Градината

Празненството бе пренесено и тук. Леко приглушената музика, смесена с красотата на градината, бе идеалната обстановка за кратка почивка на уморените празнуващи, както и за лек и приятен разговор далеч от шума на бала.

Хеситя излезе там, следвана от Хари. Тай още я гледаше загрижено и попита отново:

- Да не се е случило нещо? Изглеждаше странно на масата. Видях те.

Хестия се изчерви.
- Не нищо ми нямаше, е почти. - тя неискаше Хари да разбере или дори да започне да се досеща, че въсщност не е било нищо. И смотулеви - Беше ми много топло. - тя потръпна. - Тук е доста хладно, но все пак е по-добре.
Хес седна на една пейка при изкуственото езерце. Хари седна до нея и....

- Ако има нещо кажи. Не се срамувай.

Хари започна да се досеща, че наистина става нещо, само от вида на Хес.

-Не нищо. - вярно имаше нещо, но Хестия неискаше да разваля цялата вечер. Реши, че ако задава различни въпроси ще го разконцентрира. Загрижеността му беше наистина много мила, но просто Хес знаеше, че небива да разваля вечерта, вечерта на цялата академия. - Ти, ти какво мислиш за академията? А за Виа. Познаваш я, нали.

- Академията е супер. Виа? Не я познавам.

-Е ще ви запозная. - Хестия започна да се поуспокоява, че е сменила темата. Беше й станало студено и трепереше, но реши да не разкарва постоянно момчето напред-назад. - Само, че след малко, защото сега неискам да ги прекъсвам и тя кимна към терасата и прегърнатата двойка. Хари се позасмя и ... каза

каза:
- Виж, хайде да влезем. Нещо свети цветно. Ела! - хвана я за ръката и я поведе към залата.