себе си-знаеш ли ти си човек с проблеми-тя го погледна умолително-но пък кой ли няма.Защото не позвляваш на никой да ти помогне,защо не ми даваш да видя кой си,аз ...го искам-очите на Виа бяха като изумрудите около шията и сега бяха вперени в него,който я бе накарл да се чувства в един и същи момент така ардостан,но и безпомощна...

Ариман се усмихна:
-Ти можеш да вземеш каквото желаеш решение.
Но ако мен не ме одовлетвори мога да се намеся. Не се съмнявай, че бих ти попречил.
Отдръпна се от нея.
-Знаеш че директорката говори с мен. Знам за проблемът ти. Това те прави по особен начин по опасна от група хора които ме заобикалят в един сън. осазнаваш ли го?
Вивиана потрепна. Ариман се ухили:
-По добре да сменим темата, а?
Засмя се.

-Аз да съм опасна?!Много смешно-Виа се отръпна от него-това значи ли че неискаш да имаш нищо общо с мен.Значи така,сам казваш че хората понякога са по-лоши от животните,а ти си готов да ме оставиш да се мъча,когато най-много имам нужда...мога и сама д асе справя-или поне й се искаше да си мисли така-в най-добрия вариант ще умра след 3 дни така,че не се безпокой няма дълго да те притеснявам...-Виа едвам се здържа да не падне колене й омекнаха,сякаш главата и отново беше потопена във вода...

Ариман се обърна към нея разгневен. Това момиче го изнервяше. Каквото и да кажеше каквото й да направеше все се намираше нещо което да не я удовлетвори. Не можеше да се съобразява. Но когато я погледна тя не изглеждаше добре. Той самия се почувства замаян.
-Вивиана...не съм казал, че няма да ти помогна...
Отвори очите си широко. Нещо ставаше с него. Гласът му беше тих и вял.
-Има нещо тук. В моментът. Нещо се случва.
Той се огледа и видя през стъклената врата, че нещо става в залата. Вивиана също го видя. Но и двамата нямаха сила да мръднат.
-Така било значи.-каза той тихо. Каквото и да беше разбрал го беше успокоило.
-Вивиана, чуй ме. Аз се съгласих вече. Ще ти помогна. Дори и да не искаш съм убещал. Ако оставиш настрана поне за момент....
Вивиана го прекъсна...

тя се бе издигнала на метър над земята ,тялото й изглежадеще бездиханно,тогава от устата й излезе онзи мъртвешки студен глас,а очите и станаха като покрити с бяла пелена:
-Намерих те!тя ще бъде моя,ще я изполвам и полсе захвърля,ти ще усетиш каква болка мога да й причиня...
ариман стоеше като закованна място и ...

мислите му хвърчаха из разговора им допреди малко. Окопити се. Почисти съзнанието си. Бяло като платно. Такова трябваше да е. Такова и беше.
"Пусни я."
Главата го болеше. Концентрира ума си с неистови усилия. от това зависеше много. Не можеше да позволи нищо да се случи на Вивиан. "Пусни я", повтори. Противникът беше силен. Сега Ариман разбираше защо директорката беше помолила него за услугата.
Ариман се приближи към момичето и протегна ръка. Хвана нейната и през тялото му премина вълна. Беше по-силен. Можеше да го направи.
Бавно момичето се смъкна на земята. Ариман я вдигна и я сложи на каменната пейка. Тя отвори очи...

-Неееееее Хестиииии-момичето крещеше със собствения си глас,когато Ариман я чу,отчасти се успокои,тя го погледна-Той,ти аз...-Виа не издържа цялата трепереше ,тресеше се от страх и болка,Ариман още я държеше,така й се искаше сега той да нея пуска-трябва да-тя го прегърна силно и те остана така няколко секунди-Трябва да видя Хести,с нея...и тя...,помогни ми дя отидем при нея...,но не ме пускай-Вивиана все още едвам дишаше...

Ариман я послуша и й помогна да се върнат в залата.