Долната част на река Фиоренес

Това място бе фантастично. Всеки, който знаеше за това място, често го посещанаше. Носеха се легенди, че тук са се провеждали магически сберки преди, но сега вече, не.... Сега учениците се опражняваха на различни магии или просто да се полюбуват на пейзажа.

Хестия бе открила това място по случайност. Седна на брега. Искаше да се откъсне от всички онези неща, случващисе наскоро. Изведнъж докато си седеше тя се сети и за Хари. Той я бе търсил. Така или иначе някой ден пак щяха да се срещнат. Хестия знаеше, че той ще я попита за онова, което се бе случило. Зачуди се какво точно да му каже. Точно тогава нещо я изкара от мислите й.
-Хей Хестия - зад нея стоеше....

Хари. - Здравей! Какво стана на бала? Лейла ме накара да се прибера и да изчакам. Защо ръката ти кървеше? Ще ми обясниш ли въобще, какво стана?

Лейла погледна Хари. Знаеше, че е нормално хари да иска някой отговори...
-Не се гневи. - Хестия не намели сили да му се усмихне. - И аз незная защо ръката ми кървеше... Седни. - Момчето разбра, че момичето нямаше намерение да го лъже. седна. - На бала.... Там... Ами ти може би помниш повече от мен - подсмихна се Хестия. - Често казано незная какво точно стана. - Хестия каза последните думи с писклив и треперещ глас. Тя се разплака. Неискаше да си спомня пак за онези неща, но знаеше че това ще й се налага все по-често. Но с изненада откри, че хари не й е ядосан. Той...

Хестия се разплака още по силно.
-Ако знаех, само ако знаех срещу какво точно се боря... - Но нне, нищо нищо.... - Хестия незнаеше как да продължи. Неискаше Хари да гледа как плаче. Тя се обърна към руката, хвана краката си и заговори отново - Не те лъжа. Ако те лъжеш, щях да измисля нещо и нямаше да плача. - Тя невиждаше хари той беше зад гърба й. Тя си помисли, че той си е тръгнал, а той......

-Не, не напротив. Приятно ми е да си наблизо. - Тя се бе обънала и леко му смига. - Разказах ти за себе си. Сега ти ми разкажи твоята история. От къде идваш. Произход и т.н.

Хестия се усмихна.
-Благодаря за поканата, но сигурно ще откажа, тъй като искам да опозная своите родители. И аз си мислех че съм мъгълка, пък виж ти - чистокръвна... - Хестия се поусмихна. Беше излязъл лек ветрец и той разбоши косите й. Показа се пак онази драскотина. Тя побърза да я кпие, но след като Хари я видя, прекара пръсти през косите й и отново отки драскотината. Хестия хвана ръката му. Те се спогледаха и Хари попита....

-Нищо. - Хестия се усмихна загадъчно и свали ръката си, заедно с неговата на земята, за да се скрие драскотината. - Вечерта на бала... Доста работи се случиха. Одарила съм се. Нищо сериозно. Няма дори да остане белег засмя се хестия. Докато хари заговори отнова забеляза, че някой се приближава. Хари говореше, а ..... отидепри тях и ги поздрави.
Това беше....

Вивиана.
-хей здравейте.Хес-Виа погледна момчето до нея-ти трябва да си Хари, нали?Приятно ми е,аз съм Вивиана Рйвън!

-Здрасти. - Хестия се радваше при вида на ВИа. - поне хари нямаше да пита пак за онзи белег, но уви...

Хестия побесня! Зачуди се как така Хари си мисли, че тя го лъже?!? И тя самата незнаеше почти нищо за себе си, а камоли някой друг да знае повече.
-Помисли преди да питаш! - Хестия говореше със леден глас.- Не ме интересува дали си мислиш че те лъжа, особено когато не го правя. - Тя стана от поляната и понечи да си тръгне. Виа искаше да я последва, но Хестия й показа с един поглед, че е по-добре да си тръгне сама. - Когато искаш да научиш нещо за някого питай само него! Директорката ти каза, че ако искаш да знаеш нещо за мен, трябва да ме питаш лично, съмнявам се от Виа да чуеш по различен отговор. - Хесстия идскаше да остане сама. Знаеше, е това няма как да се случи. Знаеше, че сега всички гледаха тя и Виа да не бъдат сами. Затова просто реши да отиде някъде другаде. Преди да тръгне се поразрови из мислите на ХАри. С изненада откри, че той наистина мисли че тя го лъже, но реши да не ги пипа. Да си ги остави така. Той беше един от малкото хора в тази академия, които Хестия се надяваше, че може просто да си приказва с тях за различни, от онези неща. Тя си тръгна, като остави Виа и Хари да си говорят.

-Знаеш ли-Виа се обърна към Хари,бе ядосана-Хестия не е от хората,които лесно се ядосват и сърдят на някой.Браво на теб-каза дръпнато Виа-ти успя за отрицателно време-Виа стана от поляната,не й се исакше да я виждат ядосана,но и не сиакше да следва Хес,тя най-добре от всички знаеше какво изпитва сега Хес.
-Ей...Хари-Виа се обърна още веднъж към него-знам ,че не си имал лоши намерения,но следващия оът...обмисли по-добре въпросите си.Чао-каза Вивиана докато с бърза крачка се изгуби от мястото...