Поляната при езерото - Еверал и Аврора

Ев бе решила да се разходи след странния разговор с момичетата и директорката. Новината, че легендата се знае от около 2/3 от магьосническия свят я бе ударила като тежък предмет по главата. Сега чак осъзнаваше, че отшелническият живот на семейството й бе коствал много повече от колкото бе предполагала. Явно, че легендата твърде отдавна бе престанала да се предава тайно от поколение на поколение от избраните родове. Колко ли още неща не знаеше Еверал, колко още изненади й готвеше животът? Момичето се чувстваше силно объркано. Не знаеше за кое да мисли по-напред - за приятелките си, които очевидно бяха замесени в нещо голямо и не до там добро, за семейството си, за отмъщението, за неизвестноста...? Бе стигнала до малка полянка край мрачното езеро. Носеха се странни слухове за това място, но Еверал дори не си спомни за тях. Краката й отново омекнаха и й причерня. Тя падна на колене точно пред водата.
-Какво ми става, в името на...! - тя удари с юмрук по земята и си пое въздух.
Потърси из джобовете си, но не откри нищо сладко.
-Е, предполагам, че ако легна за малко ще ми мине... - каза си тихо тя и легна на земята. Топна немощно пръст във водата и с празни очи се загледа в образувалите се кръгчета...

Аврора отново бе тръгнала на проучвателна разходка. Не очакваше да види някого тук. Обикновено учениците не ходеха при езерото, защотот гъмжеше от насекоми. След като видя Еверал Аврора се зарадва, но много скоро осъзна, че всъшност Еверал изобщо не изглежда добре.
- Ев, какво ти е? - попита Аврора загрижено.
- Ам.. нищо ми няма. - каза Еверал омърлушено. Не искаше да споделя тайната си с почти непознато момиче.
- Но ти настина не изглеждаш добре - настоя Аврора.
- Да.. Зави ми се свят. Нищо сериозно, ще ми мине.
- Тогава вземи това.. - Аврора отново се ухили, подхвърляйки на Еверал неотворена кутия "Всякаквовкусови бобчета на Бърти Бот". - Надявам се да те поразведрят. Вчера нараво изпуших, когато хапнах едно с вкус на черен пипер.
- А-а-а, ъ-ъ-ъ, благодаря. - Еверал просто искаше да остане сама.
Двете момичета постояха малко мълчаливи, когато Аврора се обади:
- Е, аз ще тръгвам. Оправяй се бързо.
И с бодра крачка тя пое надолу към замъка.
Ев остана сама. Позачуди се малко и разопакова кутията с бонбоните. Трябваше да хапне нещо сладко, но на какъв ли вкус щеше да попадне?

Хапна едно кафяво с неохота и нададе ядосан вик. Аврора се сепна и се върна бързо
-Какво стана?!
-Аагхвх...ами някаква адски горчива подправка... - Ев сбърчи чело и започна да прави смешни физиономии.
Аврора неволно се засмя
-Никъде няма да ходиш докато не ти го върна! - засмя се Еверал без да иска. Не й беше до смях. И все пак... - Хайде, твой ред е !