Домашните на Шаия Туран

1 домашно:

Магическо същество е всяко животно или човек, което притежава МАГИЧЕСКИ способности от някакъв вид. Магическо същество е едно същество тогава и само тогава, когато способностите му се отнасят и до всички останали от неговия животински вид.

Едно от най-интересните магически същества е фениксът. Фениксът представлява птица, обикновено по-голяма от човешки ръст, със златисто-пурпурно оперение, перата й излъчват меко сияние, човката е леко издължена напред и леко изкривена надолу, не е права. Фениксът притежава няколко уникални способности. Най-известната от тях, безспорно, е способността му да се преражда от собствената си пепел, след като умре. Това продължава многобройни години, фениксите обикновено не умират бързо, живеят най-малко 500 години, като през тях преминават през множество жизнени цикли. Втора способност на феникса е да бъде изключително силно предан на магьосника, който го е опитомил. Фениксите могат да пренасят тежки товари, могат да предават послания и предупреждения, могат да разбират човешките думи и указания. Сълзите на феникса са най-силната противоотрова в света - могат мигновено да изцерят ВСЯКА рана.

Домашната ти е страхотна,само искам да дообясниш второто изречение,че е нещо много завъртяно и не го схванах.

Ами изречението пояснява, че, ако способностите на въпросното същество са уникални и не се проявяват никъде другаде, то тогава то не може да се отдели като отделен вид магическо създание...

Горгоните са крилати жени-чудовища, които имат змии вместо коси. Имат златни крила, медни ръце, бронзови нокти, глигански бивни. Били изключително грозни и невероятно страшни. Смята се, че трите горгони са имали общо 1 око и 1 зъб, който можели да разменят, но това не е било потвърдено. Смята се, че външният им вид се дължи на факта, че богинята Атина завидяла на хубостта им, тази, с която се родили, и ги превърнала в убийствени чудовища.

Персей:
По поръчка на цар Полидект Персей, митичен герой, бил изпратен да донесе главата на Медуза Горгона. Хермес и Атина му помогнали, като го посъветвали да посети първо граите - три старици с общо едно око и един зъб. С хитрост успял да им вземе единствените око и зъб и им ги върнал в замяна на крилати сандали, вълшебна торба и шапка-невидимка. Граите му показали и пътя към Медуза Горгона. Хермес му подарил и остър нож. Така добре въоръжен Персей се запътил към Горгоните. Вдигнал се във въздуха с летящите сандали, скрит със шапката невидимка. Тъй като Медуза имала силата да вкаменява с поглед, той използвал медния си щит (подарен му от Атина Палада), в който гледал отражението ѝ и се движел с гръб към нея. След като ѝ отсякъл главата, я сложил в торбата си. По обратния път към дома, освободил красивата Андромеда от морското чудовище, след което се оженил за нея. Като се върнал, вкаменил Полидект, като му показал главата на Медуза и направил управител на острова, човека, който го отгледал- Диктис.

Върколакът е много необикновено същество поради факта, че технически той съществува само за кратък период от време веднъж месечно - при пълнолуние. Във всяко друго време върколакът е напълно нормално човешко същество. За съжаление обаче терминът "върколак" все пак се използва от хората във всекидневието не само за животното, но и за човека, стоящ зад него.
Върколакът не се ражда такъв, той може да бъде създаден само в случай, че някой върколак ухапе човешко същество. Когато нещо такова стане, човекът трябва по определение да се научи да разпознава и да може да планира превръщането си във вълко-човек. По правило върколакът не може да контролира трансформацията си, тя се състои всеки месец, без изключение, при наличието на пълна луна. Единственото, което човекът може да направи, за да предотврати опасността за останалите, е да се обезопаси т.е. да се затвори или изолира във вечерта на трансформацията. Модерните отвари включващ и новото изобретение Съхранителна отвара, чието действие може да потуши най-опасните качества на върколака - кръвожадността му, неконтролируемостта му и жаждата му за кръв. Тази отвара не може да излекува върколак, но може да му помогне да запази поне донякъде човешкия си разум по време на трансформацията.
Върколакът се различава от обикновения вълк по няколко малки качества: стеснени зеници, по-издължена муцуна, пискюлеста опашка.
Върколакът, при трансформацията, се променя наистина в чудовище. Всяка следа за човешки разум или съзнание е загубена и върколакът може да атакува всеки магьосник или магьосница, включително най-добрите си приятели, също родители и членове на семейството. Тази трансформация настъпва при наличието на пълна луна, макар че има доказателства, че човек, който често и редовно приема съхранителна отвара при трансформациите си, няма да се превърне във върколак, освен ако лунна светлина не го огрее. Има доказателства също, че, ако върколакът изпитва удоволствие от превръщането и го използва, с течението на времето може да развие способността да се превръща в чудовище по желание.

Езеряни
Известни още като: Сирени
Характеристика: Намират се навсякъде по света, появяват се като човеци. Имат сивичка кожа, дълги, буйни, тъмнозелени коси и опашки. Извън водата техните гласове звучат като стържене, под нея - като нормален човешки глас. Техните навици и обичаи остават в мистерия като тези на кентаврите, тези магьосници които владеят обаче езика им са разбрали, че те имат много сложни водни жилища-домове. От доста легенди става ясно, че не могат да издържат дълго на сухо. Приличат досна на русалките.

Сравнението:

Русалките имат дълги зелени коси и се отличават с голямата опашка (във формата на рибена опашка) в края на тялото, вместо крака. С други думи, те са полужени-полуриби. Обикновено се смятат за добронамерени същества. Същото не може да бъде казано за сирените - те се свързват със смъртта на много моряци, тъй като песните им ги примамват да скочат във водата. Сирените, за разлика от русалките, са полужени-полуптици. Мерените си приличат със сирените по жестокостта и опасността за моряците, на външен вид са различни и от тях, и от русалките - често доста красиви, с отличаваща се червена шапка с перо.

П.П. Този път е кратко, съжалявам, но наистина нямам време покрай Купата на домовете. Затрупана съм.

Грифоните са митични същества с глава, нокти и крила на орел и тяло на лъв. За тях се смятало, че обичат да се ограждат със скъпоценности, поради което гнездата им били направени от чисто злато и били пълни със съкровища. Грифони присъстват в гръцката митология като спътници на Немезида (богинята на правосъдието и справедливостта), също и в митологията на Далечния Изток. Поради факта, че орелът сам по себе си е величествено и гордо животно, грифонът става символ на доста аристократични фамилии най-вече през Средновековието. Самите грифони били същества, които в различните митове били и кръвожадни зверове, убиващи хора, и, да кажем, невинни и крависи животни, които помагат на хората.

Домашните на Шаия Туран Griffin%20in%20Iraq

Домашните на Шаия Туран Griffin%20in%20Iraq

Домашните на Шаия Туран ScreamingGriffon

Дракони

Драконите са магически същества с огромна сила и невероятни способности. Магията в тях до голяма степен надвишава почти всичко друго, което сме виждали. Не само спрямо физическата им сила, но и спрямо своите вълшебни способности те са едни от най-известните същества дори в мъгълския свят (често бъркани със змейовете).
Драконите могат да достигнат на височина повече от петнайсет метра и имат невероятно голямо тегло. Масивните им тела са винаги покрити с люспи, но, в зависимост от вида, люспите могат да бъдат вроговени, могат да имат и шипове, също косми или дори някаква форма на пера. Всичко това с цел да се защити могъщото животно от опитите на хората да го убият.
Защо искат да го убият? Защото хората вярват, че драконите са опасни, че убиват, и го правят сляпо, без изобщо да се запознаят с истинската им природа. Освен това драконите имат невероятна магическа сила - неслучайно сърдечните им нишки се използват като основа за направата на магически пръчки. Всяка част от тялото на дракона е невероятно скъпа и поради това много хора ги убиват заради печалбата...Което за пореден път доказва до каква степен магическите същества са по-добри от магьосниците.
Въпреки всичко драконите са много интересни и изключително красиви животни, щом само веднъж се осъзнае характерът им.

За пореден път Шай се разхождаше из една от многобройните и всеобхватни гори на Академията. Изолираността на непроходимата растителност и носеше упойващо спокойствие по същия начин, както множеството ученици и изобщо хора в замъка Ейрен я разсейваха и притесняваха. Тишината на дърветата бе толкова дълбока, че на моменти Шаия имаше чувството, че самата тя не е там. Несъзнателно се стараеше да не издава и звук, едва дишаше, за да не наруши магията на момента и хармонията в тази картина.
Ето защо достигналият до ушите й тих стон я накара да подскочи и едва ли не да падне от изненада. За миг не можеше да повярва, че в тази гора наистина се бе случило нещо. В следващия лекото смайване се замести от раздразнение към човека, който така глупаво и безсмислено нарушава равновесието на природата.
- Защо поне не се постараеш да запазиш тишина? - запита тя на малко по-висок глас въпреки желанието си да запази спокойствието на обстановката. Искаше й се да види лицето на онзи, който предизвика дразнението.
Но отникъде не долетя отговор. Вместо това откъм няколко дървета вляво от нея се дочу отново онзи отчаяно безнадежден тон. Косите на Шаия настръхнаха - беше смъртен стон. Някъде тук, въпреки магията и красотата на гората, някой посрещаше края.
Макар и вътрешно почти напълно решена да не се намесва в работата на природата, Шай вдигна пръчката си и за миг разчисти пътя си към източника на скимтенето. След миг пред очите й се разкри невероятна и едновременно с това отвратителна гледка - на около метър от едно старо, прогнило дърво бе легнал, пронизан от дълъг меч, един еднорог. Животното бе най-висшата форма на чистота и красота - до такава степен, че от него едва ли не струеше светлина. Кръвта му се процеждаше бавно, на капки, от раната и попиваше в земята.
На няколко метра от еднорога бе проснато друго тяло - на мъж, млад и много красив, чиито бистросини очи бяха отворени, посрещащи бича на смъртта и болката.
Без дори да се двоуми, Шай се извърна от може би още живия мъж и се насочи към животното. Хората винаги бяха били такива - мешеха се там, където нямаха работа, опитваха се да управляват природата, неосъзнавайки нейната сила и власт над живота им. заслужаваше го.
Но еднорогът....Шай се приближи бавно, макар да знаеше, че красивото същество няма сили да й се противопостави. Докосването й, отначало бързо и нежно като летен бриз, скоро премина в бавно, успокоително милване. Тя прокарваше пръсти през гривата му и галеше внимателно гърба с лявата ръка. Дясната бе стиснала пръчката по-силно от всякога.
Докато шепнеше успокоително някаква стара песен, която едва помнеше, и без да престава с бавните упояващи движения, Шай започна мислено да реди заклинание подир заклинание в отчаян опит да помогне на животното. След няколко секунди успя да извади меча без да убие еднорога и без да му позволи да избяга със сетните си сили от нея. Раната му обилно кървеше, но оттук нататък не беше трудно. С няколко добре подбрани думи Шай успя да затвори раната. Нямаше в себе си подходящите билки, за да я дезинфекцира на момента, но успя да намери стрък риган наблизо и, след като с магия го запари леко, го постави на раната. Угрижена, че след малко време за възстановяване еднорогът би опитал да я нарани и с това би изтощил остатъка от силите си, Шай стана и се изгуби в сенките...

"Не е истина." - за един ужасен миг времето спря и съзнанието й блокира. - "Няма как...няма как да има такова същество тук."
Изправена пред едно от най-древните митологични същества, Шай загуби ума и дума. Мигновената уплаха бързо бе изчезнала и беше заменена от трескаво мислене. Но, колкото и да размишляваше, Шай не можеше да се досети как да противодейства на това същество, ако то я нападнеше. Нямаше начин...не и ако не искаше да го нарани. А тя сто пъти предпочиташе да убие човек, отколкото по някакъв начин да наруши хармонията на природата и да нарани така един невероятен екземпляр на едно от най-редките магически същества. Ето защо в момента сто пъти съжаляваше, че е изправена сама срещу сфинкса - ако той решеше да я нападне, тя нямаше как да противодейства, без да наруши собствените си принципи. А те бяха най-важното в живота й.
Изглеждаше обаче, че, поне на първо време, сфинксът няма никакво намерение да я напада. Вместо това дълбоките чисто черни очи се бяха впили в нея и оглеждаха лицето й, наслаждавайки се на преминалия вече ужас и настоящето колебание. "Наслаждава се...". Как, по дяволите, бе възможно това??
Шай се сепна. Имаше нещо не както трябва, нещо неправилно, нещо....сребристите очи отвърнаха на тежкия поглед на животното и мигом прозряха грешката й. Сега само оставаше да открие белега...
Сфинксът изгледаше типично - лапи и тяло на лъв, но глава и бюст...ДА! Това беше отговорът! Бюст...на жена!!!
- Алекс, ако наистина искаше да ме уплашиш, можеше поне да се постараеш да се трансфигурираш правилно.
Сфинксът изведнъж се отдръпна назад, в очите му се появи колебание.
- Толкова глупава загуба на време! - изсъска Шай, - Сфинксът трябва да има бюст на жена, * такъв! На жена!!
Изведнъж митичното чудовище изчезна в кълбо дим. На негово място се показа вбесеното лице на Александър де Муун.
- Кого наричаш *, нищожество такова!! - изкрещя той, но не нападна.
- От нас двамата само един би направил такава очевидна грешка, Алекс. И това определено не съм аз. - той разшири очи. - Ако съм преценила правилно, значи мозъчето ти вече е побрало информацията и си е направило нужния извод. Е, мислителю, кой е идиотът?
Алекс изкрещя от ярост, но, още преди да е вдигнал пръчката си, Шай просто му обърна гръб и изстреля една последна ехидна реплика:
- Може би трябва веднъж, поне веднъж, да не заспиваш в часа по Грижа за магически създания! Току-виж нещо влязло в твърдата ти тиква!!