Водопадът - Джеймс, Виа, Хестия

Вивиана имаше нужда да се поразходи из академията...бе чула за този стархотен водопад тук,когато стигна до мястото бе очарована от гледката:Падащата вода сякаш й напомняше за живота,който никога не спира и никого не чака.Седна близо до малкото поточе встрани от водопада,на една полянка и се оглда във водата...беше кристално чиста.
Изведнъж както гледаше отражението си във водата и малки освежителни пръски падаха по ръцете й тя видя нещо във водата...стори й се че вижда човешка фигура вътре,която сякаш изплуваше от водата и идваше право към нея.Виа се наведе над водата и след секунди изпищя от ужас,но викът й заседна в гърдите й...от овдата я гледаше мъртвешки бялото лице на майка й и бавно изплуваше с изпънати ръце към нея...след секунди ледените пръсти сграбчиха Виа за гушата и захваткаат се затягаше все повече и повече,а Виа не можеше да диша,нито да вземе пръчката си...просто стоеше,издъхвайки в изцъклените очи на мъртвата си майка...

...Виа все повече и повече не можеше д адиша и усещаше как животът й се изплъзва през ръцете на собствената й майка...Виа се сети за малките жеелзни топчици,които Каръл й беше в случай на нужда,тя ги напипа в джоба си и започна да ги удря едно в друго,надяваше се той да дойде,някой да дойде...докатопогледа й все повече и повече се замъгляваше...А сега накъде...а сега какво...!?

-Фините инкантантем?! - каза Хестия задъхано. - Виа, какво става, Каръл идва ей сега. Хайде стани, седни, по-внимателно, какво ти е?

-Нееее мамо пусни мееее...неее няма да им кажа....обещавам-Виа говореше несвързано и се държеше за гърлото -НЕЕЕЕЕЕ....

-Агуааменти. - Хестия го каза и нежна струя обля лецето на Виа. Тя се поусвести. - Каръл, къде си, хайде идвай.
Виа, я хвана за рлъката и заговори:

-Кажи й да си тръгне,кажи й да ме остави-Виа гледаше пространството зад гърба на Хес,коагто Хес се обърна там нямаше нищо и никой.
-Няма да им кажа нищо обещавам,моял те не ме мъчи-Виа гледаше с такъв ужас към нещо във въздуха,че сякаш бе видяла някоя горгона в цялата й "прелест",даже по-страшно...

-Виа! - Хестия не бе сигурна какво точно й е, но знаеше, че неможе да продължава така. - В такива случей се влиза в мислите на "жертвата" на видението и се проясняваь преправя вижданото. Дали ще успея - прошепна си Хестия. -Хайде! Трябва да го направя. - преди да започне Хестия свали медальона от зрата си и го постави н ръката на Виа. После отвори съзнанието си и докосна нейното. Там видя, това което виждаше Виа....

Майката на Виа,с бледа мъртвешка кожа и изцъклени,стршни очи се бе надвесиал над нея и тихо й нашепваше:
-Не можем да те оставаим да им кажеш....прекалено ценно е...трябва ти да си първата жертва...
Виа не можеше да реагира,както и Хес...това не беше просто поредното видение...това бе реално за Виа и й причиняваше неимоверна болка,която сег аи Хес усещаше...

Хестия знаеше, че е опасно да вплете съзнанието си, за да поеме част от болката, зато се зачуди неможе ли да изкара и двете им от там? Какво ли щеше да стане. Хестия можеше само да чака, какво ли щеше да стене. Тя почувства, че някой я потупва по рамото - БРАТ Й! Какво ли правеше там? След секунда още някой виждаше съзнанието наВиа, а на нея идеята не й се понрави. Момчето беше подложено на неимоверно изпитание, но той не се отказа. Хестия се опита да го изпъди но неуспя. Той започна да изпъжда мислите на Виа, и на тяхно място настани прекрасна зелена гора, там беше Виа, с някъкво малко, по-малко от нея дете. Те си играеха. Веселяха се. Виа май започваше да се оправя.... Хестия и Джеймс я оставиха сама в тялото й. Заговориха, докато я чакаха да се посъвземе:
-Джеймс, ти си тук, мислех, че ще се забавиш. Защо си тук, сега?
-Нали с госпожица Бърг се разбрахме да дойда веднага, щом мога? Е вече ще съм при теб, сестричке. - Той измагьоса бокал и малко вода, поднесе я към устните на Виа, тя отпи и следмалко започна да се поразбужда....

Големи сълзи от болак се стичаха по бузите на Виа докато гледаше с недоумение Хес и новодошлия.КОгато го огледа по-добре се сети...това бе братът на Хес,но мислите на Виа все още бяха далеч от там:
-Тя...исакше да умра,каза ми че трябва да умра заради общото благо...-Виа пак говореше несвързано,но вече еб в съзнание-аз не трябва,аз искам да кажа...-Виа се опита да се изправи,но нямаше сили затова пак тръгна да пада на земята,когато...

Джеймс я хвана преди сестра си. Помогна й да седне при водопада и я накара да потопи краката си във водата с думите:
-Това ще те държи в съзнание, ще се чувстваш жива.Мисля че не е редно да ти давам съвети, преди да сме се запознали. Аз съм Джеймс Джоунс, брат на Хестия Джоунс.
-Вавина Рейван - каза Виа. поколеба се, но непродължи.
-Виа, какво се случи, кой иска да умреш? Само да те предупреда, ти ще умреш само през трупа ми, няма да позволя на никого, НИКОЙ НАМО ДА ТЕ МЪЧИ от разстояние. при мен нещата се получават, но тебе много хора те пазим от това. Просто няма. - Хестия прегърна Виа.
-Хайде стига лиготии. - прекъса ги Джеймс. - В момента по-важо е да разберем кой те нападна Виа? Кой иска да умреш. Не е момента да ходим при Кери, но може би след дни ще е добре да я посетим, имам впедвид ти, и ако искаш Хестия да дойде с теб.. - поправи се той. - Видя ли мислите на този, който ти причини болката, той неможе да ти я причини без да виждаш мислите ми, въпросът е, ти зърна ли ги? - Виа го погледна, малко стреснато, та кой бе той че да я разпитва така, дори и Кери, Ариман и Хестия не я разпитваше така?!?

-Може би звучи много странно,но..това не бе нападение...-и двамата я погледнаха странно-е поне не беше като другите...Тов...това бе майка ми...аз аз разбрах нещо,което не трябва ад знае никой и сега трябва да си платя за това-Виа загледа Хес ,а приятелката й хвана ръката й.
Джеймс,благодаря ти за помощта-Виа поглена братът на Хес-на нас с Хес вече ни стана навик да си оттърваме една на друга кожите,но ти не бе длъжен да ми помагаш...-Виа се усмихан едва едва,но пак се хвана за шията...когато мана ръката си оттам Хес и Джеймс видяха сини белези по шията й...

-Какво е това забога? Това не се получава при умствена заплаха... - Хестия прошепна ужасено...
-Това се получава при борба - каза дпокойно Джеймс - а колкото до утърваване на кожи, мислех, че Хестия ти е казала, че аз ще се навъртам около нея, това означава че ще пазя и приятелите й. Леглимантиката ми я силна страна... Но, това не е важно, помниш ли някой да е бил при теб физически? Хестия, вие с приятелката ти, хм, внимавайте много. Ти си мъгълокръвна, нали? - Виа кимна. - Ето защо са те нападнали.... Те гонят мътнородите и чистокръвните от хубави родове... Вас за да ви убиват, а нас за инфо.... Та, помниш ли някой да се е борил с теб сега?

Виа бе удивена от начина по който говореше с нея Джеймс-толкова прям и напорист
-Ето,че пак всичко опира до кръвта-тези думи прозвучаха едв али не ядно.Виа настояваше на нейното,знаеше какво е преживяла,знаеше какво е станало,това не бе атака...бе известие за предстоящото
-Пак повтарям не бе ше атака-Виа се ззачуди дали Хес е разбрала,че имаше нещо което тя премълчаваше-но да -Виа погледна към Джеймс-при мен имаше някой,но беше в друга реалност,как иначе да си обясна синините по шията ми и факта,че едва дишам-Виа сякаш говореше на себе си,ръцете й трепераха и тя се чудеше дали наистина не е до-добре да бе умряла...защото иначе сега трябваше да живее с това,което искаше ,но неможеше да каже...

Джеймс посегна да каже нещо, но Хес го спря.
-Виа, нали знаеш ча аз разбирам когато някой премълчава нещо? - Виа кивна, е явно Хестия беше разбрала, че Виа премълчава. - Извини брат ми, че говори за произхода и кръвта, но просто как да се изразя по-меко той си е такъв не го прави с лошо. - Джеймс направи няколко крачки и заговори:
-Вавина, не си права, не си се пренесла в друго измерение, а някой от друго измерение е дошъл тук, друга реалност. В такива реалности малко хора оцеляват - той потупа Хес по гърба - Внимавай. Няма да те нараня, но и нямма да ти дам да умреш. - Джеймс беше свикнал да не спестява николу нищо, и сега едвам се сдържаше, но все пак зачака отговор.

Виа загледа Хес с такъв умолителен поглед.Така й се исакше да се оттърве от теглото,от товара с който я бяха нагърбили...може би по погрешка
-Съжелявам ако съм много рязка-каз аВиа към Джеймс-просто много рядко срещам хора като мен самата,които да казват всичко направо и без увъртане-въпреки ,че сега не бе готова да каже всичко пред Джеймс,въпреки че брат на най-близката й приятелка...
-Но кажи ми...от друга реалност...това значи ли,че...-Виа з амиг се замисли-това значи ли,че дори умрелите в нашата реалност...могат да се връщат...понякога...

Джеймс доби ледено изражение. Отиде при сестра си й я прегърна, Какво ли правеше той?!? След това погледна Виа.
-Не, неозначава това. Амарандът събира всички негови пазители - Всички като Хестия, които не са сред живите. Само тях, никой друг. Може би, Кери ще ми се кара че ви разказвам такива неща, но преди е имало един маг, по-стар от Мерлин, смята се, че е бил англичанин, като татко. Няма да ви разказвам какво се смята за рода му, неискам Хестия да остане без приятели... Та той си е втълпявал, че може да връща мъртвите до час след смърта, това естествено не е вярно, но факта, че е опитвал говори много.... Той също е бил пазител на амаранда, като тако, като Хестия. Тя е първата, пазителка на лилавия пламък, който я следва и е момиче, преди е бил татко, но той не го предал на ме, странно нали? Това нестава по негово желание... Този предмет пази, закриля пазителите си. Сега не е момента за този разказ, Хестия Виа, искам да ви кажа само че не е възможно да се върне човек, който вече е мъртав. - Виа започна да си прави някой изводи, а Хестия остана като закована, беше свикнала брат й да говори сякаш несвъррзано, а всъщност да казва само смислени, дълбоко смислени неща. Зачака да види дали Виа има още въпроси...

Виа не исакше повече да досажда на Джеймс със своите въпрсо.Сега не бе нито мястот нуито времето да бъде разгадано всичко "прекалено много неща предстоят" помисли си непредпазливо Виа,а Хес я изгледа така сякаш е чула.Виа иамше само едно нещо да добави:
-Джеймс...-каза тя и изчака той да я погледне в очите-...може да разкажавам каквото и да било за Хес...,но аз никога,НИКОГА няма да я оставя-Ва се еб изправила и бе придобила леко войнствен вид сякаш за да покаже на Джеймс,че не е ника слаба и е готва за сестра му и в огъня да влезе,а и мног повече .Виа се зачуди каква ли щеше да бъде реакцията...

-То сестра ми никой неще да я оставя, нека се надяваме че тя нама да ни остави без да каже и дума. - двусмислен отговор от страна на Джеймс, но и двата хода на разсъждение бяха вярни.
-Нямам намерение да да умирам Джемс... - Хестия го каза ледено. Виа я прекъсна..

-Да защото ако вземеш и умреш...аз ще те убия-каза Виа с много сериозне тон,но и двете бурно се засмяха,а Джеймс гледаше неразбиращо на шегата...

-Какво имаш впредвид? - попита ледено Джеймс и зачака отговор от Виа

Виа осъзна,че явно хуморът й бе малко странен:
-Исках да кажа,че много държа на Хес и ен бих позволила нищо да й се случи-каза Виа сериозно-първо ще трябват да минат през трупа ми-и Виа побутна леко и ведро Хес по рамото...

-Не само през твоя! - Джеймс се ухили. - Да видят аз ко ще ги напрая..... Момичета, искате ли да ви поотвлека вниманието? - Те кимнаха. Той измагьоса...

...множество малки феички,които сега леко щипеха момичетата и двете почнаха да ги гонят из въздуха.А Джеймс седеше отстрани и се смееше сякаш гледаше нещо изключително смешно.
-Хейй-каза Хес,която вече се смееше и задъхваше едновременно-много ли ти е забавно Джеймс-каза Хес-АВис-и яко птички се стрелна към Джеймс,а момичетата продължаваа да гонят с ръце феите
-Хес!-каза Виа
-Какво?-Хес я погледна очакващо
-Ние сме магьосници,а гоним феи с ръце-и двете момичета започнаха още по-бурен смях,докаот сега си играеха с феите каот чевръсто рзмахваха пръчките си,а Джеймс се бореше с ятото пъстри птички,които се рееха около него като мъгла...

Той бързо ги разпръсна, след това насочи малка струка вода към сестра си, а Хес:
-Пърп Файъ! - Хестия свали пръчката си при вада, на това, което е направила, брат й, във въжета...
-Хестия! - Джеймс се освободи и я загледа сериозно - ти неразбираш, неусъзнаваш кога трябва да се защитаваш, неразделяш нещата. Това е лошо...
Виа го прекъсна....