Тайната камера

Вивиана отвори широко очи,чувстваше се така сякаш досега е била под вода и не е могла да си вземе въздух,и чак сега можеше пак да диша.Огледа се беше на това място,пещера,но много по-различна от тази на Клевърмайнд.мястото беше толкова неподпрвено диво и чудно.Беше влязла през малък процеп.Виа наистина не знаеше ак е попаднала тук,беше едновременно изплашена и ужасена,незнаеше дали сънува или с нея става нещо много странно.Изведнъж остра болка скова тила и главата й,тя беше вир вода мокра и по пижамата си.Беше й толкова студено,че едвам спираше устата си да трепери лудо.Навън беше тъмно,поне доколкото можеше да види.
Усещането беше същото ,което изпита след онова при Плачещата върба,чудеше се дали някой я бе видял.Изведнъж едно камъче се претъркули зад нея,тя се обърна и видя...

...някакво странно на вид същество приличащо на вудра да препуска към някакъв процеп.Изведнъж Виа почувста как някакъв хлад премина през нея,пред погледа й се озова малката къщурка там в Ирландия,където бе живяла то дете.Виа сякаш бе там,но само духом,тялото й сега бе далеч,тя се уплаши не знаеше каква да направи и дали въобще може да направи нещо.Вивиана чу писъчи,които идваха от къщата,баба й крещеше виакше за помощ,чу как баба й викаше:-Тя е по-важна от мен,там няма да я нараниш,НИКОГАААААА-и Виа видя как зелена светлина проблясва.Виа изкрещя и следващото нещо ,което успя да види бе баба си бездиханно паднала на пода в кухнята с разкривено от ужас лице и мъжът...Виа едвам си поемаше дъх,това бе онзи страшен ужасен мъж от съня й,в който бе видяла директоррката...
За миг Вивиана се бе върбала пак в пещерата бе се строполила на пода,не можеше да се движи нито да мисли,старшна болка и мъка я бе изпълнила,тя просто лежеше на пода,цялата трепереща и се чудеше дали няма да свърши,дали ще умре така сам в тази пещера....

-Сега е мой ред да ти помогна... - над ния стоеше хестия с магическата си пръчка в ръка. Тя промълви няколко заклинания - Сега болката намаля ли?

Вивиана не бе сигурна дали може да говори,камоли да се движи,но направи усилие,думите които промълви бях:
-Той,той беше...баба тя ...умря,пред очите ми-в този момент цялата силна и борбена същност на Виа се беще изпарила,тя заплака съшо малко дете,а Хести се наведе до нея и я обгърна с ръце-Аз съм тук миличка,-какза Хес и докато Виа мъвеше тихи думи и гледаше като умопомръчена Хести....

Чакай. Аз съм от Блъдхенд. Добра съм по отвари. Вчера се учих да правя една отвара. Изпий това. Премахва болката, и те кара да си мислеш, че си силна. Ефокта е за около час. Така че май ще е най-добре а отидм първо при лечителката, но първо го изпий и ще видим. - Хес подаде на Виа малко шишенце с жълта течност. Виа го изпи и каза:

-Хес,с мен е свършено...аз ще бъда мъртва до 3 дни!!!Няма нужда ад ме лекуваш
-Хайде Виа,тръгвай-отварата бе подействала-и не говори така.
-Но Хес-Виа вече имаше малко сили,но толкова че да противоречи на приятелката си,затова се изправи леко олюлявайке се,но все още разтрърсена и ъжасена-води ме,Хес...

-Къде?-Хес започна да се задъхва. Пред очите й минаваха чужди мисли... лоши мисли. небеше момента. Хес затвори очи за секунда и изблъска всички чужди присъствия от главата си. Сля съзнанието си с това на Виа. Започна да вижда възрастна жена, лежаща на пода.... Хес бе решена да помага на Виа, а не да бъркоти из главата й. - Къде да те водя? Ще дойда с теб навсякъде? Къде искаш да отидем.

-Аз мисля,че трябва да говоря с някой възрастен-Виа се поокопити малко,вече болката и мъкъта се бяха превърнали в желания за мъст и справедливост,така бързо-аз трябва да го открия,но първо искам да се погрижа за...тялото на баба.Хести,тя знаеше,знаеше че иска да се добере до мен...-само директорката знае за него...
тогава Хес заяви...

-Първо при лечителката. Междувременно ще ми разкажеш кой е ТОЙ. След това ще намерим баба ти. Ще пратя едно писмо на моята- Хес смига на лейла й и помогна да се изправи. След малсо те вучу бяха при Лейла.

Виа успя да промълви само едно нещо и спря да се съпротовлява:
-Баба е мътрва,нямя смисъл...

-Живота несвършва. - Хестия пръглътна мъчно. - А може и да не мъртва, кой знае. Виденията невинаги са истиски - Виа се помъче да противоречи, но хести я погледна заплашително, неискаше да го прави, но знаеше, че това е единственият начин приятелката й да я остиви да довърши. - Чела съм доста маг. литература. Не е изключено някой да те примамва там. Това е лесен начин за всички малко по-добреи окломанти да си играят с човешкото съзнание и да притескат жертвите си. Трябва де се научиш да защитаваш съзнанието си. Незная аз откеде мога, но мога. Полезно е.

Виа изчака хес да довърши:
-Може да си права,но...ако наистина емъртва трябва да разбера....

-Как? - Хес знаеше отговора, но искаше да го чуе от приятелката си

Виа знаеше,че приятелката й разбира болката й:
-Да искам да знам всичко...вече искам да зависи само от мен каде ще сеокажа на края,но хайде време е за бал-Виа се чудеше дали ще понесе бала,но в крайна сметка,знаеше че баба й щеше рано или касно да я напусне,а и не се знаеше кога пак щяха да могат двете с Хес да се забавляват.

Дааа! Дай да се забавляваме. И двете имаме нужда!

Те излязоха от пещерата,мястото където често щяха да си спомнят...