Мортиша vs. Извънземното (Джен срещу Шай)

Тук...ще пиша по-късно...

Джен вървеше с бърза крачка през Черната гора.В среда й трябваше да се
състои дуела между Астрономката и учителката по древни руни,ако самаат
учителка не я беше страх да дойде.Стоун обичаше предизвикателства и точно заради това беше повикала Туран.Двете имаха сметки за уреждане.
Дженифър стигна до полянката.В средата й имаше красив кръг.Отстрани на този кръг бяха закачени факли,но не бяха запалени.Момичето извади пръчката си и каза:
-Инсендио
Мигновенно факлите се запалиха и почти всичко беше готово.Само Шай Туран трябваше да дойде.Стоун започна да обикаля кръга и да преговаря плана си.Беше го направила вече 8 пъти ,а Туран не идваше.
Изведнъж се чуха тихи стъпки и се появи женска фигура.Мантията я покриваше изцяло и се виждаше само кичур от косата й.Това беше достатъчно на Дж. да разбере,че това е нейната опоненнтка.
-Ще започваме ли?-попита предизвикателно Астрономката
-С удоволствие ,Джен.
Двете се поклониха и тръгнаха на разстояние седем крачки една от друга.Джен беше първа:
-Инкарцериус
Шай лениво отклони заклинанието
-Толкова ли си слаба,Дженифър?Толкова ли злопаметна си?
-Много добре знаеш,че не съм слаба,нито злопаметна,така че няма нужда да ме убиждаш.-отвърна с ледено-студен глас Астрономката.
Тогава...

- Ти поиска дуела. - спокойно отвърна Шай.
- Точно така! - изсъска Джен раздразнено и запрати зашеметяващ лъч по Шай.
Девойката отклони заклинанието и то се удари в едно от близките дървета. Дървото изсъхна на мига.
- Наистина не ми се ще да го направя, Джен. - прошепна Шаия.
- Да правиш кое? - попита отчетливо Джен.
- Да те нараня! Екстиспекс! - Единствено бързата реакция на Джен й позволи да се измъкне. Тя се хвърли настрани и избегна проклятието. То удари друго дърво, чиято кора изведнъж се обели и миг по-късно то избухна.
- Ако я караме така, няма да останат дървета. - промърмори Шай под нос, докато чакаше Джен да се изправи. Нямаше навика да се дуелира нечестно.
- По дяволите, Шай! Това е силна Черна магия! - извика смаяно и бясно Джен. - Какво да очаквам, че оттук нататък ще използваш Непростими проклятия ли?
- Да. - спокойно кимна Шай. След това за пореден път вдигна мълниеносно пръчката си. - Империо!
...

-Круцио -извика на свой ред Джен.
Двете магии се срещнаха и едновремено се разбиха
-Защо използваш непростими проклятия?Толкова ли е трудно да играеш честно.-попита Стоун с насмешка.Дълбоко в себе си ,знаеше че ШАЙ,не може да играе честно.

- Да играя нечестно би било да използвам проклятия, които не познаваш. Не правя такова нещо. - Шай не атакува.
- Напротив, да си нечестна означава да правиш магии, които законът означава като "незаконни". - ядоса се Джен.
- Черната магия не е незаконна. - Шаи се усмихна невинно. - Тоест, не би трябвало да е. - усмивката се разшири. - Плюс това, ти си добрата в този дуел. Все накой трябва да е лошият.
- Глупости! Импедимента!
Този път Шай не го очакваше. Успя да се отдръпне, но магията засегна крака й. Беше препречваща магия, затова тя не можеше да помръдне крака си.
- Лошо, Шай. Разконцентри...
Не можа да довърши. По средата на изречението бе поразена от проклятието Редукто. Бе забравила, че Шай използва основно безсловесни магии. Изведнъж й причерня, имаше усещането, че някой размазва костите й.
Знаеше, че това е перфектното отклонение на вниманието, затова бързо измагьоса щит за себе си. Скоро болката премина, "картината" се оправи и Джен срещна усмихнатото изражение на Шай срещу себе си. Пръчката на момичето беше в готовност, но личеше, че момичето не е атакувало през кратката пауза.
- Какво ти става?...
- Казах ти, че не желая този дуел толкова много....

KarolinBerg написа:: Забранени са безмълвните заклинания, както и
тези, които са плод на фантазията на участниците и не са записани преди
това в книгата за заклинания.

-Шай,нямаш право да използваш безмълвни заклинания в дуела ни.Той е "приятелски".Случайно да знаеш правилата?Явно сама ще си отговоря,ти дори не си ги прочела.Туран ,та толкова прмерна беше като малка,какво става с тебе. Преминала си на Тъмната страна?Да ,как не се сетих ,че изпозлваш Кери,само за лична изгода.Защо не си признаеш Туран?Да не те е страх случайно-Стоун говореше с омраза .Мразеше слабаците.Мразише всички смъртожадни.
Туран само слушаше.След малко каза:
-Ще се простиш с цената на живота си,няма да ти позволя да говориш така.Сега си сама,няма кой да те спаси.Без никой си загубена.
-Така ли си мислиш Шай?Така ли?
-Да така мисля-отвърна момичето и стисна здраво пръчката си.

Но бързо се овладя.
- Извинявам се за нарушението. - вече говореше напълно спокойно. - Нека се поправя. Редукто!
Джен успя да реагира, но не се спаси напълно. Проклятието застигна ръката й и болката отново я прониза.
- По дяволите! - изсъска повече на себе си тя. Шаия умееше да се контролира.
- Колкото до останалите глупости... - Шай леко повдигна левия си ръкав. Там нямаше нищо. - Съмнявам се, че дори ти си вярваш, че бих паднала толкова ниско, че да съм смъртожадна. Известно ти е, предполагам, че повечето от тях са некомпетентни, а всички са глупаци. Две качества, които аз не причислявам към своите. - тонът й бе доста остър. Говореше решително и твърдо.
- Да бе, но очевидно си паднала толкова ниско, че да работиш за Волдемор...
- И това не. Не работя за него. Той самият не би паднал толкова ниско, че да ме кара да работя за него, а да не ме принуди да се сложа знака. Ти би трябвало да знаеш това. - наблягането на "ти" накара Джен да настръхне. Стискаше все по-здраво пръчката си. - Колкото до Кери, тя е прекалено умна, за да бъде използвана. - рязко и безапелационно я сряза момичето.
- Ти очевидно не си. Той те използва. Това е ясно. - изсъска отсреща Джен.
Шай се намръщи.
- Прекалено далеч съм от това да бъда използвана. - студено отсече тя.
- Но ти казваш, че си на негова страна. Чух те. В градината. Не отричай!
- Казах, че го уважавам. Което е истина. Освежи паметта си, Джен. Не ми се занимава Аз да го правя. - този път тонът бе прекалено обиден. Джен трябваше да реагира....

-Хей,престани да ме убиждаш.Паметта си ми е наред,а и ще ти бъде трудно да я оправиш,защото тя си е цяла целеничка-исъска доста остро Джен
-Да бе,затова използваш всички.Правиш се на мила душица пред Кери-започна да говори Шай,но Стоун грубо я прекъсна
-Май ти трябва да си освежиш паметта.Аз никога не съм използвала човек,за разлика от тебе.Кой в трети курс,беше пред изключване,но аз го спасих?Кой ми се молеше в кабинета по астрономия да му помогна?Сама ще си отговоря,защото едва ли ще си спомниш.
Ти беше човекът, на който помогнах.Тогава бях принудена да излъжа ,за да те спася.Сега какво ще каже?Че лъжа ли?
-Хъм,мила ми Дженифър,не си спомням да си ми помагала
-То искало и да си спомниш.Ти си злопаметна.Та ти непомниш сигурно и магията за обездвижване,та да не говорим за друго
Този път Строун прекали.Знаеше ,че е прекалила и е успяла да предизвика Туран.Тя точно това искаше.Стисна здраво пръчката си и зачака атаката на Туран.Но такава не последва,вместо това Шай хвърли пръчката си и каза.....

- От това няма смисъл, Стоун. Никакъв.
- Вземи пръчката си. - заповяда Джен. - Бий се!
Шай се усмихна ехидно.
- Напомни ми последния път, когато съм се поддала на заканите ти!

Победител в дуела е Шаия. Тя получава 500 точки за победата и участието си. Дженифър получава утешителните 150 за участието си.
Шаия може да напише заключителен пост. Rolling Eyes

- Естествено, че има смисъл! Така поне ще видят останалите, че, като си си вирнала носа във въздуха, това не означава, че наистина си добра! - извика бясна Джен.
- Разбира се, че не означава. - потвърди спокойно Шай. След това взе пръчката си от земята и я прибра в джоба си. - Всъщност аз съм наистина добра, затова си виря носа във въздуха.
Естествено, това прозвуча отвратително горделиво, но пък за сметка на това успя за пореден път да накара Джен да кипи. Нали това беше целта. Шай се бе отказала от дуел с пръчки, но не беше казала нищо за дуел с думи.
- Ти си просто една горделива фръцла! - изсъска ядно Джен. - Сигурно даже си и смъртожадна! Само дето нямаш знака...и какво от това?
Ясен, студен смях долетя от другата страна на поляната.
- Прекрасно знаеш, Джен, че Волдемор е непоправим мегаломан и никога не би ме оставил да се разхождам, без нищо да потвърждава подчинението ми. От друга страна, аз наистина съм горделива, макар да протестирам срещу фръцлата, което ми пречи да бъда просто една подчинена. В противен случай сигурно щях да се подчинявам на теб. Ха! - с тези думи Шай се обърна и понечи да си тръгне.
След миг обаче долови раздвижване зад себе си и за секунда разбра, по движението на мисълта на Джен, какво ще последва.
- Импедимента! - тя отскочи встрани и магията се удари в земята. Но, решена да покаже на Джен с кого си има работа, тя се обърна и прошепна:
- Морсмордре! - пръчката й, незнайно защо, изобщо не бе насочина към Джен. Нито към небето. Вместо това лъчът се насочи към едно дърво.
Само че, вместо да се удари в него и да го събори, магията сякаш се вгради в него. Цялата тъкан засия в зловещо зелено. Дори се различаваха очите на змията по кората.
- Не ме атакувай в гръб, Стоун. Не е морално.
След това отново се завъртя и се загуби между дърветата.