Зоопарк

Хести тъкмо се бе разделила с Виа. Вече беше тъмно - времето в което можеха да се видят някои, от тай-удивителните и прекрасни обитатели в джунглата. "Толкова ми се иска да видя всички тези прекрасни животни" Тя пристъпваше все по надълбоко и дълбоко там, в джунглата. Хес се чувстваше свободна, тя усещаше спокойните умове на маг. създания. Изведнъж се оказа в средата на джунглата. При един голям водопад. В този момент там имаше стадо едногози, заедно със своите млки. Тя пристъпи към едно и го погали. Седна до него. Беше й много приятно. Изведнъж обаче чу зад себе си човешки стъпки. Обърна се и там стоеше......

Нямаше никой. Явно Хести се бе объркала. Беше полунощт. Хестия все още беше в гората. Неискаше да се връща. Вече беше отишла наистина в най-дълбоките части на джунглата. Тек нямаше други маг. Нямаше други човешки същества - само тя и животните. Изведнъж докато Хести наблюдаваше един кентавър, тя отгово видя онзи лилав пламък. Тя падна, изхвърлена встрати от пламъка. Хес затвори ума си. Някой я хвана за рамото. Обърна се и видя:

Вивиана.Тя тъкмо се бе прибрала в общата стая,когато усети нещо,получи енщо като видения-случваше й се за първи път-бе видяла само този лилав пламък и Хестия,която крещи.незнайно как Виа я бе намерила,сякаш някаква сиал я бе притеглила,точно когато Хес щеше да падне.Виа бе задъхана,но и уплашена:
-Хести...какво става как,какво...-очите на хес бяха изпълнени със страх болка и сълзи...

-Не, това което правя, не аз неискам - Хести си бе ударила главата и бълнуваше, явно спомени от миналото. - Недейте, обещавам....НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ - Хести сякаш се защитаваше от нещо невидимо за Виа. - Вие сте по-слаби от мен. Моите спомени са за мен, не за вас! Оставете ме! -Хес седна на зематя като малко дете. Тогава Виа се престраше да дойде по-близо. Знаеше че трябва да направи нещо, да потърси помощ.

Виа сама не знаеше какво да прави,знаеше само,че трябва да повика помощ и то бързо,бе решила да запази хладнокръвие,от нея сега зависеше какво ще се случи с Хес:-Хес ,миличка-Виа я разтърсваше й се опитваше да я свести,тогав забеляза двата кентавъра,които неумело се опитваха да прикрият инетереса си от случващото се.на Виа ни най-малко не й пукаше,че те са кентаври,вълнуваше я само какво ще стане с Хес-Ей вие там-кентаврите се спогледа-да точно вие двамата помогнете ми да занесем приятелката ми в замъкя,тя е много зле-Виа се опита да звучи възможно най-мила.Но когаот кентаврите се престориха,че не я чуват:-Хеййй идвайте веднага да ми помогнете!-тя се рязяри очите и засвяткаха,а ръката й здравос тисна магическата пръчка.
-Ние сме кентаври,не товарни коне-отговориха те и заявиха това с остро високомерен глас.
-Не ми пука дори ако бяхте превъплащение на самия мерлине,помогнете ми иначе-и Виа насочи пръчката си към тях-И какво глупаво момиче,ще ни омагьосаш ли?-Не ще ви накарам да съжалявате и то горчиво.
хестия ставаше все по-зле,Виа започна да усеща болката й в съзнанието си,но тъкмо тогава,когато Виа бе готова да сътвори нещо ужасно с пръчката се появи един прелестен кентавър.Той беше целия черен,с красива дълга коса и очи,които не просто хипнотизираха,те пленяваха.Той вдигна Хестия,Виа бе застопорена от изненада,кентавъра я прикани с поглед и те пръгнаха,Виа-колкото крака й държаха към замъка...

Минаха няколко крачки и Хестия започна да бълнува все повече. Вече всички бяха наясно - нямаше как да не кажат на някой възрастен.
- Не, не, стига . - хес се помъчи да се отскубне, но кентавърът я хвана с все сила и докосна ума й. Той погледна Виа и каза:
- Какво си мислехте като дойдохте тук? Какво ? Как така ви хрумна посреднощ да дойдете в джунглата. Тук не е безопастно! Накъде да вървя?

Виа също беше доста объркана,но бе спокйна за пътя:
-Ето насам...следвайте ме,бързайте,моля ви-Вивиана едва не проплака последнит думи...-Аз не знам,тя,хес дойде тук,аз аз разбрах че трябва да й помогна и я последвах,моля ви побързайте.
Виа погледна към Хес-сърцето й се раздираше от болка и страх за приятелаката й,но не можеше да си пиозволи да се предаде сега,не когато Хес имаше нужда от нея.В този момент Хести...

се изправи вяло във въздуха. Сякаш от магия. Кентавърът не я пускаше.
-Не няма ми нищо. - каза Хести, леко бледа. - Аз, аз ще се прибера в обащата стая и ще полегна малко. - Виа вече еднакво изплашена и ядосана каза:

-Слушай ме никаде няма да ходиш без първо да блогодариш на милия кентавър-и погледна към благородната душа,която се бе втурнала да спасява момичето,този великолепен кентавър и Виа се обърна се обрърна към него:-Благодаря ви много,за помоща..и двете ви благодарим-после Вивиана се обърна към приятелката си:
-Ти имаш проблем и няма да ходиш никаде сама,отиваме или при ръководитеял на дома ти или при директорката,знамче не искаш да разказваш за онова...но сега е момента-и Виас е зачуди дали момичето бе готово да сподели,а те седяха на края на джунглата.Докато се осъзнаха кентавърът си бше тръгнал,но Виа шеще по-късно да мисли за него.
-Е,Хес...ти днес беше на косъм,моля те-и Виа се просълзи бе толково уплашена-не го прави повече,недей да се криеш в себе си...

-Добре! Ще отидем при директорката, но ще дойдеш ли с мен? Само ако тя те помоли, тогава ще ни оставиш. Моля те. Неискам да разказвам на никой, но явно ще се наложи. Хайде! И двете момичета тръгнаха към кабинета.

-Спокойно каза Виа-докато се влизаха в замъка-директорката...тя е най-добрата...

Виа се чудеше дали Хести някога щеше да й се довери,а така й се искаше да покаже на Хес,че е готова на всичко за да й помогне...
Вече бяха пристигнали пред кабинета на директорката.Онази ужасяваща сцена в джунглата беше вече бе зад гърба им...

Само че ще продължа в темата на кабинета на директорката