Поляната при езерото

Хестия стоеше на брега на езерото, чакайки Виа и Еверал - бяха се уговорили да се срещнат тук. Хес беше подранила. Стоеше и чакаше, докато...

Виа изникна изневиделица от някаде,усмихната и весела както винаги,очите и заблщукаха весело при вида на Хестия.Виа се приближи до нея и двете момичета се прегърнаха,в малък период от време те се бяха сближили ,и то много:
-Е,миличка,как си-Виа я погледна запитващо-какво стана през с теб след като си отидохем от лечебницата.Вече изглеждаш по-добре-Хес бе възвърнала свежия си вид...

Хестия много се зарадва при вида на Виа.
-Ами добре! Добре съм. Прекарах времето в Блъдхенд. Замислих се над някои неща, но дай да не помрачаваме хубавия ден. Ти как си - Хес огледа Виа от глава до пети. Приятелката й беше малко бледа. - Бребледняла си. Какво има?

Виа не искаше да тревожи Хес:
-Да съм бледа,нее нищо ми няма,е малко съм ядосана,но това няма значение.-Виа съшо искаше да проведат пойе веднъж приятен разговор,нормален за момичета в първи курс-Е-подхвана Виа с леко дяволита усмивка-разбрах,че кавалерът ти от снощо-Виа леко се сконфузи но продължи-те е търсил...намерии те-на Виа й се исакше да се разсеят,въпреки,че цял ден чакане на ...него,я бе нервирала...

-Кой ме е търсил? Виж Виа, това е... Ами аз почти непомня бала. Последното което помн ясно -запознаването с Ариман. Лейла подреди спомените ми. После танцувахме с Хари. Да... Оттам нататък ми е малко замъглено, бях в градината, оттам нататък непомня наистина почти нищо.Но това няма значение. Хари ме е търсил... Не не ме е намерил - бях в общата стая на Блъдхенд. Виа, Ариман е леглиманти оклумант, като мен, нали? - Хестия погледна сериозно. Леко потопи ръката си във водата и започна да я плъзга по водата. Птичките пееха. Виа замълча за момент, докато си събере мислите. Тогава се чуваха само птичките. За момент Хес реши, че Виа ще смени темата, но тя....

-Да той е...легилимант и оклумант-да и осен това днес трябваше да ме потърси,си помисли Виа-като теб...виж Хес...той не е лош,нито е опасен,даже обратното,той е страхотен-Виа леко се изчерви,без да иска пак се сети за топлата му прегръдка-Виж Хести,хайде да не говорим за това-имаше предвид случката-нека се порадваме на прекрасния ден,чуваш ли...птичките пеят страхотно-Виа прокарваше ръка по пясъка и пишеше нещо,но тъкмо когато Хес искаше да погледне Виа го изтри,двете се спогледаха и се засмяха...-това място е наистина удивително....

Хести наистина искаше да добави още нещо за Ариман, като човек, не за случката, но реши за момента да го запази за себе си. Беше й някак странно. След всичко това, те стояха и си говореха за най-обикновени неща. Някак си и двете се правеха, Хес бе сигурна за себе си, но незнаеше за Виа, доколкото я познаваше - да. Хестия хем искаше да говори за случващото се , но и знаеше че това няма да им помогне особено. Тя се замисли за директорката. Извади медалюна от джоба си. Никой не го бе виждал досега от маг., е освен Лейла. Когато го видя Виа някак подскочи и каза с писклив, нетипичен за ния глас:

-АЗзззз.аз го сънувах,сънувах този мадальон...той висеше ан врата на някаква жена-Виа се опита да си върне самообладанието-спокойно Хес,нямаше смъртни случаи-Виа се засмя сконфузно,погледна Виа право в очите...-ти май...нямаш добре мнение за Ариман...

Хестия отклони поглед.
-Ариман. Той е ами веднага щом го видях разбрах че по нещо си приличаме - оклумантика и леглимантика - поточни нервно Хес - Преди да започне да ме боли главата-Хести погледна Виа, а тя кимна в отговор че е разбрала какво има в предвид- Усетих как той се упитва да ми разглежда спомените. Опитах се и аз да направя същото, но той не ми позволи, но и аз не му останах длъжна - постарах се повече да не бърника из съзнанието ми. - Хес се ухили и двете знаеха, че Ариман е с по-силно съзнание от Хести, особено след като не се бе въстановила от след джунгата. Иначе попринцип не се знаеше кой, стига и двамата да бяха в добро състояние така да се каже. - После, после вече незнаех кой ми бърникаше съзнанието.....-Хес отметна кичур коса. Разкри се лека драскотина...

-Хес,какво е това,добре ли си-Виа се разтревожи при вида на драскотината-боли ли те...-Виа я погледна състрадателно-ако си измирена мижем да отидем пак при Лейла.
-Не,това не е нищо,добре съм-каза Хес.И двете знаеха,че нищо всъщност нищо не беше наред,но им се исакха да се порадват на природата,сякаш знаеха,че се задава буря,която те ще трябва да преборят.
Сега и двете стояха и се любуваха на всеки детайл около тях.Виа пак подхвана за Ариман,сякаш й бе станало малко неприятно,че той е искал да проникне в съзнанието на приятелката й,Виа не знаеше защо...:
-Хес...аз досег аникога никое момче не ми е обръщало внимание...той не просто ми обърн а внимание...той ме видя-такава каквато съм и ми спаси живота...-сега Виа се бе изчервила цялата и се питаше какво ще й отговори Хести...

-Никога не съм казвала, че той е лош. Напротив. Все пак и той е от Блъдхенд. - Хестия се чудеше, какво ще стане сега... с нея. Дало скоро пак щеше да бъде нападната. - Хайде вече да отидем при директорката.... Мисля, че вече съм добре. Двете момичета отидоха при директорката, без да се бавят.