При влакчетата

доста хладно. В миг погледа й се проясни, стана непроницаем.
-Води ме насам знанието и учението. - наистина, и това я водеше насам, но не само. - А от къде съм... - нещо застана на гърлото на момичето, то си спомни същинската причина да е тук, не за да убива, не за да се учи, не заради някого, който я е привлякал в академията.... - Аз съм от.. Родена съм в село на елфи, не не съм отраснала там. Отраснах с майка и баба.... Покрай всички онези.. - Селена спря, нямаше намерение да довършва че е отраснала в компанията на черни и зли магьосници, и техните деца. - А вие от къде сте2 Какво накара да дойдете в Ейрен?

Нико я погледна и каза
-Роден съм в Олимпия . Тук съм да развия пълния потенциал на силата си и да сразя Мрака и тези коуто го следват.И аз като теб съм отраснал сред елфите от тях научих наистина много.Надявам се в Ейрен да намеря много приятели и съюзници.Надявам се да станем приятели .
От това което чу Селена леко изтръпна но не го показа...

-Страхувам се, че не ме разбрахте, само съм родена в село на елфи, не съм отраснала там.
Селена държеше да е сигурна поне за едно, да не дава възможност на другите да си правят илюзия за нея и живота й, по-добре да незнаят нищо, да са объркани, отколкото да си мислеха грешни неща. После отново се сети за последните дума на Нико.
-Аз нямам приятели, никога не съм имала, и ако зависи от мен, никога не ще и намеря, не и тук, в Ейрен, където - Селена спря, колкото и да й се искаше небиваше да довърши изречението.
Тези думи не сплашиха Хестия, но Нико май вече беше прекалено учуден. Така и трябваше.
Влакчето спря, тъкво навреме, Хетия си взе довиждане с тях. Минута след това Селена направи същото, каза
-Чао. - на Нико и си тръгна.