Дървото на скритите надежди

Хестия и Дийна вървяха, по-точно продължиха да вървят. След няколко крачки спряха като заковани. Пред тях премина лилава светлина, Хестия извади пръчката си, Дийна също. Днете стояха и се оглеждаха, незнаеха какво става. Имаше накой, но не го виждаха. Хестия се надигна на пръсти към Дийна и каза:
-Хамелионизиращо, според мен. Ти как мислиш?

Празнота. Хестия вдигна пръчка и прошепна:
-Фините Икантатем! - нищо не стана. Явно не беше хамелионизиращо. Двете момичета се спогледаха. Сякаш си прочетоха мислите и Хестия се приближи , приклекна и замахна. Надяваше се да улови мантия - невидимка. Нищо. Хестия се ядоса, какво ли беше това?!?
-Е, вече ми писна, отдръпни се. - Дийна отстъпи крачка назад.- Флаграте! - Дийна я погледна странно. - Не се безпокой Дийна, малко по-различно приложение на магията. Ей сега ще видиш,- С червена светлина се отбеляза силует на човек... Дийна се сети как да го направи видим....

...Дженифър.Тя беше много ядосана,защото плячката и се беше
изплъзнала.Погледна към двете момичета,забеляза гневния ппоглед на
Дийна и чак след това каза:
-Момичета,опасно е да се навъртата сами тук.Хес,него очаквах от тееб,след случилото се на гробището.
Дийна погледна към Хес,но момичето само и кимна.
-Преди малко ,видяхме няколко заклинания,които минаха на сантиметри от нас.Какво става тук Джен?-каза Хес,след като беше забелязала раната на дясната китка на професорката.
-Нищо,имаше няколко смъртожадни,но за жалост ми се изплъзнаха.А вие какво правите тук сами.
Двете момичета се спогледаха и накрая Дийна промълви

Хестия я прекъсна:
-Аз съм учител по отвари, немисля че е редно да ми държиш сметка - Каза смело Хестия. - Джен, колкото на всички да ви е фикс идея да остана жива, разберете, че аз немога да съм като в скафандър, да ми сложите пофхлупак и да ходя само за часове. Двете момичета впериха поглед в нея:

-Добре,добре,не ми се кара с тебе и без това досега бях на бойно поле.Колкото до въпросите ти Дийна,мисля че е най-добре,когато Хес е готова да го сподели с тебе-отвърна Джен и узари с възможно най-топла усмивка двете момичета.Усети пареща болка в ръката.Чудеше се какво да прави,когато Хес промълви...

-Това тук, хм, черна магия. Остатъчно сектусемпра? Никога не си сядай на пръчката Джен. Греша и от какво е? Кажи ни, за да мога да ти помогна, ако продължи да кърви, скопо ще останеш без кръв. Опасто е, Какво е? - Хестия зопчна да вади разни шишенца от мантията си, пълни с отвари. И зачака да види какво ще каже Джен.

-Хъм,мисля че ще трябва да ти разкажа.Значи позна от Сектусемпра е,но не съм си сядала върху пръчката.Мисля,че тук не е много безопасно място.
Докато Джен говореше хес,започна да намазва ръката и.Раната не минаваше.Минаха няколко минути.Хес намаза ранаат с риган,о пак не мина.Тогава......

Хестия остави всичко, взе ръката на приятелката си, взе и тази на Дийна и зашепна нещо, което никой друг неразбира. Раната спря да кърви, започна само да сълзи, някой би казал, че Джен се поти, много, но тя всъщност беше с доста повече рани, имаше нещо, като рана от къмшик на гърба.
-Росен?!-каза спокойно Хестия, а Дийна, сякаш по неволя й подаде точната отвара. Хестия се усмихна и започна внимателно да маже раната на гърба, тя зарасна. - Радвай се че не е от магия но това тук, Джени, хм, то ще сълзи доста време, така ще се учисти. Как получи всички тези белези, достатъчно бедопасно е да ни разкажеш тук, а и тъкмо раната ще спре да сълзи, както и нази на челото...

-За съжаление,немога да ви кажа.Неискам да нарушавам клетвата ,която съм дала пред някого.Това си е тайна ,само двама души знаят.С една дума знаем общо четирима.
-Джен настоявам да ми разкажеш.
-Ще има да настояваш,но няма да ти разкажа.
-Случайно да знае Кери
-Да,знае,но едва ли ще ти каже нещо
Хес избухна.Искаше навсяка цена да научи ,за раните.Може би Професорката криеше и други рани,но все пак Хес,донякъде я разбираше.
П.П.Хес поправи си мнението,че камшика ми е зараснал,ще разбереш по -ккъсно ззащо неискам,да е зараснал.

-Джен, щом неискаш не ми разказвай... - каза спокойно Хестия. - Раните говорят сами за себе си. Всяка е направена от различен маг. Нямам намерение да падам до там,че да питам за такъв вид инфо. Щом не е за моите уши не е нужно да разбирам. Само да попитам, това - Хестия показа една наистина страшна гледка, на която присъстваха Кери, Антонио, Джен и още някой, който Хестия беше само виждала преди - има ли връзка с това? Белега на гърба ти пак се разтваря, и продължава да сълзи, явно ще сълзидълго, немърдай, защото ще те боли много. Та, какво казваше?

-Експелиармус! - Хестия реагира веднагически. - Риктосемпра! - един кентавър, с копие, по което насмалко на не потече кръвта на Дийна започна да се хили и изтърва копието. - Какво става тук?!? - Хестия направи знак на Дийна да се приближи къ нея, и седналата Зжен, която неможеше да помръдне! - Първо Джен се връща от бойното поле, после кентаврите започнаха да убиват ученици?! Дийна, стой тук, Джен немърдай, аковръднеш ще си останеш с тези рани завинаги, и ще те болят. - Хестия извади малко веритакерум и го пъхна в устата на Кентавъра, а на погледите на Дийна и Дженифър отговори
-Винаги трябва да съм подготвена.... Няма как иначе, особено както разни елфи, магьосници, джуджета и разни други ме издирват.... - последните думи Хес каза с насмешка, но не й беше до това сега. - А сега, кетнавръчо, Как се казваш, кой те праща и защщо се опита да убиеш Дийна Джоунс? Данеби да те изпратиха да убиеш Джоунс и ти да си пропуснал да чуеш малкото име, и да си решил да убиеш всички?!!? - кентавърът кимна, и Хес се усети, че още е в действие гъделичкащата магия - О, момент Фините Инкантантем! Готово. - Хестия хогледна и Джен, която още сълзеше цялата. - Май ще е добре да ми кажеш какво става, защото иначе може и да не стигнем живи до сградата на академията, но ако неискаш, ще търдим начин... - Тогава...

Тогава Джен я прекъсна:
-Айде елате с мен,имам една идея.
Двете момичета се съгласиха и тръгнаха по напътствията на Дженифър.Минаваха покрай дървета,които никога преди не бяха виждали.Явно Стоун сам ознаеше къде отиват.След дълъг преход те стигнаха да един отвор,по който можеха да минат пълзейки.Трите се мушнаха и започнаха да пълзят.Бяха изминали половината път,когато стигнаха до две разклонения.Лявото разклонение водеше към подземията на Венъмхолд,а дясното към кулата на Брейвхард.Джен тръгна по това,което излизаше точно пред нейния дом.След малко стигнаха и Астрономката каза:
-Сега,вече елате с мене.Дийна ,ако не искаш,ще се върнеш по тунела и ще минеш по другото разклонение.То ще те отведе в твоя дом.Момичето кимна ,което означаваше ,че е разбрала,но иска да остане.Трите се оправиха към кабинета на директорката.Тогава....
П.П.Някой да пише ,какво става.Аз после ще пиша в директорския кабинет

-Не, оставаме тук. Джен неможеш да мърдаш в момента... Хайде, седни. Нека почакаме. Може да искаш да ми кажеш нещо.... - Хестия се ухили, нямаше впредвид нещо от случващето се, а съвсем далечна тема- Нещо хубаво да ти се е сллучвало напоследък?-Хестия гледаше дяволито, а Джен се ухили...

-Хес,понеже,знаеш ,че никога не съм крила от теб,затова ще ти кажа,защо раните не минават.Но ме слушай внимателно и не ме прекъсвай.
Джен изчака момичето да кимне и каза:
-Раните са направени от много силен магиосник,който срещнах и миналата вечер.Срещнах го,за да си разчистим сметкиъе.Няма как да премахнеш раните.
Джен приключи.Тогава....

Хестия се заинати:
-Няма няма! Тябва да се махнат, намо да оставя приятелка в такова положение. - Джен я погледна мило но и двете знаеха, че единственият лек за Джен сега бе времето. - Явно ще трябва да се примиря, но аз питах за друго, за хебави неща, не за страхотии. - Джен явно неискаше да говори на тази тема, затова запита:

-Хайде да оотидваме при директорката.
Хес кимна и тръгна след Джен.
П.П.Там ще пиша