Кабинетът на Джоунс

На врата почука Хари и зачака да му позволят да влезе.

Хестия, тъкмо се любуваше на кабинета си, вече поправен, след случилото се снощи. Все още оглеждаше за някой работи, които тя смяташе за ценни дали са тук. Чу почукването, отидо до вратата и отвори. Не повярва на очите си - Хари - цях, жив. Тя се усмихна като го видя.
-Влизай - покани тя мило. Посочи му един стол, на който да седне. Хести седна с/у него зад бюрото и зачака той да заговори.

- Здравей! - поздрави Хари и подаде на Хестия бележката от Лейла. - Ъъъ... Как си? Виж, съжалявам за това, което направих, но съм твърде... юбопитен. Съжалявам!

Хестия взе бележката. Чукна с върха на пръчката си и тя се отвори. Хестия я прочете. Стана и тръгна нанякъде.
-Хари, в момента не е важно- усмихна се тя. Не й сеговореше за нея самата.. - Сега по-важен си ти. Безопастноста на учениците в академията е на първо място - каза тя с напевен глас. - Преди колко време те ухапаха. Разкажи ми по-подробно, ако обичаш.

- Ами...преди 5 дни. Незнам как съм се озовал в Черната гора, но някък съм се озовал там. Разбрах по едно време къде съм и тръгнах да търся изход, но ме напданаха горотрози. Единият ме ухапа, а аз...аз...приложих Авада Кедавра. После Групърт, бивш учител в Ейрен ме спаси. От там вече извиках директорката и тя ме отведе при Лейла. Там се превърнах в горотроз, но тя ми възвърна човешкия облик. Е, това е.

-Искаш да кажеш, че се е случило, в деня, когато ти се ядосах? - Хестия наистина беше загрижена. - Може ли да видя раната?
Момчето показа следите от зъби.
-Лошо. - Каза момичето. - Лейла премахна ли отровата? - мочето кимна. - Сега, отварата, която ще трябва да пиеш всяка седмица - тези превъплащения са по-силни и по-чести от вълчите. - В момента нямам такава отвара в наличност, но тя се приготвя бързо - за около половин час. Тук ли ще останеш или ще дойдеш след малко за първата доза?

- Ами ще остана тук. - реши Хари. - Ако мога да помогна? А всъщност се случи точно след като те ядосах. Навлязъл в свойте мисле съм отишъл в гората.

Хестия се поизчерви.
-Съжелявам. - Каза тя плахо. - Просто, ного ми бяха дошли нещата точно тогава, след бала... Сега цях живот, предполагам, ще трябва да пиеш тази отвара. Има още нещо, противозаконно е да се дава такава отвара на непълнолетни. С други думи - ако ти дам да си е в тебе тази отвара ще ме изгонят. - Хестия се поусмихна, но все още червенината по бузите й не бе отминала. - Ако искаш да поговорим за нещо? + Хес бе объркана и незнаеше какво да каже

- Не, не си веновна ти. Аз съм виновен. Не трябваше да те ядосвам така. Ами, всъщност искам да говорим за нещо, но незнам за какво.

Хестия се усмихна. В нея се преплитаха различни чувства и мисли, но се стараеше да не се разконцентрира - отварата беше сложна.
-За каквото пожелаеш - каза Хестия. - Само не за мен, ако може...

- Разбира се, че няма. О, забрявих, честит учителски пост.

Хестия се поусмихна - беше забравила след случилото се.
Изведнъж хестия стана, откак се беше надвесила над котела, седна на един стол. Момчето се зачуди какво става, но Хестия само кимна. След малко взе едно лисиче нокътче и започна да бърка отварата.
-Хари, приятно ми е да си говорим. А каза, че искаш да поговорим за нещо. Няма проблем, каквото й да е? - Хестия го погледна мило, и зачака да заговори.

Още преди да е успял да каже и дума, Хестия вече бе приготвила отварата. Подаде му я. Той я изпи, а Хестия допълни мило:
-Е, какво чувстваш?

-Хари?!? - Хестия се притесни от неговото мълчание- Добре ли си.

Хари се съвзе, но с ужасна болка в раната.
- О, не отново! Ааа! - извика той. - Стрейндж роупс! Хестия, вцепени ме! БЪРЗО! - той отново започна да се превръща в горотроз: очите му станаха червени, челото му се запали, пръстите му на ръцете и краката станаха по три, поникна му козина, поникнаха му много остри нокти, а зъбите му още по остри.

Хестия, не го вцепени, дори не си извади пръчката от джоба. Сложи го на един стол и седна до него. Той започна да се гърчи, но това не я притесни. След малко всичко отмина. Той си върна нормалния човешки облик. Хестия се приближи до него.
-Спокойно, нормално е. Сега ти трябва чист въздух...

- Добре, но ще може ли първо да махнеш въжетата?

Хестия просто превърна въжетата в пеперуди, които излетяха, като пойни птици.
-Довиждане, засега- усмихна се Хестия

- Довиждане! - отвърна Хари и тръгна към общата стая на Брейвхард.

-Хайде, Джен, влизай. - Подкати Хестия. - Момент да потърся. Еее, къде се е скило онова шише с отварата. Беле цял литър. Акцио! - нищо не стана. Хестия погледна Джен. - Имаш ли няколко минути. явно са взели и нея, когато са ми опустошавали кабинета. Това означава, че ще се наложи направя нова. Става за около половин час. Тук ли ще останеш, или имаш работа?

-Нямам никаква работа,но ако искаш спокойствие ще те оставя.
-Не,Джен,спокойно .
Хес стана и приготви съставките за отварата.След това се зае да приготвя отварата. Настана гробно мълчание.След тридесет минути отварата беше готова и Хестия оповести:
-Джен,готова съм.Нещо друго да взимам ли?
-Да,вземи малко веритасерум
Хес изпълни поръчката на приятелката си.След това двете момичета потеглиха към портата,след която щяха да се магипортират до къщата на Дженифър.
П.П.Аз ще пиша в къщата си......

През отворения прозорец влезе малка сребриста сова, на чието краче стоеше пръстен с инициалите КВ. Всички знаеха, че това е совата на директорката. Сега малкото сребристо същество носеше важно писмо. Когато професор Джоунс го отвореше, щеше да прочете:

Код:

Г-це Джоунс,
имаме нужда от вашата експертна помощ.
Ученик от академията претърпява странна трансформация.
Нужен ни е съвет и евентуално вашият опит на експерт по отвари.
Моля явете се при първа възможност в кабинета ми.

Искрено ваша: Каролина Бърг