Поляната за летене І

Тримата приятели отидоха до полянката. Когато стигнаха Виа и Хари моментално се отравиха към метлите, а Хестия им каза:
-Ей сега ще дойда, само да разменя няколко думи с Кронос. - Виа и Хари се спогледаха, но Хестия вече бе тръгнала.

*******************
Те вече летяха във въздуха, когато Хестия се върна, спокойна, че Ан е добре. Радваше се за него. Самата Хести не беше много добра в летенето, затова седна на една пейка и загледа приятелите си. Нещо се размърда от храстите. Блууд. Тя се зарадва при вида му. Стана и хукна към него, той я прегърна, много се радваше да я види. Те седнаха на една пейка.
-Как си, - попита Хестия.
-Добре - ухили се Блууд. - Малко уморен, но добре.. - Той й се усмихна - А ти какво и направила с косата си Хес?
-А, ъм... Кестенявото не ми отива нали? - Блууд кимна:
-По-добре по-светло или някакъв по-плътен тъмен цвят. - И двамата се засмяха, а междувременно Виа и Хари ги бяха видяли и бяха слезли на земятя...

-Здравей Блууд-Виа се усмихна мило на новопристигналия-как си?надявам се чувстваш се добре в академията?-после Виа пгледна и Хес-Е как е Кронос?
-Първо ми кажи,дали Хари е добър в летенето-засмя се весело Хестия.
-Дали е добър-Виа се изкикоти и погледан Хари-много е добър,току виж някой ден е станал куидичен шампион-Виа отново се усмихна и зачака отговора на Хес и Блууд...

Блууд леко се отдръпна от Хестия и се поизчерв малко. Виа се подсмихна, но изчака първо да види какво има да каже Хестия.
-И Кронос е добре, а за Блудд, хм как няма да се чувства добре тук, хубава природа, приятни ученици - Виа я прекъсна кикотейки се.

Виа си помсили наум :Да и прекрасно момиче,споделяйки съдбата му":
-Е така е като изключим всикчите опасности и неприятности тази академия си осатва едно вълшебно място-тя намигна на Хес.
-Е...Хари ти не си ли съгласен,а и тази страхотна полянка за летене-тя погледна Хари изпитателно-Е Блууд-обърна се тя към полуелфа-кажи какво става с теб в академията...-погледна Хес и й позволи да чуе мисълта й "Освен,че това прекрано момиче явно е хлътнало по теб"

Хестия се ухили. И подхвърли наум на Виа
"Не аз по него! Не аз по него! Наистина! По-коро той по мен."
Блууд се усмихна:
-Обикновено съм при леля. Но когато ми остане малко свободно време не пропускам момент да видя Хеси. - Виа наистина почна да се хили. Хестия се подсмихна, а Хари се бе изпънал като струна. - Едно момче със съдба като моята, ама тази коса... - Всички се разхилиха, а блуд я докоста, прекара ръсти през нея, нашепвайки нещо. Хестия беше като папагалче, което е хванато от човешка ръка, но му е приятно. След секунда косата й придоби по-плътен и топъл цвят. Виа се учуди, но още и бе смешно, при вида на Хестия и Блууд седнали един до друг.
-Така е по-добре - оповести Блууд. Хестия се усмихна чаровно и впи зелените си очи в неговите. Той я гледаше мило, грижовно и със ясното съзнание, че все пак Хестия е белязана, че споделят една съдба, подобни. Виа ги гледаше... Радваше им се, все пак си помисли "Блууд, това прекор ли е?", веднага чу отговор в съзнанието си "Да, така е за предповечето същества"-мислите на Хес
Пасле виа се върна на земята и заговори:

-Е,Хес...мисля,че за един ден доста промени ти се струпаха-но Виа не можеше да престане да се смее при мисълта,че ет с Хес си водеха собствен разговор,без други да ги разбират,беше й забавно-но така излежда наистина красива,не мислиш ли така Хари...-Виа погледна към него и си омисли "Все пак да не збравяме и за това момче тук,Хес!"
-А да...Хес исках да те питам как е брта ти,как е Джеймс,този твой така скъп брат!-виа загледа към Хари и Блууд и си помсли шеговито 'да момчета внимавайте,брат й е тук!"-Но като те гледам така ми се струваш толкова хубава,че се чудя как мога да изляза от сянката ти-и Виа загледа приятелката си леко шеговито...

Хестия се засрами. Тя харесваше наистина Блууд, нещо нетипично за нея..... Тя го погледна, после и Хари, Хар и беше приятел, на който може да се довери. Виа, тя беше наистина готина.
-Батко, той е тук. - Хестия посочи малко по-нататък приближаваща се фиг. След малко дойде ухилиният Джеймс.Ръкува се с Хари и Виа и погледна пренебрежително към Блууд.
-Какво правиш до сестра ми?! Не помниш ли? Приближиш ли се до нея ще се разправяш с мен! - Брат й не се смееше. - Говоря сериозно, а ти Хестия, неможа ли да избереш някой друг, в който да се влюбиш, толкова чистокръвни има наоколо, толкова хора, а не такива като него. - Блууд се отдръпна от Хестия, а тя самата се натъжи. - Вече си поговорихме за блуудчо и неговите игри, той е елф, сестичке, той може да те накара да се самозбравиш по-добре и от амортенция! Не го ли виждаш, как те използва?! - Джеймс беше бясен.
-Но-Хестия зопочна да говори. Беше сама на пейката, защото блууд бе станал.
-Никакво но! Не ме ли разбра, правя го за твое добро, п-добре никога
-Спри! - Блууд се намеси.
-Може да не съм човек но не съм и елф, Джоунс, а прекрасната т сестра ема нужда от някой който да не й казва какво да прави, а от някой който дай помага, да я подкрепя, не да я мачка и тормози!
-Спри се, не се ли чуваш?! - Джеймс беше бясен! - Не виждаш ли, че тя е по-малка от теб, ти си колкото мен, не на 16, аз на 17, но все пак, малко се въздържай! Само и мътиш главата! - Джеймс посегна да го удари, но Хари го спря, Хести неискаше да се кара с брат си пред всички, но бе принудета:
-А ти, като се правиш на голямата работа - Тя наистиа неискаше да го казва но го направи - Чистокръвен червей, така ме наричат заради такива като теб. Не ти ли е достатъчно да ми опяваш насаме. Неразбираш ли че не всичко зависи от мен!
Джеймс наистна се разяри, и замалко да счупи раката на Блууд.
-Дори не знаем името ти Блуудчо.
-Аз го зная - отвърна Хестия.
Виа неможеше да не се намеси, явно вече се бяха карали на тема Хестия и момчетата..... Така, че и тя беши да се намеси.

Още от момента когато видя джеймс разбра ,че се задават неприятности.Виа побесня от начинапо който Джеймс говореше на най-добрата й приятелка.Когато Джеймс посегна да изкарва пръчката си,тя извадио моментално и незбелязано своята:
-ЕСКПЕЛИАРМУС!-изкрещя тя и Джеймс със се пръчката си изхвърча назад,тя му бе бяснаи дори не обърна внимание на умолителния стонна Хес.Тръгна към Джеймс и когато той се изправи тя му зашливи плесница по лявата буза:
-Ти нямаш ли срам,нямаш ли сърце...Хестия е най-прекрасния човек койот съм срещала и тя сама може да решева за себе си,а ако не беше така наричания Блууд сега тя щеше да е вече мъртва погубена от елфи-Виа говореше,а очите йгнвно светкаха,сякаш искаше с огнен дъх да изпепели всикчо-Знаех си ,че за такива като теб кръвта иам огромно значение,точо такива като теб вредят на мира в мгическия ни свят.Какво да не би да си й казал и да не дружи с мен-а Хестия стоеше без да може да помръдне и незнаше как точно да реагира.Тогава Блууд пристъпи напред и заговори:
-Вивиана не бива да пълниш душата си с неприязън и гняв,остави заблудените да тънът в мрака ан невежеството си-Виа го погледна,той бе прав.Но до преди минути нищо не беше в състояние да укроти ирландския й гняв,тогава Хес най-накрая отново си възвърн адар слово...

...,но преди тя да успее да каже нещо Хари извика:
- Ей, спрете! - всички се извърнаха гневно към него и той оправдателно, с тънък глас, каза: - Наблюдават ни.
Иззад едни храсти се появиха странни хора с черни дрехи.
- Е, значи ни забелязахте. Браво на вас! - каза този, който стоеше най-напред. - Забелязахте ни, но няма да ни попречите! Убийте ги! - извика той на останалите.
Те нападнаха и...

Хестия набързо извади пръчката си, блууд се опита да я спре, но не успя.
-Лумос Солем! - Хестия го каза яростно. След няколко минутен бой нямаше жив човек. Хестия се бе погрижила за това, нещо я бе накарало да убие около 30 човека чрез съзнанията им. Бе ги накарала да се самоубият.
-Има ли някой друг? - попита тя накрая, а висчки я гледаха стпеснато, тя се бе спавила сама. След това понечи да си тръгне, защото сълзите отново напираха в очите й. Защо ли брат й толкова мразеше Блууд. Тъкмо бе направила няколко крачки, хари я спря, но тя не се подчини. Блууд се затича, ала тя само му изсъска нещо на елфически през зъби. Виа, знаеше, че няма смисъл, а Джеймс се провикна:
-Чета ти лекции и ти се карам точно заради това, поддадеш ли се на чувства, те нападат.... - Хестия спря като закована, но не се обърна. Тогава....

От храстите излязоха още стотина човека.
- Круцио! - изкрещяха няколко от тях с пръчки към нея.
Хари разпери ръце и заклинанията уцелиха него.
- Много си смел. - изсмя се шефът им и като насочи пръчка към него също извика: - Круцио!
Хари не издържаше вече. Пораснаха му нокти, зъбите му станаха остри и му поникна козина. Той стана горотроз. Нападна армията, но те продължаваха да го обстрелват с проклятия. Започна ужасна гледка: той сечеше глави разкъсваше тела. Останалите...

...Виа се извика:
-Хестия Джоунс,веднага се върни-Вивиана се бе ядосала,знаеше,че Хес бе уплашена и разярена,но сега трябваше Виа да бъде силната.Джеймс я изгледа ,но не каза нищо...само да беше посмял.
Хестия се бе застопорила на място,но не се обръщаша,не искаше другите да видят сълзите й.
-Бягай...-викна Джеймс-както винаги бягаш...най-лено е нали-довърши той злорадо.Виа го изгледа страшно разярена,но побърза да настигне Хес.
КОгато стигна до нея я прегърна през рамо и не й каза нищо,просто я поведе към сянката на близкото дърво.Бяха на около 200 метра от тримата.Видяха как Блууд се отдалечаваше,а Хари се бе превърнал отново в човек и гледаше с ужаш купчината от ръзкъсани тела пред себе си.Тогава Виа прегърна още по-силно Хес,която избухна в сълзи.Виа погали приятелакта си по главата и прошепна:
-Хес...миличка,няма нищо,не бе ти виновна-и както й говореше,при вида на плачещата си приятелка Виа също заплака...

-Хестия - Извика Джеймс. - Добре ли си!~! - Блууд също се приближи към двете, а Хестия си плачеше, беше се оставила на всичко, неможеше да сбере сили и да се бори. Различни картини и минаваха пред очите.
Блууд, все още задъхан стоеше на страна, а Джеймс приклекна до двете момичета и ги прегърна с думите "Всичко ще бъде наред" Хестия се разплака още по-силно.

Те не забелязваха битката. Изведнъж до тях падна тяло без крайници. След малко и една глава. Те...

А сълзите на Виа се стичаха доакто гледаше учудена към Джеймс:
-Джеймс казах ти веднъж-каза Виа тихо-няма да оставя Хес за нищо на света-тя отново погали Хес и допря главата си до нейната.
Но какво бе станало с Хари,се зачуди Виа.Въпреки,че сега с Хес се бе случило нещо ужасно,как ли се чувстваше това момче,което сега бе само...

Биткак продължаваше. Винаги, когато Хари избиеше армията, шефът създаваше нова с магия. Вече козината му беше станала червена от кръвта, която се лееше от безброй рани. Никой не забелязваше битката и добре, че беше така, защото и злите не ги забелязваха. Горотрозът ръмжеше злобно. Изведнъж огънят на челото му се завъртя в кръг и образува черта на челото му. Тази черта се отвори. Това беше трето око. От него започнаха да се изтрелват проклятия като: "Авада Кедавра", " Империус", "Круцио", "Сектусемпра", някъкви светкавици и много други.
Другите все още стояха така и...

Хестия стана, подпря се на брат си и мо зашепна нещо в ухото. После изведнъж изчеза. След около минута шефа бе на земята и се бореше с невидим противник, тогава Джеймс...

"Шефът" се измъкна от хватката на "Невидимия" и побягна. Хари(горотръзът) го подгони с невероятна скорост скоро се скриха в храсталака.

Хестия реши, че е крайно време всичко това да свърши!
-КРУЦИО! - каза тя съвсем тихичко и всички се пдигнаха във въздуха, всички, които тя пожела, а за да разгони инфериите - Пърп Файъ! - И те бяха минало.

Хестия погледна към Виа и Хари и им каза:
-Сега е време аз да си вървя, само неприятности ви създавам. - Хестия се обърна и само сед миг Виа и Хари останаха сами на поляната