Лечебницата - Кери, Виа, Хестия (нападението)

Момичетата доведоха Виа в лечителницата. Млада и красива елфида се запъти към тях. Те набързо й обясниха какво се е случило
-Разбирам - усмихна се тя - Ела, мила, ще се погрижа за теб

Виа продължаваше да бълнува нещо.Извееднъж аговори ясно,но с все още замъглен поглед:
-Къде е той,мъжет-Виа заогледа хмомичетата около себе си
-За кейн,за кентавъра ли питаш-попита Ев
-Неее ,не там имаше,с нас имаше един мъж,той беше там и ми говореше-Виа протягаше ръка към нещо.Плсе отново забръщолеви нещо много тиха,някакви странни слова...

Елфидата затършува из нещата си, явно търсеше нещо. Еверал седна до Виа и я хвана за ръка.
-Спокойно, няма никакъв мъж тук
-Не, той беше там! Сигурна съм! И аз исках да ви предпазя... *бръщолевене*
Останалите се спогледаха. Ето защо бе извадила пръчката си...
-Успокой се, погледът на еднорога те е хипнотизирал или нещо такова. - Каза Хес
- СПокойно, ние сме с теб. Няма страшно - Ев я прегърна и каза нещо тихо в ухото й. "Спомни си връзката ни. Дай ми твоя страх, дай ми твоя страх, дай ми твоя страх..."
Постепенно Виа се поуспокои. И само се отпусна немощно на рамото на Еверал. Момичето я погали нежно по главата като леко потреперваше. Беше я страх. Не знаеше от какво, понеже не можеше да прочете мислите на Виа. И не бе разумно да моли Хес да ги прочете точно сега, след като Виа се бе успокоила. Но страхът беше огромен... Ев запази самообладание, само затвори очи и стисна зъби.

Хестия остана отвън с джен и аврора. и само дочу мрънкането на Лейла
-....Тези момичета само в неприятности се забъркват, оттолкова години съм тук, а за пръв път за 2 седмици имам 10тина ученики при себе си....
Хестия се ухили при тези думи - тя беше най-редовна. Погледна Джен и Аврора.
-Ако искате си лягайте, аз ще остана с Виа и Ев. - предложи им тя.

Не след дълго те се озоваха пред вратата на палатката на Лийла. Хестия почука и заговори на елфски, и тя незнаеше защо... Лейла отвори като попарена и при вида на племенника си го прегъна, разцелува го и чак след това забеляза останалите.
-Кери какво има, какво прави племенника ми тук?! Става ли нещо?~!?
Кери кимна и заговори...

-Група елфи, заедно с твоя племенник дойдоха тук, за да отведат Хестия. Мисля че това не представлява голяма изненада за теб. В крайна сметка ти беше тази, която ме предупреди, че това може да се случи.-усмихна се Кери...малко накриво.
Лейла я погледна и кимна.
-Имате въпрос към мен.
-Така е. Хестия видя някои неща....неща, които може да се случат в бъдеще. Но...ние не знаем. Как можем да разберем със сигурност ли ще се случат? Как можем да се намесим? Как....
Кери не довърши. Нещо се шмугна в храстите и всички го чуха.
Лейла не загуби време в обяснения. Направи им знак да влязат в колибата й. Останалите погледнаха Кери, която им кимна и те вязоха:
-Какво беше това?-попита Блууд.
-Това...-Кери без да мисли каза..-беше началото на видението.
Хестия изтръпна при мисълта.
-Прекалено скоро се случва. Никога преди не съм имала такива видения. Обикновено се случват дни по-късно ако се случат. И...обикновено не са за мен самата.
Кери я погледна. Тя знаеше, че нещата ще се случат веднага. Може би трябваше да я предупреди по-рано.
-Не се безпокой. Ще се справим някак.
Докато го казваше силен тъп звук отекна в пространството.
-Нещо става навън.-каза Блууд и тръгна да открехва вратата, за да погледне навън.
Лейла го спря светкавично:
-Не!-каза единствено тя и го бутна да седне.
Кери го потупа по рамото и стана. Извади пръчката си и се притаи до прозореца. Не виждаше нищо.
Секунди по-късно още един подобен звук се чу някъде отвън.
Кери насочи пръчката си към тавана, готова да нопрови заклинание за защита над къщата. Вътре в себе си знаеше че няма да й стигне времето. Докато гледаше нагоре изведнъж извика:
-Залегнете!
В същия миг нещо прелетя към колибата. Чу се звук от счупено стъкло и светлините изгаснаха....

Виа се бе навела до Хес и двете сега бяха извадили оръчките си готови да се защитават:
-Хес...-прошепна Виа-...аз...трябва...трябва да знаеш,че сега ти си най-важната затова моля те...не поемай излишни рискове.
Орвън се чуваха звучи от множество допиращи се по земята мантии.Единн глас:
-Знаем че сте вътре...излезте сега и обещаваме да не боли...много-всеобщ смях...
Кери ...

-Неееее! - всичко се освети от едно заклинание, Круцио.Някой бе във въздуха, но странно не беше един. Хестия беше намушка, по Блууд се опита да я предпази - и звамата бяха във въздуха.Хестия пищеше, а той само се опитваше да ги свали на земята.
-Неблагодарен, чистокръвен червей! - Хестия чу дрезгавия глас. Неможе да мърда много, но успя да хване ръката на Блууд, а той я притисна до себе си. Хестия бе прекалено уплашена.Какво ли следваше? И двамата във въздуха и двамата се гърчеха. Хестия усещаше, как животът й се изплъзва.
-Фините инкантантем,- каза след малко Кери. - Двамата паднаха на земята и Хестия усети нох до вените на ръката си. - Лумос солем! - добави кери и дрезгавият качулат палячо отскочи назад.
Лейла се надвеси над Хестия и Блууд заено с Виа.
-Добре ли сте деца? - попита Лейла. - Какво чувствате?
Хестия чувстваше едно - как живота й се изплъзва, а Блууд - дивото туптене на сърцето си. Хестия отново виждаше нещо, този път беше картина, тя се успокои докато не вида на картината, - това беше самата тя...Отвори очи и погледна Лейла:
-Не му давай да ме последва - промълви тя. - Аз, аз моето съзнание то е защитено, но не и от тях. Не и от Лорда на Смърта...
Лейла отиде до кери и й прошепа нещо Кери:

Голям план Кери

Хестия започна да се отнася някъде, неискаше да е в своето тяло, неискаше да е изплашена. Заоглежда чуждите съзнания, спря се за минута при кери, която я изпъди, защото незнаеше кой е. След това отиде при баба си, Селена. Мъжа й беше починал при "инцидент" преди няколко дни. Така ли трябваше да разбере Хестия?!? Тя неискаше повече да е там, да екъдето и да е било. Неискаше, беше като малко бебе, което незнаеше какво се случва, сллед като се роди, какво му предстои. Нещо я върна в нейното тяло. Поредният порив на болка. Защо ли трябваше?!? Защо тя бе различна, защо тя беше тази, която всички гледаха като писано яйце, защо всеки искаше тя да е в добро здравословно състояние!?
-Стой тук - тя чу далечния глас на Виа. - Няма да мърдай от там, незей иначе няма да си сред живите.
-Червеи! Плужеци! Искам само онази, чистокръвната там, никой друг! - ревеше някакъв глас. Хестия стоеше там някъде, май беше на земята, стана и видя, .........

Виа и Блууд бяха в вързани ръце и обградени от смъртожадни...Хес видя в очите на Виа невменяемост,бях...сякаш гледаше лъв във клетка...
-ПЛУЖЕК...-Виа се засмя диво-тък единсвемие плужек си ти...
-Не ми говори така момиче-каза мъжът,който сега единсвене се еб изправил по средата на поляната пред къщурката-опетняваш ме със своите мътнороди думи...-Хес чу всеобщ смях,но чу и гласа на Виа-Хес когато дойде моментът знаеш какво да правиш...ТИ ЗНАЕШ...
След това Виа започна да изрича някакви думи под носа си,погледът й стана свиреп,а очите...очите й за миг придобиха най-тъмния оттенък на черно...Изведнъж качулатия,който стоеше най-близо до нея се сгърчи на земята и започна да вика неразбрани думи,като хленчеше и се държеше за главата.
-СЕГААА!-изкрещя Виа в съзнанието на Хес...

Хестия набързо започна да отвързва Блууд и Виа. След това си избра един и започна да се дуелира... Круцио, забранена но вярна магия... Лейла и Кери се сръжаваха някъде там в пространството около тях, и явно жънеха успех.
-Ти, мръсен плужеко! - извика някой зад гърба на Хестия и я сграбчи. Белега на лилавия пламък започна да гори от болка.- Ти идваш с мен.
Звън от счупени кости, Викове, Писъци огласяха долината. Светлините изгаснаха отново....

Дъхът на Виа спря...тя търсеше Хес,викаше на ум името й за ад разбере къде е...Изведнъж Виа чу гласът на Хес,но не в ума си...:-ХЕССС,къде си..какво става-Виа крещеше без да я интересува че я чуват.
ЛИлава светлина....погледът на Виа бе заслепен,а Хес бе изкрещяла,но от болка...викът й звучеше някак странно,лилавата светлина идваше от Хес...тя се бе извисила на 2 метра от земята ,а от светлината всички нападатели падаха по земтя като повалени от зашеметяващо заклинание...
Когато Виа отново можеше да вижда какво става тя бе застопорена от гледката...Хес се бе изправила по средата на повече ото дузина изпопадали по земята хора....

-Кери!? - Хестия викаше директорката си. Тя не бе насебе си, невиждаше нищо, само съзнания на хора. Пръчката се изплъзна от ръката й и тя седна на земята насред всички едвам дишащи тела. Незнаеше какво е станало. Незнаеше защо невижда хора, а съзнания. Какво миа!? - Някой?!? Има ли някой?!?Директорке, Виа, Блууд?!?- Викаше тя... Искаше да чуе всички

КОгато Виа видя Хес в това положение...се разплака..от гняв и билка,от сттрах.И*скаше да стигне до Хес да я прегърне,да й кажа че всичко вече е добре,но точно както тичаше към Хес на 2 метра от седналото момиче нещо,невидим щит изхвърли Виа на земята,тя бе като вцепенена,също като другите сега лежащи около нея.Виа успяваше само да крещи наум:
-ХЕСТИЯЯЯ....Амарандът е ...

-Не е цял. - успоко й я Кери, която я бе хванала да не падне. После продължи....

Кери спря на място. Надяваше се да успее от първия опит.
Беше чела много отдавна, още когато се опитваше да го спре...докато беше събирала всички онези ужасяващи предмети...Беше чела и за Амаранда. Не беше предполагала, че един ден ще види силата му с очите си. Той защитаваше Хестия. Каролина се почувства като глупачка. Защо беше хвърлила всички тези усилия да защитава същество, което е така умело защитено, че може да я унищожи с един удар?
Но как се пробиваше защитата на Амаранда? В никоя книга не пишеше нещо толкова важно.
Каролина бе разбрала едно от прочетеното. Амарандът работеше на енергиен принцип. Докато нараняваха Хестия и отнемаха от жизнените й сили амарндът спеше. Когато обаче Хестия бе достигнала своя лимит защитата на предмета се включи. За миг изсмука цялата енергия на противника и използва същата енергия, за да унищожи останалите противници.
Каролина мислеше трескаво. Дали Хестия знаеше как да изключи тази защита? Ако тя не знаеше, то щеше да се наложи да потърсят друг начин. А може би...
Каролина се загледа в Хестия. Тази енергия трябваше да отиде някъде. И докато я наблюдаваше, тя видя...същата тази енергия се връщаше обратно в Хес; лекуваше я.
Кери се усмихна и сложи ръка на рамото на Виа, която все още се чудеше дали да не хукне към приятелката си в нов опит:
-Всичко ще бъде наред.-каза й Кери.-Почакай.
Хестия...

просто си седеше там, насред поляната, насред труповете.
-Лилавия пламък - прошепна тя. - Той ме успокоява. - След миг, тя се излегна на земята, сви се на топка. Правеше всичко бавно и все още невиждаше нищо освен съзнания. - Кери, на нея и трябва повече,- допълни тя. Част от тази нишка отиваше към Каролина. Тя почувства облекчение, но само толкова - явно амарандът беше преценил, че вече е добре. Хестия остана на топка. Непомръдна няколко минети и Блууд се приближи - не бе отбълснат, последваха го Лейла, Каролина и Виа.
-Нека я пренесем вътре, - бе последното, което Хестия чу - Сега ще спре да действа възстановяването на амарандът и тя няма да има никакви сили. Тогава... Кери....

...замахна с пръчката си и издигна момичето във въздуха.
останалите я последваха вътре.
Сложиха я на едно от медицинските легла на Лейла.
-Ще се погрижа за нея.-каза тя.
-Ще помогна.-добави Блууд.
Кери се почувства безполезна, но това малко я касаеше.
Други въпроси се въртяха сега в ума й.
Двете с Виа седнаха далеч от елфите, за да не им пречат и се спогледаха. Кери си позволи да каже:
-Не мога да повярвам, че защитната сила на амаранда е толкова силна!
Вивиана я погледна учудена. Вярно, Кери бе длъжна да знае всичко-нали беше директор все пак...но в този момент тя бе истински изненадана от видяното. Беше предполагала, че амарандът крие в себе си огромна сила, но едва сега разбираше защо този човек го търсеше и бе готов да плати такава огромна цена за него-живота на толкова хора. Тази защита бе по-силна от всичко, което Кери бе виждала, а това все пак не беше самият амаранд...беше само част от него. На какво ли бе способен този предмет ако парченцата му бъдеха съединени?
В опит да се оттърси от тези мисли Каролина погледна към Хестия, която беше все още в безсъзнание. Всичко беше наред. Тя можеше да се защити. амарандът щеше да я защити. Това й подейства като добра утеха. Тя се отпусна и се замисли за други неща, докато....

...Вивиана не заговори,все още наблюдаваща приятелката си на леглото:
-Професоре-каза Виа плахо-аз...имам нещо,коеот трябва да знаете,но...аз не мога да ви кажа всичко.-Кери сега я загледа объркана
-Как така не можеш да микажеш всичко Виа?-попита я Кери
-Забранено ми е,те ме заплашиха,заставиха ме да избера...-Виа гледаше белезите по ръцете си иразтърка леко все още шията си цялаат в синини--....Но чуйте,каквото и да става...не трябва ад позволявате Амарандът да бъде събран,никога и при никавки обстоятелства-думите на Виа секнаха,тя отоново започна да се държи за гърлото сякаш не можеше да си поеме дъх...

Кери стана и се надвеси над момичето:
-Енервате!-каза тя, надявайки се заклинанието да помогне, макар да й се струваше, че състоянието на Виа се дължи по-скоро на нервен шок от колкото на поражение от битката.
След секунди Виа се повъзстанови. Блууд само погледна към тях, но видя, че тя е добре и върна погледа си към Хестия.
-Не се тревожи.-каза й Каролина.-Не съм си и помисляла, че е добра идея амарандът да бъде събиран. Виж само какво причини тук...-тя огледа разнебитената къщурка с тъга.-Но няма от какво да се безпокоиш. Виж каква е силата, с която предметът се защитава. Сила, многократно по-голяма от моята...както и от...неговата.-Кери каза последната думичка с безпокойство. Тя не знаеше колко голяма е неговата сила. Но й се искаше да вярва, че не може да се мери с тази на предмета.
Докато Виа и Кери разговаряха, Хестия отвори очи.
Погледна малко странно към останалите. Не се чувстваше толкова отпаднала, щом можа да каже...

Хестия се понадигна вяло и загледа с невиждащ поглед. Тя още виждаше съзнанията им, не лицата им.
-Дядо, той той.... - Хестия обичаше дядо си, а начинът, по който беа разбрала я беше довършил. - Той е жив, нали+? Онова беше грешка, поредната неистина, нали? - Хестия вечме започна да различава лицата... - Той не е мъртав, нали? - Хестия ей сега щеше дасе разплаче. Погледна блууд с думите:
-Евите консерус. - елфически. Ммомчето елф се дръпна от нея, малко. Тя се поизправи и седна в леглото. Но явно аварандът я беше оставил, зещитите бяха изклучени.
-Искам да стана - преведе Лейла ва Виа и Кери. - Не е нужно да ставаш, сега си леж. По-добре ще е. Помниш ли нещо? Нещо за лилавия пламък. - Лейла извади един предмет- познат ли тие? - Преди Хестия да кажа каквото и да е било тя бепрекъсната с думите:
-Все още не е добре да говориш за това - каза....

...Виа.КОгато тя изрече тези думи всички я загледаха учудена,очакваше се Кери да е тази,която дава съветите.Но Виа се приближи малко до Хес и каза ан всички:
-Сега трябва да я оставим сама-и погледна Кери,за да плучи съгласието й,а после погледна и към Хес,която сякаш бе загубила връзка с реалната ситуация-Никой и нищо сег ане може да й помогне,тя сама трябва да реши че го иска-така изречените думи то Виа звучаха странно,но Виа изглеждаше напълно уверена в това,което казва.Тогава Кери каза...

-Добре...-директорката въздъхна тежко.-Нека само Лейла остане до нея.
Кери искаше от все сърце да даде на момичето една истински позитивна усмивка, но не успя. Самата тя се беше отчаяла безнадеждно.
Вътре в нея гореше огромен гневен пламък. "Защо това трябва да се случва?", запита се тя. Не можеше ли Хестия да си бъде едно обикновено, щастливо, радващо се на живота момиче? Защо този белег й бе донесъл такова проклятие? Защо на света съществуваха хора, които не осмисляха жертвите пред лицето на висшата си цел? Нима беше правилно да белязват едно невръстно момиче...един цял род по този начин...само и единствено за да усетят вкуса на величието и съзиданието?
Нима в този свят можеше да съществува съзидание, нямащо за своя основа разруха и жертви? Защо и за мира се водеха войни?
През годините последните въпроси се бяха струпвали в сърцето на младата директорка, но едва след наскоро преживените ужаси тя бе успяла да ги извади наяве пред самата себе си. Сега бе отчаяна..., но все още търсеща смисъла; все още задаваща въпроси, макар да не знаеше към кой да ги отправи.
Последица от тези мисли беше решението, което Кери взе негласно. Тя нямаше да позволи нито един скъп на сърцето й човек да пострада. "Нито една невинна жертва повече.", отсече директорката в съзнанието си.
Тъй като бе забравила присъствието на останалите, завладяна от потока си на мисли, тя едва сега забеляза погледите им, обърнати към нея. Само погледа на Хестия все още блуждаеше неориентирано.
Тя се усмихна. Не искаше да показва несигурността си пред тях. Те имаха нужда от нея сега. Погледна Виа. Чувстваше се горда с човека, в който се бе превърнала. Когато самата Кери не бе имала сили да отвърне, Вивиана го бе направила вместо нея. "Какво ли ще излезе от теб?", запита тя в ума си и се усмихна пред красивите си представи. "Ето за тези неща си струва да се бориш с цената на всичко.", заключи тя.
-Ако ме извините,-наруши тишината Кери.-мисля че нямам с какво да бъда от полза тук. Виа, ако искаш остани още малко, а ако си уморена, да вървим заедно към академията.
Кери излезе и тръгна към замъка.

Виа погледна още веднъж към приятелката си...знаеше какво изпитва сега,знаеше какво е да разбереш по този начин за смъртта на обичан човек.Виа вярваше на Лейла и затова реши да ги остави там,а тя самат да тръгне с Кери.Единственото за което бяха останали сили на Виа бе да отиде при приятелката си и да я целуне грижовно по челото и успя да й прошепне:
-С теб съм!
После Виа кимна на Лейла ,опгледна Блууд като се опита да сем усмихне и излезе след Кери...