Руините - Джен и Виктория

Беше твърде рано за да има ученици и пътя към руините беше пуст. Мъглата, паднала предишната вечер, не се бе вдигнала напълно и видимостта още бе ограничена. Виктория, наметната в черно наметало, вървеше тихо към руините. Търсеше спокойствие, искаше да избяга от многото тълпи в Академията, които след час щяха да се изсипят за закуска а след това да се пръснат из замъка, подобно на диви стада. Ето, че стигна първите камъни, но не намери сили да изкачи целият хълм. Седна на първото по удобно място и впери зелените си очи към долината, простираща се около училището.

Тогава зад себе си чу пум.Надяваше се да и се бе причуло,но не бе така.До нея стоеше едно високо момиче.То каза:
-Съжалявам,ако те изплаших.Аз съм Джен Бричстоун и съм от Брейвхарт.
-Какво правиш тук,толкова рано-прекъсная със студения си рязък тон Блек.
-Обикновенно идвам рано тук,за да се усомотя .
Момичето пред нея неможе да повярва.Затова .......

...просто и обърна гръб. Виктория не беше от приятелски настроените хора, и Джен очевидно го забеляза.
- Няма ли поне да се представиш? - попита тя докато сядаше до Викс.
Блек я прецени с поглед, който бе в състояние да те изпепели и отговори.
- Виктория...Виктория Блек. Някакви други въпроси имаш ли или ще ме оставиш на мира? И впрочем, не помня да съм те канила да сядаш до мен. - острата забележка и тона, с който бе изречена, бяха стъписващи още повече че идваха от едно момиче, което ако изключим очите, имаше приятно изражение. Джен, която очевидно не беше свикнала с такова отношение, се постъписа малко, но се осмели да отговори...

-Какво ти става?Човек неможе да поговри с някого.
Викс я изгледа с още един убийствен поглед,но Джен бе свикнала с такива погледи.Защото си спомняше пречките с Еквамерила и затова успя да издържи погледа на Виктория.
Настана мълчание,тогава Блек го наруши.

- Може да говориш, но не с мен. Нямам нужда от поредната досадна компания.
Рязкостта й често отблъскваше хората около нея. Дали това щеше да се случи и с това момиче предстоеше да разбере...

-Хъм,харесва ми това ,че си рязка.Не си като другите.Искаш на всяка цена да постигнеш,всичко сама.Права ли съм или греша?
Момичето пред нея я погледна.След това отговори със студен и рязък тон....

- Би могло да се каже, но не виждам нищо добро в това.
"Не си като другите" колко бе права. Другите имаха семейства или най малкото приятели, а тя...какво имаше? Нищо. Един господар, който правеше всичко възможно да я залови, дузина врагове, които я мразеха много повече от самият Волдемор...и да...един знак, който никоя известна магия не би могла да заличи. Да, беше различна...но дали това я правеше по добра?

-Аз пък смятам,че има.Не си като другите.Това е доста добре.
Момичето я зяпна,но бързо се окопити и реши да каже нещо,но Джен я прекъсна:
-Няма смисъл да успорваш,виждала съм по различни хора и знам ,че колкото и да си рязка от вътре си друг човек.
Виктория......

...и обърна гръб. Беше се наслушала на подобни неща. Вече започваше да се дразни. Джен явно го долови, седна на един камък и млъкна, но не издържа дълго...след малко пак се обади.

-Хайде престани,знам за баща ти.Знам че баща ти е бил смъртожаден.
След като чу тези думи,момичето се обърна.Неможеше да повярва,че това повече от странно момиче,знае някой неща.Настана мълчание.Блек го наруши.
П.П.Измисли нещо интересно.