Тайнствената пещера

Вивиана бе малко изморена,искаше й се нищо да не се бе променило или не...колко бе сложно всичко сега...тя бе забелязала пещерата докато се прибираше рпи миналата си разходка,знаеше че не трябва да е сама,но и знаеше,че вавсем скоро при нея ще дойде...

...ТОЙ...Виа изпадна в тих ужас,сега беше напълно сама ,наблизо ги нямаше нито Хести,нито директорката,нито Ариман...никой който да й помогне.Тя усети как вече едвам дишаше и чу гласа му в главата си:"Сега си сама...няма ги ония отрепки,ти си сама...малко гнусно мътнородче",Виа не знаеше как да постъпи искаше да се защитава,но никой не я бе учил,тя се опита:"Не съм сама...",искаше й се да се опълчи,бе силна но не и срещу това...Сега вече щеше да бъде съучастник в собствената си смърт...,пак онзи глас:"С теб ще започна...ще продължа делото си,ти си ненужна в този свят на магия...затова ще изпиташ гнева ми".
Виа успя да си помисли колко малко бе успяла да се наслади на всичко и на нищо сега сънищата и щяха да я погубят...

-Няма да закачаш приятелката ми!!! Само да си посмял - не ме е страх от теб. - Хестия стоеше там.. На входа в доста странен вид - с коса вдигната на кок, със запретнати ръкави, с пръчка в ръка и някой стоеше зад нея..... Всъщност беше саво видение, но достатъчно силно да изплаши всичко живо. - ВЦЕПЕНИ СЕ!!!!!!! - Хестия беше доста по силна от обикновенно. Нещо у нея не бе същото. - Ти, ти няма да ти закачаш, а сега си омитай, защото иначе няма да доживееш изгрева! - Хестия бе сериозна. - Махай се! Неможеш да ни контролираш.
Той се приближи към Хестия.
-Мислиш, че няколко думи са достатъчни нали? Ще се изплаша от една беззащитна ученичка? - тай застана лице в лице с нея. Леко докосна челото на Хестия, но тя непомръдна. - Не те ли е страх? - попита той с ужасен глас. - Незнаеш какво мога да ти причиня.... Оу. Какво правиш с ума ми?
-Нямам какво да губя толкова, никой не живее вечно!
При тези думи се чу само ПУК!
Той изчезна. Хестия изтича до Виа. Тя трепереше.
-Виа? Какво правиш тук?

Виа отказваше да говори,звук не излизаше от устата й.В ума й се просмукаха съмнения-може би наистина не й бе мястото тук,тук тя носеше само нещастие...Виа проговори:
-Хес...аз ще си ходя...вкъщи-сълзите й се стичаха по страните й ,но тя възвърна самообладание-трябва да се върна в Ирландия,ТОЙ е прав..аз съм мътнород-Виа избърса смело сълзите си-ти ме спаси...ти си магьосница...аз съм нещастна мъгълка,която си въобрази ,че може да има това-светът от мечтите й.
Виа стана и тръгна към входа на пещерата,точно когато хести я хвана за ръката...

-ТИ НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ! - Хестия се беше разгневила.- ТИ, ЩЕ СИ ОСТАНЕШ ТУК, В АКАДЕМИЯТА. АКО ПОСМЕЕШ ДА СИ ТРЪГНЕШ ЩЕ ТРЯБВА ДА МИНЕШ ПЪРВО ПРЕЗ ТРУПА МИ, И НЕ САМО МОЯ, А И НА АРИМАН, КАРОЛИН И ЕВЕРАЛ. -хестия прегърна приятелката си. Знаеше че не е момента, но леко прокара едни спомени през главата й. Момчето от спомените приличаше много на Ариман, с черна коса... Виа явно също разбра с кой си прилича момчето от спомените на Хестия, но преди да успее да я попита Хестия продължи - Това е Джеймс. Човекът, който ъм.... онзи от миналото ми. За който ти споменах.... Спомняш ли си?

-Не...какво,това кой беше...Ариман?Не си спомням Хес,това той ли беше,кажи ми-Виа ,която досега беше изпаднала в някаква форма на транс,сега бе застанала очи в очи с Хес и недоумяваше какво искаше да й кажа Хес-Хестия,кажи ми какво става...-Виа не сиакше да изпада в крайности,но...-кажи ми или оше сега си тръгвам..какво криеш-Виа недоумяваше незнаеше какво да мисли,седна на земята и хвана главата си-но аз съм обикновен мътнород,какво ли разбирам...-и загледа Хес с огромна болка и огорчние

-Неоткриваш ли малко прилика. - подсмихна се Хестия. Но не, не е възможно да е той. - хестия седна на земята. Хвана пръчката на Виа. Подаде й я. - Завърти я! - каза мило хес. Виа го направи. Над момичетата полетя дъжд от цветчета. - Ако беше мъгълка намаше да се случи това - смига й Хестия.- Сега се успокой ето изпий това. Този негодник ти е промил мозъка. Изчакай. Няма да те бори. Обещавам. - Така... Готово. - Хестия изчака просто няколко секунди след като отварата беше изпита. Виа възвърна ормалния си вид. Хестия я пръгърна. и прошепна в ухото й. - Никога няма да си обикновена мъгълка, никога няма да се нарчаш мътнород. Кръвта не е важна. Какво аз като съм чистокръвна, да не съм по-различна. Кръвта неопревеля нищо. Само ти определяш правилата. - Хестия беше изцедила силите си докраен предел, но знаеше че не е момента да се поддава на каквото й да е било. Помисли си че леката болка в главата й не е нищо. Виа, вече леко пооправена, като вида лицето на хес каза с решителност:

-Виж Хес,аз не искам да съм слаба,аз не съм.Не така са ме възпитавали.Честно казано...аз незнам защо казах онези глупости,но онзи...изверг,той сякаш ме накара да мися че са истина.Аз не искам да си ходя-Виа сег абе възвърнала трезвото си мислене и сега изкарвайки искри от пръчката си каза-тук намерих теб...намерих Ев и...-Хес я погледна дяволито-да и Ариман,добре признавам си,не е нужно д ами се ровиш в ума за това-двете се измяха;чудно беше как двете успяваха да преминават в такива крайни състояния за толкова кратко време.
Виа хвана Хес за ръката бе видяла леко замъгления й поглед-Хес...стегни се,чу ли...моял те не сега,не позволявай-Виа й се усмихна и започна да й помага.След няколко минути умствени усилия Хес въздъхна:-Ето виждаш ли-каза Виа-заеднмо винаги ще успяхаме...А и Хес,готина прическа,мисля,ако нямаш нищо против и аз да опитам,така ще бъдем акто две гъбки-момичетата се разсмяха весело,малко бяха тези весели моменти...
-И все пак...кой е Джеймс?...

Хестия се изчерви до лилаво.
-Ами той, ъ.... онзи маг. момче от миналото, демо ме беше питал за белега. Той той е наблизо. Той ме доведе тук. Онова видение. Той беше наблизо. Исках да го видя, той е ъм, пленник на НЕГО. Той ми каза, че няма от какво да се страхувам. Онзи, гадняр, той немже да убива... - Хестия погледна дяволито. - Той е само пратенк да те сплаши - теб наживо, а мене ме сплащват в собствената ми глава.- Хести се усмихна горчиво. - А за Джеймс, той е, той знае повече от мен за белега. Сега обмисля как да се измъкне оттам. От къде дная? Ами той така д се каже докосна съзнанието ми. Поне не болеше. Той знае къде съм, и като се измъкне ще дойде тук. А онзи пратеник, той, първо неможе да убива, второ го е страх от вода. Странна птица.
- Хестия неискаше да повдигат темата за Джеймс, но знаеше че Виа, ням да го пренебрегне и запита...

-Къде го срещна за първи път?Как така е наблизо,хести това...не е опасно нали-Виа не искаше да бъде нахална и да притеснява излишно приятелката-е който и да е трбва да съм му много благодарна,нали?!-Виа се усмихна,бурята вече беше отминала ,поне засега-А този пратеник,той е само пратеник...-Виа сама бе отговорила на въпроса си "Значи не е той,онзи убиец праща разни нищожества".Хестия я погледна малко бъркано,но Виа веднага смени темата:
-Забеляза ли колко е интересна тази пещера,усещам някаква странна сила тук и тези надписи,приличат ми на руни,какво ли значат-изследпвателския дух у Виа се бе зародил,но тя все още гледаше към Хес и се чудеше как ли щеше да отговори на всичките въпроси своите и тези ан Виа...

-Срещнах, го като бях малка. Той ми показваше разми магийки. Беше мого забавно с него... Не, не е опасно че е наблизо. Не е чак толкова близо... - Хестия си пожела Стаята да се превърне във място с мнго светлина, и..... Виа се стресна и каза:

-Добре не е нужно така изведнъж-Хес изгледа Виа-да разбрах за тая пещера-и се подсмихна,Виа си пожела много силно пък на тавана да вижда зведите и съзвездията.
Двете момичета седяха и почти се забахляваха,сега и тук всичко зависеше от тях:
-Хес-запита Виа-не е ли прекрасно,когато мълчанието между двама човека стена приятно,сякаш знаем,че нужда от думи няма-и така докато пещерата се променяше и придобиваше най-чудати цветове и форми ,двете момичета се облегнаха една на друга-така като си рзчитаха...

-Приятно е човек, просто да поседи... - Двете момичета продължаваха да променят пещерата докато....

...входът изнведнъж се затвори от само себе си...
Хес и Виа се стреснаха,не знаех акакво бе станало.Пещерата спря да се променя по тяхно желание и се превърна в нещо като кабинет,много стар и забравен дори и от времето...
-Хес...-каза Виа смело,но озадачено-така ли ми се струва ...или ние пак сме в неприятност...имам лошо предчуваствие за този кабинет-Виа преглътна-не е ли бил отва кабинета на ръководителя на 5-я дом...

-Не! Нее..... - Хестия се хвана за главата. - Виа, бягай! Оттам има втори изход. Бягай. Директорката я няма. Бягай! Остави ме тук! Аз ще с оправя, това не е шега. Бягай! чакай ме пред входа. Тк има още някой! Бягай, моля те! Ти не си чистокръвна, по-защитена си. Ние сме в най - голяма опастност. - Хестия се свече на земята. и извади някакво шишенце от джоба си. започна да нашепва някакви думи. После изля течността в гърлото си. Спря да се свлича. - Бягай Виа. Тук не е безопастно. Това е бил кабинета, да, но работата е, че сега има някой, който пещерата слуша. Бягай моля те. Чакай ме отвън. Незная кой е тук, но не ме е страх да разбера, каквото и да се наложи да пожертвам. Просто ще изляза след малко.... Моля те! - Виа тръгна но един голям камък, като бюро препречи пътя й. Тя изписка. Хестия знаеше, че сега и двете са в капан. Миа видя някой и прошепна на Хес:

-Хес...мисля,че сега и двете ще разберем кой е тук...и не ми се вярва да е поредния пратеник-Виа хвана пръчката си още по здраво,а решителността и на двете се покачи,но имаше и страх.Виа сега гледаше към приближаващата фигура,а кабинета около нея сякаш се замъгли...Виа ахна,а Хес все още вдигнала пръчката си по посока на приближаващия се,се сепна:-Виа какво става?Виа-и Хес разтърси ръката й...
Виа вече не чувастваше страх,нито нищо друго...:-Хестия...знам какво следва,знам какво ще стане сега-направи кратка пауза-и горещо се моля и този път сънят ми да е верен!
Хестия я погледна удивена,а той приближаваще и пространството се изпълни с вледеняващ полъх...

-Какво се случи в съня ти? Моля те, трябва да зная кяк дя реагирам...

-Не ме питай...нямам право да кажа-Виа сама не разбра как думите й излязоха от устата й-просто стори това,което ти диктува умът ти,аз трябва да направя същото.
Хес я изгледа стреснато и прошепна-Но от това зависи животът и на двете ни...
-Но,Хес,ако ти кажа ще променим хода на събитиятаа ти не искаш това,повярвай...-Хес изгледа Виа разярено.Виа я погледна и погледа й докосна съзнанието на Хес-На три Хес....
-той се приближаваше все повече,сега беше на 5 крачки от тях,очите му бяха отровно зелени
.Виа прошепна на Хес:-Едно..две ...три-и двете извикаха в един глас :-ИМПЕДЕНТА-този който идваше се олюля за момент,Виа се обърна към едната стена на кабинета,насочи пръчката си към нея и изкрещя:-Дисендиум-появи се проход и двете момичета използваха момента,тъкмо когато се промъкнаха мъжът сграбчи Виа за ръката...

Хесситя погледна очите на човека. Докосна съзнанието му. Той беше слаб. Беше изплашен. Хес веднага се въползва. Свеле го на земята. Той се хвана за главата ме, а хестия отново промърмори нещо.- От пръчката й с изтреляха въжета и те го обвиха. Виа го издърпа от пещерата и махна качулката му. Хестия подскочи
-Това не е той. Не е негов пратеник.... - Виа го позна и каза на Хестия :

*ПП аз ся ше понапиша малко домашни и кам 8, 8 и половина пак ще седна на компа

-Това е онзи ,който уби баба-Виа го гледаше с такава злоба,че бе готова още сега да направи онова,което той бе извършил с баба й...

ПП.И аз така...

Хестия владееше напълно съзнанието му. Вече знаеше, разбираше какво означава контрол над другите. Тя разглеждаше съзнанието му, можеше да го накара да направи всичко, абсолютно всичко... Виждаше ужасни картини. Изведнъж се изписа ужас по лицето й.
-Виа, виа този човек, не е убивал през живота си. Виж - набързо преразказа живота му в спомени. - Виа и да е бил той при баба ти, не я е убил. Виа остана като закована... След няколко минути прошепна

-Той е слаб,така ли...значи друг ми е пратил онова видение-изведнъж ужасна болка прониза Виа,тя изгуби почва под краката си и...беше се върнала в онзи сън,първият и най-накрая успя да си спомни...как точно бяха умрели,сълзи западаха по страните,целият ужас който бе изживяла се повтори,тя прошепна,все така със злоба в гласа-Хес,остави го тоя.Хес се отдръпна,Виа насочи пръчката си към усатата му:-Агуаменти-и огормна струя вода се стече в устата му,този се давеше.
-Виа какео правиш,остави го-Хес я спря-О,миличка съжелявам -каза Хес,бе видяла спомена й...
-Е,сега какво ще правим с тая утрепка-каза Виа и посочи едва дишащия...

-Няма да го убиваме! - Хестия трепереше. - Ако го убием,не няма. Няма да си цапаме ръцете. Ще го заведем при Джен. Тя е много мила и отзивчива - би трябвало да знае какво да правим.
Двете момичета отидоха в кабинета.