Около лагерния огън

Каръл застана до огъня и зачака свойте връсници. Беше доста нетърпелив да се запознаят, а докато чакаше се любуваше на играещите жълто-сини пламъчета, тихата вечер, огромното пълнолуние и малките светулчици...

Лиса го видя и каза :
-Здравей аз съм Лиса ти как се казваш?

Но преди момчето да отговори при тях дойде Джен:
-Здравейте-каза тя-как сте?
После седна.Лиса и Карл се спогледаха,после Лиса каза

Приятно ми е Джени ! от къде идваш? аз съм Лиса smiling

- И на мен ми е приятно Джен - отговори вежливо момчето и се усмихна, едва доловимо. - Та, разкажи ни за себе си? - и момчето зачака отговор, с нетърпение.

-Еми аз идвам от
смесено семейство.Майка ми беше от Ирландски произход,а баща ми е от гръцки произход.От малка съм запалена по приключенията съм спечелила състезания с лъкове.На седем загубих майка си-след като каза това Джени няколко сълзи паднаха от очите и.
Момчето и момичето се спогледаха и после един от двамата каза....

Момчето стана и отиде до момичето и я гушна.
- Знам колко е трудно... Но щом до тук си стигнала... можеш да продължиш и напред. А и ти не си я загубила, докато пазиш спомена за нея... в сърцето си... докато я помниш, тя ще живее с теб, ще ти се усмихва, ще те напътства, ще те обича. - Лиса пристъпи към момичето и милва лицето й. Тогава...

Джен промълви
-Благодаря ви за загрижеността,съжалявам за случилото се.Защо вие не разкажете нещо за себе си?
Карл кимна и започна.

- Ах, не съжалявай за нищо. Нормално е. - каза спокойно момчето. Карл се замисли какво да разкаже на новите си приятелки. Една вена запулсира нервно на лицето му и момчето започна:
- Аз съм от ЮАР. Далечна африканска, топла страна. Много е красива. С много диви животни. Наистина много красива страна. - момчето погледна към небето, видя голямата луна и се усмихна, всякаш изпращаше поздрав на близък човек - Да, красива страна, но с лоши хора, за съжаление... Семейството ми е... то ест беше много заможно и се занимаваше с опазване на животните и помагаше и на бедните. Бяхме много уважавани и обичани... или поне така си мислех. - момчето се натъжи и ярките контрасти на външния му вид всякаш се размиваха. Косата му не бе толкова тъмно синя, а по-скоро чернееше. Белите му вежди придобиха сивкав оттенък, очите му преминаха в махагонов цвят... Лицето на момчето посърна. - Бяхме на сватбата на братовчед ми и... и се забавлявахме. Беше много красиво и приятно, бяхме цялата рода и тогава... тогава ни нападнаха прайд лъвове... от... от цялата рода, останах само аз. - момчето се натъжи и погледна отново към луната. Болката в мик изчезна и той се усмихна благо. - Но живота продължава, дори без най-близките ни, нали? Пък и те са се трепали, за нас, тъй че смятам да не живея в болката на миналото, а да правя нещо с което да се гордеят.

-Да може и да си прав.Искате ли да се поразходим-попита Джен с отпаднал глас.-все пак може да открием нещо ново.
Карл помисли за миг и след това рече....

Но Каръл не успя съвсем да се изкаже по въпроса, защото в това време към групичката се приближи още някой:
-Здравейте.-усмихна им се Кери.-Много добре сте си поседнали тук. А, с теб не се познаваме!-възкликна тя на момчето, което я гледаше леко особено със странните си очи....Бяха ли червени наистина? Нее, това трябваше да е отражение от огъня..., помисли си Кери и се засмя на себе си.-Ти трябва да си...Каръл, нали така?-стисна му ръката.-Аз съм Кери.
И след като бе успяла да внесе известно объркване в досегашната спокойна обстановка, тя се настани някъде между тях, извади едно шишче с нещо беличко, което ухаеше доста добре и започна да си го припича на огъня.
-Та какво казвахте преди да ви прекъсна?-ухили се Кери, доволна от предизвикания ефект на конфузно мълчание.-Искахте да се поразходите? Да ви кажа, нагоре по хълма има чудесна горичка...е ако ви се прииска да се загубите, просто няма да намерите по-подходящо място.-усмихна се без да откъсва очи от припичащото се шишче.-А пък по-надолу има мн сладко езерце... Всъщност къде ви се ходи и какво ви се гледа? Ииии....не на последно място....ще ме вземете ли с вас?-ухили се тя и ги погледна.

Куренай пристигна в лагера...Еми щом нямаше друга работа Хайде на лагер.Момичето видя няколко момичета които изглеждаха приятни но не ги заговори.Не беше от хората който правят първата крачка.Загледа се в огъня с червените си очи пристегна бинтовете и седна край огъня.

Кери забеляза момичето и отиде при него:
-Здравей!-усмихна се тя приветливо. Ти трябва да си Куренай Юши, нали така?-Каролина подаде ръка за поздрав.-От скоро ли си тук? Не те забелязах. Надявам се не ти преча. Ако искаш да си сама ще те оставя на спокойствие...-колкото и да се опитваше да е мила, понякога Кери си беше просто досадничка -А да, между другото, аз съм Кери.-усмихна се тя.

Каръл наблюдаваше Кери. Тя бе спокойна, усмихната, ведра. Припкаше насам натам и се опознаваше с другите. Явно се опитваше да разведри обстановката. "Дали е дочула разговора ни и за това е толкова енергична? Да не би да иска да развесели нещата?" - но момчето не знаеше отговора на този въпрос. То най-накрая излезна от своя унес и каза на Джени:
- Знаеш ли, мисля, че имаме оптимист в групата, желаещ да ни извади от тъжните мисли - и момчето насочи поглед към Кери. - Е да се присъединим към тях и да се разведрим. - каза момчето и тръгна към Кери и другото момиче.
- Ъм... Кери, извинявай за преди малко. Просто бяхме леко тъжни и не очаквахме такъв прилив на енергия. - момчето се усмихна добродушно и се обърна към другото момиче - Приятно ми е, аз съм Каръл. - и подаде ръка да се здрависат. - Е, Кери ще ни разведеш ли насам натам, за да опознаем местността? - изгледа я момчето и се чудеше още, дали е чула нещо от разговора му с Джен.

Джен наблюдаваше Каръл.Той явно се чудеше като нея."Дали Кери е разбрала нещо от разговора им".Така зачакаха отговора на Кери...

Куренай се усмихна към Кери.
-Бих ти казала името си но ти вече го знаеш...Така че няма да е от голяма полза.-Винаги студена...Тъп навик който нямаше избиване.Обърна се към другото момиче и каза:
-Приятно ми е-Куренай!Не ми пречиш Кери...Но мисля че е време да заемеш длъжност на екскурзовод...-момичето се усмихна на хората около нея.
-Мисля че не са ми пратили покана за тази разходка...-ето пак тъпият и студен характер избиваше...а тя неискаше да ги обиди.

Кери се засмя:
-Миличка, опасявам се, че покана за тази разходка далеч не ти е нужна!
Каролина погледна към Каръл и Джен. Мислите им сякаш бяха изписани на челото им в този момент. Ама защо ли се притесняваха точно от това? Да, момичето беше чуло разговора им, но и да не беше, нямаше да е от голямо значение, тъй като тя вече знаеше тези неща. Все пак бе приела за свое задължение да знае всичко за всички от академията и най-вече да се опита да опознае всеки. Наистина нямаше особено значение този факт.
Тя им се усмихна:
-Е, добре, щом аз ще съм екскурзовода, отиваме при езерото!-смигна им тя.-Да се надбягваме до там?-попита тя и без да дочака отговор, се изстреля надолу по хълма към езерото.

Каръл я изгледа странно и си каза - Какво пък? - Нямаше против да се надбягва. Още повече, че разкрача му бе около метър и половина... Той дори да не тичаше щеше да я задмине. След, което се затича посока езерото, като се провикна:
- Кери, вземи си метла, защото ще ти трябва на финиша, ако не желаеш да цопнеш някъде. - изсмивайки се ехидно и продължавайки напред, без да обърне внимание на досегашните си събеседници.

Джен побягна след Каръл.Бягаше наравно с него и Кери.Другите бая изоставаха.Чу думите на Каръл и изчака на Кери.