Островът - Вив и Ев

Когато Виа пристиган ан една от лодките бе озадачена от това,което видя-целият остров бе покрит от непрогледна мъгла.Тя се зачуди какво става.Тръгна навътре в острова.Откри една малка полянка,само на нея грееше слънце.Виа седна и се радваше н всичко около нея,липсваше й Ирландия,но тук също и бе добре,само че постоянния страх и очавкане в които трябваше да живеят я изморяваше...

...из главата й прехвърчваха мисли.Вече седеше тук сама т няколко часа и се наслаждаваше на самотата си.Изведнъж в главата й се появи образ на един човек..той й беше обещал да я потърси,да й помогне...но така и не беше дошъл.Тя се безпокоеше за него...реши да го потърси,качи се в лодката и докато се отдалечаваше от отрова се радваше поне на това,че бе открила едно местенце,където беше напълно сама и неоткриваема...

Но още преди да е достигнала брега в мъглата различи силуета на друга лодка.
-Кой е? - попита момичешки глас и Виа разпозна този на Еверал
-Аз съм - отвърна Виа
-ЗДравей!
Лодките им се удариха леко и двете момичета вече можеха да се различат ясно една друга.
-Съжалявам, че се забавих, но чак сега видях бележката ти... - продължи ЕВ

-На острива няма нищо интересно-каза Виа-можем да отидем някаде другаде ако искаш-Виа скокна в лодката на Ев бодро и двете се запътиха по обратния път,а Виа замахна с оръчката си и празната лодка ги последва...