Музикалната зала

Залата някога била мястото, на което се изнасяли концерти от възпитаниците. След трагичния инцидент сполетял целия пети дом обаче, тази практика била преустановена.
Сега залата изглежда малко зловещо и учениците не влизат често. Някои споделят, че минавайки покрай нея са чували странни шумове...музика свирела от пианото, но кагато погледнели вътре, музиката спирала, а стаята изглеждала празна. Този слух бил проверяван многократно, но нищо не било установено със сигурност.

Марк Де ля Конте Зли чакаше с нетърпение Александър Де Муун. Имаше да му предава нещо или някаква информацийка...във подземието на Венъмхолд се бяха уговорили да се серщнат в дванаейсет на обяд пред музикалната зала. Марк чакаше около половин час и реши, че Александър няма да дойде...може би се занимава със състезанието за купата...или да е с някоя някъде. Вече тръгна бесен отново към подземието...той попринцип от там не излизаше... когато погледът му ес прикова на една леко открехната масивна позлатена врата. Като всеки принц и Марк също обичаше златото, датова реши да влезе вътре и да поразгледа. В момента в който той прекрачваше прага един свещик от вътрешната стая падна върху него и го подпали...подпали му яката на мантията. Марк започна да керщи и да вика за помощ, но вратата се затвори и никой от вън не можеше да чуе или види нищо, пък и не ги интересуваше... Марк блъскайки петнайсеттина минути за помощ..накрая осъзна че никой няма да му се отзове на помощ, дори и Алекс. Изправи се, изтупа се и се обърна към пияното. Видя как клавишите сами се натискаха и възпроизвеждаха невероятна хармония от прекрасни звуци. Марк понечи да погледне в тялото на пияното, там където са струните, той видя че са златни, рече да ги пипне,когато пияното се затвори.
Марк започна да керщи и пищи, изчерви се, пръстите му посиняха. С крак ритна от долу пияното и го пропука. С пръчката в дясната си ръка възпламени пияното. Пияното бе в пламъци, изведнъж започна да се върти, и във вихрушката с пламици и пушек, Марк се настани на стола на пианиста. Започна да ссвири без да осъзнава какво прави, без да иска, под натиска и силите на другиго. Започна да свири "илхармонията на Бах", а пияното гореше в пламъци. Беше красива картина....изведнъж в залата започнаха да се появят на столовете пред пияното различните ученици,учители и призраци. Бяха се настанили на столовете, и гледаха и слушаха в захлас момчето. Когато пияното беше вече изпепелено, и само клавишите от слонова кост бяа се запазили, Марк целият потен, мръсен и уплашен се поклони. Осъзна че е участвал в невероятна музикална постановка. Публиката започан да пляска бурно, да вика и крещи от радост и от удивление към изпълнението на младият пианист.
Той реши да отиде зад колисите, когато завесата падна и го оплете..., момчето не виждаше нищичко, започна да се търкаля като празна бъчва. Слизайки от сцената се търкулна към столовете, където стояха посетителите... Когато се спря, той се разпеле и успя да се измъкне от завесата, която вече бе раздрана. Изправяйки се видя че се намира в средата на столовете...всичко около него бе преобърнато, нямаше един прав сотл на точното си място,всичко бе бърдак в момента. Той се уплаши, че е убил всички...но след обстойно разследване в търсене на оцелели гости...осъзна че в залата няма никой...беше объркатн, свят му се виеше...не можеше да си обясни случващото...