| | Старият път | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Lady Cool Второкурсник
Брой мнения : 1526 Age : 30 Къща : Замакът на семейство Джоунс Дом : Блъдхенд Сума в Гринготс : 1133 Registration date : 30.01.2008
Описание Герой: Особености: Метаморфмаг
| | | | Джесика Фейн първокурсник
Брой мнения : 113 Age : 33 Registration date : 21.05.2008
Описание Герой: Особености: Метаморфмаг
| Заглавие: Re: Старият път Пон 26 Май 2008, 19:43 | |
| Джесика пристигна и се огледа. Бе получила бележка "Ела на стария път в 22 часа, точно след залез слънце. Не закъснявай." Бежката не бе подписана, но тя имаше няколко идеи кой може да я е пратил. -Приближи се, мила - чу се тих шепот зад едно дърво. Джесика тръгна натам, душата й бе лека като перце - не изпитваше нито страх, нито тревога. Това място също бе пропито с магия, толкова силна, че я изпълваше с щастие и спокойствие, а и нощта бе нейното време. Никой не можеше да я нарани в момента. Но преди да се приближи до мястото си, тя направи илюзионна магия, която я покри със сенки, които не показваха външния й вид,а само силует, след което го смени - стана с 10 см по-ниска, с кестенява коса и зелени очи, след което премахна магията. Въпреки, че не се страхуваше, малко предпазливост не би я убила. Приближи се до мястото, от където бе дошъл шепотът, който все пак сякаш бе прокъндял наоколо. Иззад едно дърво се появи неразличим силует, но Джесика го позна. -Ти... какво правиш тук?! -Дойдох да те видя, мила. Не се ли радваш да ме видиш? - красивото лице, русата коса и зелените очи я покоряваха. Не, това не бе любов, то бе по-скоро увлечение по тази така силна личност, като закрилник за нея. Но тя нямаше нужда от закрилници. -Разбира се, че не се радвам да те видя, * такъв! Как може да си толкова... толкова невероятно тъп! Ами ако някой те види? -Познаваш ме, никой няма да ме види, нито ще ме усети. Ако не греша, безпогрешният ти радар нито ме засече, нито ме позна, нали? -Разбира се, че не. Ако беше, щях да ти счупя кухата тиква на място... Но все пак се радвам да те видя. Джесика отново придоби нормалния си ръст и вид и го целуна по устните, дълго и страсно. -Е, как се справяш в училище, мъничето ми? -Пфф... толкова е скучно да уча неща, които знам едва ли не откакто се родих, но какво да се прави... в това място се крият толкова тайни и толкова древна магия, че ще изтърпя глупавите уроци и глупавия народ тук. -Точно така. Браво на момичето ми. -Защо ми говориш така? Ще кажеш, че си ми баща или дядо. Та ти си само с 3 години по-голям от мен. -Защото ти си моето малко сладурче. Все пак съм те учил на всичко, което можеш, след като родителите ти решиха да не се занимават все още. -Да, прав си. -Като заговорихме за семейството ти, видя ли се вече с Емили? -Че как, тя е плъзнала навсякъде. И се е обградила с цяла тълпа от хора, които нарича свои "приятели". Всичките до един притежават някакви специални заложби ... - каза тя с горчивина. -Но защо си такава? Не бива да си тъжна - та ти си надарена с много повече от тях, макар да не го показваш... -Но не и от Емили! Не, госпожица Велика Магьосница е толкова съвършена, добра... Толкова отвратителни качества! -Хей, успокой се... - Сийд е целуна отново. -Никога не съм те виждал толкова разпусната. Никога преди не си показвала чувствата си... явно тя наистина те изкарва от равновесие.
Това е затворено РП, моля никой да не пише.
Последната промяна е направена от Джесика Фейн на Сря 16 Юли 2008, 22:33; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Джесика Фейн първокурсник
Брой мнения : 113 Age : 33 Registration date : 21.05.2008
Описание Герой: Особености: Метаморфмаг
| Заглавие: Re: Старият път Съб 31 Май 2008, 15:11 | |
| -Разбира се. Но ти знаеш историята - и мисля, че е по-добре да не задълбаваме натам. Той я прегърна. На нея й се искаше да го отблъсне, но не намери сили. Изведнъж тя заговори, при това доста рязко: -А ти какво правиш тук? -Как какво, дойдох да те видя. -Не, питам те какво правиш тук! Тоест, да перефразирам, след като не ме разбираш, защо си дошъл. Той разпери ръце, да покаже, че вече е обяснил, но тя го погледна в очите, с поглед, пронизващ надълбоко. -Ще ми отговориш, искаш или не. Познаваме се, пред мен не могат тези да минат. Ще те питам за последно - защо си тук? -Толкова ли ти е трудно да повярваш, че някой може да дойде до тук, само за да те види? - погледна я и той. -ДА! Сийд доби изражението "предавам се, тя е ужасна". -Ами ще ти се наложи. Защото затова дойдох тук. Защото те обичам. -Много добре знаеш, че аз не те обичам - отвърна му тя. -Знам. Но ще ме заобичаш, ще видиш. -И откъде си толкова сигурен? - попита го тя хладно. -Защото те познавам, мъничката ми. -Това, че сме израстнали заедно, че сме си помагали, не значи, че ме познаваш. -Права си. Но аз те познавам. "Ама той няма ли да се предаде, да му се невиди?!" - замисли се тя. -Не искам да страдаш. Затова по-добре отсега си набий в кухата глава, че не те обичам. Защото скоро ще е твърде късно да го направиш. -О, ти не ме обичаш, но си загрижена за мен? Кого заблуждаваш? Та на теб не ти мигна окото, когато майка ти и баща ти отидоха на сигурна смърт, дори не им каза сбогом! Е, друг е въпроса, че си се върнаха живи и здрави, но... Знаеш какво имам впредвид. Джесика отклони погледа си настрани. Може би бе прав. Ами ако наистина се влюбваше в него? Е, успокоителна мисъл бе, че той все пак бе черен магьосник, изумителен магьосник, може би най-правилният човек, в който би могла да се влюби, но тази мисъл за чувства направо я ужасяваше. Побиха я тръпки. -Искам да си вървиш. Може някой да те види. -Добре, но няма ли да ми кажеш чао? - попита я той усмихнат. -Искам да си вървиш, веднага! -Добре. Знаеш, че не искам да те ядосвам. Може да има доста лоши последствия за човечеството. Той се завъртя и тръгна. След 5 крачки се магипортира, далеч от това място, далеч от нея. Но тя го бе излъгала. И се чувстваше ужасно. Но защо? Нямаше проблем да лъже други хора, защо да има проблем, когато го лъже? Може би защото този път го излъга за първи път в живота си... и имаше чувството, че Сийд разбра, че го лъже. Но не трябваше! Трябваше да вярва, че тя наистина иска той да си тръгне! Така бе най-добре и за двамата, но ... колкото и да я беше страх, май наистина се влюбваше. Изведнъж се вцепени. Тя изпитваше страх?! И любов?! Не, това просто бе твърде странно, за да е истина. Изведнъж зад нея се чу лек шум, тих като вятъра, но тя го усети. Обърна се инстинктивно, вече държеше пръчката в ръката си. Пред нея стоеше висока елфида, горе-долу колкото нея, с черна коса, черни очи и страшно красиво, безизразно лице. -Здравей. "О, не, не и тя! Кажете ми, че е кошмар!" помисли си Джесика, но нищо в държанието й не го издаде. Тя само се усмихна и отиде да прегърне учителката си, която не бе виждала вече от 3 години.
Последната промяна е направена от Джесика Фейн на Сря 16 Юли 2008, 22:34; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Джесика Фейн първокурсник
Брой мнения : 113 Age : 33 Registration date : 21.05.2008
Описание Герой: Особености: Метаморфмаг
| Заглавие: , Съб 31 Май 2008, 23:32 | |
| -А този кой беше? Джесика се направи на невинна и попита: -Кой? -Не ми се прави на глупава. Сийд ли беше? Дори не го зададе точно като въпрос. Но чакаше отговор. -Да. - каза Джесика, останала невъзмутима. Ако изгубеше самоконтрол пред Аурора, най-тъмната елфка, съществувала от тук до другия край на света, щеше да стане доста напечено. А учителката й обичаше да я хока. Много. -Този глупак ... не разбира ли на какви рискове излага и теб, и себе си, като идва тук. -Какво е животът без малко риск? - подсмихна се Джесика, осъзнала, че още държи пръчката в ръката си. След секунда я размаха и измагьоса две удобни кресла, застанали около мъничка маса, върху която стоеше изящен поднос с герба на Фейн и чайник с две чашки. От чайника се вдигаше пара, а той и чашките също бяха със семейния герб, но около тях бе символът на тъмните елфи. Аурора се подсмихна. -Все така изискана, както винаги. Нищо не пропускаш, дете. Понякога се налага. И какво бе тази фраза, която изтърси? "Какво е животът без малко риск"?! Колко банално. Само хлапета като теб си го мислят. Джесика смени вида си - тук не трябваше да я виждат с елфидата, ако случайно някой наминеше. Разбира се, учителката й знаеше, че е метаморфмаг. Джесика запази височината си, но си скъси косата и промени цвета й на кестеняв, след което си направи и очите кафеви. -Като стана въпрос за тъпи решения... ти защо си тук? - попита Джесика. -Тц, тц, тц. Така няма да се разберем. - Аурора извади някаква елфска репродукция на пръчка, след което замахна към Джесика и тя сякаш бе удряна от 100 бухалки наведнъж, при това не много нежни. -Винаги съм те учила - не бъди толкова пряма. - Двете се разположиха на столовете, след като Джесика се освободи от магията. Аурора вдиша уханието на прекрасния билков чай и отпи. След което погледна Джесика и продължи: -Но, разбира се, в момента човек няма друг избор. За мое щастие, аз не съм човек. -Виж какво, точно във момента не ми се увърта, не ми се играят игрички. Знам, че ти си царица, ако не и богиня в тази игра, но просто те моля да ми кажеш защо си тук. Нищо повече. -За разнообразие. Не съм правила нещо различно от убийства от 3 години. Честно казано, не мислех, че ще се случи, но ми доскуча. Така, че дойдох тук, да ви погледам вас, глупавите деца, как се самозалъгвате за добро и зло. Няма такова нещо, има ... -... само власт - довърши Джесика. - Знаеш, че не е така, защо го повтаряш? -Защото ми харесва как звучи. А сега, да дообясня. Според мен това място би ми възвърнало жаждата за смърт ... не знам . А и ми липсва да ти преподавам. Доста добра ученичка беше. Предполагам, че още си. "О, тя кого си мисли, че залъгва с комплименти. Познавам я, иска нещо." -Виж, Джесика ... -Кажи какво искаш. Не е нужно да увърташ - ще си помисля дали мога да ти помогна. -Добре тогава. - Аурора отпи още една глътка чай, погледна я в очите и я запита с най-сериозния и твърд тон, който имаше - Какво знаеш за Хестия Джоунс и амаранда? Джесика се вцепени. Защо? Защо? Защо? - Защо сега, защо нея, и защо тук? -Ще ти кажа каквото знам - *Е, не всичко, все пак ще задържа някой неща за себе си. Но не е нужно ти да знаеш, нали така? * - Хестия, доколкото знам, дружи с Емили, също така и с "клуба на милите и добричките", тоест на слабаците. Е, всъщност тези деца наистина имат дарби, потенциал... да те заболи сърцето направо как го хабят. Хестия я пазят едва ли не денонощно. Има брат - Джеймс. Това е, което знам. -А за амаранда? -Тук не съм много запозната. Доколкото знам, момичето не ходи, развявайки белезите, а и томовете, с информация за самия предмет са изключително малко и са редки. Но вкъщи имаме 1-2. Ако се отбиеш, сигурна съм, че майка ще ти разреши да заемеш. -Съмнявам се. С родителите ти се скарахме. Пък и те сега търсят същата информация като мен и това, което открият, го пазят в такава дълбока тайна, че ме заболява главата. Джесика се замисли - родителите й да са се скарали с Аурора? Абсурд. Освен ако ... не, това не бе истинската Аурора. Но как бе възможно? Зашо сетивата не я бяха предупредили?!
Последната промяна е направена от Джесика Фейн на Сря 16 Юли 2008, 22:34; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Джесика Фейн първокурсник
Брой мнения : 113 Age : 33 Registration date : 21.05.2008
Описание Герой: Особености: Метаморфмаг
| Заглавие: Re: Старият път Съб 14 Юни 2008, 21:08 | |
| Джесика се чудеше какво да стори. Разбира се, в обикновена ситуация, тя би убила натрапницата моментално, но това тук не беше обикновена ситуация. Ами ако грешеше? Все пак сетивата й не я бяха предупредили... Но все пак тази жена не можеше да е истинската Аурора! Джесика бе сигурна в това. - А за какво се скарахте? Тук обикновено непроницаемото лице на "Аурора" се нацупи замислено. Тук вече Джесика бе напълно убедена - бившата й учителка не показваше емоция в лицето на смъртта, обърнато към нея и никога не би се нацупила или замислила, като едновременно с това да се изпише на лицето й. -Авада Кедавра. И мнимата Аурора падна на земята, мъртва. Изведнъж тялото й започна да се променя, тя стана човек, жена, която бе доста по-ниска и невзрачна от истинската. Зад едно дърво се показа фигурата на елфката, която до преди малко сякаш стоеше пред нея. Тя пляскаше с ръце и с фалшива усмивка се запъти към Джесика. -Браво, премина изпитанието. -Знаеш, че мога да премина едно от твоите изпитания и на сън. -Знам, че можеше. Не бях сигурна, че не си се размекнала. -Коя бе нещастницата всъщност? -Една бедна магьосница, зажадняла за злато ... Може да се каже, че за 1000 галеона всеки ще се навие да участва... Разбира се, аз не им разкривам последиците. -Чудесно. Но ако не възразяваш, аз ще се връщам. Не ми се седи на разговор с теб, след като преди минута ми се налагаше да преминавам едно от твоите заспали изпитания... -Добре, Джесика, но внимавай... Някога може да не е само изпитание. Аурора влезе в сенките и се изпари, умение, което владееха всички елфи и една част от магьосниците, включително Джесика. Тя въздъхна и се запъти към замъка... | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Старият път | |
| |
| | | | Старият път | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |