Статуята - Хари, Вив, Хес

Статуята.... Хестия я разглеждаше с интерес, толкова древна, толкова изящна.... Изведнъж някой я прекъсна.Това бе:

ПП. Всеки който иска да пише!!!!! Всеки ...

-Не, не - Хестия се усмихна. - Беше спокойна, нищо че бе с качулка и се виждаше само част от лицето й, то излъчваше топлина и спокойствие, нещо нетипично за Хестия. Тя свали качулката си. Странно но факт, косата й вече не бе до кръста, по-къса.Русият цвят се губеше, замесен от кестеняв. Хари подскокна от учудване, докосна лицето й за да се увери, че това е момичето, за което я мислеше той. Ала Хес хвана ръката му, хвана я с две ръце и я свали във въздуха. Погледна го в очите. Те бяха весели. После, все още хванала ръката му пророни:
-Щях да си изпусна часаза фризьор.
Хари незнаеше какво да каже. Затова....

Виа ходеше някак много отнесена,все още се чувстваше зле от факта,че се бе изправила срещу най-добрата си приятелка.Но нещеш ли,когато минаваше покрай старата стуя се натъкна точно на Хес,там бе и Хари,но Хес...тя изглеждаше толкова различна:
-Хей Хес...-извика се Виа отдалеч и се втуран към приятелката си,прегърна я силно и послепотърка новат й коса-какво си направила...мног си хубава.О,здравей Хари,какво става...да не да прекъсвам нещо-Виа погледна към Хес и забеляза руменината по бузите й и лекто смущение на Хари-акот ви преча,си тръгвам...-рече Виа тутакси,но тогава ...

-Остани! - Хестия беше се поизчервила, но не пусна ръката на Хари. Той не смееше да мръдне. Виа се подсмихна и насочи поглед към хванатите им ръце и Хес тутакси пусна ръката на по-високия с почти 2 глави Хари.
-Аз, не нищо, просто Хари искаше да се увери това аз ли съм. Заради промяната. Но пак ще мога да се правя на гъбка!- Хестия се усмихна, чаровно. Руменината почти бе изчезнала, когато

ПП. Виа, пиши...

-Е...-каза Виа почти подсмихвайки се-как върви училището Хари...интересно е не мислиш ли-каза Виа с весел тон,а Хес я погледна така сякаш Виа току-що бе изръсила най-голямата глупост през живота си.
-Какво...?-каза Виа широко усмихната-На теб не тили се струва интересно Хес...а и исках да те питам,не мсилиш ли,че розовата градина е страхотно място-Виа въздъхна и загледа отнесено към небето,а Хес погледан учудено...

Ч-Поредната среща с красиво момче? Несъм виждаласкоро Ариман из Блъдхенд... - Виа слезе на земята. - Крий си мислите, зная че имаш тайни, смига й тя.
Халри се чувстваше доста неловко в тази ситуация. Пусна ръката на Хес, която не се учуди. Послбе той пристъпи към статуята, сякаш уж му е интересна. Виа бе леко ръзтърсена, но все пак нещо неможеше да я изкара от онова хубаво чувство...Чуха стъпки. Някой се приближаваше...

Виа се нацупи на шега:
-Хей Хес,не играеш честно...какво значи поредната среща-но Виа мног бурзо успя да затвори съзнанието си за Хес,беше се упражнявала през последните 5 дни-и моля те...-Виа погледна скришом към Хари,не й се искаше цялото училище да разбира,че тя посред нощ скитосва из цялата академия,или нещо подобно...-за каква среща говориш-каза Виа леко престоренп-професор Ариман просто ми даваше някои наставление-поясни тя на Хари-мисля познаваш професора Хари...-а Хес се засмя гласно...

- Наставления! - засмя се и Хари. - Аз майче трябва да тръгвам. - каза той, но...

Хестия го спря с погелд
-Хари, за къде се разбърза.... - момчето спря като заковано, а Хес продължи - Виа, професор Ариман наистина ти дава настъвления... Той е добър учител, но незабравяй, че лично Кери ми е казала, когато немога да сдържа картина, която небивах некой да вижда да я споделям именно с наго, независимо къде е... Докато той вижда съзнанието ми и аз виждам неговото... Той знае твоите, хм сънища. Но по добре да спра до тук, не всеки е разтворена книга като мен. - Хари се засмя
-Ако ти си разтворена книга....
Виа го прекъста:

...Виа го спря:
-Хес да е отоврена книга...от мен да знаеш отворената кнога е отоврена само за онези,които искат да я четат-тя пак се усмихна-И недей да тръгваш...какво да не би да искаш Хес полсе да ме убие,че си си тръгнал заради мен-тя се засмя и се усмихна ведро на Хари-Ние просто се шегуваме..а.ко не си разбрал досега тук стоящата моя изключителна приятелка има огормно и леко странно чувство за хумор...

- Да, вече разбрах. - каза Хари като се подсмихна. - И за миг не съм си помислял, че е истина. - Вече и тримата се засмяха...

Хестия се смееше малко изкуствено, но все пак се сети за нещо.
-Виа, искаш ли да отидем на площадката за летене? - Хестия не бе забравила за Антонио, а сега беше пълнолуние и искаше да види дали всичко е наред. Виа кимна и добави:
-Нека и Хари ако иска да дойде. - момчето се ухили и дружно тръгнаха към площадката за летене.

ПП. Аз ще пиша там ей сегичка