Емили (друго РП)

Емили дойде и се отпусна в топлите води на басейна. Имаше нужда от малко релакс, а така обичаше водата... Опита се да се отърси от ежедневните си грижи и просто да се наслади на момента. Погледна лъцете си - двата дракона се виеха изящни и си меняха цветовете при всяко помръдване. Въпреки, че ги бе получила неочаквано, тя си ги харесваше. Вече бяха част от нея. Изведнъж престанаха да преливат в различни цветове и застанаха в едно с цвета на банския й - тъмно син, от две части. Изведнъж, както Емили се беше отпуснала в басейна тя чу стъпки ...

в басейнът скочи жабокът Марк, който сега беше под вещото ръководство на Алекс Де Муун. Момичето се стъписа когато видя жабата във басейнът и започна да крещи и вика, а когато чу заядливият смях на Алекс, и се обърна и го видя, се почувства засрамена. Излезе от басейа моментално и се загърна. Алекс се скара ужкич на зеленото влечуго и я заговори:
-Не се познаваме, или поне аз не те познавам. Ти си нова. И погледна двата дракона на момичето...

Емили побърза да покрие ръцете си, и го изгледа леко накриво.
- По принцип не се плаша от жаби, но тази точно ме стресна. Аз съм Емили. А ти си?

-Алекс де Муун, нов съм тук, не може да не си ме чувала-Алекс възгордяно й изрече и следващите си думи:
-Аз съм клоунът,шутът,тъпакът,дразнителият и въобще квото си помислиш още...

-Хм... Здрасти в такъв случай. Всъщност не съм те чувала, явно не си толкова популярен... - Еми се ухили. - И каква е тази жаба, дето я насъска срещу мен в басейна?

Нещо прекъсна милия разговор на двамата души и жабката.....
ПУУУК!!!
-Протего!
-Сектусемпра!
-Експелиармус!
-Протего! Пърп файъ!
-Агуаменти, импедимента!
Хестия беше повалена от магията, тя я изтласка в басейна.Междувременно другата фигура, която никой невиждаше се магипортира незнайно къде. Момичето изплува от басейна в противоположната старана на ЕМи и Алекс. След нея течеше кръв, по-точно от нея. Двата й белега се бяха разкървавили, направо от тях бликаше яростно кръв, двата белега на амаранда де, и на Хестия й се наложи да спре. ТЯ не бе забелязала учудените Арекс и Емили на другата страна на басейна. Хес свали разкъсанатаси мантия - явно беше имало доста тежка ббитка. Отдолу унихормана на Блъдхенд сещо не приличаше на униформа, цялата мокра и с белези от разкъсване. Хестия извади едно шишенце от джоба си и започна да посипва отвара на двата кървящи, амарандови белега... Някой я стресна и тя изтърва шишенцето с отварата, това бе...

Това бе Емили, която я стисна за ръката и я задърпа. В усилието си да скрие белезите си, Хес беше напълно изклучила всичко останало и се давеше. Емили я измъкна, като междувременно посипа дузина проклятия към фигурата, която сякаш бе направена от сянка.

Когато Хес отвори очи тя видя надвесените над нея ми и алекс. очите й срещнаха тези на алекс, тя примигна, бе прекалено уморена да се прави на силна след няколкочасов обрбата. Tой също срещна погледа й, но само й се усмихна, не започнаха хапливи забележки и коментари.Еми се намеси и накара Хести да усъзнае че е безсилна с кървящи рани.Хес огледа двамата загрижени погледи нт нея, точно когато Емили заговори.

Еми се намеси:
-Хес, не искам и да чувам, идваш с мен в замъка, трябва да се преоблечеш, по дяволите!

-Не! - развика се Хестия. -Няма ще се опрая. Нищо ми няма просто ми трябват 2-2 минутки. - имили се зачуди, ала Алекс я изпревари....

...Но Ем изпревари и него. Тя се обърна към Хестия, вече ядосана.
-След като не искаш да влезеш в замъка за да се преоблечеш и да те излекуват, поне застани мирно да те изсуша!
Хес се подчини, а Емили извади пръчката си и я прокара по мантията на Хестия. Вдигна се пара и скоро мантията беше суха.
- А сега, много ти се моля, ми кажи какви бяха тия простаци, да се магипортират на територията на академията, без да очакват, че ще ги убиеме?
Алекс явно бе загубил интерес към разговора и се бе изнесъл, докато Ем сушеше мантията на Хестия.

Хес я огледа учудено. Какво ли очакваше да чуе Еми. Хес се изправи, поизтъпа се и се усмихна.
-Това бяха едни прятели. - каза тя спокойно. - Просто хъм... трябва да вървя, съжалявам, Еми. - Хес бе забелязала липсата на алекс. но това не я притесни, напротив. Махна на Ем и си тръгна...

Емили остана загледана зад Хестия. Най-сетне отново бе сама тук, където бе дошла, за да намери спокойствие и да се отърси от ежедневните грижи. Отпусна се във водата - тя все още бе топла. Ем реши да направи няколко дължини, преди да си тръгне.

След като Емили се наплува на спокойствие, без други нечакани посетители, тя си тръгна от това място.